Р Е Ш
Е Н И Е
№260564 гр.Пловдив, 19.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XVI н.с., в публичното
заседание на 29.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6423/2020г.
по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 16-002952 от 10.09.2020г. на Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, с което на “Вини Сливен" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.Висла 8 представлявано от П. Х. А. –
управител, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 вр.
с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят
атакува наказателното постановление като незаконосъобразно, по подробно
изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание се явява упълномощен
защитник от адв.К., който моли наказателното
постановление да се отмени.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния
си представител нач.К., оспорва жалбата. Счита, че
наказателното постановление е законосъобразно и правилно, като моли съда да го
потвърди.Моли за разноски.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност и след като се запозна с доводите на страните приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При
извършена проверка на “Вини Сливен"
ЕООД, ЕИК:********* били констатирани нарушения, едно от които изразяващо се в неизплащане
на трудови възнаграждения за месец януари 2020г. на Е. Д.-търговски
представител.С оглед тази констатация било дадено на 29.05.2020г. предписание с
протокол на “Вини Сливен" ЕООД,
ЕИК:********* до 25.06.2020г. забавената заплата да бъде изплатена.Впоследствие
постъпили обяснения от управителя на дружеството от 31.07.2020г., представени
на 06.08.2020г. в ИТ, от които е видно, че дружеството е в невъзможност да
изплати заплатата.Така било констатирано, че към 06.08.2020г. срока, определен
в предписанието не е спазен и бил издаден процесният
АУАН с номер 16-002952/06.08.2020г., който бил съставен и предявен от
упълномощен от управителя представител.Впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства –
показания на свидетеля и актосъставител Д.Д..Съдът кредитира същите тъй като изцяло кореспондират с
писмените доказателства.
В настящото производство няма да бъдат коментирани самите
предписания и правилни ли са те, тъй като при несъгласние
с тях санкционираното дружество е следвало да ги обжалва в друго производство
по реда на АПК и пред друг комептентен съд.След като
това не е сторено същите са станали задължителни и не изпълнението им води до
санкция по чл.415, ал.1 от КТ.Факт е че към 25.06.2020г., а и към момента на
съставяне на АУАН дадените задължителни предписания със срок на изпълнение
25.06.2020г. не са изпълнени от жалбоподателя и е налице състав на извършено
нарушение, което е факт на датата 26.06.2020г.За пълнота следва да се отбележи
и че в хода на съдебното следствие на бяха ангажирани гласни и писмени
доказателства, че предписанието е било изпълнено.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуално правните разпоредби, съобразено е
с целта на закона.
Настоящият
съдебен състав счита, че по делото са налице категорични и безспорни
доказателства относно факта, че е извършено нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ от страна на
жалбоподателя, поради което и правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност. С оглед на обстоятелството, че не е изпълнено
даденото задължително предписание, води до извода за извършване на
административното нарушение и от тук следва да бъде понесена и предвидената
административнонаказателна отговорност.
С
оглед неизпълнението на задължително предписание на контролния орган правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл. 415, ал.1 от КТ. Имуществената
санкцията е определена в минимален размер, поради което и не подлежи на корекция
от страна на съда.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.
Наведените в жалбата съображения в този смисъл са неоснователни.Правилно е
индивидуализиран нарушителя, ясно и точно са описани фактите и доказателствата
относно извършеното нарушение.Ясно става както от АУАН и НП, че тъй като в срок
до 25.06.2020г. не са изпълнени дадените предписания от следващия ден
26.06.2020г. дружеството вече се явява нарушител по посочения в АУАН и НП текст
от кодекса на труда.Настоящия състав счита, че в случая не следва да намири приложение чл.28 от ЗАНН.Фактически нарушението не е
отстранено веднага за да се приложи и намалената санкция по чл.415в от КТ.Като допълнитлен мотив за да не се приложи чл.28 от ЗАНН следва
да се изтъкне и че нарушението относно неизпълнените предписания касае основни
трудови права като получаване на трудово възнаграждение. Наложента санкция е на предвидения в закона минимум и не
подлежи на редукция в по-нисък размер.
В предвид на изложеното, обжалваното НП на Директор
на Д „ИТ“ - гр. Пловдив се явява законосъобразно и като такова следва да
се потвърди.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.
63, ал.3 от ЗАНН следва
на Главна инспкция по труда следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по
дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото, след
даване на ход на съдебното
следствие продължи в едно съдебно заседание, с разпит
на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на
минимума от 80лева.
Водим от горното и на
основание 63, ал.1и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 16-002952 от
10.09.2020г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, с което на “Вини
Сливен" ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.Висла 8 представлявано от П.
Х. А. – управител, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание
чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда
за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА “Вини Сливен" ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.Висла 8 представлявано от П.
Х. А. – управител да заплати на
Главна инспекция по труда-София юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80/осемдесет/ лева.
Решението не
е окончателно и подлежи на касационно обжалване
по реда на
АПК пред Административния съд на гр.
Пловдив в 14 - дневен
срок от получаване
на съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Е.Н.