Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Град Свиленград, 30.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански
състав, на девети март две хиляди и
двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ангелина Добрева, като разгледа
докладваното от Съдията гражд. дело № 739 по описа на съда за 2020 година, намери за
установено следното:
Производството е образувано по искова
молба, с която е предявен от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.В.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск на основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД
– за признаване на установено по отношение на ответника наличието на парично
вземане, удостоверено в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по
частно гр. дело № 513/2020г. по описа на Районен съд - Свиленград, а именно:
сумата 103,95 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 16307583001 от
27.10.2016г., сключен между
ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, за което е издадена фактура № **********/ 08.10.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата от 31.08.2020г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди,
че по силата на Договор за цесия от 01.10.2019г. е придобил вземания, произтичащи от Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски
номер 16307583001 от 27.10.2016г., сключен между ответника И.В.С. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК:
********* /„БТК“ ЕАД/. Договорът бил сключен за срок
от 24 месеца, т.е. до 27.10.2018г. Твърди, че поради неизпълнение на
договорните задължения на ответника дружеството прекратило едностранно договора
на 21.09.2017г., след което издало крайна фактура № **********/ 08.10.2017г., включваща
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 388,27 лв., от която се претендирало
неплатен остатък в размер на 103,95 лв.
Поради
изложеното, моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените
разноски по делото и тези по заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска като неоснователен. Заявява,
че не е сключвал „БТК“ ЕАД посочения от ищеца договор от 27.10.2016г., поради
което не дължи претендираната сума. Затова, ответникът иска от съда да отхвърли
иска.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 513/ 2020г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на
ищеца е издадена Заповед № 215/ 01.09.2020г.
за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата 103,95 лева - главница, дължима по „Друг вид
договор“, ведно със законната лихва за периода от 31.08.2020г. до изплащане на
вземането, както и разноски, включващи сумата 25,00 лв. – за държавна такса и
сумата 180,00 лв. – за адвокатско възнаграждение. Предвид изложените
обстоятелства в заявлението по чл.410 от ГПК и приложените към него
доказателства, съдът приема, че паричното вземане, удостоверено в Заповедта, макар да не е индивидуализирано
по основание, съвпада с предмет на настоящото производство.
Заповедта е
връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК той е депозирал възражение
за недължимост на вземането. На основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя
е дадено указание да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК и същият е допустими.
От представените по делото Декларация, ведно
със Заявление/Договор от 27.10.2016 г., е видно, че на същата ответникът, като
„абонат“ с клиентски номер 16307586001, и «Българска телекомуникационна
компания» ЕАД /БТК/,
са сключили договор, по силата на който дружеството е поело задължение да предоставя
на абоната електронни съобщителни услуги, съгласно Общите условия на
дружеството, а именно телевизионна услуга (VIVACOM TV УСЛУГА), при избран
ценови пакет VIVACOM TV M
с месечен абонамент 17,99 лв., с добавен допълнителен пакет HBO с месечен абонамент 7,90 лв., с
добавен допълнителен пакет Диема Екстра с месечен абонамент 3,96 лв. и един
брой допълнителен приемник с месечен абонамент 4,80 лв. Договорът е сключен за
срок от 24 месеца. Видно от Декларацията от 27.10.2016 г., абонатът – ответник
е получил екземпляр от Общите условия на БТК, подписан от представител на
дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.
По делото е приложен препис от Общите
условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по
възникналото между тях договорно правоотношение. Общите условия към договора за
мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е
обективирано в отделно подписаната от абоната декларация от 27.10.2016 г.
Изявлението на абоната-потребител представлява писменото приемане на условията
към договора, които стават неразделна част от неговото съдържание.
В чл.50 от раздел XIII от ОУ се съдържат хипотезите на
прекратяване на договора между абоната и мобилния оператор. Видно от чл.50.6,
б.“в“ от ОУ, при неплащане в срок, договора се прекратява едностранно от БТК с
30-дневно писмено предизвестие. По делото не е представено, нито се твърди да
има такова предизвестие. Напротив, твърди се от ищеца да е осъществено
едностранно прекратяване на договора от
страна на БТК, поради незаплащане в срок на издадените от оператора на
абоната фактури. Това твърдение не може да се приеме за доказано, след като
между страните по договора липсва уговорена хипотеза за едностранно
прекратяване на договора без предизвестие, в случай на неплащане в срок на
предоставените мобилни услуги. Не се доказва и наличието на други, визирини в
чл.50 от ОУ основания за прекратяване на договора, така че съдът приема, че
същият е действал до изтичане на срока му – 27.10.2018г.
Ищецът е представил и заверено копие на фактура № **********/
08.10.2017г., издадена от БТК, в която се твърди да е
обективирано претендираното вземане за неустойка. Посочената фактура не
представлява доказателство за удостоверените в същата правнорелевантни
обстоятелства, тъй като представлява частен свидетелстващ документ, по смисъла
на чл.179 от ГПК,
обективиращ изгодни за издателя му обстоятелства. В този смисъл, този документ
притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като негов издател. Фактурата
би притежавала доказателствена сила, в случай че бе подписана от двете страни,
тъй като би обективирал извънсъдебно признание от страна на абоната, че е
получил от оператора услугите на стойности, посочени във фактурата, респ. че
дължи неустойка.
В разпоредбите на представения договор
за мобилни услуги (на предпоследната му страница) е предвидено следното: „Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговорения срок по искане или
по вина на абоната, включително при неплащане на дължимите суми, абонатът дължи
на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти на услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.“.
В случая задължението за заплащане на
неустойка е обусловено от прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги от страна на оператора по вина на длъжника – потребител, т.е.
заплащането на неустойка по договора е обусловено от неизпълнението на
задълженията по договора за електронни съобщителни услуги. Доколкото не се
доказа в производството, че е налице виновно неизпълнение на договора от страна
на потребителя, респ. прекратяване на договора по вина на длъжника – потребител,
не е налице предпоставка за възникване на задължение на потребителя да заплати
неустойка в размер на 3-месечните абонаментни такси.
Отделно от това, съдът намира, че
клаузата от процесния договор за електронни съобщителни услуги, установяваща,
че абонатът дължи неустойка в случай на прекратяване на договора в размер на
3-месечните абонаментни такси и предоставените отстъпки, е нищожна и тя не
поражда права и задължения за страните.
В трайната съдебна практика по чл.290 от ГПК,
върховната съдебна инстанция е приела, че клаузата за неустойка при
прекратяване на договор за периодично изпълнение, какъвто безспорно е
процесния, е нищожна, съобразно чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като не отговаря на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ето защо,
паричното вземане за неустойка по процесния договор е недължимо и поради това,
че почива на нищожна клауза, противоречаща с добрите нрави. Поради това, права
и задължения за страните на основание клаузата за неустойка не са възникнали и
не могат да се претендират. Предвид изложеното, предявеният
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД,
следва да се отхвърли изцяло.
За пълнота на изложеното следва да се изясни, че с оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че прехвърлянето на процесното вземане в
полза на ищеца следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, респ. че цесията е породила действие за ответника. Прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, когато изходящото от цедента
съобщаване за цесията достигне до длъжника. От ищеца
като доказателство е представено изходящо от цедента Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, което е достигнало до длъжника с връчване на преписа
от исковата молба и приложенията, т.е. след завеждане на заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 31.08.2020г. Тъй като обаче, настоящото исково производство се
явява продължение на заповедното такова, след полученото уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД ответникът дължи изпълнението по
прехвърлените вземания на ищеца-цесионер. Като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването от
длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори и като приложение към исковата
молба, следва да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.В.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД - за установяване съществуването на вземане за сумата 103,95
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски номер 16307583001 от 27.10.2016г., сключен между
И.В.С., с ЕГН: **********, и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, за което е издадена фактура № **********/ 08.10.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата от 31.08.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 513/2020г. по описа на
Районен съд - Свиленград.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: