Р Е Ш Е Н И Е
№
142
гр.
Пловдив, 28 януари 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XІV състав в съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2053 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с Наредба № 11 от
06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214.
Образувано е по жалба от ЕТ „А.Б. – МЕДИТЕРАНЕА
2012“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***“ № 2, УРН 594342,
със съдебен адрес:***, офис 10, чрез адв. И.М., против уведомително писмо изх.
№ 01-6500/9226 от 02.05.2017г. за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г., издадено от заместник- изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за
кампания 2016 г., с което се отказва финансова помощ и се прекратява
агроекологичният ангажимент по направление "Биологично
растениевъдство".
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на уведомителното писмо, като постановено в нарушение на
императивните материални норми и при съществено нарушение на административно
процесуалните правила. Твърди се, че с договор за наем № ПМ-006/08.10.2012г.,
сключен с МЗХ на основание чл. 47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и проведена тръжна
процедура на жалбоподателката са предоставени за ползване общо 503,340 дка
земеделски земи, съставляващи пасища и мери от ДПФ. Именно с тази предоставена
под наем земеделска земя е Б. е кандидатствала за подпомагане по мерки 212, 211
и 214 и в тази връзка са подадени заявления за подпомагане и са получени
финансови помощи за стопанските 2013г., 2014г. и 2015г. Изложено е, че
разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (приета с ДВ, бр.61/2015г.) императивно
определя, че пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд
се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или
ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни,
регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Според жалбоподателя
приемането на новата законова разпоредба след стартиране на многогодишния
ангажимент води до възникване на форсмажорно обстоятелство, което създава
обективна пречка за продължаване на поетите ангажименти, тъй като Б. няма
регистриран животновъден обект. Твърди се, че невъзможността за привеждане на
сключения с МЗХ договор за наем, съобразно законовите разпоредби, е довело до
прекратяването му с уведомление от директора на ОД „Земеделие“ и водещо до
експроприация на стопанството, съставляващо форсмажорно обстоятелство, което не
е могло да бъде предвидено при поемане на ангажимента, и което е препятствало
земеделския стопанин да подаде заявление за стопанската 2016г.
Жалбоподателката се позовава на
разпоредби от българското законодателство и Регламент 1306/2013г., регламентиращи
случаите на форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила и извънредни
обстоятелства. Във връзка с възражението относно изменението на ЗСПЗЗ са
изложени доводи за грубо нарушаване на принципа за правна сигурност като в тази
връзка е направено позоваване на Решение от 14.06.2012г. на СЕС. Изрично е
посочено, че в случая са налице условията на чл. 47, т. 3 и т. 4 от Регламент
1305/2013 на Европейския парламент и на съвета, както и на чл. 18, ал. 6 от
Наредба № 11/2009г., съгласно които разпоредби в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства ангажимента се прекратява и не се изисква частично
или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.
Претендира се, че ангажимент следвало да се прекрати не на основание разпоредбата
на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/2009г., а на основание разпоредбата на чл. 18,
ал. 6. По отношение на допустимостта на жалбата се прави възражение за
неправилно приложение на чл. 61, ал. 2 от АПК. Иска се отмяна на оспореното
уведомително писмо и се претендират направените по делото разноски.
Ответникът – заместник - изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие", чрез писмено заявление от процесуалния си
представител юр. М., излага становище за недопустимост на жалбата поради
просрочие и моли делото да бъде прекратено. Алтернативно е изложено становище
за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания ИАА. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, в
настоящия си състав, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и
след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното от фактическа страна:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на
уведомителното писмо. На спорния
въпрос относно процесуалната допустимост на жалбата е даден подробен отговор в
протоколно определение от 06.12.2021г.
По същество се установява следното:
Няма спор
между страните по делото, че между „МЕДИТЕРАНЕА 2012“ ЕООД /сега ЕТ „А.Б. –
МЕДИТЕРАНЕА 2012“/ и МЗХ, на основание чл. 47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е сключен
договор за наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд № ПМ - 006/08.10.2012г.
(л. 121 - 130), съгласно който на дружеството са предоставени за временно
възмездно ползване земеделска земя от ДПФ в размер на 503,340 дка в землището
на гр. Клисура, общ. Карлово, обл. Пловдив и на с. Кръстевич и с. Красново, общ.
Хисаря, обл. Пловдив, като изрично е посочено, че договорът се сключва за срок
от 5 стопански години и влиза в сила от 2012/2013 стопанска година. Представен
протокол – опис към договора за предаване на недвижимите имоти, които са „пасище,
мера“. На 23.04.2013г. към договора е сключено Споразумение (л. 120), съгласно
което ЕТ „А.Б. – МЕДИТЕРАНЕА 2012“ универсален правоприемник на „„МЕДИТЕРАНЕА
2012“ ЕООД“ ЕООД встъпва като наемател по договора за наем.
Не
е спорно и че ЕТ е кандидатствал именно с наетата земя от ДПФ по следните
мерки: 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони“, 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ и 214 „Агроекологични плащания” (АЕП), направления
„Биологично растениевъдство“ и
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“, като е подал заявления за подпомагане и е получил финансови помощи
за стопанските 2013г., 2014г. и 2015г.
С писмо изх. № 01-6500/9226 от
27.10.2016г. (л. 45) на заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", жалбоподателката е уведомена на основание чл. 26, ал. 1 АПК за откритото административно производство по издаване на административен
акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013. Лицето е уведомено, че не е подала
заявление за плащане по мярка 214 с направление „Биологично растениевъдство“
през кампания 2016. Срещу писмото е подадено възражение вх. №
01-6500-9226/25.11.2016г. По делото е приложено и писмо изх. № 01-6500/9226 от 02.10.2016г.
на заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", в което
изрично е посочено, че в следствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и
едностранно прекратени договори за наем на земи от общинския и държавния
поземлен фонд на земеделските стопани с многогодишни ангажименти, свързани с
изпълнение на дейности на постоянно затревени площи следва да бъдат представени
доказателства в срок до 10 работни дни от датата, на която са в състояние да
направят това.
Последвало е издаването на оспореното уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г., за кампания 2016г., с което се
отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичният ангажимент по
направление "Биологично растениевъдство" поет от жалбоподателя в
настоящото производство.
Като част от административната преписка
по делото са представени следните писмени доказателства: уведомително писмо
изх. № № 01-6500/092 от 11.09.2013г. за одобрение и неодобрение за участие по
мярка 201 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г. (л. 41 – 44);
заповед № 03-РД-1451/27.04.2018г. за прекратяване на образуваното производство
по издаване на АУПДВ по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление
„Биологично растениевъдство“ (л. 59 – 60); заповед № 03-РД/715 от 24.03.2017г.
на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на зам. - изпълнителния
директор на ДФЗ – Г.Г.Г. (л. 61 – 62); доказателства по опис на л. 66 (л. 67 –
185).
При така
установеното от фактическа страна, съдът,
в настоящия си състав, намира за установено следното от правна странва:
Съгласно
чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се
преценява на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден
от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административно производствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Уведомителното писмо е издадено от
заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА. Съгласно разпоредбата
на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, фондът изпълнява функциите на Разплащателна
агенция, а съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 изпълнителният директор на
фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Според чл. 20а, ал. 4
(в приложимата редакция ДВ, бр. 12 от 2015г.), изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В тази връзка по делото е представена
заповед
№ 03-РД/715 от 24.03.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на
правомощия на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ – Г.Г.Г., сред които и да
издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания“ (така т.7 от заповедта). Следователно процесното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган.
Обжалваният акт е издаден в предвидената
от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение на съответствието на
административния акт с материалния закон съдът счита, следното:
Между страните по делото не се формира
спор, че поетия ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" с направление
"Биологично растениевъдство"от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. следва да бъде прекратен, но
се формира такъв по отношение на правното основание за прекратяването му.
Като правно основание за издаване на
оспореното уведомително писмо са посочени разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от
Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
" (наричана по-долу за краткост Наредба № 11/2009г.). В мотивите на
уведомителното писмо е посочено, че жалбоподателката не е подала
заявление за плащане мярка 214
"Агроекологични плащания" с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2016 г.
Несъмнено, съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 11/2009г.,
агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет
последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината
на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година
на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща
година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават
"Заявление за плащане". Според чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредбата държавен
фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и
подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато земеделските стопани не
изпълнят агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2.
Съгласно чл. 67, ал. 1 от Наредбата, земеделски стопани,
които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния
си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4
и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания".
Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от цитираната наредба посочва процентното
възстановяване на получената финансова помощ.
Няма спор между страните и че първоначално жалбоподателката
е изпълнявала задълженията по поетия агроекологичен ангажимент, като е подавала
заявления за подпомагане за предходни кампании до 2015г. включително и
съответно е получавала следващите се суми, представляващи финансово подпомагане
съобразно поетия пет годишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 от ПРСР.
