Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№...................,гр.
София,………….г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно
заседание на осми декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
при участието на секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 143 по описа
за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение от 19.11.2016г., постановено
по гр.д. № 1016/2020г. на СРС, 76
състав в частта, с
която са отхвърлени предявените по реда
на чл.415,ал.1 от ГПК от И.В.И. срещу С.Й.С.
положителни установителни искове както следва: 1/ иск с правно основание
чл.232,ал.2 от ЗЗД , вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 2 547,55лв.,
претендирана като неиздължена наемна цена за периода м.10.2018г.- до
24.07.2019г., включваща и консумативи
по договор за наем от 16.10.2014г., /от която сумата от 1 985,81лв.- наемна цена и сумата от
561,74лв.- цена на доставена топлинна енергия и услугата за дялово
разпределение за периода м.08.2016г.- м.04.2018г. с лихви за забава/ ; 2/ иск,
квалифициран от съда с правното основание по чл. 45 от ЗЗД – за разликата над
присъдената сума от 195,00лв.- до пълния предявен размер от 290,00лв.,
претендирана като стойност на патрон на външната входна врата на имота -
предмет на наемния договор и осъдителен
иск , квалифициран от съда с
правното основание по чл.232,ал.2 от ЗЗД /регрес/, /при допусната очевидна
фактическа грешка относно номерацията на алинеята, погрешно посочена в
диспозитива като ал.1, вместо вярно отразената в мотивите ал.2/ - за сумата от
328,50лв. , включваща сумата от 50,00лв.- главница, 100,00лв.- разноски и такси
по ТТР към ЗЧСИ в размер на 178,50лв., събрани по изп.дело № 2019850401192 по
описа на ЧСИ Д.на основание изп.лист от 12.09.2019г. по ч.гр.д.№ 36572/2019г.
по описа на СРС, 33 състав. Решението се обжалва и в частта за разноските,
присъдени на страните съобразно изхода на спора по делото.
Въззивникът И.В.И. заявява искане
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа необоснованост
и неправилност на извода на съда, с който е прието наличието на субективна новация
в рамките на съществуващото между нея и ответницата наемно правоотношение.
Счита, че този извод на първоинстанционния съд е изведен в нарушение на процесуалните правила,
доколкото съществуването на наемното правоотношение в рамките на целия исков
период не е оспорено от ответницата. Твърди, че макар в договора за наем,
сключен като срочен, да е предвидено, че продължаването на срока на действието
му става след изрично писмено приподписване , а такова липсва, е безспорно, че
ответницата - наемател е продължила да
ползва наетия имот и след изтичането на установения срок без противопоставяне
от нейна страна /на ищцата/ - наемодател. Ето защо, въззивницата-ищца поддържа
наличието на хипотезата на чл.236,ал.1 от ЗЗД- трансформиране на наемния договор от срочен - в безсрочен при първоначално уговорените условия. Намира
за незаконосъобразно позоваването в обжалваното решение при обосноваване на
извода за наличие на субективна новация- на определението на СГС по ч.гр.д.№
4973/2020г., тъй като предметът на това дело е свързан произнасянето по компетентността
на съда да разгледа правния спор , с оглед наличието или липса на валидна
арбитражна клауза. Въззивницата-ищца
твърди на следващо място, че от събраните по делото доказателства не се
установява възражението на ответницата за заплащане на наемните вноски за
исковия период от време. В тази връзка се позовава на недопустимост на
ангажираните от ответницата гласни доказателства за установява на плащането, на
основание чл.164,ал.1,т.4 от ГПК. С
оглед твърдението на ответницата, че е заплащала наема в брой в присъствието на
свидетел, поради отказ от нейна /на ищцата/ страна да издава разписки за
плащането, въззивницата-ищца счита, че носимостта на паричното задължение на
ответницата изисква при забава /отказа на кредитора да приеме изпълнение, да
изпълни задължението си по реда, установен от чл.97,ал.1 от ЗЗД. Още повече, че
в конкретния случай в наемния договор е посочена и банкова сметка *** , по
която ответницата е могла да внася дължимите наемни вноски. Въззивницата-ищца намира за неясни и
неправилни мотивите на първата инстанция за недължимост от страна на
ответницата на сумите, платени от нея /ищцата/
по изпълнителното дело, обосновани с липсата на прехвърляне на партидата
на наетия имот на името на ответницата при доставчика „Топлофикация София“ ЕАД.
