Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260107
гр. Севлиево, 08.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
при
участието на секретаря Станислава Цонева сложи за разглеждане докладваното от
съдията Христов гр. д. № 1367 по описа
на съда за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Съединени са и искове по чл. 59 СК и по
чл. 143, ал. 2 СК.
Постъпила е искова молба от Ю.А.И., с ЕГН **********,*** срещу М.З.Г., род. на *** г., гражданин на Република Турция, с адрес ***********************************.
Ищцата твърди, че страните сключили граждански брак на 02.10.2014г., като по време на брака се родило дете от друг мъж. Семейно жилище страните нямали, като непосредствено след сключване на брака, същите се разделили. На ищцата й предстояло раждане, поради което се свързала с ответника по Фейсбук и същия ѝ заявил, че е съгласен да се разведат. Предвид изложеното, ищцата иска прекратяване на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината; предоставяне упражняването на родителски права на малолетното дете О.М.Г. на майка му Ю.А.И.; определяне местоживеенето на детето при майка му; осъждане ответника да заплаща за детето ежемесечна издръжка 160,00 лв., считано от влизане на решението в сила и определяне минимален режим на свиждане на детето О.М.Г. с ответника М.З.Г..
Ответника в законния срок е подал писмен отговор, в който признава иска.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.
От ответника е постъпилото по електронна поща писмо, в което заявява, че поддържа отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение, издадено въз основа на акт за гр. брак № 0088/02.10.2014 г., че страните са сключили граждански брак на 02.10.2014 г., в гр. Севлиево, Община Севлиево, като съпругата Ю.А.И. е приела да носи след брака фамилия И..
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0213/22.10.2020 г., на Община Севлиево, че страните са родители на малолетното дете О.М.Г., с ЕГН **********, родено на *** г..
От социален доклад от Д "СП" Севлиево е видно, че детето се отглежда от майката в къща на адрес с. **********************************, заедно с бащата на майката, при наличие на необходимите материални и жилищни условия за това, майката е подпомагана от баща си в отглеждането на детето; бащата не се намира на територията, на която Д "СП" Севлиево осъществява правомощията си, поради което не е проведен разговор със същият.
От показанията на свидетеля О.Ибрямов, брат на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед
на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля, се установяват следните факти: свидетеля заявява, че знае, че страните щели да се женят
заради някакви пари; не се били виждали, само по скайп си говорели, преди 3-4
години, за сключване на брак; детето О.било от друг мъж; ищцата сега не живеела
с бащата на детето си, с който известно време живели заедно, но се разделили;
сега говорили за делото, за развода; ищцата живеела сама с детето в бащината си
къща.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от
правна страна:
За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо установяване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ППВС № 10/1971 г., дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.
Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. От показанията на разпитания по делото свидетел - О.Ибрямов, брат на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля е видно, че страните не живеят заедно, като от години дори не са се виждали. С оглед изложеното съдът намира, че бракът между страните е изцяло лишен от дължимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 14 и сл. СК и съществува само формално. В тази насока липсват противоречия между свидетелските показания и доводите на страните. Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът не следва да се произнася, доколкото страните не са поискали това. Предвид изложеното брака между страните следва да бъде прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Относно
предоставянето на родителските права и определяне режима на лични отношения с
детето:
Предвид установените по делото факти настоящият съдебен състав намира, че в интерес на детето О.М.Г. е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката, на основание по чл. 59 СК. Не се установиха по делото факти, които да сочат за наличие у майката на отрицателни морални качества или социално обкръжение, които биха дали неблагоприятно отражение върху развитието на детето. Установи се, че майката разполага с необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на детето. Сведения в тази насока се съдържат, както в показанията на свидетеля, така и в социалния доклад. Предвид всички останали обсъдени факти, както и с оглед възрастта на детето, след цялостна преценка на всички обстоятелства по делото, съдът намира, че е изцяло в интерес на детето, родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката - Ю.А.И., която пълноценно и адекватно е полагала грижи за детето и до момента.
След преценка на обстоятелствата по делото съдът намира, че най -целесъобразно с оглед интересите на детето е определяне на режим на лични отношения с бащата М.З.Г., при който последният ще осъществява лични контакти с детето О.М.Г. и ще има право да го вижда и да го взема със себе си, както следва: Бащата М.З.Г. да осъществява лични контакти с детето О.М.Г., да го вижда и да го взема със себе си: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа. Този режим е съобразен с възрастта и пола на детето, ангажираността и установените материални възможности на бащата и майката и би осигурил възможност за пълноценен контакт на родителите с детето. Съдът при определяне на режима на лични контакти между детето на страните и родителя, на който не се предоставят родителските права, отчита данните от свидетелските показания и от социалният доклад.
Относно издръжката на детето:
Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка за детето О.М.Г., в размер на 162,50 лева месечно, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на тази издръжка: ¼ от минималната работна заплата за страната или същата възлиза на 162,50 лева.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето, с оглед възрастта му, както и възможностите на всеки от родителите, за които не се установи какви доходи реализират, но същите са трудоспособни и не би следвало да си осигуряват доход в размер по – нисък от минималната работна заплата 650,00 лева, съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо 262,50 лева, за издръжката на детето, от която сума ответника ще следва да заплаща 162,50 лв., а майката 100 лв.. Трябва да се отчетат и обстоятелствата, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето ще се полагат от майката, както и обстоятелството, че бащата, който е трудоспособен, живее в Германия. Предвид изложеното иска за издръжка е основателен, като следва да се осъди бащата да заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 162,50 лева за детето, считано от предявяването на иска – 11.12.2020 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Съдът определя окончателна държавна такса за решаване на делото за развод в размер на 50,00 лева, с оглед материалното състояние на страните. При образуване на производството по настоящото дело, ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25,00 лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати остатъкът от държавната такса за решаване на делото за развод – 25,00 лева по сметка на РС - Севлиево. Ответника следва да заплати и държавна такса върху тригодишните платежи на определената за детето издръжка в размер на сумата 234,00 лева по сметка на РС - Севлиево. Поради изричното искане на страните за непроизнасяне относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и липсата на претенция за присъждане на разноски, същите следва да останат в тежест на страните, както са ги направили.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 СК, брака сключен на 02.10.2014 г., за който е съставен акт за граждански брак № ***********************************, между Ю.А.И., с ЕГН **********,*** и М.З.Г., род. на *** г., гражданин на Република Турция, с адрес ***********************************.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, по отношение на детето – О.М.Г., с ЕГН **********, родено на *** г., на майката Ю.А.И., с ЕГН **********,***, при която да живее детето, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата – М.З.Г., род. на *** г., гражданин на Република Турция, с адрес *********************************** с детето – О.М.Г., с ЕГН **********, родено на *** г., както следва: Бащата М.З.Г. да осъществява лични контакти с детето О.М.Г., да го вижда и да го взема със себе си: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа.
ОСЪЖДА М.З.Г., род. на *** г., гражданин на Република Турция, с адрес *********************************** да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лева за детето, считано от предявяването на иска – 11.12.2020 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, на малолетното си дете О.М.Г., с ЕГН **********, родено на *** г., чрез неговата майка и законен представител Ю.А.И., с ЕГН **********,*** .
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М.З.Г., род. на *** г., гражданин на Република Турция, с адрес *********************************** да заплати в полза на държавата по сметка на РС – Севлиево държавна такса за решаване на делото за развод в размер на 25,00 лева, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на сумата 234,00 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдените суми не бъдат внесени доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: