Решение по адм. дело №412/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.

Образувано е по жалба на А. С. А., подадена от а. С. С. - АК Сливен, срещу Заповед за прилагане на принудителни административи мерки № РД-14-3175/19.06.2025 г. на главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе.

С оспорената заповед по т. 1, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б "а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвП е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС, Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ, категория М1, брой места 8+1, с рег. № [рег. номер], регистриран в Р. България на 31.08.2022 г., собственост на С. В. Н. с [ЕГН] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег. № [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация на превозното средство № *********; по т. 2 от заповедта, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвП вр. с чл.106а ал.7 и ал.8 от с.з. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* на А. С. А., г. на РБългария, с [ЕГН], с адрес [населено място], ***, издадено на *** от МВР Сливен – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В жалбата като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви и несъответствие на целта на закона – по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Излага се твърдение за липса на посоченото в заповедта фактическо основание, че превозът на пътници с процесния автомобил е бил извършен срещу уговорката за заплащане на превоза като услуга, като се твърди, че се касае за „споделено пътуване“. Моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с представител по пълномощие – адв. С. С. АК - Сливен който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излага съображения, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказва, че между водача и превозваните от него лица е имало уговорка за плащане или някаква икономическа облага за превоза. Излагат се доводи, обосноваващи неспазване на изискванията на чл. 44 от АПК. Моли жалбата да бъде уважена и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе в ГД "АИ" към ИА "АА" в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

При извършена съвместна проверка от органите на РД "Гранична полиция" – Русе и от служители на РД "Автомобилна Администрация" – Русе относно спазване на нормативните разпоредби при осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници, на 18.06.2025 г. е установено, че като водач на МПС А. С. А., г. на РБългария, с [ЕГН], с адрес [населено място], *** извършва международен обществен превоз на 7 броя пътници срещу заплащане и икономическа облага, от Р. България за Кр. Нидерландия /Холандия/ с автомобил марка Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ, категория М1, брой места 8+1, с рег. № [рег. номер], регистриран в Р. България на 31.08.2022 г., собственост на С. В. Н. с [ЕГН]. Въз основа на снети обяснения на четирима пътници, органът е приел, че между тях и водачът А. има уговорка за заплащане на парични суми, като двама от пътниците - Р. А. Р. и Н. А. Ж. са заплатили по 150 евро всеки от тях или общо 300 евро за извършването на превоза, а другите двама пътници – Я. Н. И. и Ж. Р. С. се уговорили с шофьора да заплатят за транспорта до Холандия по 50 евро. /л.16-л.20/

От направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" било установено, че за лек автомобил с рег. № [рег. номер] няма издадено заверено копие към лиценз на Общността. /л.23/

За констатираното при проверката, на водача А. А. е бил съставен АУАН № 334554/18.06.2025 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози./л.15/

Видно от СРМПС № *********, процесният автомобил – Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ, категория М1, брой места 8+1, с рег. № [рег. номер], регистриран в Р. България на 31.08.2022 г., е собственост на С. В. Н. с [ЕГН]. /л.21/

На 19.06.2025 г. главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе е издал оспорената Заповед № РД-14-3175/19.06.2025 г., с която по т. 1, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б "а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвП е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС, Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ, категория М1, брой места 8+1, с рег. № [рег. номер], регистриран в Р. България на 31.08.2022 г., собственост на С. В. Н. с [ЕГН] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег. № [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация на превозното средство № *********, а по т. 2 от заповедта, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвП вр. с чл.106а ал.7 и ал.8 от с.з. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* на А. С. А., г. на РБългария, с [ЕГН], с адрес [населено място], ***, издадено на *** от МВР Сливен – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година./л.25/

Заповедта е връчена на А. на 20.06.2025 г. /л.26 гръб/

Жалбата на А. А. срещу горепосочената заповед е подадена до Административен съд – Сливен на 04.07.2025 г. /л.2/

Съгласно т. 5 от приложените по делото Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация /л13/, главните инспектори в областен отдел "Автомобилна администрация" са оправомощени лица да издават заповеди за принудителни административни мерки по чл.106 и чл. 106а от ЗАвП.

При извършена служебна проверка на представения по делото електронен документ – заповед № РД-14-3175/19.06.2025 г., се установи че същата е подписана на 19.06.2025 г. с валиден квалифициран електронен подпис / КЕП/ от С. И., като г. и. в областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе.

С разпореждането за насрочване и в о.с.з. на 16.09.2025г., съдът е разяснил на административния орган, че носи тежестта на доказване относно фактическите основания, на които оспорената заповед е издадена.

Видно от събраните в хода на административното производство писмени сведения от Р. А. Р., Н. А. Ж., Я. Н. И. и Ж. Р. С., същите не съдържат разяснения по чл. 44, ал. 4 от АПК.

По делото са разпитани като свидетели Н. Ж. и Р. Р., пътуващи в автомобила за Холандия с оспорващия. От показанията на Н. Ж. се установи, че тя и св. Р. тръгнали лятото с буса на А. с намерението да пътуват с него до Германия, Холандия. Категорична е, че не е плащала реално на шофьора парична сума за превоза, като имали уговорка да си поделят само разходите за горивото. При предявяване от съда на свидетеля Ж. на приложеното по делото нейно обяснение/сведение, същата сочи, че изписаното в обясненията не е написано от нея, че това не е нейният почерк, полицаите са го написали, н. е, но обяснението е подписано от нея.

От показанията на Р. Р. се установява, че лятото той и Н. Ж., тръгнали с оспорващия А. за Германия, когато на границата били спрени за проверка. Контролните органи го накарали да напише обяснения/сведения, че са платили на шофьора по 150 евро. Заявявя, че не е плащал за превоза, а с шофьора се разбрали да му дадат пари само за горивото.

Както се отбеляза собственик на Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ, категория М1, брой места 8+1, с рег. № [рег. номер], регистриран в Р. България на 31.08.2022 г. е С. В. Н. с [ЕГН] /л.21/, а оспорващият А. А. притежава валидно свидетелство за управление на МПС с №*********/л. 22/.

По делото е приобщено възражение с рег. № 16-00-25-2835/5/ от 20.06.2025г., подадено от А. А. срещу АУАН № 334554/19.06.2025г. /л.27/

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните съображения:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтПр.

Същата обаче се явява частично недопустима, в частта й, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАвтПр. - временно спиране от движение на МПС - Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ, категория М1, брой места 8+1, с рег. № [рег. номер], регистриран в Р. България на 31.08.2022 г., собственст на С. В. Н. с [ЕГН] - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, като подадена от лице, което няма пряк и личен правен интерес от оспорването й. Оспорващият нито е собственик на автомобила, нито доказва, че има ограничени вещни права върху процесния автомобил. Наложената ПАМ, по т. 1 от заповедта, засяга правата само на собственика на автомобила – в случая С. Н., която има право на жалба срещу заповедта. Обстоятелството, че с една заповед са наложени две принудителни административни мярки с различни адресати не дава възможност на единия адресат /водачът на автомобила в казуса/ да обжалва и двете мерки, независимо, че са налице общи обстоятелства за налагане на двете принудителни административни мерки – в тази насока е и практиката на ВАС по подобни казуси – напр. Определение № 10449/14.10.2021 г. пост. по адм. д. № 10083/2021 г., по описа на ВАС, VII отд. Предвид това, и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата, в частта й срещу т. 1 от атакуваната заповед, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството, в тази част, да се прекрати.

В останалата част, по т.2 от заповедта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвП вр. с чл.106а ал.7 и ал. 8 от с.з. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* на А. С. А., г. на РБългария, с [ЕГН], с адрес [населено място], ***, издадено на *** от МВР Сливен – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта. Разгледана по същество тя е основателна.

От събраните по делото доказателства се установи, че т.2 на оспорената заповед е валиден административен акт, тъй като същата е реално подписана от нейния издател с актуален КЕП. Наложената с т.2 на оспорения акт принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на А., е постановена от материално и териториално компетентен орган, при наличието на надлежно оправомощаване, съгласно приложената по делото Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация и при предвидена в чл. 107, ал. 1 от ЗАвП законова възможност за делегиране на правомощия.

В т.2 на оспорената заповед в достатъчно ясна степен са изложени фактическите констатации и правни основания на органа, за издаването на акта и съдът приема, че не е налице неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл. 107, ал. 1 от ЗАвП, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В хода на издаване на т.2 на оспорената заповед не е налице и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът обаче приема за недоказано по делото наличието на всички материални предпоставки за издаване на т.2 на оспорената заповед и наложената с нея ПАМ, по следните съображения:

В процесния случай АУАН, на който административният орган се позовава е съставен по реда на Закона за автомобилните превози, а не по реда на Закона за движението по пътищата и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е неприложима. В Закона за автомобилните превози не се съдържа разпоредба, която да регламентира, че редовно съставените по този закон АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.

В тежест на административния орган, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, е да докаже наличието на всички предпоставки за налагане на принудителните административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 4 б "б" и ал.2 т. 3 и ал. 7 и ал. 8 от ЗАвП, като съдът е разяснил доказателствената тежест на органа и е дал на последния изрични указания във връзка с доказването.

За прилагането на ПАМ по чл.106а ал. 1, т. 4, б "б" от ЗАвП следва да са налице следните предпоставките: с МПС да се извършва "обществен превоз" на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или МПС-то не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността. По смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР ЗАвП "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз за собствена сметка" по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР ЗАвтП. Легалната дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП и представлява "... превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство... ".

Въпреки дадените от съда изрични указания, по делото не бяха ангажирани други доказателства от страна на административния орган, носител на доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, установяващи изложените в оспорената заповед твърдения от фактическа страна за извършване от страна на водача на МПС – А. А. на международен обществен превоз на 7 броя пътници от Р. България до Кр. Нидерландия при наличието на уговорка за неговото заплащане от страна на пътниците.

По отношение наличието на тази предпоставка от страна на административния орган, по делото са ангажирани единствено съставените в хода на административното производство писмени обяснения/сведения на четири от пътувалите седем лица. От така събраните по делото гласни доказателства по делото се установи, че посочените сведения са съставени от органите на ГД „Гранична полиция“, без тяхното съдържание да е било прочетено на лицата и на последните да е било разяснено, че при оспорване могат да бъдат разпитани като свидетели. С оглед изложеното съдът приема че сведенията са съставени при неспазване на чл. 44, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от АПК и не могат да се ценят като годни доказателства. Според текста на чл.44 ал.2 от закона сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не може да даде сведения писмено, какъвто е случая с Ж. поради н., то се призовава да ги даде устно, но отново пред административния орган или от определен от него служител. В случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ е главен инспектор в РД "Автомобилна администрация" Русе, но писмените обяснения дадени от пътниците не са приподписани от АО или от лица, които са служители на "Автомобилна администрация" гр. Русе, а от инспектор при РД „Гранична полиция“. Допуснатото нарушение е съществено, още повече, че на всички лица дали сведения по чл. 44, ал. 1 от АПК не им е разяснено по реда на ал. 4, че пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Липсва предупреждането по ал. 4 на чл. 44 от АПК по отношение на лицата, чиито обяснения са снемани. При това положение е неясно какво изобщо гарантира верността на записаното, след като е ясно, че никой не е предупреден за евентуални последици от поведението си. Всичко гореописаното изключва редовността на тези обяснения като надлежни доказателства по чл. 44 от АПК. (Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2015 г., VII о. ) Следва да се отбележи, че в АУАН и в заповедта са вписани, че са пътували седем пътници, а към административната преписка са представени копия от писмени обяснения само на четири от тези седем лица. Вписаните в сведенията обяснения не се подкрепят и от събраните по делото свидетелски показания, от които се установи, че уговорка за заплащане на сума за превоза не е правена, а уговорката е единствено за разделяне на разходите за горивото. Посочените писмени обяснения/сведения на пътниците, събрани в хода на административното производство, като единствени ангажирани от органа доказателства, не се кредитират от съда и не доказват приетата от последния фактическа обстановка. В този смисъл по делото не е безспорно установено, че с процесния автомобил, водач на който е А., е извършен международен обществен превоз на пътници т. е. оспорената заповед е издадена при липса на фактическо основание за това.

При така събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема за недоказано по несъмнен начин по делото от страна на органа, че между водачът А. и пътниците е имало уговорка за възмездност на извършвания превоз – като транспортна услуга, чрез заплащане на пари или друга икономическа облага, за да се обоснове по несъмнен начин и изводът, че последният съставлява "обществен превоз" на пътници. Не се доказа и че с процесният автомобил водачът А. е осъществявал дейност по превоз на пътници като услуга, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП.

Следва да се има предвид, че заплащането на транспортната услуга – превоз, е правна фигура, различна от плащането на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при т. н. споделено пътуване, който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата - превоз, но двете не са еквивалентни. С оглед на изложеното, съдът приема за недоказано по делото наличието на материалната предпоставка, а именно: че на 18.06.2025 г. водачът А. С. А., г. на РБългария, с [ЕГН], с адрес [населено място], *** е извършил международен обществен превоз на 7 броя пътници срещу заплащане и икономическа облага. Посоченото води до липса на кумулативното наличие на всички предпоставки за налагане на ПАМ, както по чл. 106а ал.1, т.4, буква „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвП и т.2 на оспорената заповед се явява издадена при неправилно приложение на материалния закон. Последното съставлява отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК и достатъчно такова, за отмяната на акта.

С оглед гореизложеното за оспорената заповед са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т.4 от АПК.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че т.2 от заповед № РД-14-3175/19.06.2025 г. на главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе за незаконосъобразна и следва като такава същата да бъде отменена, като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.

При така следващият се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл. 143, ал. 1 от АПК, следва искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски да бъде уважено. В случая претендираният като разход размер на адвокатско възнаграждение от 1 000 лева, е в същия размер както този по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г, която норма не е задължителна за съда, съгласно СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., но може да служи за ориентир, съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС. Предвид това и след като отчете, че по делото са проведени три съдебни заседания и от страна на а. С. е осъществено реално процесуално представителство, съдът приема, че така претендираният размер на адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. в случая се явява съответен на предоставената адвокатска защита и следва да бъде уважен. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на оспорващия разноски в общ размер на 1010 лева, съставляващи 10 лева платена такса от оспорващия за настоящото дело и 1 000 лева пратено възнаграждение за един адвокат. Следва разноските да бъдат възложени на юридическото лице, съгласно § 1, т. 6 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. А. от [населено място], *** срещу т. 1 на заповед № РД-14-3175/19.06.2025г. на гл. инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“ Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б "а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвП е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС, Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ, категория М1, брой места 8+1, с рег. № [рег. номер], регистриран в Р. България на 31.08.2022 г., собственост на С. В. Н. с [ЕГН] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег. № [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация на превозното средство част II № *********, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в тази му част.

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. С. А. от [населено място], *** т. 2 на заповед РД-14-3175/19.06.2025г. на гл. инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“ Русе, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвП вр. с чл.106а ал.7 и ал.8 от с.з.,с която е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* на А. С. А., г. на РБългария, с [ЕГН], с адрес [населено място], ***, издадено на *** от МВР Сливен – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ИА "Автомобилна Администрация" – гр. София да заплати на А. С. А., [ЕГН], с адрес [населено място], ***, [улица]съдебни разноски в общ размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.

 

Решението, в частта, в която има характер на определение подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 7 дневен срок от неговото съобщаване, а в частта с характер на решение, в 14-дневен срок от неговото съобщаване.

 

Препис от решението да се съобщи на страните.