Ищцата счита, че именно в резултат на неизпълненото от ответницата задължение за заплащане на консумативи за
наетия имот- този за топлинна енергия, са събрани и сумите по изпълнителното
дело. На последно място, предвид доказания по делото факт, че ответницата
самоволно е сменила патрона на външнта входна врата на наетия магазин и е
оставила ключове, с които вратата не може да се отвори , тя носи и
отговорността за заплащане на разноските за поставянето на нов патрон на
вратата. С изложените доводи
въззивницата-ищца мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и
вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат
уважени като доказани и основателни. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна С.Й.С. оспорва жалбата като неоснователна с
подаден в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор. Възразява, че правилно с
обжалваното решение е прието, че сключеният между нея и ищцата наемен договор
впоследствие е новиран на основание чл.107 от ЗЗД със сключените допълнителни
споразумения към него. Поддържа, че при тази хипотеза наемната цена и
консумативите за наетия имот се дължат не от нея , а от юридическото лице – „С.
Фешън Клуб“ ЕООД в резултат на посочената новация. Ето защо, ответницата счита, че не е пасивно
материално-правно легитимирана да отговаря по предявените искове, които правилно са отхвърлени с обжалваното
решение. Заявява искане за присъждане на разноските за въззивното производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо в
частта , с която е отхвърлен искът по чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.232,ал.1 от ЗЗД – за наемна цена за м.10.2018г.
За посоченият м.10.2018г. не е заявявана искова претенция, нито е предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Като постановено в нарушение
на императивната разпоредба на чл.6,ал.2 от ГПК , обжалваното решение в частта
, с която е отхвърлена горепосочената установителна искова претенция за
м.10.2018г. следва да бъде обезсилено. В
останалата обжалвана част първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК. Във връзка с валидността на обжалваното решение
настоящият състав намира, че следва да бъде посочено, че двата анекса,
представени по делото, в които фигурира арбитражна клауза, освен, че са
сключени между ищцата и друго лице /юридическо/, а не с ответницата и поради
това не изключват подведомствеността на
съда да се произнесе по спора,
съдът винаги е компетентен да се произнесе , дори и при наличие на арбитражна
клауза, в хипотезата, при която исковото производство се явява продължение на заповедното производство - по специалния ред на чл.422, вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК . В този смисъл са
всички разрешения на константната съдебна практика – Определение № 834/
15.12.20212г. по ч.т.д.№ 728/2012г. на І ТО на ВКС, Определение № 802 /
19.11.2013г. по ч.т.д.№ 3240/ 2013г. на І ТО на ВКС, Определение № 938/
25.11.2011г. по ч.т.д. № 874/ 2011г. на ІІ ТО на ВКС и др.
Настоящият
съдебен състав не споделя правните извод на първата инстанция, с които е
мотивирана неоснователността на исковите претенции като приема следното:
По
предявените искве по реда на чл.415,ал.1 от ГПК с правно основание чл.232,ал.1,
предл.1 и предл.2 от ЗЗД – за сумата от
2 547,55лв., претендирана като неиздължена наемна цена за периода
м.11.2018г.- до 24.07.2019г., включваща и
консумативи по договор за наем от
16.10.2014г., /от която сумата от
1 985,81лв.- наемна цена и сумата от 561,74лв.- цена на доставена
топлинна енергия и услугата за дялово разпределение за
периода м.08.2016г.- м.04.2018г. с лихви за забава/.
