РЕШЕНИЕ

№ 1639

гр.Бургас, 25.11.2020 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 02 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1674 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподател е Статус Куо ЕООД с ЕИК: ***, гр.Бургас, със съдебен адрес ***. В производството пред съда жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Г.С. ***.

Ответник по жалбата (АО), е началникът на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите.

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-131-0036678/30.07.2020г. на АО с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – коктейл бар А.О.с ***, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни.

В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за установено, че на 24.07.2020г. в 23.40 часа е извършена проверка на търговския обект – извършени са контролни покупки на обща стойност 91.20лв., заплатени в брой от проверяващите служители преди легитимация. За покупките не била издадена касова бележка от намиращите се в обекта, въведени в експлоатация фискални устройства.

В жалбата се правят оплаквания за немотивираност на акта и за неправилно установена фактическа обстановка. Мотивират се и доводи за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на всички процесуални изисквания и при правилно приложение на материалния закон. Иска отхвърляне на жалбата. Ангажира доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, включително изискването на чл.168 ал.1 от АПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания акт, прие за установено следното.

Представен е препис от индивидуалния административен акт, предмет на оспорване – заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-131-0036678/30.07.2020г., от който се установява издаването му. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0036678/24.07.2020г.

Представен е заверен препис от протокол за извършена проверка № 0036678/24.07.2020г., от който се установи, че на същата дата инспектори по приходите А. Илиев и Г. Попов извършили проверка на търговски обект – коктейл бар с ***, стопанисван от жалбоподателя. Били извършени две контролни покупки – на такса вход на стойност 16лв., а след това на една бутилка водка и натурален сок на стойност 75.20лв. За контролните покупки не били издадени фискални касови бележки. По-нататък при проверката инспекторите констатирали наличие на касова разлика в размер на 549лв. между наличните парични средства в касата и тези маркирани във фискалното устройство. Издателят на заповедта е посочил, че тази разлика се дължи и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат, както и създадената организация на работа, позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство. Това довело до невъзможност за проследяване на реализираните обороти.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен да издава актове от категорията на процесния с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП – заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Доколко изложените в заповедта мотиви обосновават налагане на посочената мярка е въпрос на правилно приложение на материалния закон. Заповедта и протокола за извършена проверка са надлежно връчени на жалбоподателя, като по този начин е осигурено правото му да се запознае със съдържанието им и да организира защитата си. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалвания акт. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Правилно е приложен материалният закон. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая предпоставките по закон са установени, а именно че при извършените контролни покупки от стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, не били издадени фискални касови бележки, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Останалите обстоятелства по случая са без правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността на мярката. В случая последната е съобразена с установените по случая обстоятелства, съответно и с изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК. Правилно са взети предвид от органа останалите обстоятелства установени при проверката – създадената организация, позволяваща неотчитане на реалните обороти в обекта, поради което е установена разлика в касовата наличност. Затова следва да се приеме, че с оглед целите на принудителната административна мярка, насочени към преустановяване на незаконни практики, продължителността  на постановеното запечатване е правилно определена и обоснована. Не са налице основания за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Показанията на разпитаните по делото свидетели не водят до изводи, различни от изложените. Свидетелите П., В. и С.били служители на дружеството жалбоподател и към момента на проверката работили в заведението. П. събирала таксата на входа, В. била барман, а Стойнева била управител на обекта. Същите единствено описват организацията на работа и потвърждават факта на извършената проверка, но не твърдят да са издавани фискални касови бележки за конкретните контролни покупки.

Свидетелят Попов – инспектор по приходите, актосъставител, описва хода на извършената проверка и потвърждава извършеното нарушение неиздаване на фискални касови бележки за извършените контролни покупки.

По горните съображения, неоснователни се явяват всички възражения, изложени в жалбата.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Статус Куо ЕООД с ЕИК: ***, гр.Бургас, със съдебен адрес ***, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-131-0036678/30.07.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :