Решение по дело №60913/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9045
Дата: 16 май 2024 г.
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20231110160913
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9045
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110160913 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ..,
представляван от изпълнителния директор, гр.С.. против М. Т. А. с ЕГН:
********** чрез адв. Д. и Т. К. И. с ЕГН: ********** , чрез адв. И. с искане
за постановяване на решение, с което да се установи, че М. и Т. дължат на
„Т.“ ЕАД сума, в размер на 437,28 лева, от които 351,69 лева[1]главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от 17.08.2023г. до
окончателното изплащане на вземането и 52,04 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 07.08.2023г., както и суми за дялово разпределение
от 27,72 лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. ведно със
законната лихва от 17.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането и
5,83 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.08.2023г.,
от които М. дължи 1/3 от тези суми, а именно в общ размер на 145,76
лева, от които 117,23 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.
ведно със законната лихва от 17.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането и 17,35 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
07.08.2023г., както и суми за дялово разпределение от 9,24 лева - главница за
периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от
1
17.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 1,94 лева - лихва за
периода от 15.09.2020г. до 07.08.2023г.,
а Т. дължи 2/3, а именно сумата от 291,52 лева, от които 234,46 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от
17.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 34,69 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 07.08.2023г., както и суми за
дялово разпределение от 18,48 лева за главница за периода от м.07.2020г. до
м.04.2022г. ведно със законната лихва от 17.08.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 3,89 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до
07.08.2023г., които суми се излага, че са предмет на издадена и оспорена
заповед по чл.410 от ГПК от 23.08.2023г. по ч.гр.дело № 46168 /2023 г. по
описа на СРС.
Поддържа се, че ответнците са с абонатен № 71287 като собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ.Красно село, кв. Борово,
бл.222, вх.Е, ап.143 и са използвали доставяна от дружеството топлинна
енергия през периода от месец май 2020г. до месец април 2022г., които не са
заплатени.
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Т." ЕООД, което дружество е конституирано
като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219,
ал. 1 ГПК. При горното се желае да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили такива, с които се оспорва
исковата молба като се излага, че не е налице облигационна връзка между
ответниците и ищеца, нито между ответниците и дружеството–топлинен
счетоводител; навежда се, че те не са носители на вещни права върху имота;
оспорва се количеството топлоенергия на сочената стойност; оспорва се и
претенцията за дялово разпределение като се навежда, че не се доказва
сключен договор за това. Оспорват се представените извлечения от сметките
на ищеца, редовно воденото счетоводство; оспорва се доставката на ТЕ.
Навежда се давност и се правят доказателствени искания.
2
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните спорят досежно обстоятелството дали ответниците са
потребители в качеството им на носители на право на собственост или друго
вещно право върху вещта, като съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе да установи тези обстоятелства.
В хода на процеса и въпреки указанията на съда, ищецът въз основа на
ангажираните от него доказателства – саморъчно завещание, протокол за
неговото обявяване и удостоверение за наследници, не успя да удостовери
качеството на ответниците като потребители на топлофикационни услуги,
което дава основание на съда да приеме, че исковете като недоказани следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските на ответната страна и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
и ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответниците
имат право на разноски съобразно уважената част от исковите претенции,
които са сторени в исковото и в заповедното такова. Видно е от
представените договори за правна помощ и съдействие от 15.12.2023г. по
исковото дело, сключени между Т. И. с адв. И. и такъв от 22.11.2023г.,
сключен между М. А. и адв. Д., както и от два броя договори от 26.09.2023г.
3
между М. и адв. Любомиров и още един от 26.09.2023г., сключен между Т. и
адв. Билева, длъжниците, а в последствие ответниците са били
представлявани чрез правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от адв. И., адв. Д.,
адв. Билева и адв. Любомиров,
За предявените искове се търси възнаграждение от по 200 лева за
всеки иск в заповедното за всяко представлявано лице и от по 400 лева за
всеки един от исковете за всеки един от представляваните. Сторено е и
възражение за прекомерност от страна на ищеца за присъждане на
възнаграждения в този размер. Съгласно нормата на чл.2, ал.2 от НМРАВ
съдът сам определя възнагражденията по предоставената безплатна правна
помощ, като според текста на чл. 38, ал.2 от ЗА този размер не може да бъде
по – нисък от минимално-определените, а според разпоредбата на чл.2, ал.5
от НМРАВ възнагражденията са дължими за процесуално представителство,
защита и съдействие по делата съобразно интереса, който в конкретния
случай е от 437.28 лева. Или възнагражденията за адв. Д. и адв. И. в исковото
дело се определят в размер на по 400 лева по реда на чл. 7, ал.2, т.1 от
НМРАВ.
Възнагражденията по ч.гр.дело с № 46168/2023г. се определят по реда
на чл.7, ал.7 от НМРАВ или на база на ½ от стойността на претеннциите или
от по 200 лева за всеки един от пълномощниците на длъжниците – адв.
Билева и адв. Любомиров.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т.“ ЕАД, ЕИК: ..,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С.. против М. Т. А. с ЕГН: ********** чрез адв. Д. и Т. К. И.
с ЕГН: **********, чрез адв. И. за постановяване на решение, с което да се
установи, че М. и Т. дължат на „Т.“ ЕАД сума, в размер на 437,28 лева, от
които 351,69 лева[1]главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със
законната лихва от 17.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането и
52,04 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 07.08.2023г., както и
суми за дялово разпределение от 27,72 лева - главница за периода от
4
м.07.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от 17.08.2023г. до
окончателното изплащане на вземането и 5,83 лева - лихва за периода от
15.09.2020г. до 07.08.2023г., от които М. дължи 1/3 от тези суми, а именно в
общ размер на 145,76 лева, от които 117,23 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. ведно със законната лихва от 17.08.2023г. до окончателното
изплащане на вземането и 17,35 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 07.08.2023г., както и суми за дялово разпределение от 9,24
лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната
лихва от 17.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 1,94 лева -
лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.08.2023г., а Т. дължи 2/3, а именно
сумата от 291,52 лева, от които 234,46 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. ведно със законната лихва от 17.08.2023г. до окончателното
изплащане на вземането и 34,69 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 07.08.2023г., както и суми за дялово разпределение от 18,48
лева за главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната
лихва от 17.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,89 лева -
лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.08.2023г., които суми са предмет на
издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 23.08.2023г. по ч.гр.дело №
46168 /2023 г. по описа на СРС и

ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК: .. , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.. да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА на М.Л.Л., ЕГН ********** по
договор за правна помощ и съдействие от 26.09.2023г. възнаграждение за
процесуално представителство на М. Т. А. по ч,гр.дело с № 46168/ 2023г. в
размер от 200 лева и

ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК: .. , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.. да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА на К.И.Б., ЕГН ********** по
5
договор за правна помощ и съдействие от 26.09.2023г. възнаграждение за
процесуално представителство на Т. К. И. по ч,гр.дело с № 46168/ 2023г. в
размер от 200 лева и

ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК: .. , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.. да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА на С. Й. Д., ЕГН ********** по
договор за правна помощ и съдействие от 22.11.2023г. възнаграждение за
процесуално представителство на М. Т. А. по гр.дело с № 60913/ 2023г. в
размер от 400 лева и

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА
„Т.“ ЕАД, ЕИК: .., представлявано от изпълнителния директор, със седалище
и адрес на управление: гр.С.. да заплати на Н. И. И., ЕГН ********** по
договор за правна помощ и съдействие от 15.12.2023г. възнаграждение за
процесуално представителство на Т. К. И. по гр.дело с № 60913/ 2023г. в
размер от 400 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.“ ЕООД със седалище гр.София и може да се обжалва
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6