№ 79
гр.Враца, 05.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V
състав, в публично
заседание на 20.02.2019г. през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА
и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело №23 по описа на Адм.С-Враца
за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК
вр. с чл. 1, ал. 1 ОТ ЗОДОВ.
Предявен е иск
от К.Г.И. ***, чрез пълномощника му * М.С.
ПРОТИВ Областна Дирекция на
МВР-Враца за заплащане на сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение
наказателно постановление, издадено от Началник група в РУ - Козлодуй при ОД на
МВР-Враца, подробно описано в исковата молба.
Ищецът твърди,
че претендираните имуществени вреди са в пряка
причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Излагат се съображения
за това. Претендират се и направените в процеса разноски. Представена е и молба
по делото на 08.02.2019г. с приложен списък на разноските.
В съдебно
заседание ищецът не се явява и представлява. Ангажира писмено становище с
подробно изложени съображения за основателност на исковата претенция.
Ответната страна - Областна
Дирекция на МВР Враца, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за
неоснователност на иска. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото.
Представителят на Окръжна прокуратура-Враца
ангажира становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът, след преценка представените по делото
писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
В
настоящето производство е изискано и приложено АНД №113/2018г. на РС-Козлодуй.
По делото няма спор и от
приетите писмени доказателства се установява, че с наказателно постановление №17-0288-001243/21.12.2017г.
на Началник Група РУ - Козлодуй към ОДМВР Враца на К.Г.И. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00/двеста/ лева. С решение №7
от 19.07.2018г., постановено по АНД №113/2018г.
по описа на Районен съд-Козлодуй е
отменено цитираното по-горе наказателно постановление. Решението е влязло в
сила на 07.08.2018г., видно от съобщенията до страните и от отбелязването върху
кориците на АНД №113/2018г. по описа на
Районен съд-Козлодуй.
От приложения договор за
правна защита и съдействие - л. 5 от АНД №113/2018г., се установява, че ищецът
на 29.03.2018г. е сключил договор за правна защита и съдействие с * М.С., с
предмет на договора: процесуално представителство пред Районен съд-Козлодуй,
изготвяне и подаване на жалба срещу наказателно постановление №17-0288-001243/21.12.2017г.
на РУ - Козлодуй към ОДМВР Враца, за което е уговорено и изплатено
възнаграждение в размер на 500,00(триста) лева. Налице е
упълномощаване във връзка с така уговорения предмет на договора, видно
от приложеното пълномощно от 29.03.2018г.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Враца,
намира от правна страна следното:
Съдът намира, че исковата
молба е процесуално допустима. Същата е предявена срещу надлежен ответник по
см. на чл. 205 АПК и от лице с активна процесуалноправна
легитимация, срещу което е издадено наказателно постановление от длъжностни
лица на ответника, което е отменено с Решение №7 от 19.07.2018г., постановено
по АНД №113/2018г. по описа на Районен
съд-Козлодуй и влязло в сила на 07.08.2018г. при което са налице предпоставките на чл. 204, ал. 1 АПК, обосноваващи допустимост
на предявения иск. Разгледана по същество исковата молба е частично ОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете
се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. В случая безспорно е налице отменен
акт – наказателно постановление №17-0288-001243/21.12.2017г. на Началник Група РУ
- Козлодуй към ОДМВР Враца, отменено с Решение №7 от 19.07.2018г., постановено
по АНД №113/2018г. по описа на Районен
съд-Козлодуй и влязло в сила на 07.08.2018г. Този факт е безспорен между страните, при
което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на отговорността
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен
акт.
Съдът намира, че е доказано
наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно:
наличие на претърпени имуществени вреди и
наличие на причинна връзка между отменения акт - наказателно постановление и настъпилите
имуществени вреди. В съдебната практика
с ТР №1 на Върховния административен съд
ОСС на I и II колегии по т.д. №1/2016г. се прие, че изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на НП,
представляват вреди, които се намират в
пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ от издаденото и отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление, които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ.
В хода на
съдебното дирене ответника прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение и искане, претендираното
обезщетението да се определи съразмерно на извършената от адвоката правна
помощ.
По отношение на
това искане настоящия съдебен състав намира следното:
Институтът на обезщетението
от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и спазвайки принципа на справедливостта
и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата,
т. е. да е „обоснован и справедлив“ и като такъв да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие, съответно да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е
от страните в производството. Разноските, които не представляват необходим и
разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити
ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и
интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ /виж Решение № 5174 от 25.04.2017 година,
постановено по адм. дело № 3948/2016 година на
Върховния административен съд, III отделение/, а са резултат от свободата на
договаряне на страните по договора за правна помощ и съдействие и следва да
останат в тежест на платилата по своя воля страна. Да се приеме обратното, би
означавало отговорността на ответника да бъде необосновано и едностранно
завишена, обвързана единствено с преценката на ищеца и ангажирания адвокат
относно размера на платения хонорар, което противоречи на принципа за
репариране на причинените от незаконосъобразен акт вреди.
В случай,
че не е в състояние само да организира защитата си, ангажирането на
професионален защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и
присъщ разход за обезпечаването на успешния, а в случая и окончателен изход на административнонаказателния спор. По тази причина вредите
се явяват пряка и непосредствена последица от действията на ответника по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно ТР №1 от
11.12.2018г. на ВКС по тълк. Дело №1/2017г., ОСГК,
при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък
от платения в наказателния процес.
Доколкото
настоящето производство е производство за присъждане на обезщетение, настоящият
състав счита, че не е обвързан от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимален размер. Сключването на договор за правна помощ и
съдействие, представлява договаряне на равнопоставени субекти и се сключва след
изразено тяхно взаимно съгласие. Законът не предвижда задължителна адвокатска
защита по този вид дела, поради което дали ще се ангажира или не адвокат е
изцяло по преценка на лицето, което обжалва административния акт. Следователно,
не всеки незаконосъобразен и отменен административен акт има за пряка и
непосредствена последица заплащането на адвокатски хонорар, тъй като не всеки
ангажира, респ. сключва договор с адвокат. Вредата в настоящия случай не е
резултат на поведението на ответника, а на изразената воля и съгласие на ищеца
да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитаван от него.
При
това положение съдът намира, че при наложено наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, заплатен адвокатски хонорар от 500,00 лева не е
обоснован, а още по-малко справедлив.
По тези
съображения и независимо, че производството пред първоинстанционният съд е
преминало в три съдебни заседания, предявената от ищеца претенция съдът намира
за основателна за сумата от 100,00 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 09.01.2019г.
Претенцията
за заплащане на законна лихва считано от датата на влизане в сила на Решение №7 от 19.07.2018г.,
постановено по АНД №113/2018г. по описа
на Районен съд-Козлодуй - 07.08.2018г. е неоснователна, тъй като към този
момент ищецът не е имал изискуемо вземане.
Съгласно
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по водене на съдебното производство, както и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. В настоящото производство ищецът е претендирал разноски в размер на
10,00 лева, представляващи заплатена държавна такса, които следва да му бъдат
присъдени.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.И. *** сумата 100,00(сто)лева имуществени вреди,
вследствие на отменено с влязло в сила решение №17-0288-001243/21.12.2017г. на РУ
- Козлодуй към ОДМВР Враца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 09.01.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в останалата част до пълния размер
от 500,00 лева.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.И. *** разноски по настоящето производство в размер на 10,00 (десет) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
Административен
съдия: