РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Пловдив, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600378 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е по повод постъпило искане от главния прокурор,
депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на
делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснати съществени
нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са аргументи
във връзка със съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
НПК, а именно за допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. В искането са били посочени и доводите в подкрепа на заявените
касационни основания, с които се претендира възобновяване на делото,
приключило с влязъл в законна сила съдебен акт - определение по чл. 382, ал.
7 от НПК, отмяна на същото и връщане на делото на ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, тъй като одобреното споразумение
противоречи на материалния закон и съдът, одобрил споразумението, е
процедирал в противоречие с разпоредбите на чл. 382, ал. 7 и 8 от НПК –
следвало е да констатира, че постигнатото споразумение противоречи на
1
закона във връзка с предвидената санкция, да предложи изменения, които ако
не бъдат възприети от страните – да откаже да одобри споразумението.
В съдебно заседание пред настоящия съд искането се поддържа в
същия смисъл за допуснати съществени нарушения на материалния закон и
на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
В хода на съдебните прения осъденият и неговият защитник се
присъединяват към мнението на прокурора, че са били допуснати нарушения,
които налагат отмяна по реда на възобновяването на определението, с което е
било одобрено споразумение за прикючване на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за отмяна на цитирания
съдебен акт (протоколно определение за одобряване на споразумение) по реда
на възобновяването е било внесено на 21.07.2023 г., с което се явява
процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана
страна по смисъла на чл. 420, ал. 1 от НПК срещу съдебен акт, който подлежи
на възобновяване, съгласно актовете, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал.
1 от НПК и в шестмесечен срок съобразно разпоредбата на чл. 421, ал. 1 НПК.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните
съображения:
С определение от 15.06.2023 г., постановено по НОХД № 2945/2023 г.,
Районен съд – Пловдив, VI н. с. е одобрил споразумение за прекратяване на
наказателното производство по делото, като А. И. И. е бил признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 345, ал. 1 НК за това, че на 31.08.2022
г. в *, обл. *, при управление на МПС – лек автомобил марка „* с рама *, си е
служил с два броя табели с регистрационен номер *, издадени за друго
моторно превозно средство – лек автомобил „*“ с номер на рама *.
За така извършеното престъпление му е било наложено наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК (съгласно посоченото в
протоколното определение на съда за одобряване на споразумение – л. 14 от
делото на РС) – единадесет месеца пробация при двете задължителни
пробационни мерки. Първата от тях е била определена да се изпълнява при
периодичност от да пъти седмично. Посоченото протоколно определение на
съда, с което е било одобрено споразумението, е влязло в законна сила на
15.06.2023 г., като не подлежи на редовен инстанционен контрол и не е било
проверено по касационен ред.
2
Видно от материалите по делото определението на Районен съд –
Пловдив от 15.06.2023 г. по НОХД № 2945/2023 г. е било постановено при
съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Действително решаването на делото със споразумение е допустимо в
два процесуални стадия – при действията на прокурора след приключване на
досъдебното разследване и в хода на образуваното съдебно производство
преди приключване на съдебното следствие, както е било процедирано и в
случая. Когато прецени, че споразумението не противоречи на закона и
морала, съдът постановява определение за одобряването му (чл. 382, ал. 7
НПК), като протоколното определение възпроизвежда съдържанието на
споразумението. Определението има последиците на влязла в сила присъда
(аргумент от чл. 383, ал. 1 НПК), като влиза в сила незабавно след
постановяването му.
Налице е претендираното от обвинението съществено нарушение на
закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като същият е приложен
неправилно. В случая не са били спазени правилата, свързани с принципа на
законоустановеност на наказанието, с което е налице нарушение на закона по
ал. 2 на чл. 348 от НПК. Нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 от
НПК е налице, когато законът е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. В случая се е стигнало до
нарушение на нормативно установени и императивни по своето съдържание
предпоставки при определяне на наказанието по размер при алтернативно
предвидени санкции в хипотезата на чл. 55 от НК. Съдът е наложил наказание
по правилата на чл. 55 от НК, така както е обявил и в съдебния акт, в
хипотеза на предвидена от законодателя алтернативна санкция. При
индивидуализация на наказанието, обаче, решаващият орган е процедирал,
така както се процедира при опростена санкция, като е заменил наказание
лишаване от свобода с пробация при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
НК. В случая се касае за алтернативна санкция и съдът е длъжен да избере
само една от предвидените наказания – или лишаване от свобода или глоба.
