№ 17216
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110131859 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„[***]“ ., ЕИК [***], срещу М. Н. М., ЕГН ********** и Д. И. С., с ЕГН **********, в
качеството им на собственици на топлоснабден имот- Апартамент № 108, [***], с
присъединен абонатен № [***], която ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да
заплатят при условията на разделност следните суми:
- За М. Н. М., ЕГН ********** - 1/2 от общото задължение, а именно: сумата от 290,72
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. , ведно със законна лихва от 09.06.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 50,30 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 31.05.2023 г., сумата от 16,88 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 09.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
3,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.06.2020 г.
до 31.01.2023 г., и
- За Д. И. С., с ЕГН ********** - 1/2 от общото задължение, а именно: сумата от
290,72 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. , ведно със законна лихва от 09.06.2023 г. до окончателното
1
изплащане на вземането, сумата от 50,30 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 31.05.2023 г., сумата от 16,88 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 09.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата о т
3,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.06.2020 г.
до 31.01.2023 г.
В исковата молба ищецът „[***]“ ., поддържа, че ответниците, в качеството си
собственици на топлоснабден имот- Апартамент № 108, находящ се в гр. София, [***], с
присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
„[***]“ . на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ищеца съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците,
чрез особен представител адв. К., с който оспорва исковете като неоснователни. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Счита исковите претенции за недостатъчно
конкретизирани, респ. за недоказани. Моли за отхвърлянето им.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
указал на ищеца, че следва да докаже качеството на потребител на ответниците, както и че
са налице обстоятелства, които са довели до спиране или прекъсване на давността за
вземането му, с оглед възражението на ответника. В случай, че се установи основанието за
претендираните вземания, на ответниците е указано да установят способ за погасяване на
задължението си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
2
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
Видно от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 141, том I, рег. № 2954, дело № 146/2000 от 25.04.2000 г. ответниците М. М. и Д. С. са
закупили процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 108, на [***] в
столичния ж.к. [***] през 2000 г., а на 23.10. 2000 г. ответника М. М. е подал и молба-
декларация до ищеца а откриване на партида на негова име при ищеца за заплащане на
консумираната топлинна енергия доставяна до апартамента от ищеца. В същата ответника е
декларирал, че семейството му се състои от двама члена, както и че ще използва
недвижимия имот за жилищни нужди. От събраните доказателства в производството, вкл.
при опита за връчване на съдебните книжа на ответниците и от изготвените служебни
справки за местоживеенето на ответниците М.и, се установява, че същите са с настоящ адрес
от 2009 г. в Южна Африка, а апартамента им в ж.к. [***] е необитаем. Това се потвърждава и
от липсата на присъствие на член от семейство М.и на проведеното Общо събрание на
етажната собственост в сградата, от 22.09.2014 г., на което е избрана „[***]“ . да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в СЕС, както и от неосигурения достъп
до апартамент № 108 при посещенията на служителите на ФДР за годишния отчет на
уредите за ДР, с оглед изготвяне на изравнителните сметки за двата отоплителни сезона,
включени в процесния период от 01.05-2019 г. до 30.04.2022 г.
От приложените от "[***]" . в качеството й на ФДР, доказателства за неосигурения
достъп до имота за извършване на реален отчет на уредите в апартамента на ответниците и
приетото без възражения заключение по СТЕ се установява, че в процесния период е
разпределяна топлинна енергия за отопление на имот за 1 бр. щранг-лира с мощност 284,35
Вт, като сумата е изчислена съгласно отдадената ТЕ от щранг – лирата с коефициент от 1,00
и МСПС /максимален специфичен разход на сградата/ - 1.73729 дел/Вт. По действащата
Методика, описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.9. от Наредбата за топлоснабдяването
от 12.03.2020 г., тъй като на щранг-лирата не може да се инсталира уред за дялово
разпределение, отдадената от нея ТЕ се изчислява по емпиричен път, установен в
съответната действаща към момента на отчитането на ТЕ, Наредба за топлоснабдяването.
Вещото лице по СТЕ е установило от анализираните документи, предоставени от ищеца, че
в апартамента на ответниците не е начислявана ТЕ за БГВ, тъй като такава не се потребява.
Единствено е разпределяна ТЕ за сградна инсталация, също по зависимост, установена в
Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от
3
пълния отопляме обем от 207 куб.м. този на ЕС – 6823 куб.м.
След изравняването извършено от ищеца след всеки отоплителен сезон, видно от СТЕ
сумата, която абонатите имат да доплащат е в размер на 1,98 лв., при прогнозно
фактурирани суми за потребена ТЕ в процесния апартамент от 600, 15 лева за трите
отоплителни периода, включени в процесния такъв. Вещото лице е категорично в
заключението си, е в резултат на направените проверки и наличните по делото документи и
представените от „[***]“ . в качеството й на ФДР се установява, че сумата за ТЕ за имота на
ответниците е определена съгласно действащата Наредба за топлоснабдяването от
12.03.2020 г. и във вр. С разпоредбите на ЗЕ, Методиката за дялово разпределение на ТЕ в
СЕС и актуалните цени за ТЕ за периода, одобрени от ДКЕВР. Съответно измерването на
потребеното количество ТЕ в сградата в ж.к. [***] – 8, [***] през процесния период се
извършва от общ топломер за търговски цели, с ф.№ [***] /до м.11.2020 г./ заменен с уред ф.
