№ 5743
гр. С., 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110204372 по описа за 2023 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано въз основа на жалба от Политическа партия (ПП) „П. д.”,
представлявана от П. Н. К. - председател срещу наказателно постановление
(НП) № 024/29.12.2022 г. на председателя на Комисията за защита на личните
данни (КЗЛД), с което на основание чл.86, ал.1, във вр. с чл.11, т.4 и чл.87,
ал.3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е наложена имуществена
санкция в размер на 2 300 (две хиляди и триста лева) лв. за нарушение по
чл.25е, ал.1 от ЗЗЛД.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа на незаконосъобразен акт
по неоснователни и неотговарящи на фактическата обстановка твърдения,
като всички партии имали проблем с установяване самоличността на лицата,
полагащи подписи в списък по чл.133, ал.3, т.5 от Изборния кодекс ИК), но
нямало начин представителите на партията да установяват дали
подписващото се в списъка лице въвежда чужди или лични данни.
Алтернативно се моли за намаляване размер на санкцията или приемане на
случая за малозначителен.
1
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява председателя му, който
поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, тъй като се счита,
че законът е неясен и не ги упълномощава да изискват лични карти хората,
които събират подписи.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който
оспорва жалбата и пледира да бъде потвърдено НП, тъй като намира, че
същото е правилно и законосъобразно, както и че се установява от събраните
по делото доказателства, като нормата на чл.133, а.1, т.5, изр. 3 от ИК
посочва, че при полагане на подписи в списъка избирателят удостоверява
самоличността си, поради което лицето, което събира подписи има право и е
длъжно да поиска документ за самоличност. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
При извършена проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и
административно обслужване“ (ГД „ГРАО“) с протокол от 16.08.2022 г. на
списък на избиратели, които подкрепят регистрация на ПП „П. д.“ в
Централна избирателна комисия (ЦИК) е установено, че броя на избирателите
по представения списък са 3831, от които общ брой установени коректни
записи 2983, от които без избирателни права 95, от които починали лица 86.
На проведено на 23.08.2022 г. заседание Комисията за защита на личните
данни (КЗЛД) във връзка с изнесени данни в медиите за обработване на лични
данни на починали лица от страна на политически субекти във връзка с
изборите за народни представители, насрочени за 02.10.2022 г. с указ на
президента на Р България е прието решение да се извърши проверка за
обработка на личните данни на починали лице от политическите партии и
коалиции, които са взели участие при провеждане на изборите за народни
представители на 02.10.2022 г.
От решение №1278-НС от 16.08.2022 г. на ЦИК, касаещо регистрацията
на ПП „П. д.“ за участие в изборите за народни представители на 02.10.2022 г.
е видно, че същата е подала заявление за регистрацията си под №2 на
13.08.2022 г. в регистъра на партиите относно тези избори. Съгласно т.8 от
приложените документи е „Списък, съдържащ имена, ЕГН и саморъчен
подпис на заявени 3 831 избиратели, подкрепящи регистрацията на партията,
2
същият и в структуриран електронен вид, представен на технически носител“.
С писмо изх. № ППН-02-454/02.09.2022 г. е изискано от ЦИК предоставяне
на КЗЛД на електронен носител на списъците на избирателите, подкрепящи
съответните политически субекти за участие в изборите за народни
представители на 02.10.2022 г.
Постъпило е писмо в КЗЛД от ЦИК на 08.09.2022 г. с приложен флаш -
памет, съдържаща списък на избирателите.
КЗЛД е изискала с писмо изх. №ППН-02-453/02.09.2022 г. от ГД „ГРАО“ за
предоставяне на заверени копия на протоколите от извършените от
дирекцията проверки, съдържащи информация за починалите лица и датата
на смъртта, констатирани в предоставените списъци с данни на избирателите,
подкрепящи съответните политически субекти за участие в избрания процес.
Изисканата информация е предоставена на КЗЛД с писмо, постъпило на
09.09.2022 г., с приложени заверени копия на протоколи от извършени
проверки на списъците с избиратели и поименен списък на починалите лица,
които са били включени в списъците на съответните партии, съдържащ номер
на страницата в подписката, ЕГН, три имена и дата на смърт, което е
записано на електронен носител.
Установено било, че ПП „П. д.“ е обработила лични данни, включващо три
имена и ЕГН на 86 броя починали физически лица.
КЗЛД е изискала от ЦИК да предостави заверени копия на хартиен
носител на страниците от списъка на избирателите, които подкрепят
регистрацията на ПП „П. д.“ в ЦИК за участие в изборите за народни
представители, насрочени за 02.10.2022 г., с вписани данни на починалите
лица.
В отговор ЦИК изпратило на КЗЛД писмо с приложение на искания списък
на избирателите, които подкрепят регистрацията на ПП „П. д.“ в ЦИК за
участие в изборите за народни представители, насрочени за 02.10.2022 г.
Извършен бил анализ на предоставените данни от ЦИК и ГД „ГРАО“
относно поименния списък с починали лица, преди влизане в сила на Указ
№13 от 01.08.2022 г. на президента на Р България и е констатирано, че за тези
общо 86 броя починали лица има съвпадение на имена и ЕГН за 77 броя, като
несъответствието е относно стр.11 - №107, стр.18 - №177, стр.51- №506,
3
стр.177- №1764, стр.218 - №2171, стр.275-№2744, стр.296, стр.324-№3234 и
стр.325.
Във връзка с тази проверка и констатациите по същата е изискано писмено
становище по случая от ПП „П. д.“ относно обработването на личните данни.
Постъпил е отговор от същата до КЗЛД, в който председателя на ПП „П.
д.“ излага, че законът не предвиждал възможност представител на
политическа партия да има право да изисква документ за самоличност на
лицата, които се подписват в списъка и поради това не можели да проверят
дали подписващото се лице въвежда свои или чужди данни и се моли да бъде
преустановено образуваното производство срещу партията.
Изпратена била покана до председателя на ПП „П. д.“ от председателя на
КЗЛД, с което го кани да се яви на 06.12.2022 г. в 13:00 ч. за съставяне на акт
за установяване на административно нарушение. Поканата е върната като
непотърсена.
На 06.12.2022 г. на ПП „П. д.“ е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) №24 от В. С. – държавен инспектор в
отдел „Контрол и административнонаказателни производства“ към дирекция
„Правни производства и надзор“ в КЗЛД, оправомощен да съставя актове със
Заповед №РД-15-342/05.10.2022 г. на председателя на КЗЛД, за това, че от
02.08.2022 г., датата на влизане в сила на Указ №213/01.08.2022 г. на
президента на Р България до 13.08.2022 г., датата на внасяне на списъка на
избирателите, които подкрепят политическата партия за участие в изборите за
народни представители на 02.10.2022 г. в ЦИК, в качеството си на
администратор на лични данни, съгласно §1, т.2 от ДР на ЗЗЛД е обработило
без правно основание и в нарушение на обществения интерес лични данни:
три имена и ЕГН на 77 броя починали лица, преди влизане в сила на указа на
президента, които са вписани в списъка на избирателите, подкрепящи
регистрацията на партията за участие в изборите за народни представители,
насрочени за 02.10.2022 г., представен в ЦИК на 13.08.2022 г., с което е
осъществен състава на чл.25е, ал.1 от ЗЗЛД. АУАН е предявен и връчен на
06.12.2022 г. на председателя на ПП „П. д.“. В същото са вписани възражения.
Въз основа на АУАН на 29.12.2022 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление №024 от председателя на КЗЛД. Същото е
връчено на 10.03.2023 г. по пощата с обратна разписка.
4
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитания в хода на производството свидетел Никифоров, които са пълни и
непротиворечиви. Не е необходимо да се обсъждат доказателствата
поотделно, доколкото липсват съществени противоречие в събраните
писмени и гласни доказателства по делото.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния 14-дневен срок, видно от
разписката, удостоверяваща получаване на препис от наказателното
постановление на 10.03.2023 г. и датата на входирането на подадената
жалбата на 23.03.2023 г. при наказващия орган и от надлежно легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е
частично основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП на председателя на КЗЛД намира, че същите са съставени от
оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им, както
материална, така и териториална. Като горният факт се извлича от нормите на
ЗЗЛД и приложената по делото от административно-наказващия орган
заповед, касаеща актосъставителя.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление е описано нарушението и са посочени дата и място на
осъществяването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го подкрепят.
Спазени са давностните срокове, посочени в чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН,
както АУАН е съставен в посочения едногодишен срок от извършването му,
доколкото твърдяното нарушение е извършено в периода 02.08.2022 г. до
13.08.2022 г., но е констатирано на 09.09.2022 г. в хода на извършена
проверка, а акта е съставен на 06.12.2022 г., така и процесното НП е издадено
в шестмесечния срок от съставянето на АУАН, а именно на 29.12.2022 г.
Относно оспорваната фактическа обстановка:
По делото от събраните безпротиворечиви доказателства се установи, че ПП
„П. д.” е администратор на лични данни.
5
Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗЗЛД „Администратор“, с изключение на
администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС)
2016/679.“
Съгласно чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679: „лични данни“ означава
всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“);
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да
бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор
като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн
идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената,
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо
лице“, а в чл.4, т.7 от същия се сочи, че „администратор“ означава физическо
или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която
сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на
лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от
правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или
специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в
правото на Съюза или в правото на държава членка“
Предвид горните норми се установява горния факт, че ПП „П. д.“ е субект,
по отношение, на който са относими нормите на ЗЗЛД и на Регламент (ЕС)
2016/679, доколкото обработва лични данни за целите на изборния процес,
регламентирани в ИК.