По необходимост в такива случаи подходът е различен от хипотезите на
опростена санкция. Настоящият състав застъпва становището, изразено в
решенията на ВС и ВКС, съобразно които разпоредбата на чл. 55 от НК може
3
да се приложи само спрямо най-лекото от алтернативно предвидените
наказания, ако са налице условията за това. В този смисъл например решение
№ 458 от 18.10.1972 г. по н. д. № 430/1972 г. на І н. о. на ВС, решение № 156
от 30.03.1070 г. по н. д. № 803/1969 г., ІІ н. о. на ВС. В същата насока е и
решение № 200 от 11.04.2011 г. по н. д. № 1129/2011 г. на ІІ н. о. на ВКС, в
които е посочено, че правилата на чл. 55 от НК се прилагат само спрямо най-
лекото, предвидено в закона наказание, тъй като редакцията на закона гласи,
че чл. 55 от НК е приложим, „когато и най-лекото в предвидено в закона
наказание, се окаже несъразмерно тежко“. Последното от цитираните
решения (на ВКС) разкрива случай, аналогичен на настоящия. В него изрично
е посочено, че техниката за определяне на наказанието при условията на чл.
55, ал. 1 НК изисква кумулативно присъствие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и преценка, че най-лекото,
предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. В зависимост
от вида наказание са визирани и конкретните хипотези за редукция.
Съответно след като за престъплението са предвидени алтернативни санкции
лишаване от свобода или глоба, то очевидно, че най-лекото е глобата и
нейната редукция е възможна съобразно хипотезата по чл. 55, ал. 2 НК. След
като със споразумение е било наложено наказание пробация в замяна на
лишаването от свобода, практически пробацията се явява по-тежко наказание
от най-лекото, предвидено в закона, с което като е одобрил споразумението в
предложения му вид районният съд е реализирал основанието по чл. 422, ал.
1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК (в този смисъл цитираното решение №
200/2011 г. на ВКС, II н. о.)
И в конкретния случай е била ползвана техника на определяне на
наказанието, налагаща кумулативното наличие на изключителни (или
многобройни смекчаващи обстоятелства) и задължителна преценка, че и най-
лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. Това
заключение се прави и с оглед обстоятелството, че в мотивната част на
определението на съда за одобряване на споразумение няма изрично
позоваване на разпоредбата на чл. 381, ал. 4 от НПК, поради което се налага
извод, че наказанието е било наложено след преценка, че и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. В
конкретния случай, обаче, липсва отправено предложение до страните да
изменят волята си, изразена в представеното на вниманието на съда
4
споразумение, за налагане на наказанието при съблюдаване на правилата на
чл. 54, 55, 56, 57 и 36 НК. В случая при индивидуализация на наказанието по
правилата на чл. 55, ал. 1 НК се е стигнало до налагане на наказание, което е
по-тежко от предвидено в санкцията алтернативно наказание (което би могло
да се наложи при условията на чл. 54 и чл. 57, ал. 1 НК), като по този начин е
била заобиколена концепцията на закона за изключителност на случая. В
конкретния случай законодателят е предвидил възможности за избор на
подходящо наказание в широки граници, като е предвидил алтеративни
наказания.
Като е одобрил споразумението Районен съд – Пловдив е допуснал
нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
както и нарушение по т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК – на процесуалните
правила, тъй като не е констатирал, че споразумението не отговаря на
изискванията на чл. 382, ал. 7 от НПК относно приложимата санкционна
рамка, което налага да не се одобрява споразумението в предложения от
обвинението вариант.
Съдът е следвало да констатира несъответствие на споразумението със
закона, като отбележи причините, заради които споразумението противоречи
на закона, което е предпоставка за тяхното избягване. Вместо това
неправилното приложение на материалния закон е допуснато и в
протоколното определение на съда, с което е одобрено споразумението.
Производството за произнасяне по споразумението е особено съдебно
производство с основа цел да се упражни съдебен контрол върху постигнато
между страните споразумение, като към момента на постановяване на
определението на съда, следва да е налице съответствие между установените
факти и приложението на закона към тях. Евентуалното отхвърлено
споразумение винаги се явява пречка за продължаване на съдебното
производство по диференцираната процедура, както и за повторно сезиране
на съда с искане със същия предмет или идентични обстоятелства с тези, при
които споразумението е било отхвърлено. Страните по подобно неодобрено
споразумение имат възможност или да отстранят установените от съда
пречки при сключване на споразумението чрез коригирано или чрез ново
споразумение, след което да се явят пред съдията за неговото одобряване.
Допуснатите две съществени нарушения на закона са основание за
5
възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК.
В този смисъл делото следва да се възобнови и определението на РС –
Пловдив да се отмени от настоящия съд по реда на възобновяването.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО влязло в законна
сила определение от 15.06.2023 г. по НОХД № 2945/2023 г. по описа на РС –
Пловдив, VI наказателен състав, с което е било одобрено споразумението,
постигнато между прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, подсъдимия
А. И. И. и неговия служебен защитник адв. М. Ч.-Т. за престъпление по чл.
345, ал. 1 от НК и ВРЪЩА делото ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от разпредително зседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6