№ 12512
гр. С, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251110116792 по
описа за 2025 година
Предявен е иск от М. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“П. д-р Д А" № 8, ет.2, ап.2,
чрез адв.Н., със съдебен адрес гр.С, ул."П П" № 14, срещу „АПС Б Б“ ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Б” № 81Б, офис 3, за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника следните суми: главница по договор за потребителски
кредит № .../14.12.2007 г., в размер на 4130.25 лв., ведно със законна лихва от 24.06.2009 г. до
окончателното плащане на задължението и 182.61 лв. разноски, които суми са присъдени по
гр.д.№ 2261/2009 г. по описа на РС-Ш, и за събирането на които е образувано изп.дело № ...
по описа на ЧСИ Г К, рег.№... от КЧСИ.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че изп.дело е образувано по молба на „Т Б А К“ ЕАД въз основа
на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 2261/2009 г. по описа на РС-Ш. Обяснява се, че същински
изп.действия срещу длъжника не са извършвани, с изключение на шизпратени запорни
съобщения на 11.12.2017 г. Поради това, според ищеца, вземанията са погасени по давност.
Сочи се, че първоначалния кредитор е прехвърлил вземането на ответника „АПС Б Б“ ООД,
с което се обосновава пасивната легитимация на това дружество.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът се
позовава на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК ВКС, съгласно което по образуваните изп.дела преди
26.06.2015 г. давност не тече до този момент. Отетникът обръща внимание и че давността се
прекъсва с всяко депозирано от взискателя искане за прилагане на определен изпълнителен
способ.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, вземат писмено
становище по същество на делото.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК. Чрез
1
иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
/например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
плащане, прихващане и др/. В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. 2261/2009 г. по описа на РС - Ш, поради изтекла
погасителна давност.
С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите,
ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Не се спори между страните, като това се подкрепя и от събраните по делото писмени
доказателства, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 21.07.2009 г. въз основа на
заповед за изпълнение от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. № 2261/2009 г. по описа на РС-Ш, за
следните суми: сумата 4130.25 лева, представляваща главница за неизпълнение по договор
за потребителски кредит № .../14.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2009
г. до окончателното й изплащане, и разноски от 182.61 лв., дължими към „Т Б А К» ЕАД,
вземането за които е прехвърлено на ответника с договор за цесия, и за събирането на които
суми е образувано изп.дело №.../2011 г. по описа на ЧСИ А Т, рег.№... от КЧСИ,
преобразувано в изп.дело №.../2018 г. по описа на ЧСИ Р Р, рег.№... от КЧСИ. Последното е
прекратено с постановление от 14.04.2022 г., като въз основа на изп.лист е образувано нова
изп.дело №.../2022 г. по описа на Р Р, рег.№... от КЧСИ, прехвърлено при ЧСИ Г К, рег.№...
от КЧСИ с протокол от 21.09.2023 г.
По делото не се спори по фактите, спори се по правото. Погасено ли е вземането на
ответника срещу ищеца.
Съдът приема, че чл.117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и
размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.117, ал.2 ЗЗД
налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на
това, за установените с влязла в сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД е приложимо и същите се погасяват с 5-годишна давност. Предвид липсата на
други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да
тече от датата, на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 21.07.2009
г.
Видно от представеното копие от изп.дело №.../2011 г. по описа на ЧСИ А Т, рег.№...
от КЧСИ, преобразувано в изп.дело №.../2018 г. по описа на ЧСИ Р Р, рег.№... от КЧСИ,
същото е образувано на 21.03.2011 г. за принудително събиране на процесните сумите, за
които е издаден изпълнителен лист от 21.07.2009 г. Праводателят на ответника е подал
молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното
изпълнение, като в молбата е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и опис на
неговите движими и недвижими вещи. По посоченото изпълнително дело на 20.02.2013 г. е
наложен запор върху собствено на длъжника МПС, а именно лек автомобил Ш с рег.№...
/л.183 от делото/.
Освен това, по молба от „АПС Б Б“ ЕООД от 25.05.2015 г., това дружество е
конституирано като взискател, въз основа на представеното от него споразумение за
покупко-продажба и прехвърляне на вземания, сключено с първоначалния кредитор „Т Ю“
2
ЕАД.
По молба на взискателя, на 11.12.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на
длъжника в „П И Б“ АД и в „Р Б“ ЕАД /л.203/024 от делото/. По делото няма данни за
постъпили суми от запора, като в отговора на съобщението, от страна на „Р Б“ ЕАД е
посочено, че по сметката на длъжника няма наличност.
С постановление от 14.04.2022 г. ЧСИ Р Р е прекратил изп.дело при констатирано
наличие на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 08.12.2022 г. „АПС Б Б“ ЕООД е подало молба до ЧСИ Р Р за образуване на ново
изп.дело въз основа на същото изп.основание, а именно издадения на 21.07.2009 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2261/20009 г. по описа на РС-Ш. По новообразуваното
изп.дело №.../2022 г. по описа на ЧСИ Р Р са извършвани само справки и проучване на
имущественото състояние на длъжника.
С молба от 21.09.2023 г., взискателят е поискал изп.дело да бъде прехвърлено при
ЧСИ Г К. За целта е съставен от ЧСИ Р Р протокол за прехвърляне на изп.дело. С
разпореждане от 20.10.2023 г. ЧСИ Г К е образувал изп.дело № 4507/2023 г. със страни
взискател „АПС Б Б“ ЕООД и длъжник М. Д. И.. По същото на 25.10.2023 г. е изпратено
запорно съобщение до „П И Б“ АД, до „Банка ДСК“ ЕАД и до ТП на НОИ-С-град, С писмо
от 25.10.2023 г., „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила ЧСИ, че по сметката на М. И. постъпват
суми от пенсия, поради което до получаване на други указания, на разположение на
титуляра ще бъде оставена сума в размер на минималната работна заплата, а запорът ще се
изпълнява за горницата. С писмо от 30.10.2023 г. ТП на НОИ-С-град е уведомило ЧСИ, че
удръжки от пенсията на длъжника не могат да се правят, тъй като размерът й е под този на
минималната работна заплата.
С молба от 29.04.2025 г., взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни
способи – запор на банковите сметки на длъжника, както и на трудовото му възнаграждение.
При тези данни следва да се има предвид, че съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Тук
следва да се съобрази приетото в ТР № 3/2020 г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че първоначално образуваното изп.дело
срещу длъжника е прекратено по силата на закона на 11.12.2019 г., доколкото след
последното валидно изпълнително действие на 11.12.2017 г. - наложен запор върху
банковите сметки на длъжника, друго изп.действие не е поискано от взискателя, нито е
предприето служебно от ЧСИ. В случая няма значение дали съдебният изпълнител е
3
постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога го е направил, тъй
като този акт има декларативно, а не конститутивно действие.
Като съобрази постановките, залегнали в ТР № 3/2020 г. на ОСГТК ВКС, съдът
намира, че новата погасителна давност за вземанията, предмет на процесния изпълнителен
лист, е започнала да тече на 11.12.2017 г. /датата на извършване на последното
изп.действие/. Същата обаче е прекъсната в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.,
съобразно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. Отделно от това, с подадената на 08.12.2022 г.
молба пред ЧСИ Р Р за образуване на ново изп.дело, „АПС Б Б“ ЕООД е поискало
извършване на конкретно изп.действие, а именно запор на банковите сметки на длъжника,
поради което същата е в състояние да прекъсне давността според постановките, залегнали в
т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При тези данни съдът намира, че към момента на подаване на исковата молба по
настоящето дело, както и към настоящия момент не е изтекъл срок по-дълъг от 5 години, в
който кредиторът да е бездействал, поради което и задълженията на ищеца не са погасени по
давност.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане същият е направил с отговора на исковата молба. Претендираните от него такива се
изразяват в юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи съобразно
действителната фактическа и правна сложност на спора, в минималния размер от 100.00 лв.,
предвиден в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“П. д-р Д А" №
8, ет.2, ап.2, насочени срещу „АПС Б Б“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С, бул.”Б” № 81Б, офис 3, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: главница по договор за потребителски кредит № .../14.12.2007 г., в размер на
4130.25 лв., ведно със законна лихва от 24.06.2009 г. до окончателното плащане на
задължението и 182.61 лв. разноски, които суми са присъдени по гр.д.№ 2261/2009 г. по
описа на РС-Ш, и за събирането на които е образувано изп.дело № ... по описа на ЧСИ Г К,
рег.№... от КЧСИ.
ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“П. д-р Д А" № 8, ет.2, ап.2, да
заплати на „АПС Б Б“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Б” №
81Б, офис 3, сума в размер на 100.00 лв., представляваща направени от ответника разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4