Настоящият
съдебен състав приема, че незаконосъобразно и неправилно от първата инстанция
тази претенция е отхвърлена като неоснователна с мотива, че е налице субективна
новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД , произтичаща от сключените два анекса през 2016г. към наемния договор, по силата на
която новация ответницата е заменена в рамките на наемното правоотношение от
трето неучастващо в процеса юридическо лице – страна по анексите и последното
носи отговорността за заплащане на наемната цена и консумативите за наетия имот
за исковия период от време.
Между
страните по делото няма спор, а и от представения по делото наемен договор от
16.10.2014г. се установява, че те са били обвързани от наемно правоотношение, в
рамките на което ищцата- наемодател е отдала под наем на ответницата магазин №
5, находящ се в гр.София, ул.“Съвет на Европа“ № 1 – партер , на кота 0.00,
състоящ се от : търговска част и сервизно помещение срещу насрещното задължение
на ответницата за заплащане на месечна наемна цена в размер на 220,00лв. , с
падеж- най-късно до 5-то число на текущия месец. Договорено е плащането да
става по банков път по сметка на наемодателя- подробно индивидуализирана в
договора. Договорът е сключен със срок на действие- 1 година, като е постигнато
съгласие за удължаване на този договор след изрично писмено приподписване от
страните- чл.2,ал.3 от договора. С клаузата на чл.4,ал.2 от договора страните
са се съгласили всички консумативни разходи да имота- електричество,
водоснабдяване, отопление и др. , както и евентуални лихви за просрочие върху
тях да се заплащат от наемателя.
По
делото са представени два анекса от 16.10.2016г. и от 23.04.2019г., в които е
отразено, че са към процесния договор за наем от 16.10.2014г. Анексите са
подписани между ищцата И.И. – наемодател и ответницата , но в качеството й на
законен представител – управител на „Силви Фешън Клуб“ ЕООД – посочено като
наемател. С първия анекс страните по него са постигнали съгласие за изменение
на чл.2,ал.1 от процесния договор за наем, като е прието, че договорът се
сключва за неопределен срок, като е посочено, че всички останали клаузи на
договора останат непроменени. А с втория анекс е договорено увеличение на
наемната цена за всяка календарна година с 10% като се закръгля към двуцифрено
число, като напр.- за 2019г. наемната цена от 220,00лв. се увеличава с 10% и
със закръглението към двуцифрено число става 240,00лв., а за 2020г.- наемната
цена ще бъде 260,00лв., съответно- за 2021г.- 290,00лв. и т.н. Договорено е
влизане в сила на увеличението от 01.05.2019г. за наема за м.05.2019г., а
последващите увеличения влизат в сила от 01 януари на съответната година.
Установено е с втория анекс, че всички останали клаузи на договора остават
непроменени. И с двата анекса страните по тях са постигнали съгласие всички
неуредени въпроси и спорове с тях за бъдат отнасяни за разглеждане от
Арбитражния съд при БТПП по реда на неговия Правилник за ускорените
производства.
Настоящият съдебен състав приема,
че с посочените два анекса не е реализирана субективна новация на
първоначалният наемен договор, сключен между страните по делото, както
незаконосъобразно и неправилно е прието от първата инстанция с обжалваното
решение. От съдържанието на двата анекса не се установява наличието на
предпоставките по чл.107 от ЗЗД. А именно, не е видно ясна и недвусмислена воля
на страните по тези анекси /ищцата и третото неучастващо в процеса търговско
дружество/ за прекратяване на старото правоотношение, възникнало от процесния
договор за наем по отношение на ответницата – наемодател и на негово място
възникването на ново правоотношение, по
което вместо ответницата като страна по договора за наем страна като наемател става третото неучастващо в процеса юридическо лице.
В двата анекса не е налице договорна клауза, с която ищцата- наемодател да се е
съгласила ответницата- наемател да бъде заменена в рамките на наемното
правоотношение от третото неучастващо в процеса юридическо лице с прекратяване
на всички правата и задълженията на ответницата по това правоотношение, нито
съгласие на третото лице да замести ответницата – наемател във всички права и задължения по договора за наем и като
правна последица от това- тези права и задължения да се прекратят за
ответницата. Договорената промяна на
срока на действие на процесния договор и
промяната и сроковете за тази промяна на наемната цена между ищцата и
третото лице по никакъв начин не могат да бъдат тълкувани като воля за
погасяване на наемното правоотношение по отношение на ответницата-наемател и възникването на ново такова, по което страна-
наемател става третото неучастващо в процеса юридическо лице, съгласно
изискването на чл.107 от ЗЗД. Доколкото тези анекси са подписани между ищцата е
трето лице и касаят промяна на част от съдържанието на предмета на процесния договор , /като първият от тях-
несъществена част от предмета, свързана със срока/ и при липсата на предпоставките на чл.107 от ЗЗД
, както и доколкото клаузите по тези анекси не могат да обосноват и приложението
на разпоредбите на чл.101 и/или чл.102
от ЗЗД по отношение на ответницата, те нямат за правна последица промяна в
предмета или страните по процесното наемно правоотношение.
С
оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че не се установява
хипотезата на чл.107 от ЗЗД в конкретния случай. На следващо място съдът
приема, че сключеният първоначално като срочен /за 1година/ процесен договор за
наем между страните по делото след
изтичане на този договорен срок е продължен за неопределен срок, на основание
чл.236,ал.1 от ЗЗД и страните са били обвързани от него и за исковия период от
време при договорената наемна цена за наетия имот от 220,00лв. Страните имат
съвпадащи твърдения относно обстоятелството, че след изтичане на договореният 1
годишен срок ответницата е продължила да ползва процесния нает имот със
съгласието и без противопоставяването от страна на ищцата. Ищцата поддържа това
твърдение в исковата молба, а същото обстоятелство се признава от ответницата в
отговора на исковата молба и с извънсъдебното признание, съдържащо се в сведенията,
дадени от нея на 08.08.2019г. пред СДВР – 6-то РПУ /л.73 от делото на
СРС/. Едва във въззивното производство
ответницата променя защитната си позиция и заявява възражение, че не е пасивно материално-правно легитимирана
да отговаря по предявените искове, поради наличие на субективна новация,
произтичаща според нея от горепосочените два анекса. Това възражение се
поддържа за пръв път от ответницата в
подадения от нея отговор на въззивната жалба на ищцата , поради като
преклудирано, на основание чл.133 от
ГПК, съдът не разглежда това възражение.
При
доказаното трансформиране на първоначално сключения като срочен- в безсрочен
наемен договор в хипотезата на чл.236,ал.1 от ЗЗД, ответницата- наемател дължи
на ищцата – наемодател наемната цена в размер на 220,00лв. , /доколкото
обсъдените по-горе в мотивите два анекса не са породили твърдяната от ищцата
промяна в съдържанието на процесното наемно правоотношение, включително и
твърдяната актуализация на наемната цена/, както и консумативите за наетия
имот- в частност – разходите за топлинна енергия. Настоящият съдебен състав
приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че до
29.06.2019г. ответницата е ползвала наетия процесен имот, поради което и дължи
заплащане на наемната цена за частта от исковия период 01.11.2018г.-
29.06.2019г. За останалата част от исковия период 30.06.2019г.- 24.07.2019г.,
съдът приема, че на ищцата не се дължи претендираният наем, тъй като от
събраните по делото гласни доказателства /показанията на св.С.и св.С./ се
установява, че ответницата е била лишена от ищцата от ползването на наетия
имот. Съдът намира, че възражението на
ответницата, че на 29.06.0219г. ищцата е взела от нея ключът от процесния нает
магазин и по този начин ответницата е била лишена от ползването се установява
от показанията на св.С., който потвърждава този факт, както и факта, че след
края на юни месец 2019г. ежедневно е минавал през магазина, но той е бил
затворен. Макар показанията му относно причината за затварянето на магазина да
почиват на данни от самата ответница, съдът ги намира за достоверни, тъй като
се подкрепят от показанията на св.С.. Св.С.потвърждава посоченото от св.С.
обстоятелство, че в началото на лятото ответницата е преустановила ползването
на наетия магазин и предвид установения от същата тази свидетелка факт, че при
изнасянето на вещите от ответницата от магазина около две седмици след това, се е наложило
ответницата да отвори магазина с помощта на ключар, съдът приема, че този факт
кореспондира на установеното от другия свидетел обстоятелство за причината да
бъде отключен магазина от ответницата с помощта на ключар. А именно, че ключът за
процесния магазин е бил взет от ищцата в посочения от ответницата и установен
от двамата свидетели предходен момент и по този начин ответницата е била лишена
от ползването на наетия имот за частта от исковия период
29.06.2019г.-24.07.2019г. При така
доказаното неизпълнение на задължението на ищцата - наемодател за предоставяне
на ползването на наетия имот на ответницата-наемател, последната не дължи
изпълнение на насрещното задължение за заплащане на наемната цена за времето,
през което е била лишен от ползването. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че за частта от исковия период 29.06.2019г.-24.07.2019г., исковата
претенция по чл.232,ал.2 от ЗЗД се явява неоснователна до размера на
съответната част от наемната цена за този период от 190,66лв. /26 дни х 7,33лв.
наем на ден/. По спорния между страните въпрос относно плащането и/или веза
плащането/ неплащането на дължимата от ответницата наемна цена за останалата
част от исковия период /01.11.2018г.- 29.06.2019г./, настоящият съдебен състав
приема следното: Съдът приема, че от събраните по делото доказателства –
показанията на св.С., се установява , че от ответницата е заплатен дължимият
наем за периода 01.11.2018г.- 30.04.2019г. Съдът приема на първо място, че
показанията на свидетелите са допустими и е неприложима забраната на чл.164,ал.1,т.4
от ГПК, на която се позовава ищцата. И двете страни в процеса не спорят,
/ищцата изрично признава в исковата молба, а ответницата потвърждава в отговора
на исковата молба/, че след трансформирането
на наемното правоотношение в безсрочно при условията на чл.236,ал.1 от ЗЗД
между тях в съответствие с договорната свобода , установена с чл.9 от ЗЗД и при
съобразяване вида на договора за наем /чл.228 от ЗЗД/- като неформален
консенсуален , между тях е било постигнато устно съгласие за плащане по друг начин на наемната
цена , вместо първоначално договорения. А именно - в брой, вместо по банков път. При тази хипотеза разпоредбата на чл.164,ал.1т.4 от ГПК не намира приложение. Не намира приложение и
забраната за свидетелски показания, установена с чл.164,ал.1,т.3 от ГПК с оглед
договорения размер на наемната цена. На следващо място, настоящият съдебен
състав кредитира показанията на св.С. относно установения от него факт на
заплащане на наемната цена за периода м.11.2018г.- м.04.2019г., тъй като почиват
на негови преки и непосредствени впечатления и са конкретни, което обосновава
извод за достоверност, предвид и установения по-горе в мотивите факт, че
относно други правно-релеватнти обстоятелства показанията му кореспондират на
тази на другия св.С.. Свидетелят С., който е незаинтересован заявява, че лично
е присъствал на предаването на наема от ответницата – на ищцата в процесния
магазин, като сочи и конкретната сума от 220,00лв. Поради това, съдът приема за
доказано с показанията на св.С.
