Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 01.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1090 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001274 от 24.09.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч е наложено на В.Г.В. ***, административно наказание на основание чл.638, ал.3 от КЗ – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат И.Х. от ВТАК го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно издадено. Изтъква, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че не е извършено деяние, което да е противоправно, общественоопасно и извършено виновно. Счита, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят В. се явява лично. Дава обяснения, в които сочи, че действително същия ден сключил застраховка ГО с идеята, че ще е в сила от същия ден. Твърди, че когато взел полицата тя е била сгъната на две и не е обърнал внимание, че е валидна от 00:00 часа на другия ден и затова бил крайно изненадан, когато го спрели полицаите и му заявили, че няма валидна застраховка.
Процесуалният му представител - адвокат И.Х. от ЛАК поддържа жалбата и пледира наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. Развива доводи, че управляваният от жалбоподателя автомобил е семейна имуществена общност, поради което дадената от наказващия орган квалификация на нарушението е следвало да е по чл.483, ал.1 от КЗ, а не по чл.638, ал.3 от КЗ. Акцентира на факта, че застраховката е била сключена още същия ден – 11.09.2019 г., в 9:25 часа, т.е. преди часа, когато е бил спрян за проверка от служителите на Пътна полиция, поради което не може да му се търси отговорност. Счита, че жалбоподателят не е нарушил посоченият в наказателното постановление текст.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите И.А.С. и П.С.С. и обясненията на жалбоподателя В., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Свидетелите П.С. и И.С. били служители в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч. На 11.09.2019 г., в това си качество свидетелите извършвали контрол на автомобилното движение в гр.Ловеч. Около 18:25 часа, на ул.“В. Левски“, до железния мост спрели за проверка лек автомобил марка *******, който в момента се движел в посока квартал „Вароша”. Автомобилът се управлявал от жалбоподателя В.В.. При извършената проверка и направена справка в Гаранционния фонд свидетелите констатирали, че за автомобила няма валидно сключен и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. От свидетелството за регистрация на МПС и от информационните масиви на КАТ било установено, че собственик на лекия автомобил е лицето Ю.С.В.от гр.Ловеч. Поради така констатираните обстоятелства свидетелят П.С. съставил на жалбоподателя В.В. АУАН № 39720, в който посочил, че е управлявал лекия автомобил *******, собственост Ю.В., за който е нямало сключен и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Актосъставителят квалифицирал това като нарушение на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. По така съставеният му акт жалбоподателят не е вписал възражения. Подписал го и получил препис от него.
Липсват данни по делото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН В. да е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като освен описаната в акта фактическа обстановка, наказващият орган посочил, че В.В., като управлявал лекия автомобил ******на път за обществено ползване, нямал сключен и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и че същият не е собственик на автомобила, но във връзка с чието използване е следвало да има такъв договор. Квалифицирал нарушението като такова по чл.638, ал.3 от КЗ и на основание същия текст от закона наложил на В. глоба в размер на 400 лева.
В хода на съдебното следствие е ангажирана като доказателство от жалбоподателя застрахователна полица № BG/06/119002609366 за застраховка „Гражданска отговорност“ /л.27-28/, от която става ясно, че за лекия автомобил *********е била сключена застраховка на 11.09.2019 г., която обаче е била с начало на валидност 00:00 часа на 12.09.2019 година. От сметка № 19091114402079/11.09.2019 г. /л.22/, с която е била платена първата вноска по полицата, се установява, че застраховката е била сключена в 09:25 часа на 11.09.2019 година.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Подадена е също така от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 295з - 340/22.02.2018 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч /л.11/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира за безспорно установен факта, че за управлявания от жалбоподателя В. лек автомобил, към момента на проверката – 11.09.2019 г., в 18:25 часа, е нямало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Освен от свидетелските показания, този факт се установява и от представената справка от Гаранционния фонд /л.7/, от която става ясно, че към дата 11.09.2019 г. за управлявания от В. автомобил е нямало активна застраховка ГО. Такава действително е била сключена същия ден – 11.09.2019 г. и то преди проверката, в 09:25 часа, но не е била все още действаща – валидността й е следвало да започне в 00:00 часа на 12.09.2019 година. В тази връзка съдът не споделя аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя, че след като е имало сключена застраховка ГО, то не е бил осъществен състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. Освен сключен договор за задължителна застраховка ГО, разпоредбата изисква същата да е и действаща, като момента на активирането й не винаги /както е и в настоящия случай/ съвпада с момента на сключването й. Същият аргумент се извлича и от текста на разпоредбите на чл.484 и чл.519, ал.1, т.1 от КЗ.
В обжалваното НП са налице достатъчно пълни и ясни описания на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, вкл. датата, времето и мястото на нарушението, модела и регистрационния номер на превозното средство. Не се констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В обжалваното НП е налице единство между словесното описание на административното нарушение и законовия състав, под който правилно нарушението е било квалифицирано.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при евентуален умисъл, доколкото жалбоподателят В. е съзнавал задължението си, че управлява МПС, за което не е имало сключена и валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като е целял да управлява лекия автомобил и се е отнасял с безразличие към факта, че управлява МПС, за което няма сключена такава застраховка. Твърденията му, че не е обърнал внимание, че сключената застраховка ще е активна от 00:00 часа на 12.09.2019 г. не могат да бъдат кредитирани, тъй като едно от задълженията му като водач на МПС е било да се убеди, че автомобила който управлява има действаща задължителна застраховка ГО.
Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е една от задължителните застраховки, които българското застрахователно право предвижда – чл.461, т.1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл.483, ал.1 от КЗ посочва субектите, които имат това законово задължение, т.е. тези, които трябва да сключат такава застраховка, а именно : на първо място, всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е било спряно от движение (т.1 на чл.483, ал.1 от КЗ), и на следващо място – всяко лице, което управлява МПС при влизане на територията на РБ, когато няма валидна за територията на страната застраховка (чл.483, ал.1, т.2 от КЗ). Съответно, със санкционните разпоредби на чл.638, ал.1, т.1 и т.2 и ал.3 от КЗ законодателят е предвидил налагането на административни наказания за липсата на сключена застраховка ГО, както по отношение на собственика на автомобила, така и по отношение на лицето, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”.
В разглеждания случай обаче, от събраните по делото доказателства се установи, че към момента на проверката и когато за управлявания от В. лек автомобил не е имало валидно сключена застраховка ГО, същия е бил съсобствен между него и съпругата му Юлия Станчева Василева. Видно от договор за покупко-продажба на МПС от 20.12.2018 г. /л.19/, автомобилът е бил закупен от Ю.В.. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ДВ, бр.31 от 14.04.2000 г.), при промяна собствеността на регистрираното превозно средство в 14-дневен срок праводателят и приобретателят предоставят на съответното звено по регистрация при „Пътна полиция” копие от договора за прехвърляне на собствеността. От удостоверение за сключен граждански брак серия и номер ГБ 000155 от 29.10.2005 г. /л.20/ се установява, че към момента на проверката и установяване на нарушението посочения като собственик на автомобила Ю.В. и жалбоподателят В.В. са се намирали в граждански брак. Съгласно разпоредбата на чл.21 от Семейния кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Законът въвежда презумция, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Ето защо, при така установените данни, съдът приема, че действително към датата на проверката, управляваният от В. автомобил е бил негова собственост (съсобствен с Ю.В.), в какъвто смисъл са и наведените в хода на съдебните прения твърдения от жалбоподателя.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира, че приложимата спрямо жалбоподателя санкционна норма е била тази по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, която предвижда санкция „глоба” в размер на 250 лева, а не посочената по ал.3 от същия текст, тъй като В.В. е собственик на автомобила, за който е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО в момента на управлението му на 11.09.2019 г., в 18:25 часа. Дадената от наказващия орган квалификация на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ обаче не е процесуално нарушение водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя В. и съответно формално основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Това е така, тъй като от една страна органите на „Пътна полиция”, в т.ч. и наказващият такъв, не са разполагали с информацията, че управляваното от В. МПС е било в режим на СИО със съпругата му Ю.В.. Единствените данни, с които те са разполагали и които са касаели собствеността върху въпросното МПС, са били данните от регистрацията на автомобила в сектор „Пътна полиция”. Нито ЗДвП обаче, нито цитираната по-горе Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР въвеждат изискването документите за първоначална регистрация или последваща пререгистрация да бъдат подавани от всички собственици по закон на превозното средство. Затова и правилно, с оглед информацията с която са разполагали, действията на В. са били квалифицирани по чл.638, ал.3 от КЗ.
От друга страна – не може да бъде игнориран безспорно установения по делото факт, че жалбоподателя В. е управлявал МПС, за което е нямало действащ договор за задължителна застраховка ГО.
Поради тези съображения, съдът счита, че процесното НП следва да бъде изменено, като настоящата съдебна инстанция упражни правомощията си по чл.63, ал.1, изр.1-во, предл.2-ро, във връзка с чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.337, ал.1, т.2 от НПК и да приложи закон за по-леко наказуемото административно нарушение, чиито обективни и субективни елементи са установени безспорно по делото, като бъде преквалифицирано нарушението от такова по чл.638, ал.3, в нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като бъде променено и основанието за налагане на наказанието (от разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ в тази по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ) и да бъде намалено наложеното на жалбоподателя В.В. административно наказание „глоба” от 400 на 250 лева.
При липсата на процесуални нарушения, които съществено да са засегнали правото на защита на наказаното лице, при категорична установеност на административното нарушение и на неговия автор, но и при неправилното приложение на материалния закон, предвид установеното извършване на по-леко наказуемо нарушение, обжалваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл, като бъде потвърдено в останалата му част.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.1-во, предл.2-ро, във връзка с чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.337, ал.1, т.2 от НПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001274 от 24.09.2019 г. на Началник на сектор „ПП” към ОД на МВР Ловеч, с което е наложено на В.Г.В. ***, **********, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.638, ал.3 от КЗ административно наказание – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл.638, ал.3 от КЗ, в такова по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и НАМАЛЯВА на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ административното наказание глоба на 250 (двеста и петдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0906-001274 от 24.09.2019 г. на Началник на сектор „ПП” към ОД на МВР Ловеч в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :