РЕШЕНИЕ
№ 1734
гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през *** хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20244110101023 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на К. В. П. и И. В. П.,
чрез адв. Ал. Ч. – ВТАК, срещу Т. Г. Д.. Процесуалният представител на ищците
развива съображения, че същите са собственици по наследство от тяхната майка Д. Т.
П. на ½ ид.ч. или на по ¼ ид.ч. за всеки от тях на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на град ***, одобрени със Заповед
***/***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***,
ул. ***, с площ: 571 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 833,
квартал: 62, парцел: XIII, при съседни ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, заедно
с ½ ид. ч. от построената в него второстепенна сграда. Твърди, че ответникът е
собственик на останалата ½ ид.ч. от недвижимия имот, която му е дарена от Т. М. М..
С исковата молба оправят покана до ответника да заплаща на основание чл. 31, ал. 2
ЗС обезщетение в размер на по 100.00 лева на всеки един от ищците за лишаването им
от ползването на недвижимия имот. Посочва, че с ответника не могат да постигнат
съгласие за доброволно поделяне на недвижимия имот, поради което е направено
искане да бъде допусната съдебна делба на процесния недвижим имот, при права – по
¼ ид. ч. за ищците и ½ ид.ч. за ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, съдържащ
1
и инцидентен установителен иск. Процесуалният представител на ответника развива
съображения, че предявеният иск за делба е процесуално недопустим, а по същество
неоснователен. Оспорва, че ищците са собственици на по ¼ ид.ч. от процесния
недвижим имот, тъй като праводателката им не е придобила правото на собственост
върху ½ ид.ч. от имота на основание изтекла придобивна давност, доколкото не са
били налице елементите от фактическия състав на същата. Твърди, че ответникът е
собственик на имота на основание дарение от Т. М. М. и на основание давностно
владение. Посочва, че Т. М. М. е владял целия имот, считано от 1975 година, когато
същият му е дарен. Навежда доводи, че в условията на присъединено владение от Т. М.
М., считано от *** година ответникът е придобил собствеността върху целия имот на
основание давностно владение. Направено е искане да бъде постановено решение, с
което да бъде прието за установено по отношение на ищците, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот на основание дарение и давностно владение,
а предявеният от тях иск за делба на имота да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил и отговор на инцидентния
установителен иск. Процесуалният представител на ответниците по този иск развива
съображения, че недвижимият имот е закупен от съпрузите Д. М. Б. и С. Т. Б. през 20-
те години на двадесети век и двамата са го владели до смъртта си, като страните по
делото са техни наследници по закон, които са придобили описаните в исковата молба
идеални части от имота по наследство. Посочва, че Д. Т. П. – праводател на ищците и
В. С. Т. – праводател на Т. М. М. са имали споразумение относно ползването на имота.
Твърди, че след придобиването на ½ ид.ч. от Т. Д., той никога не е оспорвал правата на
ответниците по инцидентния установителен иск. Направено е искане последният да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да им бъдат присъдени
направените по делото разноски за предявения инцидентен установителен иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените заверени копия на Удостоверение за наследници, изх. № № ***
и ***, и ***те от 04.09.2024 година на Кметство град *** /л. 59 – 62/ се установява, че
С. Т. Б. е починал на *** година, а Д. М. Б. – на *** година, като са оставили за
наследници по закон дъщеря си В. С. Т., която е починала на *** година и е наследена
от Т. М. М., както и сина си Т. С. Б., починал на *** година и наследен от Д. Т. П..
Видно от приложено заверено копие на НА № ***, том ***, рег. № ***, дело №
225 от *** година на нотариус Д. Т., рег. № *** при НК на РБ /л. 4/ Д. Т. П. е призната
за собственик на основание наследство и давностно владение на ½ ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в град ***, а именно УПИ ***, в стр. квартал *** по плана на град
***, с площ 591 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от построената в имота второстепенна сграда.
От приложеното заверено копие на НА № ***, том ***, рег. № ***, дело № 433
2
от *** година на нотариус Т. Б., рег. № *** при НК на РБ /л. 9/ се установява, че на ***
година Т. М. М. е дарил на ответника Т. Г. Д. ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в
град ***, а именно УПИ ***, в стр. квартал *** по плана на град ***, с площ 591 кв.м.,
заедно с ½ ид.ч. от построената в имота селскостопанска сграда и всички подобрения и
трайни насаждения.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № *** от *** година на Община
*** /л. 5/ Д. Т. П. е починала на *** година и е оставила за наследници по закон децата
си - ищците И. В. П. и К. В. П..
По делото са представени и заверени копия на Скица на ПИ № *** от ***
година на СГКК – град *** и Удостоверение за данъчна оценка, изх. № *** от ***
година на Община *** /л. 6-7/.
В проведеното на 20.11.2024 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Т. М. М. посочва, че е братовчед на К. и знае кой е имотът.
Майка му е била съсобственичка на същия с майката на К., а когато майка му
починала той станал съсобственик на К. с майка й. Заявява, че преди да почине майка
му, те двамата стопанисвали имота, като майката на К. не е ходила там, а И. не го е
виждал. Посочва, че той е правил ремонти в имота, поддържал го е и го е стопанисвал.
През *** година е дарил на Т. Г. Д. къщата и от общия имот му дал ½ идеална част.
Заявява, че когато е правил ремонти на К. не е искал пари. Искал веднъж на майка й,
но тя не му дала и той продължил да си прави ремонти. Посочва, че след като
починала майка му, той се грижел за имота като негов и не е канил Д., майката на К..
Тя ходила да иска ключ, но той не й дал. Заявява, че около ***-*** година е говорил с
Д. да се раздели мястото, но тя нищо не направила. Посочва, че не е казвал на Д., К.
или на И., че имотът е негова собственост, тъй като половината е нейна, но той се е
грижил за него.
Свидетелката Т. Т. Н. заявява, че е в приятелски отношение с К. и И., а с Т. Д. се
запознала преди 2, 3 години по съседски. Знае за кой имот става на въпрос, тъй като на
баба й дворното място граничи с него. Посочва, че с Д. били колежки и от нея знае от
много години, че има дял от това място, както и че е садила там нещо. Заявява, че
братовчед й Т. М. и Д. е виждала в имота. Посочва, че К. и И. са й казвали, че го имат
това място, но не са й казвали какво възнамеряват да правят с него, както и че не
могат да се поделят с новия собственик. Не е чувала, че мястото е на Т. М..
Свидетелят В. С. В. посочва, че е вуйчо на К. и И. и знае за кой имот става на
въпрос. Доколкото си спомня докато били живи дядо С. и баба Д. те го стопанисвали и
като починали ходели сестра му Д. и леля В., като последната поемала повече
отговорности. Заявява, че сестра му Д. Т. П. гледала градината, сеела зеленчуци, а след
това Т. започнал да се грижи за имота. Посочва, че К. и И. си ходели свободно, а преди
това К. с майка си. Не знае някой да ги е спирал да ходят в имота. Доколкото знае от К.
3
и И., те са искали да оправят имота, да се закупи - или те да го закупят от новия
собственик или той да закупи от тях, като това се е случило след 2020 година.
Свидетелят Х. И. С. заявява, че познава страните по физиономии и знае за
имота понеже Т. го поддържал. Той го косил, препокривал сайванта, дувара също
оправял, на овошките изрязвал клоните, като освен Т. не е виждал никой друг. Посочва,
че познава Д., но не я е виждал. Той понеже правел ремонт на навеса, е искал пари на
Д., но какво е станало не знае. Заявява, че нейните деца на Д. не ги е виждал в имота.
Посочва, че от както е продадено мястото е виждал само Т. и този човек, който взел
къщата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. В производството по
допускане на делбата следва да се установи съсобственост между страните по делото
върху процесния имот, на основанието, посочено в исковата молба, както и каква е
частта на всеки съделител.
В случая по делото от събраните гласни доказателства безспорно се установява,
че имотът, предмет на делбата е бил собственост на Д. М. Б. и С. Т. Б., които са го
владели до смъртта си. В тази насока са показанията както на свидетеля В. В., така и
тези на свидетеля Т. М., който е първи братовчед на майката на ищците, който посочва,
че майка му и майката на ищците са били съсобственици на имота. това се установява
и от приложените по делото удостоверения за наследници - след смъртта им Д. и С. Б.
са наследени от техните децата /чл. 5, ал. 1 ЗН/ В. С. Т. и Т. С. Б., които са придобили
по наследство по ½ ид.ч. от имота. Първата от тях пък е наследена от сина си Т. М. М.,
а вторият – от Д. Т. П., които са наследили техните по ½ идеална част. След смъртта на
Д. П. нейната част от имота е наследена от ищците по делото /чл. 5, ал. 1 ЗН, които са
придобили по ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот.
Видно от представения по делото НА № 117, том ***, рег. № ***, дело № 225 от
*** година на нотариус Д. Т., рег. № *** при НК на РБ /л. 4/ и в съответствие с правата
й по наследство Д. Т. П. е призната за собственик на основание наследство и давностно
владение на ½ ид.ч. от недвижимия имот, а с НА № 743, том ***, рег. № ***, дело №
433 от *** година на нотариус Т. Б., рег. № *** при НК на РБ /л. 9/ на *** година Т. М.
М. е дарил на ответника Т. Г. Д. своята придобита по наследство ½ ид.ч. от
недвижимия имот.
Основният по делото въпрос е придобили ли е ответникът по делото
собствеността на ½ ид.ч. от процесния имот на основание придобивна давност, като
към своето владение е присъединил това на неговия праводател. Последната е
4
оригинерно основание за придобиване правото на собственост, след изтичане на
известно време и при определени в закона условия. На първо място е необходимо да
бъде установено владение върху недвижимия имот, като при преценката дали такова
установено, следва да бъдат взети предвид характеристиките на владението като
спокойно, непрекъснато, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя.
Легална дефиниция на понятието "владение" се съдържа в разпоредбата на чл. *** ЗС,
съгласно която "Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя". В този смисъл владението е
фактическо състояние, което предпоставя кумулативното наличие на два елемента:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ (т.нар. сorpus) и субективен -
намерение за своене на вещта (т.нар. animus). Според правната теория владението е
факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като
правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на
собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее,
независимо от намерението му. Същото е положението и при съсобствениците, като
всеки от тях има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ, като
се съобразява с правата на останалите. В ТР № 1 от *** година по т. д. № 1/*** г.
ОСГК ВКС изрично приема, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случай на наследяване
всеки от наследниците се явява владелец на своята идеална част и държател на частите
на останалите сънаследници. Ако някой от тях се позовава на придобивна давност за
чужда идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал на останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си, т.е. трябва да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява
фактическа власт върху вещта, е достигнала до знанието на невладеещите
съсобственици. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици,
като при спор страната която твърди, че е владяла чуждите идеални части, носи
доказателствената тежест да установи т.нар. преобръщане на владението - Решение №
45 от *** г. на ВКС по гр. д. № 6619/***г. на II г. о. на ВКС. Тези действия на следващо
място следва да бъдат проява на активност, която по смисъл и съдържание отрича
владението на владелеца, като не на последно място действията на държателя, с които
демонстрира промяната в намерението му следва да са стигнали до знанието на
владелеца /Решение № 136 от *** г. на ВКС по гр. д. № 774/***г. на II г. о. на ВКС/.
Завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се манифестира
пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене. В този смисъл е Определение № 459 от *** година по гр.д. № 1182/*** година
на II г.о. на ВКС.
5
От събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че
праводателя на ответника – Т. М. е манифестирал пред ищците, съответно пред техния
наследодател, намерението си да придобие техните идеални части. Константна е
съдебната практика, че действията, свързани с поддържането на имота и извършването
на ремонтни дейности в същия, не водят до превръщане на държането във владение. За
да се придобие по давност притежаваната от другите съсобственици идеални части от
имота е необходимо намерението за своене да им бъде противопоставено по
категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на техните права
върху съсобствената вещ – отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права и
т.н., а в случая по делото такива не се установяват. От събраните по делото гласни
доказателства безспорно се установява, че праводателят на ответника основно е
стопанисвал и е полагал грижи за имота, но липсват както твърдения, така и каквито и
да е доказателства за осъществени от Т. М. М. действия, с които да е демонстрирал и
обективирал спрямо ищците и техния праводател Д. П. намерение да владее техните
идеални части за себе си, т.е. не се установи Т. М. да е владял имота спокойно и явно и
с намерение да го държи като свой, преди да дари ½ ид.ч. от имота на ответника по
делото, както изисква нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Разпитан в качеството на свидетел Т.
М. изрично заявява, че не е казвал нито на праводателя на ищците, нито на тях самите,
че имотът е негов, тъй като половината е неин /на Д./. В този смисъл доколкото от
събраните по делото доказателства не се установява, праводателят на ответника да е
осъществявал владение на идеалните части на ищците, респективно – техния
наследодател, настоящият съдебен състав приема, че Т. М. е била владелец на
придобитите от него по наследство идеални части от имота и държател по отношение
на останалите идеалните части. От това следва и изводът, че ответникът по делото
няма как да присъедини своето владение /което би могло да датира от *** година -
когато е придобил ½ ид.ч. от имота въз основа на договор за дарение/, владението на
своя праводател по отношение на останалата част от имота, доколкото последният е
бил държател на същия.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че ответникът по делото не е
придобил по давност, по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот, респективно – същият притежава ½ ид.ч. от имота на основание договор за
дарение. С оглед изложеното предявеният от него инцидентен установителен иск се
явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид всичко изложено по-горе, възникналата между К. В. П., И. В. П. и Т. Г.
Д. съсобственост върху делбения имот следва да бъде прекратена по съдебен ред, като
делбата бъде допусната, при съобразяване на правилото, че правата на съделителите в
общия имот следва да се отразят чрез обикновени дроби с общ знаменател, при права
на страните, както следва: за ищците К. В. П. и И. В. П. - по ¼ ид.ч. за всеки от тях, а
за ответника Т. Г. Д. - 2/4 ид.ч.
6
Следва да се има предвид, че по аргумент от разпоредбата на чл. 355 ГПК
съдът не дължи произнасяне по разноските в първата фаза за делбеното производство.
Ответникът по първоначалния иск обаче е предявил инцидентен установителен иск, а
ответниците по него и ищци по първоначалния са направили допълнителни разноски
във връзка с него. Следва да бъде съобразено, че възражението и насрещният иск са
самостоятелни средства за защита срещу първоначалния иск, но само при предявяване
на самостоятелен иск съдът следва да се произнесе с нарочен диспозитив и се формира
сила на пресъдено нещо по спорния предмет. В тази връзка в изр. 2 на чл. 355 ГПК
законодателят изрично е предвидил, че по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. В практиката на ВКС се приема,
че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство на адвокат. При наличието на спор за правата на
съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване
на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на
първоинстанционното или въззивното решение, намират приложение разпоредбата на
чл. 78 ГПК – в този смисъл са Определение № 4 от *** г. по ч.гр.д. № 542/***г. на II
г.о. на ВКС, основано на разясненията дадени в т. 9 на ППВС № 7/***г., както и
Определение № 252 от *** година по ч.гр.д. № ***/*** година на I г.о. на ВКС. В
настоящия случай наред с отговора на исковата молба ответникът е предявил
инцидентен установителен иск, с който е оспорил изцяло наличието на съсобственост
по отношение на имота, предмет на делбата, поради което следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид отхвърлянето на същия на
ответниците по него следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. Д. от град ***, ул. ***, с ЕГН **********
срещу К. В. П. от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** и И. В. П. от град ***, ул. ***, с
ЕГН ********** инцидентен установителен иск за приемане на установено по
отношение на ответниците по иска, че Т. Г. Д. от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** е
собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в град ***, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /***/ по КККР, одобрени със Заповед
***/***г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. ***, с
площ: 571 кв.м. /петстотин седемдесет и един квадратни метра/, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), номер по предходен план: 833, квартал: 62, парцел: XIII, при
7
съседни ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, заедно построената в него имота
сграда с идентификатор *** /***/, със застроена площ 47 кв.м. /четиридесет и седем
квадратни метра/, брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда, на
основание придобивна давност, като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между К. В. П. от град ***, ул. ***, с
ЕГН **********, И. В. П. от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** и Т. Г. Д. от град
***, ул. ***, с ЕГН ********** на следния недвижим имот, находящ се в град ***, а
именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /***/ по КККР, одобрени със
Заповед ***/***г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул.
***, с площ: 571 кв.м. /петстотин седемдесет и един квадратни метра/, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), номер по предходен план: 833, квартал: ***, парцел: XIII, при
съседни ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, заедно построената в него имота
сграда с идентификатор *** /***/, със застроена площ 47 кв.м. /четиридесет и седем
квадратни метра/, брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда,
ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ, както следва: за К. В. П. – ¼ ид.ч., за И. В. П. –
¼ ид.ч. и за Т. Г. Д. – 2/4 ид.ч.
ОСЪЖДА Т. Г. Д. от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К.
В. П. от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** и И. В. П. от град ***, ул. ***, с ЕГН
********** СУМАТА в размер на 1 500.00 лева /хиляда и петстотин лева/,
представляваща направени от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
във връзка с предявения срещу тях инцидентен установителен иск.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8