РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Кюстендил, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520101280 по описа за 2024 година
Делото е Образувано е по искова молба, подадена от Р. М. К. срещу С. М. Ц.,
с която е предявен иск по чл. 422 от ГПК, вр.чл. 415 от ГПК с искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществува
вземане на ищеца в размер на 2330 лв.– неизплатен адвокатски хонорар по
договор за правна помощ и съдействие № 19518 от 04.11.2019 г., за което
вземане в полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 ГПК с №
1308/31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 2311/2023 г. на Районен съд-Перник, ведно със
законната лихва, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата и законна лихва, считано от датата на
влизане на решението в сила.
Ответникът оспорва иска като поддържа,че исковата сума е платена.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на
чл.235,уал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Ищецът е адвокат,упражняващ професията си към Адвокатска колегия-
гр.Перник.През 2018 год. ответникът претърпял трудова злополука по повод
на която се обърнал за правна помощ към ищеца за предявяване против
работодателят си на иск за присъждане на обезщетение за претърпени
1
неимуществени вреди.
В адвокатската кантора на ищеца в гр.Перник в присъствието на свидетеля
Н. Д. Ц. страните уговорили,че ищецът ще предприеме необходимите
процесуални действия по предявяването на иск с пр.осн.чл.200 КТ против
работодателя на ответникът,ще представлява последният в производството
пред РС-Пловдив.Било постигнато съгласие относно цената на услугата-
сумата от 2330,00 лв.,която ищецът се съгласил да получи при получаването
на обезщетението от ответника.В сключеният договор за правна помощ и
съдействие/л.38/ с бланков номер 19518/04.11.2019 год. било отбелязано,че
сумата е платена.Между страните няма спор по това,че ищецът е
представлявал ответника в производството по иск с пр.осн.чл.200 КТ против
„Куултранс“ООД,като от решение № 261367/20.11.2020 год. /л.20-24 от гр.д.№
923/2023 год.на РС-Радомир/по гр.д.№ 18/2020 год. на РС-Пловдив се
установява,че искът е уважен частично за сумата от 28 000,00 лв.,отхвърлен е
за разликата до пълният предявен размер за сумата от 60 000,00 лв. и на
ответникът,съобразно уважената част от исковата претенция са присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност на уважената искова
претенция в размер на 1071,80 лв.С Решение № 260674/19.05.2021 год.по
в.гр.д.№ 396/2021 год. на ОС-Пловдив/стр.25-31 от гр.д.№ 923/2023 год.на РС-
Радомир /,първоинстанционното решение е потвърдено в частта за
обезщетението за сумата от 20 000,00 лв.,а за разликата искът е отхвърлен.Не
са присъдени разноски на ответника,поради липса на представени
доказателства за сторени такива.Ищецът поискал от Съвета на Адвокатска
колегия-Перник да му бъде определено възнаграждение по договора,поради
това че същото не е платено,това че ответникът се е снабдил с изпълнителен
лист и е получил присъдената му сума,като видно от Протокол № 3/24.02.2022
год./л.7-8 от гр.д.№ 4743/2023 год. на РС-Перник/приложено в цялост към
настоящото/ сумата от 2330,00 лв. била присъдена в полза на ищеца.Ищецът
депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК против ответника за горната сума
и по ч.гр.д.№ 2311/2023 год.на РС-Перник/приложено в цялост към
настоящото/,което било уважено с издаването на ЗИПЗ № 1308/31.05.2023
год.,като поради депозираното от ответника възражение/л.17 от заповедното
производство/,ищецът предявява иск за установяване съществуване на
вземанията си.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
2
доказателства.
Съобразявайки горното съдът счита иска за допустим,а по същество за
основателен.Мотивите на съда са следните.
Между страните няма спор по това,че ответникът като клиент е ангажирал
ищецът като адвокат да предяви от негово име иск за присъждане на
обезщетение за претърпени от първият неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука,че между страните е постигнато съгласие относно цената
на услугата,равна на исковата сума,както и по това че ищецът е представлявал
ответникът в първоинстанционното производство пред РС-Пловдив.В тази
насока е решението на РС-Пловдив по гр.д.№ гр.д.18/2020 год. на РС-
Пловдив ,от което се установи ,че искът е предявен и уважен частично за
сумата от 28 000,00 лв.,отхвърлен е за разликата до пълният предявен размер
за сумата от 60 000,00 лв. и на ответникът,съобразно уважената част от
исковата претенция са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност на уважената искова претенция в размер на 1071,80 лв.Между
страните е спорно плащането на уговорената сума.Основните характеристики
на договора за процесуално представителство на страни от адвокати по дела го
определят като договор за поръчка. В отклонение на общото правило на чл.
286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи
само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 Закон за
Адвокатурата. Когато страните по договора не са определи размера му, то
възнаграждението е съгласно действащата Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от
момента на изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното от
страните правно действие.В случаите, когато договорът за процесуално
представителство е до окончателното свършване на делото във всички
съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от
извършването на последното съдопроизвоидствено действие по делото.Няма
пречка да се уговори,че плащането на адвокатското възнаграждение ще се
извърши и в един по-късен момент от предявяването на иска.Задължението за
възнаграждение по договор за поръчка няма определен в закона срок за
изпълнение, поради което изискуемостта му настъпва от покана до длъжника.
В този случай, поканата прави задължението изискуемо и поставя длъжника в
3
забава, влечаща съответните санкционни последици (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), но не
поставя начало на погасителната давност, тъй като съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД
давността тече от възникване на задължението.
Действително в представеният по делото договор за правна помощ е
отбелязано,че дължимото възнаграждение е платено в брой,но допуснатият
при изрично съгласие на ответника свидетел Н. Ц. установи,че реално
възнаграждението не е платено,поради затрудненото финансово съС.ие на
ответника ,при договорка същото да се плати когато получи
обезщетението,както и това че същото е получено.По последното
обстоятелство ответникът не спори.При това положение на
нещата,уговореното възнаграждение за процесуално представителство се
дължи на ищеца и при положение,че същият е депозирал заявление по реда на
чл.410 ГПК,което е уважено и поради депозираното възражение от ответника
за недължимостта му ищецът в срок е предявил иск за установяване
съществуването на това вземане то искът е допустим и основателен и ще се
уважи.Върху исковата сума се дължи и законната лихва,считано от датата на
депозиране на заявлението по реда на чл.410 ГПК-29.05.2023 год. до
окончателното му изплащане.
Съдът намира за потребно да отбележи,че доказателствата по делото сочат
на това,че ищецът в качеството му на адвокат е изпълнил възложената му
работа,като възраженията на ответника за некачествено изпълнение не се
установиха от доказателствата по делото,а напротив.Видно е от
първоинстанционното решение,че ищецът е проявил небходимата
процесуална активност чрез искане за събиране на допустими,относими и
необходими доказателства,както и това че искът,макар и не за пълният му
предявен размер е уважен.Няма твърдения и доказателства уговореното
възнаграждение да е резултативно от размера на присъденото
възнаграждение.Противно на твърдението на ответника,че е заплатил на
ищеца и възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция от решението на същата такова обстоятелство не се установи-в
мотивите на въззивното решение е отбелязано,че разноски на ответника не се
дължат,поради непредставянето на доказателства за сторени такива,а
ищецът,като адвокат, не е бил упълномощен да го представлява в това
производство ,а само от името на ответникът е депозирал отговор на
въззивната жалба на ответното по делото ТЗ.
4
С оглед уважаването на исковата претенция на ищеца се дължат в пълен
размер разноските от заповедното и настоящи производства-сумата от 47,00
лв.,платена като държавна такса в заповедното производство и платените в
исковото-от 48,55 лв. за държавна такса и 720,00-седемстотин и двадесет лева
за адвокатско възнаграждение.Тези суми ще се възложат в тежест на
ответника.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че С. М.
Ц.,ЕГН ********** от *******ДЪЛЖИ НА Р. М. К.,ЕГН ********** от
**************,сумата от 2330,00 /две хиляди и триста и
тридесет/лева,представляваща неизплатен адвокатски хонорар по договор за
правна защита и съдействие № 19518 от 04.11.2019 год.,за която сума в полза
на последният е издадена Заповед № 1308/31.05.2023 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2311/2023 год. по описа на
Районен съд-гр.Перник,ведно със законната лихва върху същата,считано от
29.05.2023 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. М. Ц.,ЕГН ********** от ******** ДА ЗАПЛАТИ на Р. М.
К.,ЕГН ********** от **********,сумата от 47,00 /четиредесет и седем/
лева,представляваща сторените от последният разноски по ч.гр.д.№ 2311/2023
год. по описа на РС-Перник,както и сумата от 728,65 /седемстотин и двадесет
и осем лева и шестдесет и пет стотинки/лева,представляваща сторените в
настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
препис.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5