възражението на ответницата, че част от наемната цена за исковия период
м.11.2018г.-м.04.2019г. е платена. За тази част от исковия период претенцията
по чл.232,ал.2,предл.1 от ЗЗД, която е в размер на 880,00лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, тъй като се установи, че задължението на
ответницата за плащане е изпълнено за нея. Съдът намира за неоснователен
доводът на ищцата в жалбата, че при твърдяна от ответницата забава на кредитора
, ответната страна е следвало да изпълни по реда на чл.97,ал.1, изр.2 от ЗЗД, предвид и налична посочена банкова
сметка ***. Възражението на ответницата не е за забава на ищцата-кредитор, а за
отказ от издаване на разписка за изпълненото парично задължение по реда на
чл.77,ал.1 от ЗЗД. Именно и във връзка с този отказ от ответницата в
съответствие с носената от нея доказателствена тежест са ангажирани други
/гласни/ доказателства за изпълнението.
На последно място, във връзка с плащането на наемната цена настоящият
съдебен състав приема, че показанията на ангажираните от ищцата свидетелка
Тагарева, не опровергават тези на св.С. относно установените от него плащания
за горепосочения период. Показанията на св.Тагарева почиват изцяло на
информация, подадена й от самата ищца, като в същите липсва и конкретика, ето
защо съдът не ги кредитира.
Съдът
приема, че за частта от исковия период 01.05.2019г. до 29.06.2019г. и за сумата от 425,24лв., ищцата дължи наемна цена на
ответницата, при липса на доказателства по делото за плащане на същата и доказано
ползване на наетия имот през този период от време. Като последица от това,
съдът приема, че за разликата над тази сума от 425,24лв. – до пълния предявен
размер от 1 985,82лв. исковата
претенция се явява неоснователна по размер и като такава следва да бъде
отхвърлена, /като в тази разлика се включва сумата от 880,00лв., за която бе
установено, че е заплатена преди предявяване на иска, сумата от 190,66лв., за
която бе установено, че не се дължи, тъй като ищцата е била лишена от
ползването на наетия имот от ищцата и сумата от 489,91лв.- поради неустановено
актуализиране на наемната цена с допълнителни анекси/. Исковата претенция по
чл.232,ал.2, предл.1 от ЗЗД за наемната цена следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и за части от общия исков период, както следва: 01.11.2018г.- 30.04.2019г. и 29.06.2019г.- 24.07.2019г. по горепосочените
мотиви.
По
претенцията по чл.232,ал.2 от ЗЗД - за
заплащане на консумативни разноски за топлинна енергия в размер на 561,74лв.-
цена на доставена топлинна енергия и услугата за дялово разпределение за
периода м.08.2016г.- м.04.2018г. с лихви за забава, съдът приема, че
претенцията се явява доказана и основателна.
От
представеното по делото на л.10 от първоинстанционното дело писмо на
„Топлофикация София“ ЕАД , адресирано до ищцата и приложения към него фискален
бон от 09.07.20219г. за сумата от
561,74лв. се установява, че от ищцата е била заплатена цената на доставената за
процесния магазин топлинна енергия за периода м.08.2016г.- м.04.2018г. с
включена услуга за дялово разпределение и лихви за забава. Тази сума
ответницата следва да заплати на ищцата, тъй като същата се дължи от
ответницата, на основание чл.232,ал.2,
предл.2 от ЗЗД. Доказателства за плащане на тези разноски за наетия имот ,/както
на доставчика на топлинна енергия, така и на ищцата/ , от ответницата не са
ангажирани в съответствие с носената от нея доказателствена тежест по
чл.154,ал.1 от ГПК. Ето защо , исковата претенция по чл.232,ал.2,предл.2 от ЗЗД
следва да бъде уважена.