№ [***], които са преминавали редовно предвидените в закона периодични метрологични
проверки, като заключението е, бе топломера е бил технически изправен през целия
процесен отоплителен период.
От представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства, неоспорени по
реда на чл. 193 ГПК, се установяват въведените с исковата молба твърдения ответниците М.
М. и Д. С., в качеството си на собственици на топлоснабдения имот – Апартамент № 108,
находящ се в гр. София, ж.к. [***][***], да са потребители на доставяната до имота им
топлинна енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да са обвързани от облигация с
ищеца, съгласно Договор при общи условия, както и че в имота на ответниците се е
извършвала през процесния период 2019-2022 г. услугата „дялово разпределение“ от ищеца.
От представените от последния в качеството му на ФДР, документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, приети като доказателства и не оспорени от ответниците, чрез
назначения им особен представител, се установява, че действително в апартамента,
необитаван, но собствен на ответниците М.и е извършвана дейност по топлинно
счетоводство и реално отчитане на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода. От приетите по делото доказателства представени
от ФДР – Протоколи за неосигурен достъп /на л.20-22/, документи за главен отчет – 3 бр., в
които е отразено, че апартамента е необитаем, а в него има инсталирани уреди за
топлоснабдяване единствено 5 бр. щранг-лири, като радиаторите са демонтирани, дяловото
разпределение за аб. № [***] и 3 бр. съобщения към Общи фактури №№
**********/31.07.2020 г.;№ [***]/30.06.2021 г. и №[***]/31.07.2022 г., се установява че
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
възлиза на сумата от общо 581.44 лв., като в същата са отразени изравнителните сметки и
разликата в цената на ТЕ, установена за периода. Тази сума отговаря на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период. Издадените месечни фактури на база
прогнозни количества потребена ТЕ са били сторнирани, като са издадени съответните
кредитни известия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
4
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ответниците като
собственици на процесния имот /Апартамент № 108 в ж.к. [***], [***]/ и с оглед събраните
по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че на ответниците М.и на
горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда, в
режим на етажна собственост и при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и 1 бр. изравнителна сметка.
Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия, са
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване
нормативната уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответниците
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на М.и са начислени
сметките за процесния период, като от всеки от двамата се претендира половината от
установеното доставено количество ТЕ или сумата от 290, 72 лв.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответниците, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност на част от претендираните от ищеца вземания.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от вземанията на ищеца,
е основателно за вземанията на ищеца, изискуемостта на които е настъпила преди повече от
3 години от датата на подаване на исковата молла в съда, т.е. 3 години преди 09.06.2020 г. а
именно дължимите суми за периода от 01.05.2019 г. до 09.06.2020 г., които съгласно
заключението на приетата без възражения ССчЕ възлизат на общо 212,90 лв., от която сума:
164,66 лв. за главницата за ТЕ; 1,26 лв. за главница за ДР; 46,61 лв. – мораторни лихви върху
главницата за ТЕ и 0,37 лв. – мораторни лихви върху главницата за ДР.
Всички останали вземания, заявени от ищеца и станали изискуеми след 09.06.2020 г.
и в размер на общо 509,78 лв., от която сума: 416,78 лв. – главница за ТЕ; 32,49 лв. –
главница за ДР; 53,99 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ и 6,52 лв. – мораторна
лихва върху главницата за ДР са дължими от ответниците М.и, или всеки от тях дължи на
ищеца ½ ид.ч. от посочените вземания, а именно: за главницата за ТЕ – по 208,39 лв. всеки
от ответниците; за главница за ДР – по 16,25 лв.; за мораторна лихва върху главницата за ТЕ
– по 27,00 лв. и за мораторна лихва върху главницата за ДР – по 3,26 лв.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
5
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 09.06.2020г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за
месечните вноски с падеж преди 09.06.2020г. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2019 г. предвид на което
въведеното от ответниците възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г., доколкото вземането за м.
април 2020 г. става изискуемо едва на 15.06.2020 г. и същото не се счита погасено по
давност, тъй като същата е прекъсната с подаването на ИМ на 09.06.2023 г. за всички
вземания, изискуеми преди 09.06.2020 г.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представените от ФДР „[***]“ . документи, касаещи дяловото разпределение в
имота, приети като доказателства и неоспорени от ответниците, се установява, че
действително за апартамента, собственост на ответниците М.и, е извършвана дейност по
топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла
вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. № [***], се
установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово
разпределение от ФДР е 33.75 лв. общо, а за всеки от ответниците поотделно – по 16,88 лв.
