№ 10
гр. К, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К в публично заседание на тридесети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20242210100460 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Бургас, ж.к. „Л“, бл.** до вх.“А“, ЕИК 1210150560314, чрез директор А. Р.
К. срещу Д. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. К, кв. „З“ № ***, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми – предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 376/2023г.:
300 лв. – главница, подлежаща на възстановяване по влязла в сила
заповед № 0201-РД01-0086/06.06.2023г. на директора на ДСП – Бургас,
представляваща получената отпусната еднократна целева помощ по чл.
10б от ЗСПД за детето М.Д. Н., записано в осми клас за учебната
2022/2023г.;
23,70 лв. – обезщетение (мораторна лихва) за забавено плащане върху
главницата за периода от 11.11.2022г. до 11.09.2023г., формирана както
следва: върху получената първа половина от 150,00 лв. главница – в
размер на 14,67лв. за периода от 11.11.2022г. до 11.09.2023г.и върху
получената втора половина от главницата – 9,03лв. за периода от
16.03.2023г. до 11.09.2023г.
Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2023г. до
окончателното погасяване на дълга.
В исковата молба се твърди, че ответницата Д. Б. е подала до
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас заявление-
декларация вх. № ЗСПД /Д-А/ 14105/10.10.2022г. за отпускане на еднократна
помощ по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за детето М.Д.
1
Н., записано в осми клас за учебната 2022/2023 год., в което е посочила, че
желае помощта да й бъде преведена по банков път. Искането е удовлетворено
със Заповед № ЗСПД /Д-А/ 14105/11.10.2022г. ма директора на ДСП – Бургас,
с която на заявителя е отпусната помощ в размер на 300 лв., платима по банков
път.
В исковата молба е посочено, че съгласно чл. 10б, ал. 6 от ЗСПД, във
връзка с чл. 34г, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни
помощи за деца (ППЗСПД), отпуснатата помощ се изплаща на два пъти, като
50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за
отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако
детето продължава да посещава училище. Твърди се, че в случая на
11.11.2022г. на заявителя по банков път е изплатена полагащата се половина в
размер на 150 лв. от отпуснатата целева помощ, а на 16.03.2023г. и втората
половина от отпуснатата помощ.
Ищецът твърди, че ответницата е била подпомагана и на друго
правно основание – отпусната й е месечна семейна помощ по чл. 7, ал. 1 от
ЗСПД в размер на 110 лв. месечно със срок на плащане до 31.10.2022г. вкл. В
исковата молба е посочено, че на дата 11.11.2022г. на ответницата по банков
път са изплатени 260 лв., включващи полагащите й се към онзи момент
помощи – 150 лв., представляващи първата половина от еднократната помощ
по чл. 10б от ЗСПД и 110 лв. – месечна семейна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.
Твърди се, че при извършена служебна проверка и подадена по служебен път
информация от МОН било установено, че детето е допуснало 6.5 неизвинени
отсъствия през месец април 2023г., потвърдени от МОН по електронен път за
м.май 2023г.
Във връзка с гореизложеното посочват, че съобразявайки
разпоредбите на ППЗСПД и ЗСПД със Заповед № 0201-РД01-
0086/06.06.2023г. на директора на ДСП – Бургас е наредено възстановяване на
получената помощ в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, дължима от
датата на получаване на съответната половина от отпуснатата помощ.
Посочва се, че е подадено заявление по чл. 417 от ГПК до РС К и в изпълнение
на указания на съда ищецът е инициирал настоящото производство, с което се
прави искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите – предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
376/2023г.
Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Изпраща молба, в която посочва, че поддържа исковата претенция в цялост.
Посочва, че още в исковата молба е направено искане, в случай, че ответникът
признае в цялост исковата претенция, то съдът да постанови решение
съобразно направеното от ответника признание на иска, но въпреки това и в
тази молба прави такова искане, а именно съдът да прекрати съдебното
2
дирене и да се произнесе с решение, съобразно признанието.
В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор чрез
назначения на ответника особен представител. В него се твърди, че
предявените искове са допустими и основателни. Особеният представител
прави признание на исковете. Моли съда за разглеждане на делото и
присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание ответникът не се явява лично. Съдът е
докладвал постъпило становище от особения представител на ответника, в
което поддържа направеното признание на исковете и иска от съда да
постанови решение в тази насока.
Съдът е одобрил признанието на основание чл. 29, ал. 5 от ГПК.
В съдебното заседание съдът е съобразил изричното становище на
ищеца, докладвано в съдебното заседание, с което е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска. Съдът е уважил това
искане, прекратил е съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с
решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид искането на страните за постановяване
на решение при признание на иска, намира следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание по чл. 422 вр. с чл. 415, т. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 10б от Закона за семейните помощи за деца и по чл. 422 вр. с чл. 415, т. 1 от
ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца е по иска с правно основание по
по чл. 422 вр. с чл. 415, т. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10б от
Закона за семейните помощи за деца, е негова тежестта да докаже отпускане
на семейна помощ за детето на ответницата, предоставяне на семейната
помощ и нейния размер; наличие на предпоставки за връщане на помощта;
наличие на влязла в сила заповед за връщане на предоставена семейна
помощ.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца е по иска с правно основание по
чл. 422 вр. с чл. 415, т. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД е негова тежестта да докаже,
че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза именно
на спорната сума – 23,70 лева.
Съдът е указал, че в тежест на ответника е да докаже, че заплатил
претендираните от ищеца суми, за което обстоятелство същият не сочи
доказателства.
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК „Когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието“. В настоящия случай двете
материалноправни предпоставки за постановяване на решение съобразно
направеното признание на иска са налице. Ответникът, чрез своя особен
3
представител, призна исковете, а ищецът иска делото да бъде решено в
съответствие с процесуалното действие на насрещната страна и съдът да
постанови решение, съобразно признанието на исковете. Не може да бъде
направен извод за съществуване на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал.
3 от ГПК , препятстващи постановяване на решение при признание на иска.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, предявените искове следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски. В настоящата
инстанция е направил разноски в размер на 275 лв. за държавна такса и
разноски за възнаграждение за особен представител.
В заповедното производство е направил разноски в размер на 25, 00
лева за държавна такса.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 275 лева (този
размер е изчислен върху сбора от платената държавна такса и определеното от
съда възнаграждение за особен представител в размер на 200 лева) – разноски
в исковото производство и сумата от 25, 00 лева – разноски в заповедното
производство.
При тези мотиви, Районен съд К
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Бургас, ж.к. „Л“, бл.** до вх.“А“, ЕИК
1210150560314, чрез директор А. Р. К. срещу Д. Н. Б., ЕГН **********, с
адрес: с. Г., общ. К, кв. „З“ № ***, иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл.
415, т. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10б от Закона за
семейните помощи за деца, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лв. –
главница, подлежаща на възстановяване по влязла в сила заповед № 0201-
РД01-0086/06.06.2023г. на директора на ДСП – Бургас, представляваща
получената отпусната еднократна целева помощ по чл. 10б от ЗСПД за детето
М.Д. Н., записано в осми клас за учебната 2022/2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2023г. до окончателното погасяване
на дълга – сумите, предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 376/2023 г. по описа на Районен съд К.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Бургас, ж.к. „Л“, бл.** до вх.“А“, ЕИК
1210150560314, чрез директор А. Р. К. срещу Д. Н. Б., ЕГН **********, с
адрес: с. Г., общ. К, кв. „З“ № ***, иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл.
4
415, т. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД че ответникът дължи на ищеца сумата от
23,70 лв. – обезщетение (мораторна лихва) за забавено плащане върху
главницата за периода от 11.11.2022г. до 11.09.2023г., формирана както следва:
върху получената първа половина от 150,00 лв. главница – в размер на 14,67
лв. за периода от 11.11.2022г. до 11.09.2023г.и върху получената втора
половина от главницата – 9,03лв. за периода от 16.03.2023г. до 11.09.2023г. -
предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 376/2023
г. по описа на Районен съд К.
ОСЪЖДА Д. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. К, кв. „З“ №
***, да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас, ж.к. „Л“,
бл.** до вх.“А“, ЕИК 1210150560314, чрез директор А. Р. К., сумата от 275
лева – разноски по гр.д. № 460/2024 г. по описа на Районен съд К.
ОСЪЖДА Д. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. К, кв. „З“ №
***, да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас, ж.к. „Л“,
бл.** до вх.“А“, ЕИК 1210150560314, чрез директор А. Р. К., сумата от 25, 00
лева – разноски по ч.гр.д. № 376/2023 г. по описа на Районен съд К.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – К: _______________________
5