Предявен е иск с правно основание чл.2, т.2, предл.І-во във вр. с чл.8 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. В исковата си молба ищецът Джеваил Юсеинов Салиев твърди, че от 25.06.1996 г. до 16.07.1996 г. и от 01.08.1997 г. до 03.04.1998 г. бил задържан под стража съответно по НОХД № 192/1997 г. и НОХД № 500/1997 г., по които дела впоследствие бил оправдан. Счита, че е налице хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение. Моли съда, след надлежно уточнение, да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение в размер на 40 000 лева за престоя му в предварителния арест по цитираните по – горе наказателни дела, по които е оправдан. Ответникът – Прокуратурата на Република България, чрез своя процесуален представител, счита че иска е неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Представителят на Окръжна прокуратура-Кърджали изразява становище, че предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: От приетото по делото като доказателство заверено копие от удостоверение Р № 83/2006 г. от 22.02.2007 г. на Районна прокуратура – Кърджали се установява, че Джеваил Юсеинов Салиев е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, както следва: 1. от 25.06.1996 г. до 16.07.1996 г. – по дознание № 94/1996 г. по описа на ОСС – Кърджали, по което е образувано НОХД № 275/1996 г. на РС – Кърджали, преобразувано в НОХД № 192/1997 г. на РС – Кърджали и 2. от 01.08.1997 г. до 03.04.1998 г. – по дознание № 910/1997 г. по описа на ОСС – Кърджали, по което е образувано НОХД № 500/1997 г. на РС – Кърджали. Видно от заверено копие от присъда № 4 от 06.02.1998 г. по НОХД № 192/1997 г. по описа на Районен съд – Кърджали, Джеваил Юсеинов Салиев е бил признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.206, ал.3, предл.ІІ във вр.с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като присъдата е влязла в законна сила на 22.02.1998 г. Видно от заверено копие от присъда № 53 от 22.04.1998 г. по НОХД № 500/ 1997 г. по описа на Районен съд – Кърджали, Джеваил Юсеинов Салиев е бил признат за невиновен и оправдан по предявените му обвинения по чл.244 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и по чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като присъдата е влязла в законна сила на 07.05.1998 г. Съгласно чл.2, т.2, предл.І-во от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В тази връзка от гореизложеното се установи, че ищецът Джеваил Салиев е бил обвинен в извършване на престъпления, за които са били образувани наказателни дела от общ характер - № 192/1997 г. и № 500/1997 г., и двете по описа на Кърджалийския районен съд, както и че е бил оправдан с влезли в законна сила присъди по така повдигнатите му обвинения. Установи се също така, че Салиев е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за времето от 25.06.1996 г. до 16.07.1996 г. – по дознание № 94/1996 г. по описа на ОСС – Кърджали, по което е образувано НОХД № 275/1996 г. на РС – Кърджали, преобразувано в НОХД № 192/ 1997 г. на РС – Кърджали и за времето от 01.08.1997 г. до 03.04.1998 г. – по дознание № 910/1997 г. по описа на ОСС – Кърджали, по което е образувано НОХД № 500/1997 г. на РС – Кърджали. Независимо от изложеното обаче, съдът намира, че предявения иск, с правно основание чл.2, т.2, предл.І-во от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за престоя на ищеца в предварителния арест по цитираните по – горе наказателни дела, по които е оправдан, е неоснователен като погасен по давност. Това е така, тъй като съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Този срок, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че присъдите по образуваните наказателни дела от общ характер са влезли в законна сила съответно на 22.02.1998 г. и 07.05.1998 г., поради коетокъм момента на подаване на исковата молба – 19.06.2007 г., вземането за вреди е погасено по давност, тъй като изтича съответно на 22.02.2003 г. и 07.05.2003 година. Ето защо предявения иск за заплащане на сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за престоя на ищеца в предварителния арест, за периода от 25.06.1996 г. до 16.07.1996 г. - по НОХД № НОХД № 192/ 1997 г. на Районен съд – Кърджали и за периода от 01.08.1997 г. до 03.04.1998 г. – по НОХД № 500/1997 г. на Районен съд – Кърджали, по които дела е оправдан, е неоснователен като погасен по давност и като такъв следва да се отхвърли. При този изход на делото следва да се осъди ищеца да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху така предявения иск в размер на 1 600 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Джеваил Юсеинов Салиев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пазарджик, срещу Прокуратурата на Република България, иск, с правно основание чл.2, т.2, предл.І-во от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за заплащане на сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за престоя му в предварителния арест, за периода от 25.06.1996 г. до 16.07.1996 г. - по НОХД № НОХД № 192/1997 г. на Районен съд – Кърджали и за периода от 01.08.1997 г. до 03.04.1998 г. – по НОХД № 500/1997 г. на Районен съд – Кърджали, по които дела е оправдан, като погасен по давност. ОСЪЖДА Джеваил Юсеинов Салиев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пазарджик да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху така предявения иск в размер на 1 600 лева. Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |