Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С., 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 10 юни, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1250/2019 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.З.Ц. от САК, с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото
дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Р.А.М. с ЕГН ********** *** за сумата от 143,18 лв., представляващи потребени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 13.03.2017г. за които са издадени съответни
фактури, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-18.06.2019г./виж пощенското клеймо/ до
окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в исковото и
заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се
установи, че ответника Р.А.М., не е намерен на посоченият в и.м. адрес: гр. Б.С., обл. В., ул.
„Латинка“ № 1.
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА е видно, че постоянният и настоящ
адрес на Р.А.М. с ЕГН ********** ***.
Изпратено е съобщение по чл.131 от ГПК на този адрес,
но лицето не е открито при посещение на призовкаря на три различни дати и
часове.
Съдът е процедирал да се призове ответника на
посоченият адрес в гр. Б.С., общ. Б.С., обл. В., ул. „Тодор Каблешков“ № 60, чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК.
Същото е залепено на входната врата на жилището на горепосоченият адрес на
19.11.2019г., видно от върнатото уведомление, като в законоустановеният срок
ответникът не се явил да получи съдебните книжа.
Съдът е изискал справка от ТД на НАП-В. за
регистрирани трудови договори на лицето Р.А.М. с
ЕГН **********, от която е видно, че
същата има прекратен трудов договор 15.11.2017г. с ЕТ„Жани-Людмил А.“-Б.С.,
като до настоящият момент нямат други регистрирани такива на територията на
Р.България.
С разпореждане постановено в з.з. на 20.12.2019г.
съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Р.А.М. с
ЕГН ********** ***, призован по реда на
чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по
гр.д.№ 1250/2019г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение постановено в з.з. на 10.01.2020г. съдът
на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП е назначил адв.И.И.Г. от ВрАК за особен
представител на ответника Р.А.М. с ЕГН ********** ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го
представлява в исковия процес по гр.д.№ 1250/2019г. по описа на РС гр.Б.С. с
определено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са
изпратени на адв.И.И.Г. от ВрАК за
сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението с
което е назначен.
Същият в законоустановеният срок е
депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции на ищеца по
основание и размер, като е изложил подробни съображения.
Особеният представител адв.Г. се явил
лично в с.з. и заявил, че поддържа писменият отговор, който депозирал. Заявил,
че допускането на СТЕ по искане на ищеца е безпредметно по делото, която да
установи обстоятелството, че през периода 20.03.2017г. до 19.05.2017г.
операторът е осигурил достъп до своята електронна съобщителна мрежа чрез процесния мобилен номер, както и
да се извърши проверка на броя на използваните от ответника мобилни услуги, същата се явява безпредметна
по делото, тъй като ноторно е известно, че по Закона за електронните съобщения,
тези данни се пазят шест месеца и
вероятно са унищожени за посочения по
горе период.
Поради тази причина оттеглил възражението си в писмения отговор относно
обстоятелството действително ли ответника е ползвал за съответния период
услугите на мобилния оператор.
По
отношение на другите възражения изложени в писмения отговор заявил, че ги
поддържа, както и възражението за неравноправност на клаузата визирана в точка
11 от договора, която поставя страните по договора в неравностойно положение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 835/2019г. на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 835/2019г. на РС-Б.С. срещу длъжника Р.А.М. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** е издадена Заповед № 517/20.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за общата сума 143,18 лв., представляващи
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги. по Договор за
далекосъобщителни услуги № *********/13.03.2017г.;за която сума са издадени
фактури № **********/20.04.2017г. за разговори и месечни
абонаменти на обща стойност 88,90 лв. с ДДС и № **********/20.05.2017г.за
разговори и месечни абонаменти на обща стойност 54,28 лв. с ДДС, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда-18.06.2019г./виж
пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в
размер на 25 лв. държавна такса и 360,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Препис от заповедта е връчен на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане от 12.08.2019 г. е
указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен
срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът
намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите,
за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че между Р.А.М.
и мобилния оператор „Т.Б." ЕАД е сключен договор за мобилни услуги №
*********/13.03.2017г., като със заявление
подписано от ответницата номер ********** е пренесен на 13.03.2017г. в мрежата
на „Теленор” АД.
