РЕШЕНИЕ
№ 14771
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110111820 по описа за 2025 година
Д. Г. Г. срещу ЗД „**************“ АД е предявил осъдителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1011.11 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 27.04.2022 г. до 26.07.2022 г., начислена
върху главница на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, състояло се на ******************* г. определено на 40000 лв. с влязло
в сила на 25.06.2024 г. решение на СГС по гр. д. № ************** г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 49997/2024 г., по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на ******************* г. при управлението на л.а.,
марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № **************** по
*************************** водачът ГДД, извършил маневра „завой
наляво“, като не пропуснал и станал причина за ПТП с движещия се по
***************** срещу пътен знак Б3 автобус „********************“.
Посочва, че към датата на произшествието л.а. „БМВ“, модел „530Д“, с рег. №
**************** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на действие 15.04.2021 г. – 14.04.2022 г. Заявява, че
ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие с писмена
застрахователна претенция, връчена му на дата 27.04.2022 г. Ищецът
поддържа, че вследствие на настъпилото ПТП, като пътник в автобус
***************, претърпял физически и морални болки и страдания.
Твърди, че бил с валиден превозен документ – месечна карта за една наземна
линия на градския транспорт № ***************, със срок на валидност:
07.03.2022 г. – 06.04.2022 г. Изтъква, че ответникът бил осъден от СГС с
1
влязло в сила през м. 06.2024 г. решение по гр.д. № ************** г./
решение на САС по в.гр.д. № ************* г. да му заплати застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 40000 лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 09.01.2023 г., до
окончателното плащане и мораторна лихва, равна на законната лихва за
забава, от 27.07.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда –
09.01.2023 г., в размер на 1869.64 лева. Сочи, че в мотивите към решението си
СГС е бил отразил, че застрахователят дължи лихва за забава от датата на
уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие от страна на
пострадалото лице – 27.04.2022 г., но с оглед на диспозитивното начало,
доколкото лихвата е поискана от 27.07.2022 г., я присъжда, считано от
последната дата. Заявява, че доколкото не е водил дело за мораторната лихва,
която му се следва върху размера на присъдената му от съда главница на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за периода
27.04.2022 г. – 26.07.2022 г., то счита, че има право да я претендира в това
производство. Моли съда да уважи така предявения иск. Претендира и
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Ответникът заявява, че искът е недопустим и следва да се отхвърли,
тъй като ищецът не е отправил извънсъдебна покана към ответното дружество
съгласно чл. 380 КЗ. Оспорва началната дата на забавата по иска за законна
лихва до дата 27.04.2022 г. върху сумата от 40000 лв., като счита, че тази дата
не кореспондира с нито един срок за произнасяне по претенция, съгласно КЗ.
Също така поддържа, че увредения при заявяването на щетата пред
застрахователя не е представил доказателства за вината за вината на
застрахования водач, както и банкова сметка, по която да се преведе
обезщетението, поради което застрахователят не дължи законна лихва,
считано от 27.04.2022 г. Счита, че разноските следва да се възложат в тежест
на ищеца, тъй като ответното дружество не било надлежно поканено да
изпълни претендираното задължения. Навежда доводи за злоупотреба с право.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира и разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че с влязло в сила решение по гр. . № ************** г. по
описа на СГС, I-6 състав, потвърдено с решение по в.гр.д. № ************* г.
на САС, 14 състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40000 лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 09.01.2023 г., както и че ищецът е
предявил пред ответника застрахователна претенция на 27.04.2022 г.
Горното се установява и от представеното решение №
2
********************* г., по гр. д. № ************** г. по описа на СГС, с
което е осъден ответникът ЗД „**************“ АД, да заплати на Д. Г. Г.,
следните суми: на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ - сумата 20000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на
******************* г. в гр. София, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ л. а. „БМВ 530 Д“ с рег. № ************, ведно
със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за горницата над присъдената сума до пълния заявен размер
от 50000. 00 лева, като неоснователна; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата
934. 94 лева – мораторна лихва върху главницата от 20000лева за периода
27.07.2022 г. – 09.01.2023 г., като е отхвърлен иска за горницата над
присъдената сума до пълния заявен размер на претенцията от 2333. 33 лева,
като неоснователна; на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ - сумата 460. 00 лева –
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на
******************* г. в гр. София, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ л. а. „БМВ 530 Д“ с рег. № ************, ведно
със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното плащане.
С решение № ****************** г. постановено по гр. д. №
************* г. по описа на САС е отменено решение от 13.07.2023г по гр.д.
№ **************г. на Софийски градски съд, I -6 състав в частта, в която са
отхвърлени предявените от ДГГ. против ЗД „**************“АД главен иск
за обезщетение на основание чл.432 КЗ за неимуществени вреди, търпени
вследствие на ПТП на *******************г. над присъдения размер от
20000 лв. до установения за дължим от 40000лв и акцесорен по чл.86 ЗЗД за
периода 27.07.2022 г.-09.01.2023г. над присъдения размер от 934.82 лв. до
дължимия от 1869.76 лв., и в частта за разноските на ЗД „**************“АД,
присъдени в тежест на ДГГ. над размер от 1158.23 лв. до 3330.32 лв., като
вместо това е осъден ЗД „**************“АД да заплати на Д. Г. Г. сумата от
20000 лв.- допълнителна главница, представляваща разликата между
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на
ПТП на *******************г. в размер на 20000 лв. и приетото за дължимо
от 40000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
исковата молба от 10.01.2023г до окончателното изплащане, както и сумата
934.82 лв., представляваща разликата между дължимата лихва за периода
27.07.2022 г.- 09.01.2023 г. от 1869.76лв и присъдената от 934.94 лв., като е
потвърдено решение от 13.07.2023г- по гр.д. № **************г. на
Софийски градски съд, I -6 състав в останалата обжалвана /отхвърлителна/
част. На решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 25.06.2024
г.
Представена е и уведомление от ищеца, с която ответникът е поканен да
заплати на ищеца сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 475 лв., представляваща претенция за
имуществени вреди. Съгласно разписката за връчване уведомлението е било
връчена на ответника на 27.04.2022 г.
3
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника
за недопустимост на производството поради липса на покана, доколкото по
делото е представено уведомление от ищеца до ответника, което е получено
на 27.04.2022 г., с която ответникът е поканен да заплати на ищеца сумата от
80000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането, поради което така направеното
възражение се явява неоснователно.
В случая с решение № ********************* г., по гр. д. №
************** г. по описа на СГС и решение № ****************** г.
постановено по гр. д. № ************* г. по описа на САС е осъден
ответникът осъден ЗД „**************“АД да заплати на Д. Г. Г. сумата от
20000 лв.- допълнителна главница, представляваща разликата между
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на
ПТП на *******************г. в размер на 20000 лв. и е приетото за дължимо
от 40000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
исковата молба от 10.01.2023г до окончателното изплащане, както и сумата
934.82 лв., представляваща разликата между дължимата лихва за периода
27.07.2022 г.- 09.01.2023 г. от 1869.76 лв. и присъдената от 934.94 лв., като
предмет на настоящото производство е претенция за лихва за забава именно
върху сумата от 40000 лв. за периода предхождащ този по постановеното вече
решение, то в настоящото производство подлежи на изследване въпросът за
момента, от който ответникът е изпаднал в забава.
Настоящият състав намира че, в хипотезата на пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите
за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата
на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като това са тези
лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След
предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ. В обобщение, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане
на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал.
1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава в –този смисъл
решение № 10 от 5.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г., III г. о., ГК,
4
решение № 451 от 8.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2027/2023 г., III г. о., ГК.,
решение № 50073 от 20.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 587/2022 г., I т. о., ТК,
решение № 177 от 3.07.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 1612/2024 г., В настоящият
случай по делото не се установява застрахователят да е бил уведомен за
застрахователното събитие от застрахования или от увредения преди
предявяване претенцията за плащане от 27.04.2022 г., поради което това е
началния момент, от който ответникът е изпаднал в забава. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за периода от
27.04.2022 г. до 26.07.2022 г. /датата предхождаща периода на разглеждане по
гр. д. № ************** г. по описа на СГС/ за сумата от 1011.11 лв.
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец/ има
право на направените от него разноски в двете производства, като на ищеца
следва да се присъдят сумите от 25 лв. държавна такса в исковото
производство, 500 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в исковото
производство, 25 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
400 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Настоящият
състав намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност
на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което с фактическата и
правна сложност на делото същото следва да бъде оставено без уважение. С
оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Д. Г. Г., ЕГН
***********, със съдебен адрес на *********************** чрез адв. Е. И.
срещу ЗД „**************“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление ***************************** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „ЗД „**************“ АД дължи на
Д. Г. Г., сумата от 1011.11 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 27.04.2022 г. до 26.07.2022 г., начислена върху главница на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, състояло се на
******************* г. определено на 40000 лв. с влязло в сила на 25.06.2024
г. решение на СГС по гр. д. № ************** г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
49997/2024 г., по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ЗД „**************“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *********************** да заплати на Д. Г. Г., ЕГН
*********** със съдебен адрес на г*********************** чрез адв. Е. И.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 950 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6