По предявения по реда на чл.415,ал.1 от ГПК иск, квалифициран от съда с правното основание
по чл. 45 от ЗЗД – за разликата над присъдената сума от 195,00лв.- до пълния
предявен размер от 290,00лв., претендирана като стойност на патрон на външната
входна врата на имота - предмет на наемния договор
Настоящият
съдебен състав приема, че неправилно исковата претенция е квалифицирана с
правното основание по чл.45 от ЗЗД, като счита с оглед заявените от ищцата
твърдения в исковата молба и формулирания петитум, че правното основание на
този и иск е по чл.233,ал.1, изр.2 от ЗЗД. Ищцата претендира обезщетение за вреди,
които поддържа, че са причинени на наетия имот от ответницата-наемател при
ползването на магазина за достъп до него. Неправилната правна квалификация ,
дадена от първата инстанция е свързана с
неправилното приложение на материалния закон и не рефлектира върху
допустимостта на решението, постановено по
този иск, тъй като от съда са разгледани фактите, така както са посочени
от ищеца и произнасянето и в съответствие с искането /петитума/ на този иск.
Разгледана
по същество настоящият съдебен състав намира тази искова претенция за неоснователна.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не се
установява твърдението на ищцата, че поради подмяна на патрона от ответницата
ищцата не е имала достъп до собствения си имот, тъй като оставените на
разположение на свидетелката С.ключове не са отключвали. С влязлото в сила като
необжалвано в тази му част първоинстанционно решение, ответницата е осъдена да
заплати на ищцата сумата от 195,00лв. като стойност на увредената от нея брава
и ключалка на вътрешната охранителна щора „тип решетка“ . Видно от
представените по делото доказателства, /адресен ордер на л.11 от делото/, тази брава и ключалка на стойност 195лв. са
подменени от ищцата на дата 28.07.2019г.
След като по твърдения на самата ищца вътрешната охранителна щора „тип решетка“ се намира след входната врата, а съгласно
ангажираните от ищцата доказателства- протокол № ********** от 08.08.2019г. и
касов бон към този протокол от 08.08.2019г. на стойност исковата сума от
95,00лв. подмяната на патрона е в следващ момент, след
като е отремонтирана решетката /28.07.2019г./, то единственият логичен
изводът е , че към 28.07.2019г. входната врата на магазина е била изправна.
Каква е причината за развалянето на патрона на входната врата в последващия
момент- към 08.08.2019г. по делото не се установява. Не се установява , с оглед
гореизложените мотиви, ответницата да е причина с поведението си при напускане
на магазина, за разваляне на патрона на входната врата. Ищцата не твърди, а и
по делото няма и доказателства ответницата след напускането на магазина в
последващ момент да е причинила повредата на патрона на входната врата. Ето
защо, тази искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна при
правилно определена правна квалификация.
По
осъдителния иск с правното основание по чл.232,ал.2 , предл.2 от ЗЗД за сумата от 328,50лв. , включваща сумата от
50,00лв.- главница, 100,00лв.- разноски и такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на
178,50лв., събрани по изп.дело № 2019850401192 по описа на ЧСИ Д.на основание
изп.лист от 12.09.2019г. по ч.гр.д.№ 36572/2019г. по описа на СРС, 33 състав.
Настоящият
съдебен състав приема, че законосъобразно с обжалваното решение тази претенция
е отхвърлена като неоснователна. В случая липсва причинно-следствена връзка
между забавата на ответницата за заплащане на консуматива за наетия имот за
топлинна енергия и заплатените от ищцата суми в резултат на собствената забава
на последната в правоотношението й с третото лице- доставчик на топлинна
енергия. Правната последица от забавата на ответницата за заплащането на
консумативните разноски в правоотношението с ищцата е свързана с възникване на
отговорността за заплащане на обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД, но няма
отношение към забавата на ищцата в рамките на правоотношението с третото лице,
по което ответницата не е страна. Ето защо, предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв- правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
По
разноските: При този изход на делото и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски за заповедното
производство в размер на 58,52лв. /за държавна такса и адвокатско
възнаграждение/ и за исковото производство в размер на 45,45лв. /за държавна
такса, включително и заплатената по подадената от нея частна жалба/. Съразмерно
на отхвърлената част от исковете и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответницата
има правото на разноски в размер на 313,32лв.- за адвокатско възнаграждение.
