№ 30489
гр. София, 27.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110117924 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 31 ГПК, като за неуредените там въпроси се
прилага общият съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 5603/17.01.2024г. на СГС,
уточнена с Молба, вх. № 20609/21.02.2024г. на СГС, подадена от А. Г. Х. срещу Б. С. Д. и С.
С. А.. Образуваното по исковата молба гр.д. № 645/2024г. на СГС е прекратено и изпратено
по подсъдност на СРС, където е образувано като гр.д. № 17924/2024г. и разпределено за
разглеждане на 173 състав на I ГО.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 15 октомври 2024г.
Час: 10:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът А. Г. Х. чрез адв. С. М. – АК-София, е предявил срещу ответниците Б. С. Д. и
С. С. А. иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба от
15.02.2019г., по силата на който ответниците Б. С. Д. и С. С. А. са се задължили да
прехвърлят чрез покупко-продажба на ищеца А. Г. Х. правото на собственост върху дворно
място, находящо се в град София, с площ от 608 кв.м, съставляващо парцел IX-9, кв. 8 по
плана на град София, кв. Модерно предградие, при съседи: от две страни улици, парцел Х-
10, парцел VII-8, заедно със следните подобрения: масивна жилищна сграда, тухлена
клозетна яма, бетонови стъпала 7 броя, бунар, чешма в двора, представляващ поземлен имот
с идентификатор 68134.2823.1119, находящ се в град София, ул. „Дружба“ № 11, с площ от
1
327 кв.м., номер по предходен план 1119, кв. 37, парцел VI, заедно с построените в него
жилищна сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 63 кв.м. и с идентификатор
68134.2823.1119.1, друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, със застроена площ от 14
кв.м. и с идентификатор 68134.2823.1119.2, друг вид сграда за обитаване със застроена площ
от 8 кв.м. и идентификатор 68134.2823.1119.2, срещу заплащане от страна на ищеца на
остатъка от продажната цена в размер на 46000,00 евро.
Ищецът твърди, че на 15.02.2019г. сключил с ответниците описания по-горе
предварителен договор, по силата на който те се задължили да му продадат посочените
недвижими имоти в срок до 15.03.2019г., което свое задължение те не изпълнили и до
момента на депозиране на исковата молба. За да може да плати цената на имотите, ищецът се
наложило да продаде семейното си жилище, поради което оттогава живеел под наем или при
приятели. С нотариална покана той поискал от ответниците да изпълнят задължението си и
да му прехвърлят правото на собственост върху имотите на 15.01.2024г. от 11.00ч., когато
щяла да им бъде платена и съответната сума. Ответниците обаче не били намерени на
посочените в договора адреси.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Б. С. Д. и С. С. А. чрез адв. Н. Т. – АК-
София, са подали Отговор на исковата молба, вх. № 212327/27.06.2024г. на СРС, с който
оспорват предявения иск като заявен с нередовна искова молба, недопустим и
неоснователен, оспорвайки всички факти, посочени в исковата молба. Оспорват да са
сключили описания предварителен договор. С. А. никога не била подписвала и сключвала
такъв договор, а Б. Д. подписал само проект на договор, но не окончателния му текст.
Ответниците не били запознати със съдържанието му, като нямало данни кой, кога и как до е
съставил във вида и съдържанието на копието, представено по делото. Невярно било също
така, че ответниците не били намерени. Действително на адресите им били залепени
уведомления, но те се явили и получили поканите си в нотариалната кантора. На първата
дата, на която били поканени от Х., която била 29.01.2024г., а не 15.01.2024г., те били
представлявани от адв. Т.. Още тогава те поискали от ищеца да представи оригинал да
предварителния договор, но такъв така и не видели. Между страните били проведени четири
срещи при нотариуса, но на нито една от тях не стигнали до решение на въпроса – нито Х.,
нито пълномощникът му дали разяснения относно предварителния договор, нито го
представили в оригинал. За тези обстоятелства нотариусът съставил и констативни
протоколи. Затова и ответниците намират, че именно ищецът е препятствал пълноценното
провеждане на срещите. В тази връзка ответниците изпратили до ищеца и писмено
волеизявление от 01.03.2024г., връчено след огромни затруднения на 19.04.2024г., с което
прекратявали всички евентуални сключени между тях и ищеца договори, включително
процесния, тъй като са станали безполезни за ответниците поради забавянето на
изпълнението във времето и динамиката в цената на имотите. Оспорва се твърдението, че
ищецът се наложило да продаде жилището си, за да им плати цената: той имал немалко
имоти не само в Столицата, но и на териториите на общините Радомир, Перник, Казанлък и
други.
2
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че: между страните е сключен описаният в исковата молба
предварителен договор, както и че същият е действителен; своята добросъвестност – че е
изпълнил своите задължения, свързани със сключването на окончателния договор;
настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателния договор; наличието
на предпоставките за прехвърляне на собствеността върху процесните идеални части от
недвижими имоти по нотариален ред, включително че ответникът е техен собственик. Извън
това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
С оглед нормата на чл. 363 ГПК и на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на
ищеца, че в негова тежест е да предприеме съответните процесуални действия и да ангажира
доказателства, че ответниците са собственици на имотите по предварителния договор.
По делото не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 363 и чл. 146, ал. 2 ГПК, че следва да
предприеме съответните процесуални действия и да ангажира доказателства, че ответниците
са собственици на имотите по предварителния договор.
УКАЗВА на ищеца в срок най-късно до първото по делото публично съдебно
заседание да завери съобразно изискванията на чл. 183 ГПК представените към исковата
молба писмени доказателства съобразно изискванията на чл. 183 ГПК. При неизпълнение
същите ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК в срок най-късно до първото по
делото публично съдебно заседание да представи в оригинал сключения между страните
предварителен договор от 15.02.2019г. /л.6-9 от гр.д. № 645/2024г. на СГС/. При
неизпълнение същият ще бъде изключен от доказателствата по делото.
С оглед оспорване автентичността на представения към исковата молба
предварителен договор УКАЗВА на ищеца на основание чл. 193, ал. 2 ГПК в седмодневен
срок от съобщението да заяви дали ще се ползва от оспорения документ като доказателство
по делото.
УКАЗВА на ищеца в седмодневен срок от съобщението да уточни доказателственото
си искане за разпит на свидетели – дали с показанията им цели да се установи сключването
на договора или че представеният писмен договор е подписан именно от ответниците.
УКАЗВА на ответниците на основание чл. 156, ал. 2 ГПК в седмодневен срок от
съобщението да конкретизират фактите и обстоятелствата, които целят да установят с
поисканите от тях свидетели.
По исканията на страните за разпит на свидетели съдът ще се произнесе след
горните уточнения от тяхна страна.
3
ЗАДЪЛЖАВА ответниците в седмодневен срок от съобщението да заявят изрично
дали разполагат с документи, които ги легитимират като собственици на имотите, във връзка
с които е сключен процесният предварителен договор. В случай, че да, то в указания срок
същите да бъдат представени по делото. Неизпълнението на указанието може да бъде
преценявано съобразно чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Ако същата не стори
това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако
електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или
несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага
се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
4
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ù може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Б. ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5