№ 853
гр. Велико Търново, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110100205 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. С. К. срещу „В. К.“
АД, с която е предявен иск за прогласяване недействителността на дoгoвop за
паричен заем „С. 14 плюс“ № 6057183/11.7.2024 г.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем „С.
14 плюс“ № 6057183/11.7.2024 г., по силата на който е получил сумата от
750.00 лева, която е следвало да върне на 14 вноски при ГПР от 49.99 % и при
годишен лихвен процент от 40.32 %. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
е бил задължен в 3-дневен срок от усвояването на сумата да предостави
обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция, както и че при
неизпълнение на това задължение дължи неустойка от 184.38 лева. Заявява, че
след прибавяне на таксата за експресно разглеждане и на начислената
неустойка действителната цена по заема възлиза на 1 578.00 лева или почти
два пъти над отпуснатата му сума. Счита, че договора противоречи на закона
и морала, както и че същият е сключен при неравноправни условия между
страните. Намира за нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
относно посочването на общо дължимата сума по договора, че липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР, че в противоречие с разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е уговорена такса за допълнителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на заем, че клаузата, предвиждаща
учредяване на обезпечение е нищожна, както и че уговореният размер на
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.
Ответникът оспорва предявения иск. Счита, че искът е недопустим,
1
доколкото за ищеца не е налице правен интерес от същия, имайки се предвид,
че по процесния договор не са начислявани такса за експресно разглеждане и
неустойка, респ. тези разпоредби не са произвели действие. Оспорва
твърдението за недействителност на договора, като на свой ред заявява, че
неустойката за непредставяне на обезпечение не следва да участва при
формирането на ГПР. Оспорва и твърдението, че уговорената възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, а дори това да е така – че това влече
след себе си нищожност на целия договор.
В законоустановения срок е постъпила насрещна искова молба, с която е
предявен иск за осъждането на ищеца за сумата от 750.00 лева,
представляваща неизплатена главница по дoгoвop за паричен заем „С. 14
плюс“ № 6057183/11.7.2024 г.
В насрещната искова молба се твърди, че на 11.7.2024 г. между страните е
сключен договор за паричен заем, по силата на който на ответника е
предоставена сумата от 750.00 лева, която последният е следвало да върне на
14 двуседмични вноски. Заявява се, че ответникът не е изпълнил
задължението си да върне предоставената му сума.
Ответникът по насрещния иск признава същия и моли за разсрочено
изпълнение на задължението.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване. Потвърждава
признанието на насрещния иск и моли за разсрочено изпълнение по същия.
Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа
отговора на исковата молба и предявения насрещен иск.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
С първоначалната искова молба е предявен установителен иск по чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а с насрещната искова молба – осъдителен иск по чл.
79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД.
По делото не е спорно, че на 11.7.2024 г. между „В. К.“ АД, като
заемодател, и А. С. К., като заемател, е сключен договор за паричен заем
Standart 14 plus № 6057183, по силата на който на А. С. К. е предоставена
сумата от 750.00 лева, която последният се задължил да върне на 14
двуседмични вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен
лихвен процент в размер от 40.32%, годишен процент на разходите от 49.99 %
и договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция.
Безспорно е също, че А. С. К. е усвоил изцяло заемната сума в размер от
750.00 лева.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
2
на паричен заем в размер на 276.50 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в
ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 184.38 лева, която да се
разсрочи и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски,
посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на
93.00 лева, а общото задължение по договора става в размер на 1 302.00 лева.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което
същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на
съглашението следва да се извърши както в съответствие с общите правила на
ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен
договорът. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло
на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49.99 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Въпросният
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно начислената неустойка и таксата за експресно
разглеждане на документи, които се включват в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход
по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
3
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В случая посочените вземания са разходи,
свързани с предмета и с управлението на договора, като същите на практика
водят до оскъпяването на кредита и представляват скрита възнаградителна
лихва.
Представената с отговора на исковата молба справка /погасителен план/
по договора за паричен заем не доказва твърдението на ответника, че по
процесния договор не са начислявани такса за експресно разглеждане и
неустойка, респ. тези разпоредби не са произвели действие. Това е така,
доколкото въпросния едностранно съставен документ противоречи както на
записаното в договора за заем, така и на представения погасителен план –
Приложение № 1.
Така, въз основа на ангажираните доказателства, съдът приема, че
уговорените неустойка за непредставяне на обезпечение и такса за експресно
разглеждане на документи представляват разход по договора, който е следвало
да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото му
оскъпяване – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съобразно
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са
нищожни /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК/. В настоящия случай сумата по
договора за кредит е в размер на 750.00 лева, като неустойката за
непредставяне на обезпечение, която е в размер на 184.38 лева, представлява
25 % от сумата по кредита, а таксата за експресно разглеждане на документи,
която е в размер на 276.50 лева, представлява 35 % от сумата по кредита, без
да се включват останалите суми, формиращи ГПР, т.е. договорената лихва.
Ето защо, следва да се направи извод, че след като се прибави неустойката за
непредставяне на обезпечение и таксата за разглеждане на документи, ГПР по
договора за кредит далеч надхвърля законоустановения максимум. Както вече
беше посочено, така уговорените неустойка и такса имат характер на скрита
възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната
сума и която води до нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Това, от своя страна, обуславя нищожност на уговорката за плащане на
това възнаграждение /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК/ и липса на основание за
дължимост на вземането.
С оглед гореизложеното, макар формално договорът за кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вписаните в него параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
4
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителния размер на ГПР в договора, кредиторът е нарушил изискванията
на закона и не може да се ползва от сключена сделка, което обосновава извод
за недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК,
поради неспазването изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.
Поради установената недействителност на договора, на основание чл. 23
от ЗПК ищецът дължи само чистата стойност на предоставения финансов
ресурс.
В случая по делото не е спорно, че ищецът е усвоил и не е възстановил
предоставената му сума в размер от 750.00 лева, което прави основателен
предявения осъдителен иск за нейното връщане.
В случая от страна на ответника по насрещния иск е направено искане за
разсрочване на задължението, което искане се явява основателно, доколкото на
съдебния състав е служебно известно, че в Районен съд – Велико Търново са
висящи шест дела, имащи за предмет множество задължения на ответника по
различни договори за кредити. С оглед на това и общия размер на дължимите
от ответника суми по въпросните договори съдът намира, че ответникът не би
могъл да изпълни задължението си доброволно изцяло, без по този начин да
бъде поставен в невъзможност да осигури минимално необходимите му
средства за издръжка - както на него, така и на неговото семейство.
В този смисъл, съдът намира, че са налице предпоставките за разсрочване
изпълнението на постановеното решение, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца по първоначалната
искова молба следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в
размер на 50.00 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ответникът по първоначалната искова
молба следва да заплати на адв. Ц. С. Д. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, което съдът определя в размер на 400.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца по насрещната искова
молба следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер
на 50.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА за недействителен договор за паричен заем „С. 14 плюс“
№ 6057183/11.7.2024 г., сключен между „В. К.“ АД и А. С. К., по предявения
от А. С. К., ЕГН ********** срещу „В. К.“ АД, ЕИК *** иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА А. С. К., ЕГН ********** да заплати на „В. К.“ АД, ЕИК ***
сумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща неизплатена
главница по дoгoвop за паричен заем „С. 14 плюс“ № 6057183/11.7.2024 г.,
ведно със законната лихва от 28.2.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева,
представляваща направените разноски за производството по насрещната
искова молба.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на
решението в частта, касаеща насрещния иск, на равни ежемесечни вноски от
по 100.00 /сто/ лева всяка, платими от А. С. К., ЕГН ********** на първо
число на всеки месец, считано от месеца, следващ този на влизане в сила на
съдебното решение до окончателното погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА „В. К.“ АД, ЕИК *** да заплати на А. С. К., ЕГН **********
сумата от 50.00 /петдесет/ лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „В. К.“ АД, ЕИК *** да заплати на Ц. С. Д. сумата от 400.00
/четиристотин/ лева – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6