Или по компенсация на ответницата се дължат разноски за първоинстанционното
производство в размер на 209,93лв. За разликата над тази дължима сума- до
пълния присъден размер от 438,61лв.
За
въззивното производство на ищцата се следват разноски в размер на 14,44лв.- за
заплатена държавна такса съразмерно на уважената част от подадената от нея
въззивна жалба. Ответницата не е представила доказателства за извършени
разноски във въззивното производство, поради което и такива не й се следват.
Воден от горните мотиви, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
от 19.11.2016г., постановено по гр.д. № 1016/2020г. на СРС, 76 състав
в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на
чл.415,ал.1 от ГПК от И.В.И. срещу С.Й.С.
положителни установителни искове както следва: 1/ иск с правно основание
чл.232,ал.2 от ЗЗД , вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД – за общата сума от сумата от 986,98лв., претендирана като
неиздължена наемна цена за периода 01.05.2019г.- до 29.06.2019г., включваща
и консумативи по договор за наем от 16.10.2014г., /от която
сумата от 425,24лв.- наемна цена за
периода 01.05.2019г. до 29.06.2019г. и сумата от 561,74лв.- цена на доставена
топлинна енергия и услугата за дялово разпределение за периода м.08.2016г.-
м.04.2018г. с лихви за забава/, както и
в частта, с която И.В.И. е осъдена да заплати на С.Й.С. разликата над
дължимата сума от 209,93лв.- до пълния присъден размер от 438,61лв.- разноски
по делото по компенсация, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените по реда на чл.415,ал.1 от ГПК от И.В.И. срещу С.Й.С. положителни установителни искове , че ответницата С.Й.С. с ЕГН ********** дължи на ищцата И.В.И. с ЕГН **********,
на основание чл.232,ал.2, предл.1 от ЗЗД , вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД – сумата
от 425,24лв.- наемна цена за периода
01.05.2019г. до 29.06.2019г. и на
основание чл.232,ал.2, предл.2 от ЗЗД, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД - сумата от 561,74лв.- цена на доставена
топлинна енергия и услугата за дялово разпределение за периода м.08.2016г.-
м.04.2018г. с лихви за забава, и двете
суми дължими по договор за наем от 16.10.2014г.,
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.11.2016г., постановено по гр.д. № 1016/2020г. на СРС, 76 състав
в останалата обжалвана част, с
която са отхвърлени предявените по реда
на чл.415,ал.1 от ГПК от И.В.И. срещу С.Й.С.
положителни установителни искове както следва: 1/ иск с правно основание
чл.232,ал.2, предл.1 от ЗЗД , вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД – за разликата над
уважения размер от 425,24лв.- до пълния предявен размер от 1 985,81лв.- претендирана
като наемна цена за периода 01.11.2018г.- 30.04.2019г. и
29.06.2019г.-24.07.2019г. по договор за наем от 16.10.2014г. ; 2/ иск с вярна правна квалификация
чл.233,ал.1,предл.2 от ЗЗД – за разликата над присъдената сума от 195,00лв.- до
пълния предявен размер от 290,00лв., претендирана като стойност на патрон на
външната входна врата на имота - предмет на горепосочения наемен договор и осъдителният иск с правното основание
по чл.232,ал.2, предл.2 от ЗЗД - за
сумата от 328,50лв. , включваща сумата от 50,00лв.- главница, 100,00лв.-
разноски и такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 178,50лв., събрани по изп.дело №
2019850401192 по описа на ЧСИ Д.на основание изп.лист от 12.09.2019г. по
ч.гр.д.№ 36572/2019г. по описа на СРС, 33 състав, както и в частта, с която И.В.И. е осъдена да заплати на С.Й.С.
–сумата от 209,93лв.- разноски по делото по компенсация.
В
останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.