Ответницата не била изпълнила свои
парични задължения към ищцовото дружество, поради което са издадени 2 бр
фактури, а именно: фактура № **********/20.04.2017г. за отчетен период
20.03.2017г. до 19.04.2017г. за разговори и месечни абонаменти на обща стойност
88,90 лв. с ДДС и фактура № **********/20.05.2017г. с отчетен период от
20.04.2017г. до 19.05.2017г. за разговори и месечни абонаменти на обща стойност
54,28 лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че изискуемостта на
вземанията му по всяка фактура е 15 дни след издаването й. Ответницата не е
извършила плащания по горецитираните фактури, включително и до настоящият
момент.
Поради това за ищеца се породил правен
интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на
исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество не
изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа
предявените искове. Претендира за направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В
законоопределения срок назначеният на ответницата Р.М. особен представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който взел становище за
неоснователност на предявените искове и
който поддържа в с.з. Оттеглил единствено възражението си посочено в отговора
относно обстоятелството действително ли ответника е ползвал за съответния
период услугите на мобилния оператор.
По
отношение на другите възражения изложени в писмения отговор заявил, че ги
поддържа, както и възражението за неравноправност на клаузата визирана в точка
11 от договора, която поставя страните по договора в неравностойно положение.
Моли искът да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.ОТНОСНО ИСКА
ЗА ГЛАВНИЦА-чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.
В производството по чл. 422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на
страните.
От събраните по делото доказателства
безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение между страните
въз основа на сключения между тях Договор за мобилни услуги №
*********/13.03.2017г., по силата на който ищецът се е задължил да предоставя
мобилни услуги на ответницата срещу дължима от последната цена съгласно
уговорения абонаментен план.
По делото не се оспорва също, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги, като е предоставил
посочените услуги от което следва, че в тежест на ответника възниква
задължението за заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира за установено, че правоотношенията между ищеца и
ответника са уредени от сключеният между тях договор, от който са произтекли
насрещните права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се
оспорва, че ответникът не е изпълнил задължението си по цитираният договор за
заплащане в срок на предоставените услуги.
От представения препис от Договор за
мобилни услуги № ********* от 13.03.2017 г. се изяснява и съдържанието на
съответните отношения през процесния период, в т.ч. приложимия тарифен план и
ценови условия, продължителността на действие на договора, като са посочени (по
ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците
от неизпълнението им. Съгласно договора абонаментната програма, при условията
на която е предвидено да се предоставят услугите чрез номер **********, е
„Нонстоп 30,99 с неограничени национални минути“, а уговорената между страните
стандартна месечна абонаментна такса е в размер на 30,99 лв. с вкл. ДДС, видно в
т. 5 от договора. Със сключване на процесния договор страните са поели насрещни
задължения, като основното задължение на Р.М. е именно заплащането на
уговорената месечна абонаментна такса, което произтича пряко от договора.
Ползваните от абоната услуги, които не са включени в месечния абонамент, подлежат
на таксуване в съответствие с утвърдената ценова листа на мобилния оператор, в
случай, че такива са ползвани по инициатива на абоната.
При сключване на договор при общи условия
с потребител общите условия обвързват потребителя, когато са му били предоставени
и той се е съгласил с тях. Видно от съдържанието на договора, със сключването
му ответникът е направил волеизявление, че е имал възможност да се запознае с
общите условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите по договори за
мобилни/фиксирани услуги и е положил подписа си едва след като се е възползвал
от нея. Съгласно правилото от чл. 147а, ал. 2 ЗЗП „съгласието на потребителя с
общите условия се удостоверява с неговия подпис„. Заявителят надлежно доказа
това обстоятелство чрез представената „Декларация-съгласие" към договора
за мобилни услуги. Ответникът е изразил съгласие с общите условия и е
удостоверил, че е получил, запознал се е и приема общите условия на дружеството-ищец
в Декларация-съгласие от 13.03.201 7 г., приета и неоспорена от страна на
същия.
Освен това в изпълнение на изискванията на чл. 235, ал.
5 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ общите условия на дружеството са
публикувани на неговата интернет-страница, като това задължение е насочено към
предоставяне на постоянна възможност за лицата, спрямо които те се прилагат, да
имат достъп до съдържанието им както преди, така и след пораждането на
качеството им на потребител. Съгласно чл. 2 от Общите условия за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ), мобилни
услуги, предоставяни от оператора, се осигуряват въз основа на индивидуален
договор, сключен в писмена форма със съответния абонат като за неуредените в
съответния договор случаи се прилагат разпоредбите на ОУ, които са неразделна
част от него и имат задължителна сила. Съгласно чл.4 от ОУ потребителят се
счита уведомен за ОУ от датата на публикуването им и се счита за обвързан с тях
от датата на подписване на индивидуален договор за ползване на услугите.
При ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането им се извършва на база фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. Съобразно уговореното между страните в т. 5 от Договор
за мобилни услуги № ********* от 13.03.2017 г., фактурата за предоставения
номер се издава на 20-то число от текущия месец. Видно от приложените към
исковата молба фактури ответникът не изпълнил надлежно свои ликвидни и
изискуеми парични задължения, начислени му в 2 броя фактури, а именно фактура №
**********/20.04.2017 г. (с настъпил падеж на 05.05.2017г.) и фактура №
**********/20.05.2017 г. (с настъпил падеж на 04.06.2017 г.). Съгласно чл. 27
от приложимите към процесния период Общи условия на „Т.Б.„ ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., поел.
изм. на 30.04.2016 г.) плащането на посочената във всяка една от фактурите сума
се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й, като в чл. 26 от същите общи условия е посочено, че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.
Договора за мобилни услуги № ********* от
13.03.2017 г., ведно със Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“
от 13.03.2017 г.,(приложено към молба-становище вх.№ 2250/12.05.2020г.-л.67 от
делото) при условията на които е ползван процесния номер **********, е едностранно предсрочно прекратен по
инициатива на потребителя, като номерът е пренесен за ползване в мрежата на
“А1 България" ЕАД. Р.М. е подала заявление за пренос на номера на 05.06.2017 г. в офис на приемащото
предприятие. Съгласно упоменатото в текста на заявлението абонатът е изразил
съгласието си договорът за мобилни услуги за съответния номер, сключен с „Т.Б.„
ЕАД да бъде прекратен, като декларира намерението си да изпълни всички свои
задължения към даряващия доставчик на услуги. С оглед успешното осъществяване
на преноса Р.М. упълномощава новият доставчик на услуги „А 1 България" ЕАД
да прекрати от нейно име и за нейна сметка договорите й с даряващия оператор,
като му предостави депозираното заявление за пренос, на което от страната по
договорите е придаден характер на писмено предизвестие за прекратяване на
двустранен договор.
Съгласно чл. 106 от същата редакция на
Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД пренасянето на номер от мрежата на „Теленор“ в
мрежата на друго предприятие, предоставящо обществена телефонна услуга
посредством обществена мобилна наземна мрежа, не освобождава абоната от задължението му да заплати всички текущи
задължения на потребителя към „Т.Б.“ ЕАД, пряко свързани с пренасяния
номер/а и услугите, ползвани чрез него/тях, както и задължения, отнасящи се до
заплащане на дължими суми, свързани с предсрочно прекратяване на срочни
договори и/или такива за лизинг на крайни устройства или оборудване, а именно
дължимите ползвани услуги, които не са заплатени към датата на предсрочното
прекратяване на договора чрез процесния номер и дължимите неустойки вследствие
на предсрочното му прекратяване.
Р.М. и към настоящия момент не е
изпълнила изискуемите и ликвидните си задължения за мобилни телефонни услуги по
процесиите фактури, начислени на основание сключен договор за мобилни услуги,
формирани като сбор от задълженията по фактура № **********/20.04.2017 г. и
фактура № **********/20.05.2017 г.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че абонатът е неизправна страна по договора, тъй като
не е престирал на кредитора получените от последния мобилни услуги. Касае се за
парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на
кредитора. Безспорно установено е, че ответникът не е извършил плащане на ищеца
от дължимата сума по фактурите. Същите фактури, макар и едностранно съставени
от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените услуги и
претендираните за тях цени. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства за заплащането на исковата претенция от 143,18 лева за
ползваните от него мобилни услуги. Ето защо, тази сума се явява дължима.
Предявеният установителен иск за тази сума се явява основателен, като следва да
се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
заповедното производство – 18.06.2019г. до окончателното й изплащане.
II.Относно възражението на особеният представителна ответницата
за неравноправни клаузи по ЗЗП.