С настъпилата законодателна промяна със Закона за
изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи (ЗИД на ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61 от 2015г., по конкретно с новия § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, е предвидено
ново задължение за ползвателите, сключили договори за наем или аренда на
пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари
2015г., в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с
изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4. Съгласно посочената разпоредба, пасища,
мери и ливади следва да се предоставят за ползване на собственици или
ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни или на
правоимащи, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище. Съгласно разпоредбата на § 15, ал. 3 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, договорите за наем или
аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които
не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета
на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие".
В изпълнение на § 15 ЗИД на ЗСПЗЗ и предвид променените
условия за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния и/или
общинския поземлен фонд, директорът на ОД „Земеделие“ – гр. Пловдив, е уведомил
жалбоподателката, че договор № ПМ-006/08.10.2012г. се счита за прекратен.
От установените факти може да се направи
извод, че жалбоподателката ЕТ „А.Б. –
МЕДИТЕРАНЕА 2012“ не е
подала заявление за плащане за 2016г. по поетия петгодишен ангажимент за
процесната мярка, поради липса на наета земя, с която да кандидатства.
Предвид изложеното следва да се съобрази и разпоредбата
на чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Европейския
Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО)
№ 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, според която разпоредба не се прилагат
административни санкции когато неспазването се дължи на непреодолима сила.
Прекратяването на договорите за наем за имотите на ЕТ, формиращи цялото му стопанство,
заявено за подпомагане по процесната мярка, с оглед законодателно
решение, е било непредвидимо за жалбоподателя към дата на подаване на
заявлението през 2013 г., а съгласно чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на
ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат
да бъдат признати по-специално в случаи на отчуждаване на цялото стопанство или
на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде
предвидено към деня на подаване на заявлението.
В резултат на непредвидените законодателни промени
жалбоподателката е поставена в невъзможност да продължи да изпълнява поетия
агроекологичен ангажимент. Поради тази причина, е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/2009г., според която в случаите
на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се
прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от
земеделския стопанин финансова помощ. Според разпоредбата на § 1 т. 4, б. “в“
от ДР на ЗПЗП, отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло
да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът е "форсмажорно или
изключително обстоятелство". В този смисъл са решение № 523 от 15.01.2021г. на ВАС,
постановено по адм. д. № 10541/2020 г., V отделение и решение № 11 160 от 20.08.2020г. на ВАС,
постановено по адм. д. № 373/2020 г., V отделение. Ето защо, съдът намира за
напълно основателно възражението на жалбоподателя, че агроекологичния
ангажимент следва да се прекрати на различно от посоченото правно основание.
В действителност неподаването на заявление за плащане по
процесната мярка е самостоятелно основание за прекратяване на агроекологичен
ангажимент, но в случая жалбоподателката няма и основание да подаде такова заявление
за 2016г., доколкото е лишена от стопанство в следствие на прекратяване на
договора за наем на имотите съставляващи пасища и мери, в резултат на
законодателна промяна. Последиците от прекратяване на договора за наем
неминуемо водят и до прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, но както
сочи и процесуалният представител на жалбоподателя, правното основание за това
е от съществено значение, доколкото при прекратяване на агроекологичния
ангажимент в резултат на форсмажорни или
изключителни обстоятелства, както е в процесния случай, няма да се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ. В обратната хипотеза, при прекратяване на агроекологичния
ангажимент поради обстоятелства, зависещи от подпомаганите лица, се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ.
Всичко изложено налага извод за незаконосъобразност на оспореното
уведомително писмо с № 01-6500/9226 от 02.05.2017г., което следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на спора основателна е
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, които се
констатират в размер на 550лв., от които 500лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение (л. 24) и 50лв. внесена държавна такса (л. 26).
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба от ЕТ „А.Б.
– МЕДИТЕРАНЕА 2012“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***“ №
2, УРН 594342, със съдебен адрес:***, офис 10, чрез адв. И.М. Уведомително
писмо изх. № 01-6500/9226 от 02.05.2017г. за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за
кампания 2016 г., с което се отказва финансова помощ и се прекратява
агроекологичният ангажимент по направление "Биологично
растениевъдство".
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" – РА – гр. София да заплати на ЕТ „А.Б. – МЕДИТЕРАНЕА
2012“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***“ № 2, сумата в
размер на 550лв. (петстотин и петдесет лева) разноски по делото.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението за постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: