Определение по дело №59910/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14056
Дата: 31 март 2024 г. (в сила от 31 март 2024 г.)
Съдия: Габриела Димитрова Лазарова
Дело: 20231110159910
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14056
гр. София, 31.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. Л.А
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. Л.А Гражданско дело №
20231110159910 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „............, чрез адв. Б., срещу ЗАД
„............“.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Представените с исковата молба документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат
приети, като писмени доказателства по делото.
Съдът намира за основателни и исканията на страните за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на посочените от тях свидетели при режим на призоваване.
Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК
следва да бъде оставено без уважение, тъй като касае установяването на обстоятелства,
които не са спорни по делото.
Съдът намира за основателни и исканията на страните за допускане на
изслушването на съдебна-автотехническа експертиза, вещото лице по която следва да
даде отговор на въпросите, формулирани в исковата молба и писмения отговор.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
следва да бъде оставено без уважение, тъй като има за цел установяването на факти,
които не са спорни по делото.
По отношение на искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК за задължаване
на ищеца да представи пълната преписка по образуваната щета, в частност снимков
материал, следва да бъде съобразено, че по реда на чл. 190 ГПК ищецът може да бъде
задължен да представи само писмени доказателства, каквито снимките не са, поради
което искането за предоставяне на същия, следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.

1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи, като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищеца чрез разпит на един
свидетел при режим на призоваване – М. А. Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по депозитната сметка на
Софийски районен съд.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в Национална база данни „Население“ за
регистриран постоянен и настоящ адрес на свидетеля, който да бъде призован по
настоящ адрес и на адрес: ............, СЛЕД представяне на доказателства за внесен
депозит.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ответника чрез разпит на
един свидетел при режим на призоваване – Б.А.Г., с дата на раждане: ......... г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50 лева, вносим от
ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението по депозитната сметка
на Софийски районен съд.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в Национална база данни „Население“ за
регистриран постоянен и настоящ адрес на свидетеля, който да бъде призован по
настоящ адрес и на адрес: .........., както и на предоставения телефонен номер за
контакт: ........., СЛЕД представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебна-автотехническа експертиза, вещото лице
по която да даде заключение по задачите, формулирани в исковата молба и отговора на
исковата молба, при депозит за възнаграждението му в размер на 400 лева, от които по
200 лв. – вносими от всяка една от страните в едноседмичен срок от получаване на
съобщението по депозитната сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., който да бъде призован след представяне
на доказателства за внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника и на
ищеца по чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.06.2024 г. от 11:00 часа , за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, като на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
29.10.2022 г., в ...............“, в района на кръстовище с кръгово движение, водачът на
МПС марка „.........., предприема маневра за преминаване от дясна в лява пътна лента
без да пропусне движещия се попътно в лявата лента автомобил марка „.......... „S8
plus”, ........., в резултат на което е реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП).
2
Твърди, че към датата на събитието, товарният автомобил марка „.......... „S8 plus”,
......... е застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско+“, като след
подадено уведомление при застрахователя е образувана щета № ........... След
извършени опис и оценка на щетите по увреденото имущество, с ликвидационен акт,
застрахователят е одобрил изплащането на застрахователно обезщетение в размер на
22 293,76 лв., преведено по сметка на автосервиз „Ийст мотор корпорейшън“ ООД, в
който автомобилът бил ремонтиран. С оглед увреждането и на предната дясна джанта
на автомобила, застрахователят изплатил и сумата от 778,06 лв. по сметка на
автосервиза, извършил ремонта на посочения детайл – „............“ ЕООД. Ищецът сочи,
че с оглед данните от съставения протокол за ПТП на 29.10.2022 г., произшествието е
реализирано по вина на водача на МПС марка „............. – Б.Г., чиято гражданска
отговорност към датата на събитието е застрахована при ответното дружество. В тази
връзка, твърди че до ответника е изпратена покана за възстановяване на стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 23 086,82 лв., с включени
ликвидационни разходи на стойност 15,00 лв., като ответникът отказал да погаси
претендираното регресно вземане. Съобразно изложеното е направено искане съдът да
осъди ответното дружество да плати на ищеца сума в размер на 23 086,82 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № .........., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозиран писмен отговор от ответника, в който е изложено становище за
неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва механизма на ПТП, както
и вината на водача на МПС марка „.............. Твърди, че по отношение на част от щетите
по увреденото имущество не е налице пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото събитие. Счита, че стойността на претенцията е завишена и не
кореспондира с размера на действително претърпените вреди. Съобразно изложеното е
направено искане съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира
разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
плащане на сума, претендирана от ответника, в качеството му на застраховател на
лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане
по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2)
противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди
(деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение.
3
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
докаже положителния факт на плащане на обезщетението или наведените с отговора
на исковата молба правоизключващи отговорността му възражения.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище по иска,
следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: 1)
настъпилото пътнотранспорно произшествие на 29.10.2022 г.; 2) към датата на
процесното събитие автомобил марка „.......... „S8 plus”, ........., е застрахован при ищеца
по имуществена застраховка „Каско+“; 3) към датата на процесното събитие
отговорността на водача на МПС марка „.........., е застрахована при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“; 4) изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 23 071,82 лв. и извършените ликвидационни
разходи на стойност 15,00 лв. по процесната щета за ремонт на застрахования при
ищеца автомобил.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5