В отговора си особеният представител на ответницата навежда твърдението,
че тази уговорка по чл.11 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал. 1, т. 9 и т.18 от ЗЗП, тъй като е наложена на потребителя и той не е имал
възможност да се запознае с нея преди сключването на договора за мобилни
телефонни услуги, защото за него било неясно какви ще са икономическите
последици при евентуалното прекратяване на договора. В съдържанието на самият
договор е изрично отбелязано, че преди да подпише договора потребителя следва да
го прочете внимателно, както и приложимите общи условия. Изписан е и текст, че
подписалия договора е запознат със съдържанието му и е съгласен да спазва ОУ на
дружеството. Това е отразено в декларация-съгласие с дата 13.03.2017г. и
подписана от абоната/ответницата по делото/ чийто подпис не е оспорен по
надлежният ред в ГПК, с която тя е декларирала, че е получила екземпляр от ОУ
на „Т.Б.“ ЕАД, съгласна е с тях и се
задължава да ги спазва. Същият текст е възпроизведен и в чл.11 от
договора,който ответницата е подписала собственоръчно.
Следователно липсва основание да се приеме обратното и в заключение да се
направи извод, че клаузата е наложена на потребителя и той не е имал възможност
да се запознае с нея преди сключването на договора, поради което и същата се
явява неравноправна, а от тук и нищожна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 9 ЗПП във връзка с чл.
145, ал. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от същия закон.
Неоснователно е възражението на особеният
представител на ответницата посочено в писменият му отговор, че уговорката в
чл.11 от договора, която дава право на оператора едностранно да променя
месечният абонамент се явява неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП. Нито в
процесния период, нито в предходен период е било налице изменение на месечния
абонамент по взаимно съгласие между страните или едностранно от страна на
оператора. Видно от процесните фактури № **********/20.04.2017 г. и №
**********/20.05.2017 г. начислената в тях месечна абонаментна такса е в
размери, които изцяло съответстват на уговореното между страните в т. 5 от
договора, а именно 30,99 лв. вкл. ДДС. Не е налице промяна на уговорения
месечен абонамент. От това може да се заключи, че ищецът не се е ползвал от
правото си да направи това, поради което и конкретното възражение на насрещната
страна е неотносимо към настоящия правен спор.
Още при подписване на
Договора за мобилни услуги, ответницата е била наясно и е могла да прецени икономическите
последици от този договор, тъй като близо три месеца след сключването на
процесният договор/13.03.2017г., тя по своя инициатива със заявление от
05.06.2017г. прекратила едностранно и
предсрочно същият договор с „Т.Б.“ ЕАД, като номерът й е пренесен за
ползване в мрежата на “А1 България" ЕАД. Поради което съдът намира, че не
са налице условията за неравноправност на Договора или на отделни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП.
III. ПО
РАЗНОСКИТЕ
Ищеца претендира разноски в заповедното производство в общ размер от 385,00
лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 360,00 лв. адвокатски
хонорар, както и 685.00 лв. разноски в исковото производство, от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса, 360,00
лв. адвокатски хонорар и 300.00 лв. за особен представител.
Съгласно константната практика-т.12 от ТР
№ 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответницата Р.А.М. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 835/2019г.
по описа на РС-Б.С. в общ размер от 385,00
лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 360,00 лв. адвокатски
хонорар.
При този изход на процеса, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата М. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в общ
размер от 685.00
лв., от които: 25.00 лв. заплатена
държавна такса, 360,00 лв. адвокатски хонорар и 300.00 лв. за особен
представител, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК,
обективиран в молба-становище вх.№ 2250/12.05.2020г./л.63 от делото/.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.М. с ЕГН ********** ***, че СЪЩАТА ДЪЛЖИ
на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв.З.Ц. от САК, на основание чл.
422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, сумата от 143,18 лв., представляващи потребени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 13.03.2017г. за които са издадени по фактура
№ **********/20.04.2017 г. и фактура № **********/20.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-18.06.2019г./виж пощенското
клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение № 517/20.06.2019г. по ч.гр.д.№ 835/2019г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Р.А.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.З.Ц. от САК,
направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 1250/2019г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 685.00 лв.,
от които: 25.00 лв. заплатена държавна
такса, 360,00 лв. адвокатски хонорар и 300.00 лв. за особен представител,
както и сторените от ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 835/2019г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ
размер от 385,00
лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 360,00 лв. адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила,
да се приложи по ч.гр.д.№ 385/2019г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: