Решение по дело №851/2025 на Административен съд - Хасково

 

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на С. А. А. С. с [ЛНЧ], [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], [жк], роденa на ****г., действаща чрез адв. М. Д. – назначен за процесуален представител по чл.25 от ЗУБ с Решение № 1772/2024г. на председателя на НБПП, против Решение № 2067 от 28.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващaта е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се излагат твърдения, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Издадено било при неспазване на чл.35 от АПК и чл. 75, ал.2 от ЗУБ. Не била изяснена фактическата обстановка по случая, а и бил пренебрегнат факта, че става въпрос за лице, което е малолетно и непридружено и било уязвима група. Сочи се, че представения в хода на административното производство социален доклад не съдържа преценка за най- добрия интерес на детето в контекста на бежанската му история. Преценката на административния орган, че жалбоподателката може да се завърне в [държава] и да води нормален живот там била повърхностна и необоснована. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново разглеждане.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в писмен отговор по жалбата, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№ 105400-2449/31.07.2024г. по описа на Дирекция „Миграция“, А. Б. лично и за сестра си С. Б. от [държава] е поискала закрила в Република България. Със самостоятелна молба вх.№2201/06.08.2024г. на РПЦ – Харманли, молителката, с посочени имена С. А. А. С. в присъствието на социален работник и преводач потвърдила желанието си за предоставяне на закрила.

Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист с рег. № 44084/06.08.2024г. (л.89), като лицето отново в присъствието на социален работник и преводач е посочило имена Салсабил (собствено) С. (бащино) А. А. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – а., родена на [дата]. в [държава], [населено място], област Д. А., без образование, религия – м. с. н.а, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на молителката, всички с местонахождение в [държава], с изключение на сестра й А., за която е посочила, че се намира в България.

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег. № УП- 44084/06.08.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.70), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: С. А. А. С., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], неомъжена.

Видно от Решение за настаняване № 44084/30.12.2024г. с рег. № 5119/27.12.2024г. (л.32), молителката е била настанена в РПЦ – Харманли, като е взет предвид най- добрия интерес на детето и заявеното от малолетната желание, при съобразяване с обстоятелството, че попада в уязвима група. Търсещата закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС.

С писмо с рег. № 44084/08.08.2024г. (л.69), Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег. № М-15475/26.09.2024г. (л.60), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С писмо Х-16-1163/07.08.2024г. (л.62), на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, директорът на РПЦ – Харманли уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли за подадената молба за закрила от непридружен непълнолетен и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето на 06.09.2024г., като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури, с определяне на социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита на правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

С Решение № 1772/15.08.2024г. (л.61), издадено от председателя на Национално бюро за правна помощ (НБПП), е решено на непридружения непълнолетен чужденец да се предостави правна помощ под формата на представителство от адвокат, за което е назначен адв. М. Д. Д..

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-634/09.08.2024г. (л.59), издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли, във връзка с получено писмо с изх. № Х-16-1163/07.08.2024г. на Директора на РПЦ – Харманли и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, се определя Д. С. К., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, да присъства при провеждането на интервю с детето С. А. А. С., [държава].

На 17.10.2024г. е било проведено интервю с малолетната молителка в присъствието на представител по чл. 25 от ЗУБ, социален работник и преводач, като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. № 44084/17.10.2024г. (л.56), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто молителката е посочила, че е на 10 години и е родена в Д. до Д. А., но не знае къде точно е живяла. Напуснала [държава] заедно със сестра си А., като не знае кога точно е станало това, но знае че за да дойдат в България са минали през [държава]. Казва че е изпратена в България по волята на родителите й, като има акт за раждане и семейна книжка и целта им била тя да направи събиране на семейство. Посочва че родителите й се намират в Д. А.. Заявява че в [държава] има война. Заради войната не е ходила на училище, а и такова нямало в селото, в което живеела. Молителката заявява, че желае да се събере със семейството си, но не желае да се завърне в [държава] където воените убивали сирийци.

Протоколът от проведеното интервю е подписан от чужденката, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач, социален работник и представител (адвокат).

За молителката е бил изготвен и представен в ДАБ Социален доклад рег. № РПЦХ- 01-694/29.10.2024г. (л.51) от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

С оспореното Решение № 2067/28.02.2025г., председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А. А. С., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 28.03.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателката и на процесуалния й представител, като молителката е била запозната със съдържанието на решението на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

В хода на съдебното производство се представиха Справка вх.№ МД-02-200/08.04.2025г., относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] след падането на режима на Б. А..

От Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли се представи Социален доклад № ДП/Х-Х/124-003/30.04.2025г. относно малолетната молителка.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 04.04.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателката е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на представител по чл. 25 от ЗУБ, социален работник и преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюираната, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл.15, ал.6 от Закон за закрила на детето, като в административното производство, по което се засягат правата или интересите на непълнолетния жалбоподател (дете по смисъла на чл.2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли е изготвен социален доклад, представен пред административния орган.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

Съдът намира за спазено правилото по чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденката. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от нея факти и обстоятелства от личната й бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в страната й на произход и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа, на които органът законосъобразно е постановил решението си. В този смисъл не е налице неспазване на чл.36 АПК от страна на ответника.

Не се установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, т. е. няма нарушение на прокламирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на решението по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.5 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата не е заявила конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснала [държава] по волята на родителите си които се надявали същата да получи статут и да поиска събиране на семейство. Молителката не разказва за факти и обстоятелства случили се спрямо самата нея, които да са обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ в конкретния случай. Изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от молителката мотиви за напускане на страната й по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Същата макар и малолетна е отговаряла последователно и смислено на поставените й въпроси, като не е заявила спрямо нея самата да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната й на произход – [държава]. Не се съобщава и такова преследване да е налице и по отношение на друг член от нейното семейство. Същата не е посочила да е била заплашвана и върху нея да е било оказвано насилие. В хода на производството макар и малолетна и без придружаващо лице, молителката не е посочила наличие на страх или притеснения, а е заявила ясно, че идва в страната ни, за да поиска събиране със семейството си. Молителката не е заявила нито в хода на интервюто нито в разговорите си със социален работник тя и семейството й да са били преследвани по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки, в процесната фактическа хипотеза, за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на малолетната молителка.

Информацията от представените с административната преписка справки на ДАБ за обстановката в [държава] не дават основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия. Такъв извод не може да се направи и предвид информацията за общото обществено-политическо положение в [държава] след края на управлението на досегашния президент Б. А..

От представената в хода на съдебното производство Справка с вх. № МД-02-200/08.04.2025г., съдържаща информация за възникнал в началото на м. март 2025г. комфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци, не се стига до извод за промяна в общественополитическата обстановка в негативен аспект. В действителност, в този период са налице сблъсъци засегнали и мирното население в страната, но същите се отличават със спорадичен характер и са се случили в ограничен район в Западна [държава]. По отношение на описания във всички общодостъпни източници инцидент през м. март на 2025г., лидерът на [държава] А. ал Ш. е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни, както и е свикана независима комисия, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях лица.

От редица медии се разпространява информация в горния смисъл, като от анализа на същата, както и на тази от справката на ДАБ, може да се направи заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяната в обществено политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в тази страна са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо съдът не намери основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Правилна е и преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващата, а и не се установява, в държавата й по произход последната да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателката не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на молителката в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещата закрила, върната в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № МД-02-78/03.02.2025г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно САР.. Предвид изложеното в нея е посочил, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава] в посока подобрение условията на живот и затихване на конфликта. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Спрямо молителката не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието й на територията на държавата си по произход, щяла да бъде изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането й в [държава] било законно, физически достъпно, релевантно и разумно и там тя можела да се адаптира отново в своето семейство и обществото.

Обжалваното решение е издадено и след извършен от административния орган анализ съобразен с принципът за висшия интерес на детето. Производството е проведено в съответствие и със ЗЗДет, при участие на представители на отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“, гр. Харманли. Обсъдени са от органа доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, като същите съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, са преценени като недостатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живяла жалбоподателката, както и с личното положение на последната, относими към дата на постановяване на оспорения акт.

Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка с вх.№ МД-02-78/03.02.2025г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето й в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно и по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона общото положение в страната.

Данните по представената в хода на съдебното производство справка относно актуалното положение в страната по произход на молителката сочат подобряване на общата обстановка в [държава] в последните месеци. Поемането на държавната власт в [държава] от нови субекти не променя положението в негативен аспект, доколкото от информацията по справките става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към настоящия момент вече се работи за възстановяване на реда и подобряване общото положение на населението чрез предоставяне на хуманитарни помощи и предоставяне на равни права. В този смисъл са и информациите в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии.

Предвид данните от справките, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя – чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателката ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността й поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган.

Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателката.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод за съществуване на реален висок риск молителката да понесе тежки посегателства. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателката я поставят в такава рискова група, чиято дейност би я изложило на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, изводите на административния орган, че по отношение на търсещата закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, за законосъобразни и съобразени с относимите факти и обстоятелства.

Следва да се посочи и че от представения за нуждите на настоящото производство Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/124-003/30.04.2025г. не може да се направи извод за наличие на причини, които да налагат предоставяне на закрила на лицето в Република България на основанията по ЗУБ. Установява се от този доклад, че жалбоподателката е сама на територията на България, като за нея не се полагат родителски грижи у нас, предвид че родителите й се намират в [държава].

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. А. С. с [ЛНЧ], [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], [жк], роденa на 01.07.2014г., действаща чрез адв. М. Д. – назначен за процесуален представител по чл.25 от ЗУБ с Решение № 1772/2024г. на председателя на НБПП, против Решение № 2067 от 28.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващaта е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.