№ 20698
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110162413 по
описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение
на този договор е доставил за периода м. 05. 2018 г. – м. 03. 2021 г. на ответниците топлинна
енергия, а последните не са заплащали дължимите за нея суми в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава.
При тези твърдения иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат при
условията на разделност сумата 1023,30 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2018 год. до м.03.2021 год. и
211,44 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 год. до
09.06.2022 год., такса за дялово разпределение в размер на 39,43 лева за периода м.05.2019 г.
– м.03.2021 г. и лихва за забава в размер на 8,09 лева за периода 01.07.2019 г.- 09.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.06.2022 г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
От ответника Ж. Д. И. в срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в
който исковете се оспорват по основание и размер по подробно изложени съображения.
Релевира възражение за погасяване на вземанията с кратка 3-годишна давност.
В срока по чл.131 ГПК от ответника А. С. С., чрез назначения особен представител е
1
депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва исковете при възражения, че няма
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди и не е обвързан от договор за
продажба на топлинна енергия с ищеца. В условията на евентуалност релевира възражение
за настъпила погасителна давност.
ФДР „...” АД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на
ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е възникнало облигационно отношение от качеството на ответниците на
съсобственици на апартамент № №.., находящ се в гр. София, район „..“, ж.к.“Д..“, ..., ет.1 /
което обстоятелство се установява от представения по делото договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 18.10.2013 г./ и от това, че в исковия период ищецът подава
в него топлоенергия за битови нужди.
Ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжници за цената на доставяната в собствения им апартамент
топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).
Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Т С" ЕАД на потребители за битови нужди, тъй като са спазени изискванията за
одобряването им от КЕВР и публикуването им в столичен ежедневник, както и поради
липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила ответниците са изявили
писмено несъгласието си с тях, като са предложили на топлопреносното предприятие ОУ,
различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м. 05. 2018 г. – м. 03. 2021 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на приетите като писмени доказателства по делото документи за
топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия и заключението на съдебно -
техническата експертиза.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия е
доказан по основание и за посочения по - горе период.
Общият размер на задължението на ответниците за плащане на доставена топлинна енергия
/ сума за топлинна енергия за отопление на имота и сума за топлинна енергия за БГВ / в
посочения по – горе период възлиза на 978,29 лева, установен въз основа на заключението
на изслушаната по делото съдебно – счетоводната експертиза по която вещото лице е взело
предвид извършени плащания и суми за връщане.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното възражение за погасяване по
давност на част от вземанията.
Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са такива за периодични
плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период еднородни задължения,
чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е необходимо плащанията да са
2
еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. "б" ЗЗД
предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, като
според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението е
подадено на 20.06.2022 г., когато е прекъснат давностният срок. С решение по протокол №
7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на "Т С " ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м. 08. 2016 г. Според чл. 33, ал. 1
от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, с
оглед на това съдът приема, че са налице погасени по давност вземания за периода от
01.05.2018 г. до м.05.2019 г. вкл., като размерът на дължимата и непогасена главница е
642,55 лв. за периода от м.06.2019 г. до 31.03.2021 г.
Лихвата за забава върху тази главница за периода 15.08.2019 г. – 09.06.2022 г. е в размер на
91,№.. лева, съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Всеки от ответниците дължи половината от посочените суми, предвид равните квоти в
съсобствеността.
Предвид изложеното установителният иск за цена на топлинна енергия следва да бъде
уважен срещу всеки ответник за сумата от 321,27 лв. и за периода м. 06. 2019 г. – м. 03. 2021
г. и отхвърлен за пълния предявен размер от 511,65 лв. и за периода м. 05. 2018 г. – м. 05.
2019 г. вкл., а искът за лихва за забава върху тази главница следва да бъде уважен за сумата
45,62 лв. и за периода 15.08.2019 г. – 09.06.2022 г. и отхвърлен за пълния предявен размер от
105,72 лв. и за периода 01,07,2019 г. – 14.08.2019 г.
Ответниците, както беше посочено по – горе са потребители на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите п о дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
3
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – констативни протоколи и
заключението на ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, а нейната стойност за посочения по – горе период, за който не е изтекла
погасителната давност, възлиза на 39,43 лева, поради което ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение в посочения
размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена услуга
дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Ответниците дължат и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 20.06.2022 г. до
окончателното плащане.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените разноски за исковото производството, съразмерно на
уважената част от исковете в общ размер 503,52 лв. / за държавна такса, възнаграждение на
вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък/ и за
заповедното производство в размер на 45,62 лв.
Ищецът дължи да заплати направените от ответника И. разноски за исковото производство
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на
158,80 лв.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. С. С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. София, ж.к.“Д..“, ..., ет.1, ап.№.. дължи на „Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №..
г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. „..” №2.., ЕИК 8.., на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 321,27 лв. - главница, представляваща цена
4
на топлинна енергия, доставена за периода за периода м. 06. 2019 г. – м. 03. 2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за сумата над 321,27 лева за пълния предявен размер от 511,65 лв. и за
периода м. 05. 2018 г. – м. 05. 2019 г. вкл., както и че дължи сумата от 19,72 лв. такса за
услугата дялово разпределение за периода м. 05. 2019 г. – м. 03. 2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и че дължи
сумата 45,62 лв. законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода
15.08.2019 г. – 09.06.2022 г., като отхвърля иска за сумата над 45,62 лв. до пълния предявен
размер от 105,72 лв. и за периода 01,07,2019 г. – 14.08.2019 г., за които суми по по ч. гр. д №
33070/2022 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 4,04 лева мораторна лихва, дължима върху цената на
услугата за дялово разпределение като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ж. Д. И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, ул.“..“ №.. ет.3, ап.7, адв. С. С. дължи на „Т С” ЕАД, рег. по
ф.д. №.. г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. „..” №2.., ЕИК 8.., на основание чл. 150 от ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 321,27 лв. - главница, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена за периода за периода м. 06. 2019 г. – м. 03. 2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за сумата над 321,27 лева за пълния предявен размер от 511,65 лв. и за
периода м. 05. 2018 г. – м. 05. 2019 г. вкл., както и че дължи сумата от 19,71 лв. такса за
услугата дялово разпределение за периода м. 05. 2019 г. – м. 03. 2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и че дължи
сумата 45,62 лв. законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода
15.08.2019 г. – 09.06.2022 г., като отхвърля иска за сумата над 45,62 лв. до пълния предявен
размер от 105,72 лв. и за периода 01,07,2019 г. – 14.08.2019 г., за които суми по по ч. гр. д №
33070/2022 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 4,05 лева мораторна лихва, дължима върху цената на
услугата за дялово разпределение като неоснователен.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.“Д..“, ..., ет.1, ап.№..
И Ж. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.“..“ №.. ет.3, ап.7, адв. С. С. да
заплатят по равно на „Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №.. г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. „..”
№2.., ЕИК 8.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 503,52 лв. – разноски за исковото
производство и сумата 45,62 лв. разноски за държавна такса в заповедното производство по
ч. гр. д № 33070/2022 г. по описа на СРС, 151 с-в.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №.. г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. „..” №2.., ЕИК
8.. да заплати на Ж. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.“..“ №.. ет.3,
5
ап.7, адв. С. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 158,80 лв. – разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „...” АД, ЕИК ... - трето лице
помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6