Част от това вземане на ищеца, както бе посочено по-горе е погасено по давност, в частност
претендираните такси за ДР в периода за м. април 2020 г. в размер на 1,26 лв., тъй като
6
попада в периода на тригодишна погасителна давност.
Поради изложеното предявените искове за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответниците имот, топлина енергия и за цената на услугата „дялово
разпределение“ до общ размер на 449,27 лв. /или по 224,64 лв. за всеки от ответниците/, за
които задължения последните не са ангажирали доказателства да са заплатили, следва да
бъдат уважени.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност, или за сумата от общо 165,92 лв. /или по 82,96 лв. за всеки от ответниците, сбор от
главниците за ТЕ – 164,66 лв. и ДР – 1,26 лв./ исковете ще следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на ТЕ се уреждат от публично известни Общи
условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3
ЗЕ съдът намира, приетите от „[***]” . и одобрени от Комисията Общи условия за
процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г., на Съвета на
директорите на „[***]“ ., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-1/27.06.2016 г./ да са
обвързващи и за ответниците М. и Д. М.и. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено
задължение за клиентите на „[***]“ ЕА да заплащат задълженията по Общите фактури, в 45-
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ,
продавача начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва „само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ, изготвени след
изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая важи принципа
„Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня
следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за
изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия
и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на доставената ТЕ
през м.05.2019г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца, за който се
отнася или до 15.07.2019 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху тази
стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2019/2020 г. към
31.07.2020 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. до
14.09.2020 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/. В настоящия
случай, се установи наличието на главното задължение за стойността на потребената
топлинна енергия в имота на ответниците, както и забавата на ответниците при заплащането
7
й в указаните с ОУ срокове. При тази установеност, дължимите мораторни лихви върху
установените като дължими главници за ТЕ и ДР се установяват със заключението по ССчЕ,
кото съдът кредитира изцяло като обосновано, пълно и ясно. Видно от същото, всеки от
ответниците дължи за периода на забава от 15.09.2020 г. до 31.05.2023 г. мораторна лихва
върху неплатената от него главница за ТЕ в размер на 27,00 лв., а за периода на забава от
15.06.2020 г. до 31.01.2023 г. и мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 3,26 лв.
Следователно иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД също е доказан по своето основание и следва
да се уважи за посочените по-горе размери.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива, като е представил списък по чл. 80 от ГПК, съгласно
който разноските му възлизат на общо 1200 лв., от която сума 200 лв. – заплатена държавна
такса; 600 лв. – депозити за възнагражденията на вещите лица и 400 лв. – депозит за
възнаграждението на особения представител, назначен на ответниците, като с оглед
представляването на ищеца в производството от юрисконсулт, на същия се следва и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, в
минимален размер от 100 лв. Така общия размер на разноските на ищеца в производството
възлиза на 1300 лв., от която сума, с оглед частичното уважаване на исковете му, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, му се следват разноски до размер от 917,06 лв. или всеки от ответниците
следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 458,53 лв.
На ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съответно на отхвърлената част от
исковете също се следват разноски. По делото няма доказателства за реално извършени
разноски от ответниците, а и доколкото същите са представлявани от особен представител,
назначен им от съда на разноски на ищеца, такива не им се следват.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД М. Н.
М., ЕГН ********** и Д. И. С., с ЕГН **********, в качеството им на собственици на
топлоснабден имот- Апартамент № 108, [***], с присъединен абонатен № [***] да заплатят
разделно, всеки по ½ ид.ч. на "[***]" ., с ЕИК [***], представлявана от А.А. - изп.
директор, или сумите, както следва:
За М. Н. М., ЕГН ********** - 1/2 от общото задължение, а именно:
208,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер или за сумата от 82,33 лв., дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2019 г.
до 31.03.2020 г., като неоснователен, поради погасяване на вземането по давност;
8
27,00 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до
31.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 23,31 лв., като неоснователен,
поради погасяване на главното задължение по давност;
16,25 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от
0,63 лв. и периода от м.04.2020 г., като неоснователен, поради погасяване на
вземането по давност;
3,26 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
15.06.2020 г. до 31.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 0,19 лв., като
неоснователен, поради погасяване на главното задължение по давност;
За Д. И. С., с ЕГН ********** - 1/2 от общото задължение, а именно:
-208,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
или за сумата от 82,33 лв., дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020
г., като неоснователен, поради погасяване на вземането по давност;
-27,00 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до
31.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 23,31 лв., като неоснователен, поради
погасяване на главното задължение по давност;
-16,25 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 0,63
лв. и периода от м.04.2020 г., като неоснователен, поради погасяване на вземането по
давност;
-3,26 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
15.06.2020 г. до 31.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 0,19 лв., като
неоснователен, поради погасяване на главното задължение по давност;
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, М. Н. М., ЕГН ********** и Д. И. С., с
ЕГН ********** от гр. София да платят на „[***]“ ., ЕИК [***], всеки от тях по 458, 53
лева, представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството, съответно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9