Решение по адм. дело №329/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.30 ал.2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДетето/, образувано по жалба от С. Р. Х. с [ЕГН], Я. Я. Х. с [ЕГН], в качеството на баба и дядо по бащина линия на детето С. А. И. с [ЕГН], и С. Я. Я. с [ЕГН], в качеството на баща на детето С. А. И. с [ЕГН], и тримата жалбоподатели с постоянен адрес в [населено място], област Шумен, [улица]против Заповед № ЗД/Д-Н-ВП-032 от 27.06.2025г. на Директор на ДСП– [населено място], с която на основание чл.30 ал.2, във вр. с чл.29 т.2, т.6 и т.9 от ЗЗДетето е прекратено временно настаняването на детето С. А. И. в семейството на роднини– баба и дядо по бащина линия и детето е реинтегрирано в семейството на майката А. А. И.. С жалбата се моли да бъде отменена оспорената заповед като нищожна, поради липса на изложени мотиви и правни основания, и незаконосъобразна, като постановена при нарушение на административно производствените правила и материалния закон, както и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че при изясняване на фактите, има неяснота досежно промяната настъпила в обстоятелствата, налагаща прекратяване на мярката, липсвала посочена причината за настаняване на детето в семейство на роднини и административният орган е стигнал до неправилни и повърхностни изводи, като заповедта е субективна преценка. В заповедта липсвал и посочен режим на лични контакти на бащата с детето.

В съдебно заседание жалбоподателката С. Р. Х. се явява лично и с процесуален представител- адв.Н., която поддържа жалбата и искането за отмяна на Заповедта. Жалбоподателите Я. Я. Х. и С. Я. Я., редовно призовани не се явяват. Представят се писмени бележки, в които се сочи, че в последните години връзката на майката с децата е била прекъсната, тя няма собствено жилище, сигурна работа и постановената мярка не е в защита на интереса на детето, което не е било съобразено от органите на ДСП. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът– Директор на Дирекция „Социално подпомагане“- [населено място], в открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. Представя допълнителни доказателства изискани от съда относно. депозирана искова молба за прекратяване на настаняване на детето в семейство на близки и роднини и реинтеграцията му в семейството на майката пред РС- Шумен.

Заинтересованата страна А. А. И.- майка на детето се явява лично и с процесуален представител адв.П.. Оспорва жалбата и представя писмени доказателства.

Шуменският административен съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Д. С. А. И. с [ЕГН] е на седем години, с майка А. А. И. и баща- жалбоподателят С. Я. Я., като родителите се намират във фактическа раздяла към момента. По депозирана искова молба от съпругата и заинтересована страна по делото е било образувано гр.д. № 650/2024г. по описа на Районен съд- В. П. за прекратяване на сключения с бащата граждански брак, като делото е висящо към момента. С Определение от 11.03.2025г. по искане на ищцата, районният съд е постановил привременни мерки по реда на чл.323 ал.1 от СК по отношение на детето С., като е определил режим на лични контакти с майката.

Детето е било настанено в семейството на роднини- баба и дядо по бащина линия- жалбоподателите С. Р. Х. и Я. Я. Х. със Заповед № ЗД/Д-Н-ВП-016/23.03.2023г. на Директор на ДСП В. П., а впоследствие с Решение № 88/02.06.2023г. постановено по гр.д. № 181/2023г. на РС Велики П. и по съдебен ред за срок от две години или до отпадане на основанията за настаняване. Мярката за закрила е била приложена с оглед конфликтни отношения между съпрузите и пребиваването им в [държава], което затруднявало полагането на грижи за децата в семейството.

Предвид заявеното желание на майката детето С. да бъде реинтегрирано в нейното семейство, по заявка на ДСП на 21.05.2025г. била изготвена Оценка на родителския ѝ капацитет, приложена на стр.28 по делото. Видно от същата, след проучване на емоционалната връзка на родителя с детето, жилищната и социална среда, е прието, че майката има необходимия родителски капацитет за задоволяване на базовите, емоционалните, здравни и образователни потребности на своите деца и притежава добри жилищни условия в наета къща в [населено място], обл.Шумен, както и необходимите доходи, като работеща по трудово правоотношение в Кметството на селото по програма за временна заетост и същевременно разчита на финансова подкрепа от съжителя си.

В хода на производството пред административния орган по социално подпомагане бил изготвен Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила на детето С. с изх. № СД/Д-Н-ВП/580-052/24.06.2025г. от свидетеля по делото социалния работник Ю. Б. М., служител в АСП Велики Преслав. Видно от социалния доклад, основните жизнени потребности на детето С. и сестра му Я. успешно се посрещат от бабата и дядото, при които двете сестри са били настанени и за тях се полагат адекватни грижи. Децата са обградени с обич и внимание и между тях и роднините им се наблюдава силна емоционална връзка. Майката стриктно следвала определения от Районен съд Велики Преслав режим на лични контакти с детето С.. Майката има необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето. Б. С. Я. също е заявил желание да поеме грижата за децата, но липсата на постоянни трудови доходи възпрепятства самостоятелното му родителство. Същият делегира отговорността на грижата на своята майка и баба на децата- жалбоподателката С. Х. и въпреки съвместното му съжителство с децата, неговата роля е пасивна. Този извод се съдържа и в изготвения Доклад за оценка на родителски капацитет на бащата на 10.06.2025г., приложен по делото.

На 27.06.2025г. била издадена Заповед № ЗД/Д-Н-ВП-032/27.06.2025г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която въз основа на фактите по случая и при съобразяване с констатациите в двата доклада за оценка на родителски капацитет, е било прекратено временно настаняването на детето С. А. И. в семейството на роднини, при условията на чл.30 ал.2, във връзка с чл.29 т.2, т.6 и т.9 от ЗЗДетето и детето е реинтегрирано в семейството на майката А. И. до произнасяне на съда с решение по чл.30 ал.1 от ЗЗДетето. На 25.07.2025г. е депозирана искова молба от АСП Дирекция „Социално подпомагане“- Шумен, на основание чл.30 от ЗЗДетето, в която се моли да бъде прекратено настаняването на двете деца- С. и Я. в семейството на роднини и те да бъдат реинтегрирани в семейството на майката пред компетентния Районен съд- Шумен по съдебен ред. Видно от писмо на ШРС, въз основа на молбата е било образувано гр.д.№ 2078/2025г. по описа на съда, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2025г.

Към административната преписка са представени съдебни решения, социален доклад, оценки и др. писмени доказателства, от които се установява безспорно, че за детето С. са били полагани много добри грижи в семейна среда от баба и дядо по бащина линия, в които бащата не е имал активна роля. От представените доказателства от страна на майката и заинтересована страна А. И.- Удостоверения от 10.07.2025г. се установява, че детето С. И. е записана като редовна ученичка в първи клас за учебната 2025г./2026г. в ОУ „В. Левски“- [населено място].

Писмените доказателства по делото се подкрепят от разпита на свидетеля, допуснат служебно от съда. Социалният работник Ю. М., изготвила социалния доклад по отношение на детето, свидетелства, че е ангажирана със случая още от началото на настаняването на децата при бабата през 2023г. по неин сигнал, поради липса на родителска грижа. Има и наблюдения на срещите на детето С. с майката и свидетелства, че между тях съществува изградена емоционална връзка.

Съдът приема от правна страна следното: Предмет на оспорване е индивидуален административен акт- Заповед № ЗД/Д-Н-ВП-032/27.06.2025г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която е било прекратено временно настаняването на детето С. А. И. в семейството на роднини, при условията на чл.30 ал.2, във връзка с чл.29 т.2, т.6 и т.9 от ЗЗДетето и детето е реинтегрирано в семейството на майката А. И.. Актът е оспорен от роднините- баба и дядо по бащина линия и от бащата, които са надлежни страни с право и интерес от обжалване. Видно от самата Заповед, същата е съобщена на жалбоподателите, като не е посочена дата, но предвид датата на постъпване на жалбата на 07.07.2025г. чрез административния орган, същата се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При извършения контрол за валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от Директора на ДСП- Велики Преслав, разполагащ с териториална и материална компетентност. Съгласно чл.30 ал.2 от ЗЗДетето, прекратяване на настаняването на дете може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най- добрият интерес на детето. В случая прекратяване на настаняването е осъществено със Заповед на Директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, който е бил в [населено място]. Районният съд в [населено място], съобразно настоящото местожителство на детето в [населено място], е бил сезиран с искова молба по реда на чл.30 ал.1 от ЗЗДетето.

Административният акт е издаден при спазване на административно производствените правила. Заповедта е в писмена форма и съдържа посочване на правното основание, от което административният орган черпи правомощието да се произнесе, а именно разпоредбите на чл.30 ал.2, във връзка с чл.29 т.2, т.6 и т.9 от ЗЗДетето, които регламентират настаняването на детето извън семейството да се прекрати при наличието на определени материалноправни предпоставки. Съгласно т.2 на чл.29, това е изтичане на срока на настаняването, което в конкретния случай е 2г., считано от датата на влизане в сила на Решение № 88/02.06.2023г. на 28.06.2023г., който е изтекъл съответно на 28.06.2025г.- деня следващ датата на издаване на процесната заповед, поради което е налице първата посочена в заповедта предпоставка.

Съгласно т.6 на чл.29 от ЗЗДетето настаняването се прекратява с отпадане на основанията по чл.25 ал.1 от с.з., които в настоящия казус са били по чл.25 ал.1 т.3, а именно родителите са се намирали в трайна невъзможност да отглеждат детето. В Заповедта е посочено и още едно основание за прекратяване на настаняването- т.9 на чл.29 от ЗЗДетето, което визира промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. Както по отношение на прекратяването на настаняването на детето в семейството на роднини, така и по отношение на решението за бъдещото му отглеждане и възпитание чрез реинтеграция в семейството на майката, административният орган е обосновал правния си извод. Фактическите основания за издаването на процесната заповед са изложени в социален доклад изх.№ СД/Д-Н-ВП/580-052/24.06.2025г. относно детето С. и докладите за оценка на родителски капацитет на двамата родители, към които заповедта изрично препраща. Препращането към документи- част от административната преписка по издаване на оспорената заповед, е допустимо съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г., ОСГК. Ето защо, предвид изложеното от фактическа и правна страна в самата заповед, съдът приема, че оспореният административен акт е фактически и правно обоснован, не страда от липса на мотиви, поради което съдът намира за неоснователни твърденията за нищожност изложени в жалбата.

Конкретното проявление на трайната невъзможност за отглеждане на детето в семейството на родителите се е изразявало в приетата от съда по настаняването фактическа обстановка, че за двете деца не се полагат грижи в семейството. Предприетата мярка за закрила е била постановена при извънредни обстоятелства и представлява отклонение от правото на съвместно живеене на детето с неговите родители, съгласно чл.126 от СК. Именно родителите имат задължението да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. За да бъде счетено, че родителят би могъл да полага адекватни грижи за детето, следва да се установи възможността за комплексно и постоянно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо детето, съгласно разпоредбата на чл.125 ал.1 и ал.2 от СК. В административната преписка, събраните допълнително доказателства в настоящия казус и в становището на майката, дадено в открито съдебна заседание, се съдържат убедителни данни, че А. И. е мотивирана и има желание да отглежда детето С., като е създала материална среда подходяща за целта и поддържа съществуващата емоционална връзка с двете си деца. Следователно, преценката на установените факти по казуса удостоверява реално отпадане на основанията за настаняване на детето извън семейството по т.6 на чл.29 и промяна в обстоятелствата, свързани с детето по т.9 от чл.29, поради което съдът намира, че са налице и втората и третата материалноправни предпоставки, посочени в процесната заповед.

От правно значение в случая е и дали прекратяването на настаняването на детето извън семейството при промяна на обстоятелствата, е в негов интерес. Съгласно § 1 т.5 от Закона за закрила на детето "най-добър интерес на детето" е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето. При установените данни се доказва по категоричен начин, че прекратяването на мярката за закрила и реинтеграцията в семейството на майката е в най-добър интерес за детето и заповедта, с която същата е постановена, е в съответствие с принципите на закрила на детето, установени в чл.3 от ЗЗД, а именно осигуряване най- добрия интерес на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето и временен характер на мерките по чл.28 ал.5 от ЗЗДетето с посочен срок на настаняването от съда. Поради което, съдът намира изводите на административния орган по отношение на наличие на предпоставките на чл.30 ал.2, във връзка с чл.29 т.2, т.6 и т.9 от ЗЗД за правилни и законосъобразни.

Следва да се посочи, че с временното прекратяване на приложената мярка не се прилага нова мярка, която да изисква изрично посочване къде се настанява детето С. до произнасяне на съда с решение по чл.30 от ЗЗДетето, както се твърди в жалбата. С установяване на предпоставките за прекратяване на настаняването извън семейството, в настоящия случай не е била предприета друга временна мярка за закрила или промяна на мярката за закрила на детето по чл.4 ал.1 т.2, 4 и 5 от ЗЗДетето, а е било възстановено правното положение на отглеждане на детето в семейството на майката, което е конкретно посочено в заповедта.

По отношение на възражението в жалбата, че съобразно съдържанието на заповедта остава неясно дали бащата ще има право да вижда детето си, в кои дни и при какви условия, съдът намира, че личните контакти на родителя с детето са извън предмета на решението на дирекция "Социално подпомагане" за временно прекратяване на настаняването посочен в чл.30 ал.2 от ЗЗДетето. В хода на висящото съдебно производство за прекратяване на брака между родителите по исков ред могат да бъда постановени привременни мерки по реда на чл.323 ал.1 от ГПК.

С оглед изложените съображения съдът счита, че Заповед № ЗД/Д-Н-ВП-032 от 27.06.2025г. на Директор на ДСП– [населено място], е издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният административен акт, е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона, при която интересите на детето са от водещо значение. По изложените съображения съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора деловодни разноски не се присъждат.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С. Р. Х. с [ЕГН], Я. Я. Х. с [ЕГН], в качеството на баба и дядо по бащина линия на детето С. А. И. с [ЕГН], и С. Я. Я. с [ЕГН], в качеството на баща на детето С. А. И. с [ЕГН], и тримата жалбоподатели с постоянен адрес в [населено място], област Шумен, [улица]против Заповед № ЗД/Д-Н-ВП-032 от 27.06.2025г. на Директор на ДСП– [населено място], с която на основание чл.30 ал.2 във вр. с чл.29 т.2, т.6 и т.9 от ЗЗДетето е прекратено временно настаняването на детето С. А. И. в семейството на роднини– баба и дядо по бащина линия и детето е реинтегрирано в семейството на майката А. А. И. с постоянен адрес в [населено място], общ.Шумен, [улица].

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.