Решение по дело №737/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 511
Дата: 28 май 2025 г.
Съдия: Неда Неделчева Табанджова Заркова
Дело: 20251720100737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. П., 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.АН.ИВ.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20251720100737 по
описа за 2025 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439
ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 4454/24.02.2025г.,
подадена от Й. А. Г. и М. Г. Г., в качеството им на наследници на Г.Б.Г., чрез адв.Р. П.,
против „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК *********, с която се иска да
бъде признато за установено спрямо ответното дружество, че ищците в качеството им
на наследници по закон на Г.Б.Г., бивш жител на гр.П., починал на 05.02.2014 год., не
дължат на ответното дружество сумата: 282,49 лева – главница, представляваща
стойността на консумираната и отведена питейна вода за периода от 13.02.2005год. до
04.05.2006год., както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на
17,79 лева за периода от 16.04.2005год. до 20.06.2006год., ведно със законната лихва
върху главницата от 282,49 лв., считано от 06.10.2006год. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените разноски, тъй като вземането на ответника по
изпълнителен лист от 10.10.2006год. по гр.дело № 6304 / 2006г. по описа на ПРС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20077520400563 / 2007 год. по
описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС, е изцяло погасено по давност.
Претендират разноски.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД в срока по чл.131 ГПК,
чрез юрк. П.а изрично признава предявената искова претенция, поради наличието на
настъпила погасителна давност, като излага подробни съображения. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства при
съобразяване с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното
от фактическа и правна страна:
От представения по делото изпълнителен лист от 10.10.2006 г., издаден в
производството по ч.гр.д.№ 6304/2006г. по описа на ПРС и удостоверение за
1
наследници с изх.№ 869/11.02.2014г., от Община П. се установява, че наследодателят
на ищците е осъден да заплати на ответника „Водоснадяване и канализация“ ООД –
гр.П. сумата от 282,49 лева – главница, представляваща стойността на консумираната и
отведена питейна вода за периода от 13.02.2005год. до 04.05.2006год., както и
законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 17,79 лева за периода от
16.04.2005год. до 20.06.2006год., ведно със законната лихва върху главницата от 282,49
лв., считано от 06.10.2006год. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски.
Искът е процесуално допустим. Правният интерес на ищците от воденето му се
установява от представения изпълнителен лист, в производството по ч.гр.д.№
6304/2006г. по описа на ПРС. Наличието на изпълнителен титул за спорното вземане
обосновава правния интерес на ищците за предявяване на настоящия иск за
установяване, че правото на принудително изпълнение на същото не съществува, тъй
като е погасено по давност.
С молба вх.№ 10632/08.05.2025г. ищците, чрез адв. Р. П. правят искане за
постановяване на решение при признание на иска, съобразно изразеното в отговора
признание от ответника на исковете по основание и размер.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при
признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на
предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение,
основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага
мотиви по съществото на спора.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника ако той
не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. По приложението на цитираната
норма е налице установена трайна съдебна практика на ВКС, с която настоящият
състав се солидаризира и която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК
липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на
ищеца. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото,
защото при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист,
предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение
за изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е
възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за
съществуването му.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
ищците за сумите за сумата 50,00 лева – заплатена държавна такса и сумата 500,00
лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство общо
от двете ищци. Насрещната страна своевременно е противопоставила възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за
неоснователно. Заплатената от двете ищци сума е съобразена с предвидения размер в
чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, фактическата и правната сложност на делото, предявени искове и
извършените процесуални действия.
Водим от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Й. А. Г. с
ЕГН ********** и М. Г. Г. с ЕГН **********, двете с адрес: с адрес: гр. П., ул.
„****, в качеството им на наследници по закон на Г.Б.Г. с ЕГН********** , бивш
жител на гр.П., починал на 05.02.2014 г., не дължат на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. П. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „***, при условията на разделна отговорност по ½ част сумата от 282,49
лева – главница, представляваща стойността на консумираната и отведена питейна
вода за периода от 13.02.2005год. до 04.05.2006год., както и законната лихва за забава
на месечните плащания в размер на 17,79 лева за периода от 16.04.2005год. до
20.06.2006год., ведно със законната лихва върху главницата от 282,49 лв., считано от
06.10.2006год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски,
тъй като вземането на ответника по изпълнителен лист от 10.10.2006год. по гр.дело №
6304 / 2006г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20077520400563 / 2007 год. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. П. с ЕИК ********* да заплати на Й. А. Г. с ЕГН
********** и М. Г. Г. с ЕГН **********, сумата от общо 550.00 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3