Решение по адм. дело №1146/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 46, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и е образувано по жалбата на И. И. С., [ЕГН] от гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, [улица], ет. 2, ап. 4, подадена чрез адв. П. АК – Пазарджик, против Заповед № 2068/04.09.2025 г. на Зам.-кмета на Община Пазарджик, с която и е отказано пренастаняване (продължаване на наемното правоотношение) в общинско жилище находящо се в гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, ап. 4.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, алтернативно незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалните разпоредби. Посочено е, че същата е издадена в пълно противоречие и в нарушение на указанията, дадени със съдебно Решение № 3463/28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Моли се да бъде отменена оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. П., която по изложени съображения моли съда да уважи жалбата като отмени оспорената заповед като издадена в противоречие с материалния и процесуален закон. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Виячева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че постановената заповед е мотивирана, законосъобразна и обоснована, и моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед № 2068/04.09.2025 г. на Зам.-кмета на Община Пазарджик, с която на И. И. С. от гр. Пазарджик и е отказано пренастаняване (продължаване на наемното правоотношение) в общинско жилище находящо се в гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, ап. 4.

Установи се по делото, че И. И. С. е подала заявление с вх. № 44- 3548/18.09.2024 г. за пренастаняване в жилището, в което е била настанена със Заповед № 2305/09.11.2022 г. за срок от две години, в гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, ап. 4, което е общинска собственост, състоящо се от две стаи, кухня, антре, баня с тоалетна и две тераси, и мазе № 4, поради изтичане на срока на настаняване.

Със заповед № 762/23.04.2025 г., издадена от Кмета на Община Пазарджик И. С. е пренастанена в една стая от жилището с общо ползване на кухня, антре, баня с тоалетна и две тераси, и мазе № 4. Заповедта е обжалвана като с Решение № 3463/28.07.2025 г. по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд Пазарджик, е отменена и преписката е върната за ново произнасяне по заявление с вх. № 44-3548/18.09.2024 г., в 14 дневен срок от получаване на преписката. Преписката е върната в Община Пазарджик с вх. № 10-00-231/21.08.2025 г.

Подадено е ново заявление с вх. № 44-2983/20.08.2025 г. от И. И. С., в което се заявява нейното желание да бъде пренастанена заедно с нейния съпруг С. Н. Н. (сключен граждански брак на 18.05.2025 г.) (лист 32).

В изпълнение на съдебното решение административният орган със Заповед № 2015/28.08.2025 г. (лист 79) е назначил комисия със задача да разгледа постъпилото заявление от И. И. С. като извърши преценка на новонастъпилите обстоятелства предвид на сключения от нея граждански брак, за който същата заявява в заявление с вх. № 44-2983/20.08.2025 г., съответно да вземе решение за издаване на пренастанителна заповед, ако наемателят отговаря на условията за настаняване, съгласно чл. 14 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община Пазарджик. 

Комисията е извършила проверки на място и по документи, като на проведеното заседание на 01.09.2025 г. в Протокол № 185 от 01.09.2025 г. (лист 80-82) е отразила констатациите си за имотното състояние на г-жа И. И. С. и нейния съпруг С. Н. Н..

При проверката на имотното състояние на горепосочените лица комисията е установила, че С. Н. Н. не притежава недвижимо и движимо имущество, а жалбоподателката притежава недвижимо имущество, годно за постоянно обитаване: 1/3 ид.ч. от първи етаж от триетажна жилищна сграда-близнак, югоизточна половина, построена върху 60 кв.м. в парцел VII-10010 в кв. 29 по плана на гр. Пазарджик, [улица] 1/6 ид. ч. от наследствен имот на [улица]от баща й И. Н. С..

По делото са разпитани свидетелите Г. В. С., Р. С. Ц., Б. Й. К. и П. Д. Д., чиито показания съдът възприема като последователни и непротиворечиви.

Първите двама свидетели св. С. и св. Ц., които са близки приятели на жалбоподателката заявиха пред съда, че същата има жилище от баща й в уличката за механтехникума, което представлява къща на два етажа, приземен и втори етаж. В жилището на първия етаж има две стаи и баня, такова е разположението и на втория етаж. В това жилище бащата на жалбоподателката е живял до смъртта си.

Според свидетеля С. къщата е със здрав покрив, навсякъде има алуминиеви прозорци и врати, има ток и течаща топла вода, баня и тоалетна. Жилището е съсобствено, но двете сестри на бащата на С. не живеят там, едната е в чужбина, а другата живее във Велинград. И. С. е единствен наследник на баща си.

Свидетелката Ц. заяви пред съда, че е ходила на гости на И. С. в къщата на баща й, където тя живеела със съпруга си С.. В къщата е имало всичко необходимо - печка, мивка, легла, маса, тоалетна.

Свидетелките К. и Д. като служители на Община Пазарджик заявиха, че във връзка със заявлението на И. С. са извършили проверки на адрес на къщата, която е на родителите от страна на бащата и на втори адрес, който е от страна на майката. Установили са, че къщата на баща й се намира близо до спортното училище на [улица]в гр. Пазарджик и представлява приземен етаж, който е на нивото на земята (не е подземен) и още един етаж, който е построен над приземния етаж. Имало е сменена дограма ПВЦ, по данни на съседи къщата е на бащата на С., който е починал и на неговите сестри, които не живеят на адреса – едната е в чужбина, а другата във Велинград.

Според свидетелите И. С. е съсобственик на триетажна къща-близнак, находяща се на [улица]в гр. Пазарджик, която е на майка й в съсобственост със брат и сестра. Според свидетелите И. С. е единствен наследник на майка си. Къщата представлява къща-близнак, на три етажа, с двор. При проверката не са открити живущи, но къщата е изглеждала обитаема, защото имало пердета, щори, а третият етаж изглеждал като да е в ремонт.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 4 от ЗОС, във връзка с чл. 10 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община-Пазарджик (Наредбата). Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, настаняването под наем, респективно отказът за настаняване, се извършва със заповед на кмета на общината. В случая оспорената заповед е издадена от Л. Г. – зам.-кмет на Община – Пазарджик по силата на заповед за заместване № 1997/26.08.2025 г. на Кмета на Община – Пазарджик, като за заместването са представени съответните писмени доказателства (лист 97-99).

При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Според разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗОбС в жилищата за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 от ЗОбС се определят с наредба на общинския съвет, каквато в случая се явява Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община Пазарджик.

В разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата е посочено, че право да кандидатстват за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 от ЗОС имат граждани и техните семейства, които отговарят на условието да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване. Идентично отрицателно условие е въведено и с нормата на чл. 6, т. 2 от Наредбата, според който не се настаняват в общински жилища граждани или членове на техните семейства, които притежават на територията на страната годен за постоянно обитаване жилищен или вилен имот.

В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата са установени нормите за жилищна задоволеност при настаняване в общински жилища, като за едночленно семейство е посочено до 25 кв.м. жилищна площ, за двучленно семейство до 40 кв.м. жилищна площ, за тричленно и четиричленно семейство до 55 кв.м. жилищна площ и за семейства с пет или повече членове до 15 кв.м. жилищна площ в повече за следващите членове, като тези условия се установяват със саморъчно подписана декларация, в която се декларират лицата от домакинството.

В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 4 от ЗОС, във връзка с чл. 10 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община-Пазарджик и в изпълнение на съдебно решение, с което съдът връща преписката на органа за ново произнасяне по заявлението на И. С. за пренастаняване (продължаване на наемното правоотношение).

Настаняването в жилища общинска собственост представлява управленска, административна дейност, при която овластеният със закон орган притежава властнически правомощия. Настаняването става по определени правила и по ред и условия посочени в закон и подзаконов административен акт, каквато е наредбата по чл. 45а от ЗОбС. Удължаването на срока на вече възникнало наемно правоотношение (какъвто е настоящият случай) също става на конкретно посочени от закона основания в чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, от органа, който е извършил настаняването. В случай, че наемателят отговаря на тези условия и е поискал удължаване на срока компетентният общински орган няма основание да откаже.

В случая спорният въпрос е относно приложението на хипотезата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, която предвижда възможност за продължаване на срока на неизтекъл срок на договор за наем. Предмет на съдебен контрол е именно отказът да се продължи срока на срочното наемното правоотношение, което безспорно следва да се тълкува като възможност, а не задължение за органа по настаняване.

По делото безспорно се установи, а и не е спорно между страните, че преди повторното произнасяне на органа по настаняване, в изпълнение на влязлото в сила решение на съда, са настъпили нови обстоятелства, при преценката на които е установено, че жалбоподателката не отговаря на условията за настаняване.

На първо място същата е сключила граждански брак на 18.05.2025 г. с лицето С. Н. Н., за което лице има подадено заявление, че желае да обитава заедно с нея общинското жилище, което обстоятелство променя не само нейното семейно положение, а и създава предпоставки при установяване на правото им на настаняване, а именно да бъде изследван общият им годишен доход, както и притежаваните от двамата жилища, годни за обитаване.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредбата регламентира, че право да кандидатстват за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 от Закона за общинската собственост имат граждани и техните семейства, които отговарят едновременно на следните условия: т. 1. не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, които отговарят на или превишават нормите за жилищно настаняване, определени в чл. 7 от Наредбата; т. 5. една четвърт от общия годишен доход на гражданите и техните семейства не може да покрие разхода за пазарната наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите му, съгласно нормите за жилищно задоволяване, определени с чл.7, ал.1 от настоящата наредба. Определя се пазарна наемна цена за частно жилище, като усреднена цена между три местни агенции за недвижими имоти.

Именно промяната в гражданското състояние на жалбоподателката и увеличаването на членовете на нейното семейство е дало повод на органа по настаняване със заповед да възложи на комисия да извърши нова преценка дали същата отговаря на условията за настаняване.

Безспорно по делото се установи, че жалбоподателката не отговаря на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата, предвид на това, че същата притежава по наследство недвижимо имущество, годно за постоянно обитаване: 1/3 ид.ч. от първи етаж от триетажна жилищна сграда-близнак, югоизточна половина, построена върху 60 кв.м. в парцел VII-10010 в кв. 29 по плана на гр. Пазарджик, [улица] 1/6 ид. ч. от наследствен имот на [улица]от баща й И. Н. С..

Тези обстоятелства се потвърждават и от разпита на свидетелите, които категорично заявиха, че И. С. е наследила от баща си приземен етаж, на нивото на земята в къща в гр. Пазарджик на [улица]и етаж от триетажна къща от майка си, находяща се в гр. Пазарджик на [улица]. Свидетелите С. и Ц., които са приятели на жалбоподателката заявиха пред съда, че процесният етаж от къща, наследен от баща й е годен за обитаване, сочат, че в този етаж баща й е живял до смъртта си. Описват имота с алуминиева/ПВЦ дограма, със здрави прозорци и врати, с баня и тоалетна, с течаща топла вода, оборудван с печка, мивка и легла. Дори заявиха, че жалбоподателката живее там със съпруга си С. Н., тоест след смъртта на баща си и поемане на владението на имота от нея. Според свидетелите къщата макар и съсобствена е на разположение на жалбоподателката, тъй като двете сестри на баща й не живеят там.

По отношение на втората къща, наследена от майката на С., съдът възприе показанията на служителките на общината, които заявиха, че къщата е на три етажа, изглежда обитаема, с пердета и щори по прозорците. Тоест и този имот може да се определи като годен за обитаване.

Съдът намира, че жалбоподателката не отговаря и на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 5 от Наредбата, която предвижда, че право да кандидатства за настаняване под наем в общинско жилище имат гражданите и техните семейства, на които една четвърт от общия им годишен доход не може да покрие разхода за пазарната наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите му, съгласно нормите за жилищно задоволяване, определени с чл. 7, ал. 1 от настоящата наредба. Определя се пазарна наемна цена за частно жилище, като усреднена цена между три местни агенции за недвижими имоти.

В случая органът по настаняване правилно е приел, че доходите на жалбоподателката и нейния съпруг са в размер на общо 17 338,43 лева, като една четвърт от тях - 4334,61 може да покрие разхода за пазарната наемна цена за жилище. Доходите на семейството са декларирани лично от жалбоподателката с молба-декларация (лист 24-26) и са посочени в размер на 12252,89 лева от трудови доходи и пенсия в месечен размер на 433 лева.

Органът е изпълнил и задължението си като е изследвал и усреднил цена за наем между три местни агенции за недвижими имоти и правилно е приел, че месечният наем е във възможностите на семейството на жалбоподателката.

Предвид на гореизложеното съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с целта на закона – опазване на общинската собственост и целесъобразното й управление в интерес на обществото.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от пълномощника на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на Община Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 200 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

Решението подлежи на обжалване (Определение № 5124 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4246/2011 г., III о., докладчик съдията Й. Д.).

Предвид на това и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административният съд, Трети административен състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. И. С., [ЕГН] от гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, [улица], ет. 2, ап. 4, против Заповед № 2068/04.09.2025 г. на Зам.-кмета на Община Пазарджик, с която и е отказано пренастаняване (продължаване на наемното правоотношение) в общинско жилище находящо се в гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, ап. 4.

ОСЪЖДА И. И. С., [ЕГН] от гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, [улица], ет. 2, ап. 4, да заплати на Община Пазарджик сумата от 200 (двеста) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.