Съгласно чл.25е, ал.1, изр.1 от ЗЗЛД: „Администраторът или
обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали
лица само при наличие на правно основание за това“.
Разпоредбата на чл.133, ал.3, т.5 от ИК предвижда, че: „Към заявлението
за регистрация партията представя:…т.5.списък, съдържащ имената, единния
граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели,
подкрепящи регистрацията, положен пред упълномощени от партията лица
или квалифициран електронен подпис; при избори за членове на Европейския
парламент от Република България и при избори за общински съветници и за
кметове регистрацията на партията може да бъде подкрепена и от избиратели
- граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, като в списъците
6
се посочват имената, личният номер, номерът на удостоверението за
пребиваване, датата на регистрация, посочена в него, и подпис; всеки
избирател може да участва само в един списък; при полагане на подписа си в
списъка избирателят удостоверява своята самоличност; списъкът се предава и
в структуриран електронен вид, като съдържа имената и единния граждански
номер (личен номер) на избирателите, положили саморъчен подпис или
квалифициран електронен подпис, в последователността, в която са вписани в
списъка“.
Съгласно чл.133, ал.4 от ИК: „Личните данни по ал. 3, т. 5 се обработват и
предоставят при спазване изискванията за тяхната защита.“
Предвид което по несъмнен и безспорен начин е установено така
вмененото на ПП „П. д.“ осъществяване на административно нарушение по
чл.25е, ал.1 от ЗЗЛД, тъй като същата не е имала правно основание да
обработва лични данни на починали лица.
Санкционната норма за така установеното административно нарушение е
чл.86, ал.1 от ЗЗЛД „За други нарушения по този закон на администратор или
обработващ лични данни се налага глоба или имуществена санкция до 5000
лв.“, доколкото се касае за извършване на нарушение по чл.25е, ал.1 от ЗЗЛД.
Наложената имуществена санкция е около средния в закона размер от 2300
лв.
Същата не е съобразена с обстоятелствата предвидени в разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН. Като съдът счита, че следва да бъде пропорционална на
тежестта на извършеното нарушение, като липсват мотиви в НП за така
определения му размер около средния. Предвид което и като отчете липсата
на данни за други извършени от жалбоподателя нарушения от същия вид,
както и отчете невисока обществена опасност на същото, съдействието, което
е оказано в хода на административнонаказателното производство и съобрази
целите на административното наказване определени в чл.12 от ЗАНН счита,
че санкцията следва да бъде намалена на 1000 лв. Като по този начин ще
бъдат спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
Правилно от административно-наказващия орган не е приложена
разпоредбата за маловажност на случая, предвид факта, че със ЗЗЛД се
регулират значими обществени отношения. Прилагането на същата следва да
се прецени с оглед липсата или незначителността на вредните последици от
7
извършеното нарушение или с оглед на други смекчаващи вината
обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Мерките на закона целят осъществяване на държавната политика в областта
на защита на личните данни, както и организацията и контролът по тяхното
изпълнение. При тези обстоятелства нарушенията на тези разпоредби следва
да се квалифицират като такива с висока обществена опасност, за което
свидетелства и значителния размер на предвидените в закона санкции.
Нарушението е формално и от него не е необходимо да са настъпили вредни
последици. В случая правилно, въз основа на установената фактическа
обстановка, както и обстоятелствата на извършеното нарушение,
административнонаказващият орган е преценил, че се касае за нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, а не за маловажен случай. Като в НП се сочат
аргументи защо се приема от наказващия орган, че не е налице маловажност
на случая.
Съдът намира, че не е налице основание за прилагане на хипотезата на
чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй като случаят не е с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите от същия вид.
По тези съображения наказателно постановление № 024/29.12.2022 г. на
председателя на КЗЛД следва да бъде изменено относно размера на санкцията
му, който от 2300 лв. следва да бъде намален на 1000 лв., а в останалата му
част като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна по същността си. Това е така, доколкото административното
нарушение се явява установено, в случая следва да се приложи и т.2, б. „а“
Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, като същото не е било отменено,
ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските
се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени. Същият се е представлявал от лице с
юридическо образование и правоспособност, който се е явил в проведеното
съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не е такова с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което
съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и
8
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер
на юрисконсултско възнаграждение от 100 (сто лева) лв. за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 024/29.12.2022 г. на председателя
на КЗЛД в частта относно размера на наложената имуществена санкция,
която я намалява от 2300 (две хиляди и триста лева)лв. на 1000 (хиляда лева).
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част наказателно постановление №
024/29.12.2022 г. на председателя на КЗЛД, като законосъобразно.
ОСЪЖДА ПП „П. д.“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., кв. „**********“, блок 41А, вх. „Б“, представлявано от П.
Н. К. - председател да заплати в полза на КЗЛД сумата от 100 (сто лева ) лв.,
представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им
представителство пред СРС по делото.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9