Решение по дело №2290/2013 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 21.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2290 по описа на ВРС за 2013-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.34 ЗС, във фазата по извършване.

С влязло в законна сила решение по делото, са допуснати до делба:

1/ Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, с площ по скица 944кв.м., с предназначение: урбанизирана територия, при съседи: ***, ***, ***, ***, идентичен с вилно място - лозе, находящо се във вилната зона на град Варна, съставляващо УПИ № ***, кв. **, с площ по НА 930 кв.м.,

между съделителите при следните квоти: 119.80/2576 ид.ч. за Д.Т.Д. – Р.;1228.10/2576 ид.ч. за Д.П.Р. и 1228.10/2576 ид.ч. за К.П.Р.;

2/ Жилищна сграда с идентификатор ***, предназначение: едноетажна еднофамилна жилищна сграда /стопанска постройка/, със ЗП 36 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, върху която Д.Т.Д.-Р. притежава еднолично запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване,

между съделителите при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Д.П.Р. и 1/2 ид.ч. за К.П.Р.;

3/ Жилищна сграда с идентификатор ***, предназначение: двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със ЗП 60.66 кв.м. и РЗП 181.98кв.м., състояща се от: сутеренен етаж със самостоятелен външен вход, включващ - зимник, котелно помещение, две битови стаи, коридор и тоалет; първи жилищен етаж, включващ - входно антре, дневна, трапезария, кухня, баня с тоалет, перално помещение, тераса с външно стълбище и вътрешно стълбище от първия до втория етаж; втори жилищен етаж, включващ - четири спални, баня с тоалет, коридор и два балкона; таванско помещение; функционално свързана с гаража, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, върху която Д.Т.Д.-Р. притежава еднолично запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване,

между съделителите при следните квоти: 1/40 ид.ч. за Д.Т.Д.-Р., 19/40 ид.ч. за Д.П.Р., 20/40ид.ч. за К.П.Р.;

4/ Гараж с идентификатор *** със ЗП 29кв.м., функционално свързан с двуетажната сграда, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***,

между съделителите при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Д.П.Р. и 1/2 ид.ч. за К.П.Р..

Относно способа за извършване на делбата всички страни по делото са направили изрични искания и изявления за изнясяне на всички делбени имоти на публична продан.

Претенции по сметки са първоначално предявени от ищците, но делото в тази част е прекратено с влязло в законна сила определение от 13.09.2018г. и за това съдът не дължи последващи действия и произнасяне по тях.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане становищата на страните и при съобразяване на приложимата нормативна регламентация, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По способа за извършване на делбата: Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти. С оглед водещия принцип за поставяне на дял в натура на съделителите, приоритет имат хипотезите на възлагане, след тях – случайното разпределение чрез жребий, служебното рзпределение по конкретни фактически и правни съображения и накрая субсидиарната възможност за публична продан. При тази преценка следва да бъдат взети предвид характера, вида, предназначението и стойността на имотите, възможностите за групиране и изразените от страните по делото позииции.

В настоящия случай относно способа за подялба няма никакъв спор между страните, като всички от тях са направили изрични искания за изнясяне на всички делбени имоти на публична продан. От друга страна поделяеми са четири самостоятелни обекта на собственост, всеки от които е с различни белези, вид, предназначение и стойност, а съделителите са трима. Заедно с това квотите на всеки един от съделителите поотделно са изключително различни и несъответни (119.80/2576 ид.ч. към 1228.10/2576 ид.ч. към 1228.10/2576), а с нарочна молба от 13.07.2018г. ищците по делото категорично са отказали групирането си в общ дял. Към всичко това следва да се добави и несъмненото заключение на СТЕ за неделимост на делбените имоти, спрямо броя и квотите на страните.

При всички тези обстоятелства съдът преценява за неприложими за случая способите на поставяне в дял, жребий и разпределение, поради което наличната между страните съсобственост следва да се прекрати чрез публична продан, при съобразяване и на изричната воля на страните. А средствата от нея следва да се разпределят между страните, съобразно с индивидуалните им дялове във всеки от отделните делбени обекти.

Относно оценката на имотите е налице спор между страните, който съдът намира, че следва да се разреши в полза на първата СТЕ. Причината е фактът, че само вещото лице по първата СТЕ е извършило пълен и личен оглед на всеки от делбените обекти – отвън и отвътре, включително оглед на всяко помещение във всяка от жилищните сгради, именно поради което в своята СТЕ е представило и лично направени снимки от тях. Вещото лице по втората СТЕ не оспори довода на ищците, че действително не е извършило вътрешен, а само външен оглед на делбените обекти (л.644 и л.644-гръб), но през прозорците и през отворите им се било виждало приблизителното вътрешно състояние на помещенията. Без да се коментират вероятно оправдателните причини за това, в крайна сметка вещото лице има възможността да поиска съдействие от страните, чрез съда, за да добие пълна и цялостна представа за всички релевантни за експертизата обстоятелства, което в настоящия случай не е било извършено, въпреки че е било поставено от съда, като условие на експертизата (л.616). Още повече, че оспорването срещу първата СТЕ беше мотивирано с необоснованост на оценката на сградите, точно които не са били огледани отвътре от вещото лице. А относно цената на терена вещото лице и в о.с.з. и в заключението, е мотивирало няколко фактора за нея, включително регулация за жилищни цели, много добра инфраструктура на целия район, техническа и нормативно годност на терена за застрояване, а също голяма близост до КК „Св. Св. К. и Е.“ – само на 800м. от него.

По изложените причини съдът, макар да цени и двете СТЕ, възприема за обоснована, отговаряща на зададените условия и задачи, а така и за приоритетна, първата СТЕ. А от това следва, че разпределението на средствата от проданта ще следва да се съобрази с нея, така както и държавните такси по делото.

По разноските: Разноските в производството по съдебна делба следва да се понесат според стойността на дяловете на съделителите (чл.355, изр.1 ГПК), в съответствие с определените в първата фаза квоти.

Ето защо и при отчитане стойностите на дяловете и на имота, които бяха мотивирани, двете страни следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВРС държавна такса на осн. чл.8 от ТДТ по ГПК, както следва: за делбения терен – 138.96лв. такса за Д.Р. и по 1414.77лв. такса за Д.Р. и за К.Р.; за делбената сграда *** – 50.00лв. за Д.Р., 298.28лв. за Д.Р. и 313.98лв. за К.Р.; за делбената сграда *** – по 50.00лв. за Д.Р. и за К.Р.; за делбения гараж - по 50.00лв. за Д.Р. и за К.Р..

От сбора на горните суми следва да се приспадне внесената при подаване на исковата молба такса от 25.00лв., от задължението на Д.Р..

Разноски за задължителната за втората фаза СТЕ не се следват между съделителите, тъй като депозитът е съобразен с квотите им.

Адвокатски хонорари между страните не следва да се присъждат в дело за делба (Определение №47/29.01.2015г. по гр.д. №6919/2014г. на ВКС, първо ГО).

Разноските на ответника за повторната СТЕ следва да се поемат (1/2част) от ищците по делото, според квотите в съсобствеността, т.е. 150.00лв.

От разноските на ищците, посочени на списък (л.603-гръб) следва да се признаят само разходите за вписване на исковата молба и за удостоверения от съда досежно самото разглеждане на делото, общо в размер на 77.60лв., които съотнесени към квотата на ответниика се дължат до 38.80лв. Другите вписани в списъка разходи не се следват, защото не обуславят разглеждането на делото (данъчна оценка по делбено дело не е задълъжителна, нотариални заверки също, аналогично преписи за вписване на решения и другите дейности по инициатива на самата страна).

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОСТАНОВЯВА да бъдат изнесени на публична продан:

като получените при проданта суми да бъдат разпределени между съделителите както следва: 119.80/2576 ид.ч. за Д.Т.Д. – Р., ЕГН**********;1228.10/2576 ид.ч. за Д.П.Р., ЕГН********** и 1228.10/2576 ид.ч. за К.П.Р., ЕГН**********.

като получените при проданта суми да бъдат разпределени между съделителите както следва: 1/2 ид.ч. за Д.П.Р., ЕГН********** и 1/2 ид.ч. за К.П.Р., ЕГН**********.

като получените при проданта суми да бъдат разпределени между съделителите както следва: 1/40 ид.ч. за Д.Т.Д.-Р., ЕГН**********, 19/40 ид.ч. за Д.П.Р., ЕГН********** и 20/40ид.ч. за К.П.Р., ЕГН**********.

ОСЪЖДА Д.Т.Д. – Р., ЕГН**********, да заплати в полза на на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 188.96лв. – държавна такса по делбеното дело, на осн. чл.8 от ТДТ ГПК.

ОСЪЖДА Д.П.Р., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 1788.05лв. – държавна такса по делбеното дело, на осн. чл.8 от ТДТ по ГПК.

ОСЪЖДА К.П.Р., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 1828.75лв. – държавна такса по делбеното дело, на осн. чл.8 от ТДТ по ГПК.

ОСЪЖДА Д.Т.Д. – Р., ЕГН********** и Д.П.Р., ЕГН**********, да заплатят на К.П.Р., ЕГН**********, сумата 150.00лв. – разноски по делбеното дело, според квотата в съсобствеността, на осн. чл.355, изр.1 ГПК.

ОСЪЖДА К.П.Р., ЕГН**********, да заплати на Д.Т.Д. – Р., ЕГН********** и Д.П.Р., ЕГН**********, сумата 38.80лв. – разноски по делбеното дело, според квотата в съсобствеността, на осн. чл.355, изр.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………

Номер на акта:	5315
Дата:	21 декември 2018 г. (в сила от 6 април 2019 г.)
Съдия:	Николай Свиленов Стоянов

Дело:	20133110102290
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	20 февруари 2013 г.

Решение по дело №2290/2013 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта