№ 1320
гр. Варна, 30.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело
№ 20253100100168 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищците С. Д. В., М. Д. Ш. редовно уведомени, се явяват лично и С. Д.
К., редовно уведомена, не се явява . Представляват се от адв. Т. Р. и адв. М.
В., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Ответниците „РОМЕЛ КОНСУЛТ“ ЕООД и Н. Г. П. редовно
уведомен, не се явява управителят Н. П.. Представляват се от адв. П. С.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Съдът, след проверка на самоличността на лично явилите се ищци,
връща личните карти на същите.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовността на призоваване на всички страни в
производството по делото, намира, че не са налице процесуални пречки по
дава ход на делото, с оглед, на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че предходното съдебно заседание е отложено, с
1
оглед необходимост от представяне на писмени доказателства от ответната
страна, за което съдът задължи същата да ги представи в срок до днескашно
съдебно заседание.
АДВ. С.: Представям четири броя решения. Първоначалното на
Окръжен съд, последващото първоинстанционното след първо връщане от
ВКС и всички следващи решения.
Представям ги във връзка с искането на ищеца от предходно съдебно
заседание.
Страните заявиха, че не възразяват да се приемат по делото.
Съдът, водим от горното
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените в днешно съдебно заседание
писмени доказателства, представени от ответника, а именно: Решение от
12.08.2019 г. по описа на ВОС; Решение № 423/05.04.2022 г. по описа на ВОС;
Решение № 21/10.02.2023 г. по описа на ВАпС, Определение №
3142/21.03.2024 г. към доказателствения материал по делото.
АДВ. В.: Представяме списък с разноски, ведно с доказателства за
сторени разноски.
АДВ. С.: Представям списък с разноски, ведно с доказателства за
сторени разноски.
АДВ. В.: Правим възражение за прекомерност.
АДВ. С.: Не правя възражение за прекомерност.
Съдът намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списък с разноски, представени от
страните, ведно с доказателства за извършването им.
Страните заявиха, че няма да сочат други доказателства и нямат други
доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните намира, че са
налице предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на
основание чл. 149, ал. 1 ГПК
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Р.: Ответниците оспорват задължението си за заплащане на
обезщетение за вреди поради евикция.
На първо място са твърденията, че макар и да са отстранени ищците от
имота, договорът за продажба не е развален и съществуващите между тях
облигационни отношения и не са прекратени. Те цитират Тълкувателно
решение № 1/2019 г. на ВКС. Преди постановяване на това Тълкувателно
решение практиката на ВКС е била коренно различна като се е считало, че при
евикция на купувача договорът, с който той е придобил имотът е бил развален
по право, поради което не е бил допустим искът, на основание чл. 87, ал. 3
ЗЗД. В конкретния случай ищците са отстранени от недвижимия имот през
2015 г., като те подписват с ответниците спогодба на 07.12.2015 г. Ако преди
постановяване на Тълкувателното решение са се осъществили факти, които са
от съществено значение за правоотношенията между страните и са породили
някакви правни последици, следва тези правни последици да се определят с
оглед практиката на ВКС към момента на възникване на последиците. Към
2015 г. при евикция на купувача практиката на ВКС е била такава, че
договорът за продажба на имота се е считал за развален по право. В тази
връзка считам, че касационните искания на ответниците са неоснователни.
На второ място ответниците правят възражение и за нищожност на
клауза в раздел Б, т. 4 в споразумението с твърдението, че посоченото там
задължение за обезщетение наподобява неустоечна клауза и според тях тази
неустоечна клауза следва да бъде обявена за нищожна, поради нарушение на
добрите нрави. С договора за спогодба се решава един съществуващ,
конкретен спор или се преодолява някакъв друг бъдещ спор като страните си
правят взаимни отстъпки. Договорът за спогодба е основан в правото и с него
възникват и такива нови облигационни отношения между страните, които са
задължителни за тях. Знаем, че отговорността при евикция е законова
гаранционна отговорност на продавача. Тоест обезщетението при евикция е
основано на самия закон и представлява санкция, така както ответниците
твърдят, че наподобява неустойка. Неустойката е една предварителна
определена санкция за неизпълнение или за забава в изпълнението. В този
смисъл обезщетението за вреди не представлява неустойка, тъй като не
преследва заплащане на бъдещи спорове. Освен това, според мен,
обезщетението за вреди не съдържа и най-важната част от неустойката, това е
нейната наказателна функция. Считам, че в тази връзка възраженията на
ответниците са неоснователни.
На следващо място считам, че в конкретния случай ответниците със
своите действия са доказали, че дължат задължение, обезщетение за вреди,
така както е посочено в спогодбата. Със свои действия те заплащат еднолично
суми по това задължение до 2024 г. без да оспорват, че то е неоснователно,
прекомерно или по някакъв начин ищците неоснователно се обогатяват за
тяхна сметка. В тази връзка считам, че е налице едно извънсъдебно признание
на ответниците затова, че дължат претендираната в това производство сума и
това извънсъдебно признание е най-ясно посочено в спогодбата, която е
подписана от ответниците и във връзка с това, че тя удостоверява неизгодни за
3
тях факти, тя се явява извънсъдебно признание по повод тези факти, които те
са разписали. Такова извънсъдебно признание съществува и в изобилната
кореспонденция, която водят страните в продължение на голям период от
време, която кореспонденция по никакъв начин ответниците не са посочили,
че задължението, което се плаща периодично е недължимо, прекомерно или по
някакъв друг начин да го оспорят.
Затова считам, че предявеният иск е основателен, доказан и моля, да
постановите решение, с което да го уважите в цялост.
АДВ. В.: Моля, да постановите решение, с което да уважите изцяло
предявения иск, като осъдите ответниците да заплатят на ищците сумата в
размер на 33 806,11 евро.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се
установи, че ищците с нотариален акт № 198, том 4, д. 727/2007 г. са закупили
от ответниците недвижим имот, подробно описан в исковата молба, находящ
се ***. Не е спорно че с влязло в сила решение, постановено по гр. д. №
3715/2012 г., потвърдено с решение по в. гр. д. № 254/2014 г. ищците са
предали владението на имота на трето неучастващо лице в нотариалното
производство. В делото като трето лице помагач са участвали ответниците в
настоящото производство. Същите са приели всички действия, извършени от
С. В. и Д.В. и са се съгласили с тях. Колегата подробно обясни възраженията
ни във връзка с оспорването, че все още има облигационни отношения между
страните като ответниците се позовават на Тълкувателно решение № 1/2019 г.
Тълкувателното решение е влязло в сила на 02.07.2021 г., тоест повече
от десет години от както са уредени отношенията между страните. Страните в
настоящото производство с ясно съзнание са обективирали своята воля в т. 5
от раздел А от спогодбата, в която изрично заявяват и двете, че в нотариалния
акт № 198/2007 г. е развален между тях. Законът предоставя на страната
възможност въз основа на направените взаимни отстъпки те да могат да
създадат, изменят или погасят всякакво правоотношение по възникналия спор
между тях. Със спогодбата се приема, че отношенията между страните са
такива, каквито са се уговорили, тоест страните приемат, съгласно
действащата практика към този момент, че договорът между тях е развален.
В раздел Б от спогодбата страните са уредили и имуществени въпроси,
като в т. 5 са посочили, че ответниците се задължават в срок от 60 дни да
предявят иск, на основание чл. 189 ЗЗД срещу своите праводатели за връщане
на продажната цена и на направените разноски. Като след приключване на
този спор с влязло в сила осъдително решение ответниците в настоящото
производство се задължават да платят на ищците цялата получена сума по
осъдителното решение, но не по-малко от 70 000 евро. Страните са
определили, че тази сума представлява обезщетение от вреди, от
неизпълнение на сключения между тях договор за продажба по нотариален акт
№ 194/2007 г. Т. 5 от раздел Б изрично е посочено, че това задължение се
поема солидарно от ответниците. Сумата посочена в раздел А в размер на
21 871,10 лв. не е спорна и представлява заплатена продажна цена по
нотариалния акт, направените разноски, свързани със заплащане на
дължимите такси в нотариалното производство, както и заплатените разходи
по гр. д. № 3715/2015 г.
Във връзка с поетото задължение по т. 4 от раздел Б от спогодбата, след
4
подаване на иска, на основание чл. 189 ЗЗД, по който е образувано гр. д. №
83/2016 г. по описа на Окръжен съд - Варна наследниците на К.С., ответници
по делото, са заплатили на „Ромел Консулт“ ЕООД и Н. П. сумата в размер на
33 637,43 евро като постигнато извънсъдебно споразумение. Същата сума е
преведена поетапно от „Ромел Консулт“ ЕООД на ищците в настоящото
производство.
Между страните е водена кореспонденция и то писмена кореспонденция,
която е приета като доказателство в настоящото производство и от която е
видно, че двете страни още веднъж потвърждават задължението, което е поело
„Ромел Консулт“ ЕООД и Н. П. за заплащане на сумата от 70 000 евро,
представляваща обезщетение за вреди. В изпълнението, на поетото
задължение по подписване между страните на спогодбата, ответниците не са
уведомили ищците, че решение по гр. д. № 895/2021 г., решение по в. гр. д. №
3023/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна с влезли в сила на 21.03.2024
г.
Посочената в исковата молба сума в размер на 36 193,89 евро с малки
разминавания в евро цента. Ищците са заявили, че са получили малко повече и
сумата, която са заплатили ответниците в настоящото производство съвпадат.
Като разликата, която се появява в твърденията между ищците на ответниците
е много проста, в смисъл такъв, че тя се появява като разлика от платената
сума в размер на 21 871,10 лв. по раздел А, т. 4, която сума не се прибавя като
получено обезщетение в размер на 36 637,43 евро. Като се приспадне тази
сума е очевидно, че сумата, която се дължи по така постигнатата спогодба
между ищците и ответниците е в размер на 33 806,11 евро.
Поради изложеното, моля, да уважите изцяло предявения иск както
доказан.
Правя само едно уточнение, че в предходно съдебно заседание
ответниците поддържаха твърдението, че тази сума в размер на 70 000 евро се
явява неустойка и в тази връзка съдът даде указания на ответниците, ако е
неустойка да установят нейния действителен размера, такъв какъвто е
уговорен между страните. Към настоящия момент такива доказателства не са
събрани.
Моля, да бъдат присъдени направените разноски.
АДВ. С.: Моля, да приемете предявените искове за неоснователни и да
ги отхвърлите изцяло с присъждане на разноски в пълен размер.
По основните пунктове - първо тезата, че задължителната съдебна
практика в Тълкувателно решение на Общо събрание на колегиите на ВКС не
е била приложима спрямо възникнали по-рано правоотношения е напълно
погрешна. Тази практика в обхвата очертан от закона е приложима спрямо
висящи правоотношения и висящи производства, тоест висящи към момента
на постановяване на съответния тълкувателен акт спорове, както и бъдещи
такива. Тя е неприложима към приключили съдебни спорове, включително
съобразно друго Тълкувателно решение не съставлява основание за отмяна по
извънредния способ. Съобразно актуалната задължителна практика по
цитираното от колегите Тълкувателно решение със съдебното отстранение на
приобретателя на недвижим имот, договорът между него и праводателя му не
се разваля по право, а продължава да е валиден и да обвързва страните до
момента, при който евнцираният приобретател упражни правото си на
5
разваляне. Разрешението е валидно само по отношение на недвижими имоти.
В конкретния случай претендираните вземания по договора за спогодба
се основават и произтичат от прекратяване на облигационната връзка между
страните по сключения между тях договор за продажба на недвижимия имот
от 2007 г., както със спогодбата са уговорени първо връщане на цената,
разноските по договора и по делото, както е предвидено в чл. 189 и следващи
ЗЗД, и второ определени от вреди от неизпълнението, в конкретен размер от
70 000 евро. И двете вземания предполагат прекратена облигационна връзка.
Тезата, че купувачът, настоящите ищци не са могли да предявят иск за
разваляне на договора спрямо ответниците, техни праводатели, защото той би
бил недопустим преди тълкувателното решение също е погрешна, такова
право евикцираният приобретател винаги е имал, както например го е
упражнил спрямо своите праводатели по представените решения, дело № 83 и
по много други дела. Всъщност Тълкувателното решение възприе част от
противоречивата до тогава съдебна практика като другата част, приемаща, че
с настъпила окончателна евикция договорът е развален по право почиваше
върху класическите виждания в българската правна теория дотогава,
професор К., професор В., известните на съда монографии и учебници. Само
на това основание исковете подлежат на отхвърляне. Тезата, че договорът за
продажба бил развален по изрични изявление на страните в процесната
спогодба е също погрешна, това става по изрична разпоредба на чл. 187, ал. 3
ЗЗД само по съдебен ред.
Не издържа и тезата, че спогодбата е обективирала едно признание на
ответниците за дължимост, което било достатъчно основание сумата да се
присъди. Със спогодбата са признати вземания, които не са възникнали,
формално погледнато в подобен случай платецът би могъл да претендира
даденото като недължимо платено, той това няма да направи в конкретния
случай, напротив доброволно е платил и част от договорените вреди и не
смята да ги претендира обратно, макар да му е напълно известно, че всъщност
все още не ги дължи.
В случай, че не възприемете тази теза и решите, че сумите поначало са
дължими уговорените с процесната спогодба плащания са дължими, следва да
се отговори на въпроса дали е действително поетото задължение за заплащане
на обезщетение за неизпълнение в размер на 70 000 евро, то надвишава почти
дестократно договорената продажна цена. Уговарянето на обезщетение за
пълно неизпълнение в предварително уговорен размер представлява тъкмо
неустоечна клауза, въпреки отсъствието на самия легален термин, като
употребен в договора. Смисълът и материалноправното основание на това
поето задължение е абсолютно идентично с класическата неустоечна клауза за
заплащане на компенсаторна неустойка. Поради това от твърдените виждания
в съдебната практика относно съответствието от на предуговорените вреди
неустойка за неизпълнение и действителните такива следва да се приложат и в
настоящия случай, а тези виждания сочат, че при подобно крещящо
несъответствие на практика се заобикаля забраната за неоснователно
обогатяване, поради което подобна клауза противоречи на добрите нрави и е
недействителна. В този смисъл има и тълкувателна практика на Търговска
колегия на ВКС. Възражението, наведено в първото съдебно заседание за това,
че всъщност действителната цената не била 15 000 лв., а 80 000 евро и
уговореното обезщетение всъщност представлявало такова за връщане на
действителната цена не следва изобщо да се коментира, тъй като не са
6
свързани със своевременно въведено в случая чрез инцидентен иск, твърдение
за привидност на процесния договор.
С оглед изложеното на двете самостоятелно заявени основания, първо
поради отсъствие на разваляне на договора за продажба и непрекратена
облигационна връзка, евентуално поради недължимост на договореното
обезщетение за пълно неизпълнение, поради недействителност на договоря за
спогодба в тази му част Ви моля, да приемете исковете за изцяло
неоснователни. Между страните няма спор, че по начало все още
недължимите, макар и недължимите суми представляващи цена по договора,
разноски по договор по сключването му и по делото за отстранение са
платени, поради което пред на предмет на претенцията е само претендираното
обезщетение.
По отношение на следващо място на евентуалност в случай, че не
възприемете всички тези възражения за недължимост Ви моля, да отчетете
пълния размер на до момента погасените суми, подробно описани с подадена в
предходно заседание молба според представените с отговора писмени
доказателства.
Моля, за присъждане на разноски в пълен размер, като съобразите, че
същите са под минимума по Наредба 1, съставляваща ориентир за определяне
на справедлив размер на разноски от съда.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено, на основание чл. 149,
ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще
обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:27 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7