№ 36333
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110125474 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпила е молба по чл.248 ГПК с вх. № 272445/12.08.2025 г. от адв. С.
Д., с която иска съдът да се произнесе по молба по чл.248 ГПК за допълване
на Решение № 1545/28.01.2024 г. по гр. д. № 25474/2023 г. по описа на СРС, в
частта за разноските.
В молбите са изложени твърдения, че страната е подала молба по чл.248
ГПК, като съдът все още не се е произнесъл.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ищецът подава отговор. Твърди, че съдът
правилно е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и че
делото е проведено в едно съдебно заседание, поради грешка на ответника. Не
е налице основание за изменение на акта за съдебните разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
На 28.01.2024 г. съдът е постановил Решение № 1545 по настоящото
дело, като същото е връчено на ищеца на 06.02.2024 г. Срокът за обжалване на
решението изтича на 20.02.2024 г.
На 16.02.2024 г. ищецът изпращам молба уточнение на иска. Същата е
входирана с № 54305/19.02.2024 г. В нея ищецът уточнява какъв е правният
интерес да предяви иска и да представи доказателства за това. Видно от нея,
не е поискано изменение на решението в частта за разноските или неговото
1
допълване.
На 28.10.2024 г. ищецът подава нова молба, която получава вх. №
348569/31.10.2024 г. В нея е посочено, че на 16.02.2024 г. ищецът е депозирал
молба с правно основание чл.248 ГПК. Твърди, че към „настоящият момент,
осем месеца по-късно все още не е налице произнасяне“. Моли „съдът да
предприеме необходимите съдопроизводствени действия за решаване на
правния спор в разумни срокове“.
На 28.07.2025 г. ищецът подава нова молба, която е получила вх. №
2574369/28.07.2025 г. В нея ищецът уведомява съда, че има значително
забавяне на съдопроизводствените действия по гр. д. № 25474/2023 г., 26.с-в,
СРС, като моли да вземе мерки, съобразно компетентността, за разглеждане на
делото в разумен срок. Посочено е, че на 16.02.2024 г. е депозирана молба с
правна основание чл.248 ГПК. Към дата 238.07.2025 г. няма произнасяне по
молбата. Моли съда да вземе мерки.
С разпореждане от 04.08.2025 г. съдът е Указал на ищеца да посочи на
кой лист от делото се намира молбата по чл.248 ГПК.
На 12.08.2025г. адв. Д. депозира писмена молба, която получава вх. №
272445/12.08.2025 г. В нея е посочено, че след справка установила, че на
16.02.2024 г. е депозирала молба по делото по имейла на съда, като е върнат
следния входящ номер – 54305/19.02.2024 г.
Твърди, че в текста на имейла е посочено, че изпраща молба по чл.248
ГПК ведно с препис за насрещната страна. Твърди, че по погрешка са качени
файлове на уточнителна молба, която е била депозирана по делото преди това.
За да докаже твърдяното прилага подписана молба по чл.248 ГПК с КЕП, като
идентификацията на датата и часа, показват, че същата е разписана с
електронния подпис на 16.02.2024 г. в 11:04 часа, но погрешно е прикачен
грешен файл към имейла. Моли съда да се произнесе по молбата с правно
основание чл.248 ГПК.
От така изложените факти съдът направи следните правни изводи:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на
решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
2
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Същото не се отнася за допълване на решението.
Видно от постановеното решение, съдът не се е произнесъл в частта за
разноските, поради което е налице хипотезата на искане за допълване на
решението в тази част, поради което списък по чл.80 ГПК не е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на молбата по чл.248 ГПК.
Съгласно чл.6 ГПК съдът се произнася по направено изрично искане.
Съгласно чл.102ж ГПК съдът е задължен да приема изявления само,
когато са спазени изискванията на Регламент 910/2014 г. и изявленията са
подписани с КЕП. Такова задължение има съда и съгласно актуалните
разпоредби на НАРЕДБА № 5 за организацията и реда за водене, съхраняване
и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и
доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и
съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната
администрация (приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по
Протокол № 17 от 01.06.2017г., обн., ДВ, бр. 47 от 13.06.2017 г., в сила от
13.06.2017 г., изм. и доп. ДВ.бр.55 от 15.07.2022 г., изм. и доп. ДВ.бр.93 от
07.11.2023 г.) и НАРЕДБА № 6 за извършване на процесуални действия и
удостоверителни изявления в електронна форма (приета с решение на
Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 25 от 03.08.2017г., обн., ДВ.
бр. 67 от 18 Август 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 93 от 07.11.2023 г., изм. и доп.
ДВ. бр. 53 от 01.07.2025 г.).
Изявлението, което не е направено устно в о.с.з., а в писмена форма
следва да бъде при спазване на изискванията на ГПК и Регламента, а именно
да е подписано с КЕП, заради наличието на авторство. При това положение
съдът има задължение да се произнася само по правени искания по чл.6 ГПК,
а ако са подадени електронно, тези които са подписани с КЕП.
Видно от материалите по делото на 16.02.2024 г. ищецът е изпратил
електронно писмо с прикачен файл. Прикаченият файл е изпратен с това
електронно писмо. Същият файл е подписан с КЕП и са намира на л.75-76 от
делото. Видно от неговото съдържание липсва изявление по чл.248 ГПК, а
именно да иска от съда да допълни или измени решението в частта за
разноските.
Ищецът се домогва да докаже, че по погрешка в това писмо е изпратил
3
друг файл.
Вярно е, че в електронно писмо (л.74 от делото) ищецът е посочил, че
изпращам молба по чл.248 ГПК. Първо, това не е изявление за
изменение/допълване на решението в частта за разноските. Същото
представлява съпроводително писмо, в което липсва изявление от страна за
това какво иска от съда. Съдът не може да „гадае“ каква е била волята на
страната. Второ, съдът няма задължението да обездвижва такова действие,
защото не е по чл.101 ГПК (такса, преписи или пълномощно) и не е по чл.129
ГПК. Няма разпоредба съдът да обездвижва молби по чл.248 ГПК. И по
тълкувателен път не може да се изведе, тъй като няма санкцията при
неизпълнение на указанията, а не са налице трите хипотези на чл.101-102
ГПК. Трето, електронно писмо не е подписано с КЕП. Следователно не може
самото електронно писмо да се счита, че представлява валидно електронно
изявление, защото съдът не може да приема електронни изявления с
обикновен или усъвършенстван електронен подпис, а само с КЕП, съгласно
чл.102б ГПК. В случая електронно писмо не е подписано с КЕП. Изявлението
е това, което е подписано от страна с КЕП. В процесния случай такова
изявление е прикаченият в електронното писмо файл. В него липсва изявление
по чл.248 ГПК.
Следва да се отбележи, че електронното писмо не се входира в съда,
освен ако същото не е подписано с КЕП и не съдържа изявление до съда, а има
характер на съпроводително писмо. В процесния случай е входирана само
молбата, която се намира като прикачен файл към електронно писмо.
Следователно, за съда това е сезиращият документ по чл.6 ГПК.
При това положение съдът приема, че към 16.02.2024 г. страната не е
подала изявление по чл.248 ГПК.
Страната сама признава неизгоден за себе си факт, а именно, че с
писмото на 16.02.2024 г. е изпратила погрешен прикачен файл. Следователно
страна сама признава, че на 16.02.2024 г. не е изпратила молба по чл.248 ГПК.
Допускането на пропуск, грешка от страната не е основание съдът да промени
волята си или да измени акта си. Това е така, защото страната не е направила
съответното волеизявление в указания от съда срок. Противното би
означавало страните винаги да прикачват грешни файлове и след години съдът
да измени/допълни акта си, въз основа на документ, който е пристигнал в съда
4
на по-късен етап. Това противоречи на принципа за правна сигурност.
Допуснатият пропуск от страната, следва да се понесе от нея.
Едва с писмо от 12.08.2025 г., получило входящ номер 272445/12.08.2025
г., страната изпраща молба по чл.248 ГПК. С нея страната се опитва да
докаже, че е изпратила молбата по чл.248 ГПК на 16.02.2024 г. Опитва се да
докаже, че след като молбата е подписана на 16.02.2024 г., то същата е
изпратена именно с писмото от 16.02.2024 г.
