№ 296
гр. Русе, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520101360 по описа за 2022 година
Ищецът К. С. К. твърди, че е работил при ответника „Ел Еф Бус“ ЕООД,
ЕИК:********** по силата на трудов договор №29/18.05.2021г., считано от
19.05.2021г. сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, вр.чл.70 от КТ, на длъжност
„шофьор автобус“, с основно брутно трудово възнаграждение в размер на 650.00лв.,
платимо до 25-то число на следващия месец, при пълно работно време от 8 часа.
Заявява, че по договорка с работодателя му размерът на брутното трудово
възнаграждение е бил 1439.00лв. месечно. Въпреки ежемесечно полагания от него
труд, по време на трудовото правоотношение, работодателят не му заплатил
дължимото трудово възнаграждение за месец юни, юли и 18 дни от м.август 2021г. (от
01.08. до 18.08.2021г. вкл.).
На 17.08.2021г. подал писмен сигнал с вх.№21079544 до ДИТ Русе, като получил
отговор на него едва през м.януари 2022г. Принуден бил да подаде заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ и със
Заповед №09/19.08.2021г. му било прекратено трудовото правоотношение.
Към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение ответникът му дължал следните суми:
2878.00 лева – дължимо трудово възнаграждение за месеците юни и юли 2021г.,
по 1439лв. месечно;
1177.00 лева – дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.08. -
18.08.2021г. вкл. 2021г., или 18 работни дни;
1
1439.00 лева – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение.
Въпреки многократно проведените разговори, до датата на предявяване на иска
ответникът не погасил задължението си, с оглед което молителят претендира
мораторна лихва върху главницата от 5434 лева в размер на 304.93лв. за периода от
19.08.2021г. до предявяване на иска 09.03.2022г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Цар Освободител“,
№156, представлявано от управителя Б.Б.Х. да му заплати сумите: 2878.00 лева –
дължимо трудово възнаграждение за месеците юни и юли 2021г., 1177.00 лева –
дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.08. -18.08.2021г. вкл. 2021г. (или 18
работни дни); 1439.00 лева – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на едно брутно
трудово възнаграждение; 304.93лв.- мораторна лихва върху претендираната сума в
общ размер от 5434.00 лева за периода от 19.08.2021г. до 09.03.2022г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 09.03.2022г. до окончателното им
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Русе, представя отговор в
законоустановения 1-месечен срок. Не оспорва дължимостта на тр.възнаграждения за
м.юни и юли.2021г., но оспорва техния размер като неоснователно завишен. Оспорва и
претендираното възнаграждение за м.август, като уточнява че ищеца е отработил 5
дни, като считано от 08.08.2021г. е бил в самоотлъчка. Счита, че не се дължи
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ на ищеца, тъй като е налице злоупотреба с права от
негова страна и подадената от последния молба за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ е било с цел да избегне налагане
на дисциплинарно наказание. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани по размер. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и
формулираните петитуми квалифицира правно предявените обективно съединени
искове за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ -
претенция за заплащане на обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение
без предизвестие и обезщетения за забава.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че по силата на трудов договор №29/18.05.2021г., считано от 19.05.2021г. сключен на
основание чл.67, ал.1, т.1, вр.чл.70 от КТ, ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор
автобус“ в предприятието на ответника, с основно брутно трудово възнаграждение в
размер на 650.00лв., платимо до 25-то число на следващия месец, при пълно работно
2
време от 8 часа. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №09/19.08.2021г.
на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ – по инициатива на работника и поради забавено
изплащане на дължимите му трудови възнаграждения и обезщетения по КТ. В
заповедта е посочено, че на работника /ищеца/, следва да бъде заплатено обезщетение
по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че за периода от 01.06.2021г. до 18.08.2021г. на ищеца са дължими брутни
трудови възнаграждения в общ размер на 1473.79 лева , или 1143.64 лева – нетен
размер. Вещото лице уточнява и взема предвид данните от работодателя за
самоотлъчка на ищеца в периода от 09.08.2021г. до 18.08.2021г., че за периода от
01.08.2021г. до 18.08.2021г. възнаграждението е формирано от уговореното с трудовия
договор основно възнаграждение, изчислено пропорционално за отработените дни в
размер на 147.73 лева (5 отработени дни) и допълнително възнаграждение за придобит
професионален опит и трудов стаж в размер на 2.66 лева, или общо 150.39 лева.
Общият размер на дължимата лихва за забава върху брутния размер на всяко едно
задължение до датата на завеждане на исковата молба по делото, за периода от
26.07.2021г. до 09.03.2021г., е 84.23 лева. Размерът на дължимото се на ищеца
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, претендирано в размер на едно брутно трудово
възнаграждение е в брутен размер на 661.70 лева и в нетен размер на 595.53 лева.
Лихвата за забава върху брутния размер на обезщетението , начисена за периода
01.10.2021г. до 09.03.2022г. е 29.23 лева, а върху нетния размер за същия период – в
размер на 26.30 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По делото се установи, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение,
което е прекратено съобразно хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ, а именно забавяне
изплащането на трудово възнаграждение. Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по
трудово правоотношение е възмезден и основно задължение на работодателят е да
заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа според чл. 128, т.2 от КТ.
Предвид изложеното съдът намира за доказана по основание претенцията за
заплащане от страна на работодателя на трудово възнаграждение за посочения период.
Съгласно чл.245, ал.1 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната, като
остатъкът остава изискуем и се заплаща, ведно с обезщетение в размер на лихвата за
забава. Задължението за заплащане на трудово възнаграждение е основно задължение
на работодателят според разпоредбата на чл.128 от КТ. Съдът намира, че е налице
3
правопораждащия вземането на ищеца фактически състав предвиден в цитираната
правна норма. Ищецът безспорно през процесния период е бил в трудово-правно
отношение с ответника и работодателят не оспорва добросъвестното изпълнение на
възложените му трудови функции (с изключение на периода от 09.08.2021г. до
18.08.2021г.), както и не релевира доказателства за изплащане на дължимото се
възнаграждение, което прави претенциите за заплащане на трудово възнаграждение за
процесния период доказани по основание. Съгласно приетата по делото експертиза за
периода от 01.06.2021г. до 18.08.2021г. размера на задължението на ответника възлиза
на 1473.79лв.- неизплатено трудово възнаграждение, като посочената сума е в брутен
размер, дължими се от работодателят на ищеца. Съдът възприема посочения размер от
вещото лице, поради наличието на специални знания у експерта и поради факта, че по
делото не е оспорена приетата експертиза. Предвид изложеното иска за заплащане на
1473.79лв.- обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие
се явява основателен, до размера, установен със заключението на СИЕ. До посочения
размер исковата претенция се явява основателна, а над нея като недоказана следва да
бъде отхвърлена. Върху сумата се дължи законна лихва от датата на предявяване на
иска.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава е доказана по основание и
частично по размер. Съгласно чл.245, ал.2 ГПК при забавено изплащане на
договорения размер на трудовото възнаграждение остатъкът от неплатената сума
остава дължим от работодателят, ведно с лихва за просрочие в размер на ОЛП за
страна за всеки месец на забава. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът
дължи на К. обезщетение за забавено изпълнение, чиито размер съгласно приетата по
делото експертиза възлиза на сумата от 84.23лв. До посочения размер исковата
претенция се явява основателна, а над нея като недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за прекратяване на
трудово правоотношение без предизвестие, същата е частично основателна по размер.
Съгласно чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение при
условията на чл.327, ал.1, т.2 КТ за ищеца възниква право да претендира заплащане на
обезщетение в размер на последното си брутно трудово възнаграждение. Безспорно е
доказано по делото наличието на основание за претенцията. Издадената заповед от
ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, с
изрично посочване в нея на дължимостта на обезщетение по чл. 221 от КТ,
представлява по естеството си извънсъдебно признаване на исковата претенция.
Поради това недопустимо е едва в настоящото съдебно производство работодателят да
навежда възражения срещу задължението си за заплащане на трудови възнаграждения
и обезщетения, основани на неизпълнение на трудовите задължения и извършването на
дисциплинарни нарушения от ищеца. Предвид изложеното иска за заплащане на 661.70
лв.- обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие,
4
съобразно заключението на СИЕ, се явява основателен до посочения размер, а над него
като недоказан следва да бъде отхвърлен. Върху сумата се дължи законна лихва от
датата на предявяване на иска.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забавено
изплащане на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ- същата е неоснователна.
Съгласно чл.86 ЗЗД при забавено изпълнение на парично задължение се дължи
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно чл.84, ал.2
от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава от деня на
поканата, каквито доказателства не са представени от ищеца по делото. С оглед на това
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски за производството
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 251.41 лева. Ответникът е
задължен за държавната такса за производството в размер на 158.95 лв. и разноски за
вещо лице в размер на 100.00лв.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие ответникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Ето защо на
основание чл.78 ал.3 ГПК направените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се заплатят от ищеца съразмерно с отхвърлената част от
исковете, а именно - сумата от 367.93 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.“Цар Освободител“, №156, представлявано от управителя
Б.Б.Х. да заплати на К. С. К., с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул.
„П.К......, чрез адвокат Ек.З., следните суми: 1473,79 лева – представляваща брутно
трудово възнаграждение за периода от 01.06.2021г. до 18.08.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 09.03.2022г. до окончателното изплащане на
задължението; 84.23 лева - лихва за забава върху дължимите трудови възнаграждения
за периода 26.07.2021г. до 09.03.2022г.; 661.70 лева - обезщетение при уволнение за
неспазено предизвестие - в брутен размер, на основание чл. 221, ал.1 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от 09.03.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. К., с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.
Русе, ул.„П.К......, чрез адвокат Ек.З. против „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Цар Освободител“, №156,
5
представлявано от управителя Б.Б.Х. искове за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение за горницата над 1473,79 лева до пълния предявен размер от 4055,00
лева, иска за лихва за забава върху дължимото трудово възнаграждение в частта за
горницата над 84.23 лева до пълния предявен размер от 304.93 лева, обезщетение при
уволнение за неспазено предизвестие, с правно основание чл.221, ал.1 от КТ, за
горницата над 661.70 лева до пълния предявен размер от 1439.00 лева, както и иска за
лихва за забава върху брутния размер на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, за
периода 01.10.2021г. до 09.03.2022г. в размер на 29.23 лева.
ОСЪЖДА „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.“Цар Освободител“, №156, представлявано от управителя
Б.Б.Х. да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 258.95 лева,
представляваща държавна такса и разноски за вещо лице .
ОСЪЖДА „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.“Цар Освободител“, №156, представлявано от управителя
Б.Б.Х. да заплати на К. С. К., с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул.
„П.К......, чрез адвокат Ек.З. сумата от 251.41 лева - разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. С. К., с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул.„П.К......,
чрез адвокат Ек.З. да заплати на „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, бул.“Цар Освободител“, №156, представлявано от
управителя Б.Б.Х. сумата от 367.93 лева - разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6