Решение по дело №253/2025 на Административен съд - Враца

      Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН.

              Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, депозирана чрез процесуалния представител ***, против Решение №117/23.04.2025г., постановено по АНД №183/2025г. по описа на РС – Враца. С оспореното решение е отменено НП № 06-2400103/03.01.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „И.и С.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание  чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл.63, ал. 2 от КТ.

               В  касационната  жалба  са  релевирани възражения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, в противоречие с доказателствата и действителната фактическа и правна обстановка по делото - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е приела наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на санкционираното дружество. Изложени са доводи, че в АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушението е описано достатъчно ясно, точна е правната му квалификация и е приложена съответната санкционна норма.

              В с.з. касаторът, чрез ***  моли за решение, с което да се отмени решението на РС-Враца, като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди НП по подробно изложени съображения в касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. 

              Ответникът – „И.и С.“ ЕООД ***, редовно призован не се представлява в с.з., в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата  и правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Желае касационната инстанция да остави в сила първоинстанционното решение.

         Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

              Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение № 117/23.04.2025 г., постановено по АНД № 183/2025г. по описа на РС – Враца, с което е отменено НП № 06-2400103/03.01.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „И.и С.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.399 и чл.416, ал.5 от КТ вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

               За да отмени НП с оспореното решение, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, в предписаната от закона форма, като в хода на  административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на санкционираното дружество. Прието е в мотивите, че е нарушена материално-правната законосъобразност на НП. Според РС лицето ** няма сключен трудов договор. Едва след няколко дни, на 10.12.2024г. представител на дружеството е предоставил за нуждите на проверката трудов договор със същото лице от 04.12.2024 г. и уведомление по чл.62, ал.5 КТ от същата дата, с час на входиране на уведомлението за сключения трудовия договор 16:17:03, който час е след извършената проверка. Първоинстанционният съд е приел, че доказателствената съвкупност категорично установява, че лицето * е била допусната да работи в обекта на дружеството от дружеството, в качеството му на работодател, без сключен писмен трудов договор. Не са и налице твърдения в насока, че трудов договор е бил сключен към този момент. Прието е, че неправилно наказващият орган е санкционирал дружеството[1]жалбоподател за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, тъй като тази норма е приложима за нарушение, изразяващо се в допускане на лице до работа след сключен трудов договор, но без да му е връчен екземпляр от него и от уведомлението по чл.62, ал.5 КТ. Прието е, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон. При тези констатации въззивният съд е направил извод за незаконосъобразност на издаденото НП и го е отменил.

              Настоящата касационна инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.

              Правните  изводи  на  районния съд за незаконосъобразност на НП не са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни, като несъответни на доказателствата по делото изводи за материална незаконосъобразност на акта, които касационната инстанция не възприема.

              Административнонаказателната отговорност на „И.и С.“ ЕООД *** е ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждаща наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.

              От представените пред районния съд доказателства се установява, че е извършена проверка от служители на касатора на 04.12.2024г., към 15,20 часа в обект – цех за производство на готови за консумация кулинарни и тестени изделия, находящ се в ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката се установило, че в обекта работи лицето ***, която в ръчно попълнена декларация заявила, че работи в обекта наета от дружеството на длъжност чистач с работно време от 12:30 до 15:30 часа и трудово възнаграждение 470 лв., но няма сключен трудов договор и че не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключения писмен трудов договор. За резултатите от проверката е съставен Протокол ПР № 2448136, в който са описани констатираните нарушения на трудовото законодателство и са направени съответните предписания, с указан срок за отстраняване на несъответствията. На 10.12.2025г. работодателят „И.и С.“ ЕООД е представил в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, трудов договор № 44 от 04.12.2024г., сключен с ** на длъжност „**“ и справка за изпратено уведомление до ТД на НАП за регистриране на трудовия договор, подадено на 04.12.2024г. в 16:17 ч.

              При тези установявания АНО е приел, че ответника е нарушил чл.63, ал.2 от КТ, като е допуснал до работа лицето **, без да ѝ предостави преди постъпване кумулативно свързаните екземпляр от писмен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

              Безспорно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е законово вменено задължение за актосъставителя, а в последствие и за наказващия орган, неизпълнението на което би имало за последица отмяна на санкционния акт от съда. В случая, така както е направено описанието в АУАН и издаденото въз основа на него НП е достатъчно за очертаване кръга на доказателственорелевантните факти, като са посочени всички елементи, които определят и индивидуализират  вмененото административно нарушение. Правната квалификация на нарушението съответства на фактическото му описание и правилно е приложена санкционната  норма по чл.414, ал.3 от КТ, поради което не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е ограничено правото на защита на санкционираното дружество.

              Настоящият касационен състав не споделя и изводите на въззивния съд, че към датата на проверката не е съществувал подписан от страните договор, тъй като според * е била без трудов договор, а и липсват твърдения за наличие на сключен писмен трудов договор. Не само се твърди, но и с административната преписка е представен Трудов договор № 44/04.12.2024г. /л.20 от АНД № 183/2025г./ с предмет, срок на договора, място на работа, уговорено възнаграждение, отпуски и начин на прекратяване, който съдържа подписите на работник и работодател. Съгласно уговореното в него работникът е поел задължение да постъпи на работа на 04.12.2024г. Този договор е в установената от закона форма писмена форма, съдържа волеизявленията на страните по него, подписан е от същите и притежава материалната доказателствена сила на писмено доказателство, което не е оспорено. Нито пред въззивната, нито пред касационната инстанция не са представени доказателства, липсват и твърдения, че този договор е антидатиран или с манипулирано съдържание, поради което обвързан от материалната му доказателствена сила съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документът и както са посочени от АНО в санкционния акт. Отделно от това по делото са приложени подписана от работодател и работник Длъжностна характеристика за длъжността „**“, с която * се е запознала на 04.12.2024г., т.е в деня на постъпване на работа съгласно уговореното в договора.

От тези доказателства се установява по безспорен начин, че при извършената проверка от длъжностни лица на касатора на дата 04.12.2025г. в обект стопанисват от ответника, лицето  ** е престирало работна сила, но ответното дружество в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си по чл. 63, ал.1 от КТ да ѝ предостави преди постъпването ѝ на работа екземпляр от писмен трудов договор, подписан от двете страни и заверено от ТД НАП копие от уведомление по чл. 62, ал. 3, като в нарушение на императивно установена забрана с чл. 63, ал. 2 КТ е допуснало лицето до работа, преди да му предостави документите по ал.1 от цитирания нормативен акт.

Уведомлението  за  сключения с лицето  трудов  договор е регистрирано  в ТД на НАП в 16:17 часа  на 04.12.2024 г., и е приложен трудов договор от същата дата, поради което правилно наказващия орган приема, че такъв е съществувал към момента на извършената проверка – 04.12.2024г. и няма как да санкционира дружеството за липса на трудов договор, каквито мотиви са изложени в оспореното решение.

Неотносим към това нарушение е и фактът, че уведомлението е подадено в законово предвидения срок, тъй като работодателят не е санкциониран за такова нарушение. Разпоредбата на чл.63, ал.3 от   КТ предвижда, че работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал.1, освен ако страните са уговорили друг срок. Следователно законодателят е обвързал срока за постъпване на работа с получаване на изискуемите документи. Няма пречка работникът да започне изпълнение на трудовите си задължения на същия или на следващия ден, стига същите да са му връчени. Като е уговорил в трудовия договор постъпването  на работа на 04.12.2024г., когато не му е бил връчил изискуемите документи, работодателят е осъществил състава на нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, която разпоредба е посочена, както в  акта така        и  в  НП.  

Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че в случая е налице неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, като в хода на проведеното административнонаказателно производство са установени всички релевантни за отговорността на дружеството факти.

Изложените мотиви в оспореното решение в обратния смисъл не се подкрепят от представените по делото доказателства и са в несъответствие с относимите материалноправни норми, поради което и постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като при постановяване на решението на районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното пред съда НП е правилно и законосъобразно издадено при спазена административнонаказателна процедура, при правилно  дадена правна  квалификация  и  приложена съответна санкционна норма. Наложената имуществена санкция е над минимално предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ размер от 1500 лева, като АНО е обосновал определения размер от 3 000 лева с факта, че наказаното дружество има влязло в сила от 07.03.2024г. НП № 06-2400012/20.02.2024г. за нарушение на нормата на чл.62, ал.1 от КТ, а настоящето нарушение е извършено в едногодишния срок от влизането в сила НП от 20.02.2024г. Настоящия касационен състав приема, че този размер от 3 000 лева е доста завишен, поради което НП следва да се измени в санкционната част, като намали наложената имуществена санкция на 2 000 лева /две хиляди лева/, която намира за справедлива.

При този изход на касационното оспорване, основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, по което е осъществена защита. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27e от Наредбата за заплащане на правната помощ, на касатора следва да се присъди възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 100.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, вр. чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, Административен  съд – Враца

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №117/23.04.2025г., постановено по АНД № 183/2025г. по описа на Районен съд  – Враца, с което е отменено НП № 06-2400103/03.01.2025г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ      НП  №06-2400103/03.01.2025г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Враца в частта, с което на  основание чл.414,ал.3 от КТ на  „И. и С.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000/три хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА същата на 2 000 /две хиляди/ лева.

 ОСЪЖДА „И. и С.“ ЕООД *** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 /сто и двадесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.