Съгласно чл.125 ГПК, документът се смята за получен в съда в
постъпването му. Ако изявлението е в електронна форма, то същото се смита
за получено от съда, в постъпване в системата на ЕПЕП, на основание чл.62,
ал.4 ГПК. Срокът не се смята за пропуснат, ако действието е извършено по
електронната поща, на основание чл.62, ал.2 ГПК. Съдът приема, че е налице
противоречие на закона като следва да се прилага принципрът lex specialis
derogate legi generali. Общата разпоредба е чл.62, ал.2 ГПК, според което
действието е валидно извършено в електронна форма. Но се счита, че е
получено в постъпването му в ЕПЕП, на основание чл.62, ал.4 ГПК.
Систематичното място на ал.4 е след ал.2 ГПК, поради което се приема, че
електронно изявление се счита, че същото е получено когато е получено от
съда в ЕПЕП.
В процесния случай документите не са изпратени по ЕПЕП. А такъв
следва да е принципът за сезиране на съда, а не чрез електронна поща или
ССЕВ.
Но с оглед това, че законодателството в областта на дигитализацията на
гражданското съдопроизводство е изключително несъвършено и
противоречиво, с оглед гарантиране на справедлив съдебен процес по чл.6
ЕКПЧь съдът приема, че следва да се приложи чл.62, ал.2 ГПК, а именно
действието е валидно, ако е подадено по електронна поща.
В горния смисъл са Определение № 499/04.02.2025 г. по ч. гр. д. №
4665/2014 г. на ВКС, Решение № 9728/11.09.2024 г. по адм. д. № 8363/2024 г.
по описа на ВАС, Определение № 2244 от 17.08.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
2236/2021 г., Определение № 414 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 852/2011
г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева, Решение № 303 от
7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Б*, Решение № 77 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2040/2014 г., IV г. о., ГК,
5
докладчик съдията Б*.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че електронната
поща представлява електронен документ за съда, само ако е подписан с КЕП
по реда на чл.102ж ГПК. А, ако не е подписан с КЕП, тя представлява
техническо средство по подаване на документ (прикачен файл), който
документ следва да бъде подписан с КЕП. Ако самото електронно писмо е
подписано с КЕП, то същото е електронно изявление по чл.102ж ГПК. В
процесния случай писмото (а не прикаченият файл) от 16.02.2024 г. не е
подписано с КЕП и не е електронно изявлението до съда по смисъла на ГПК.
Съдът не дължи произнасяне по него.
В процесния случай на 16.02.2024 г. ищецът не подава молба за
изменение на чл.248 ГПК, а молба за уточнение на иска. Каква е причината не
е от решаващо значение, на основание чл.6 ГПК – принципът за
диспозитивното начало. Страната има задължението да действа
добросъвестно, точно и акуратно. Пропуските, че не е изпратила молбата
своевременно не е основание да се иска изменение/допълване на акта.
Едва с електронно писмо от 12.08.2025 г. страната изпраща молба по
чл.248 ГПК. В нея е описано какво иска и какви са нейните съображения.
Такова изявление няма в молбата от 16.02.2024 г. Това, че молбата по чл.248
ГПК е подписана на 16.02.2024 г. не означава, че е сезиращ съда акт. Това
означава, че е налице частен документ. Един акт, за да породи действията си -
да сезира съда, следва да бъде изпратен до съда, а не да бъде само подписан.
Един акт сезира съда, когато същият е изпратен по реда на чл.62 ГПК и е
получен от съда по чл.125 ГПК. В писмото от 16.02.2024 г. такъв сезиращ
документ няма. Наличието на частен електронно подписан документ, не го
прави валиден сезиращ съда акт, защото не е изпратен и не е достигнал до
знанието на съда.
Изявлението по чл.248 ГПК се изпраща едва с писмо от 12.08.2025 г.
Неоснователно е възражението, че документът е подписан на 16.02.2024 г. и
тогава съдът е сезиран. Неоснователно е възражението, че поради техническа
грешка на страна, съдът дължи произнасяне по изявление, което не е
направено и не е изпратено на съда, а само е подписано в по-ранен момент.
Както съдът прие по-горе, това противоречи на принципа за правна сигурност.
Решението е връчено на страната на 06.02.2025 г. ( л. 73 от делото),
6
поради което срокът за обжалване изтича на 20.02.2025 г. Молбата по чл.248
ГПК е подадена на 12.08.2025 г. Същата е извън срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба по чл.248 ГПК с вх. №
272445/12.08.2025 г. от адв. С. Д., с която моли да се допълни Решение №
1545/28.01.2024 г. по гр. д. № 25474/2023 г. по описа на СРС, в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7