№ 13857
гр. София, 13.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110111896 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.
Й. К. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: сумата от 1258,08 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. в ап. 1, находящ се в гр. София,
ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Е, ет. 1, аб. № 336992, ведно със законната лихва от
13.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 165,21 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.06.2022г.; сумата от 52,38
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 13.07.2022г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 10,45 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 22.06.2022г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.07.2022г. по ч.гр.д. 37901/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
1
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва претенцията за дялово разпределение и сочи, че не са представени доказателства
относно извършването на услугата. Оспорва и претенциите за мораторна лихва. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
С молба от 19.04.2024г. третото лице –помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и
имот е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 08,
том IV, рег. № 8098, дело № 564/2006г. от 28.12.2006г. се установява, че ответникът М. Й. К.
2
е придобил на така посочената дата собствеността върху процесния недвижим имот, а
именно апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Е, ет. 1.
При това положение и при липса на твърдения и доказателства за извършени други
разпоредителни сделки с процесния имот следва изводът, че за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г. ответникът М. Й. К. е бил страна по неформалния договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество за процесния имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и
индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено
на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало три
броя отоплителни тела с поставени индивидуални разпределители /ИРРО/ с радиоотчет,
щранг-лира в банята без разпределител и един водомер за топла вода. Топлинната енергия за
отопление е разпределена по реален отчет на индивидуалните разпределители, като
отчетените количества са нанесени правилно в индивидуалните изравнителни сметки.
Отдадената от щранг-лирата топлинна енергия е разпределена по реда на т. 6.5 от
Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 на база инсталираната мощност и максималният
специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е
начислена по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 на база един обитател поради
неосигурен достъп за отчет на водомера, за което са представени от третото лице – помагач
протоколи за неосигурен достъп, подписани от представител на етажната собственост и
служител на фирмата за дялово разпределение. Топлинната енергия за сградна инсталация е
изчислена на база съгласно т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 въз основа на
инсталираната мощност и денградусите за периода. Установено е, че заложената в
подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по
общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие
с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От
експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е
преминал метрологична проверка на 06.11.2017г., 23.03.2021г. и 18.05.2022г. и съответства
на одобрения тип.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
3
представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните
записи на ищеца. Освен това в случая изводите на вещото лице се подкрепят напълно и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От експертното заключение
по СТЕ се установява, че след отчитане на изравнителните резултати, за процесния период
от м.05.2019г. до м.04.2021г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 1258,09 лева.
От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с
изравнителния резултат за възстановяване не са прихващани задължения извън процесния
период, не са установени и плащания на процесните суми. Следователно предявената искова
претенция за сумата от 1258,08 лева – цена на доставена топлинна енергия, се явява доказана
по основание и размер.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД,
като видно от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални
изравнителни сметки, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите
условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетото
експертно заключение по ССчЕ се установява, че за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г.
стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 52,38 лева, каквато е и
претендираната по делото сума.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
4
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което
дължи мораторна лихва за процесния период. Видно от експертното заключение по ССчЕ,
размерът на лихвата за периода от 15.09.2020г. до 22.06.2022г. е 165,21 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца размер.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 10,45 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /13.07.2022г./ няма погасени по давност вземания за цена
на топлинна енергия. Най-старото процесно вземане за месец 05.2019г. е възникнало на
01.06.2019г. и е станало изискуемо на 15.07.2019г. с изтичане на 45-дневния срок за
5
плащане. Давността за него е следвало да изтече на 15.07.2022г., но след удължаване на
давностния срок с периода от 69 дни, през който не е текла давност поради извънредното
положение, срокът изтича на 22.09.2022г., след датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК. Ето защо нито едно от процесните вземания за топлинна енергия не е погасено по
давност. Давността за мораторната лихва върху тази главница за периода от 15.09.2020г. до
22.06.2022г. също не е изтекла. Липсват и погасени по давност вземания за цена на услугата
дялово разпределение. Най-старото такова вземане за м.06.2019г. е възникнало на
01.07.2019г. и тъй като по изложените по-горе съображения за него не е уреден срок за
плащане /тук 45-дневният срок не се прилага/ давността тече от датата на възникването на
вземането съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно давността за това вземане е следвало да
изтече на 01.07.2022г., но след удължаване на давностния срок с периода на извънредното
положение, срокът изтича на 08.09.2022г. – след датата на подаване на заявлението
/13.07.2022г./.
Предвид гореизложеното, релевираното възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски, поради което такива не му се дължат. В заповедното производство ищецът
е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
79,72 лева. С оглед уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 79,16 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 77,21 лева, за
депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 448,61 лева, за депозити за
възнаграждения на вещи лица в общ размер на 600 лева, претендира и юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или
общо 1225,82 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство в размер на 1217,20 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. Й. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Е, ет. 1, ап. 1, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *****, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 1258,08 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча
купел 1“, бл. 504, вх. Е, ет. 1, ап. 1, аб. № 336992, ведно със законната лихва от 13.07.2022г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 165,21 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.06.2022г. и сумата от 52,38 лева,
6
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.06.2019г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 13.07.2022г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 29.07.2022г. по ч.гр.д. 37901/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 10,45 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
31.07.2019г. до 22.06.2022г.
ОСЪЖДА М. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504,
вх. Е, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *****, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 79,16
лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 1217,20 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7