РЕШЕНИЕ
№ 1356
гр. Русе, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520103938 по описа за 2022 година
П. И. Р. заявява, че е бил в трудово правоотношение с „Ел Еф Бус“ ЕООД, основано
на договор от 18.05.2021г., прекратено със заповед №13 от 01.07.2022г. на основание чл.326,
ал.1 КТ.
В периода 18.05.2021г. – 01.04.2022г. получавал основно трудово възнаграждение в
размер на 650 лева, а след 01.04.2022г., съобразно двустранно подписано допълнително
споразумение – 710 лева.
Твърди, че работодателят не му е изплатил следните суми:
2750 лева – дължимо трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2022г.;
468.67 лева – обезщетение по чл.224 КТ за 12 дни неизползван платен годишен
отпуск.
Въпреки многократно проведените разговори, до датата на предявяване на иска
ответникът не погасил задължението си, с оглед което молителят претендира мораторна
лихва върху главницата.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Цар Освободител“№156,
представлявано от управителя Б.Б.Х. да му заплати сумите:
2750 лева – дължимо трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2022г.;
468.67 лева – обезщетение по чл.224 КТ за 12 дни неизползван платен годишен
отпуск;
Лихви върху сумите от момента на забавата до 27.07.2022г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 27.07.2022г. до окончателното им изплащане.
1
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – „Ел Еф Бус“ ЕООД не е депозирал отговор на
исковата молба, не ангажира доказателства. В о.с.з. заявява, че трудовото възнаграждение за
месеците април и май е платено своевременно.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №32/18.05.2021г., по силата на който П. И. Р. изпълнявала длъжността „шофьор
автобус“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов
стаж. В т.6, б.“г“ от контракта е предвиден 3 месечен срок на предизвестие при прекратяване
на трудовия договор, уговорен в полза на работодателя.
Въз основа допълнително споразумение от 01.04.2022г. основното трудово
възнаграждение на ищеца е увеличено на 710 лева.
Със заповед №13/01.07.2022г. трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.326, ал.1 КТ. Като причина се сочи: „Отправена молба от страна на работника за
прекратяване на трудовия договор и спазено предизвестие“. Указано е, че работодателят
дължи обезщетение по чл.224 КТ за 12 дни неизползван платен годишен отпуск.
Предвид оттегляне на част от претенциите, в о.с.з. производството е прекратено,
досежно иска за заплащане трудово възнаграждение за месеците април и май 2022г.; за
разликата над 582.47 лева до предявените 750 лева – трудово възнаграждение за м.юни
2022г. и акцесорните претенции за периода до 27.07.2022г.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.224; чл.245 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
П. Р. претендира трудово възнаграждение за м.юни 2022г. в нетен размер 582.47 лева,
ведно със законната лихва, считано от 27.07.2022г. и 421.80 лева – нетен размер на
обезщетение по чл.224 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2022г.
„Ел Еф Бус“ ЕООД признава иска така, както е предявен. Признато е право, с което
ответникът може да се разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави.
Предвид признанието на иска, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът
намира, че претенциите следва да бъдат уважени изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски,
съразмерно с уважената част от претенциите. П. Р. е заплатил възнаграждение за
процесуални представителство в размер на 400 лева, от които ответникът следва да заплати
124.81 лева.
На основание чл.78, ал.2 и ал.4 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски
в размер на 295.83 лева.
По компенсация между двете вземания, П. Р. следва да заплати на ответното
дружество сумата 171.02 лева.
2
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по
сметка на РРС държавна такса в размер на 100 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, бул.“Цар Освободител“№156, представлявано от управителя Б.Б.Х. да заплати на П.
И. Р., ЕГН ********** с адрес: град М., ул.“Б.К.“№............сумите:
582.47 лева – дължимо трудово възнаграждение за м.юни 2022г. (нетен размер),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2022г. до окончателното й
изплащане;
421.80 лева – обезщетение по чл.224 КТ за 12 дни неизползван платен годишен
отпуск (нетен размер), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2022г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. И. Р. , ЕГН ********** да заплати на „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК
********* разноски в размер на 171.02 лева.
ОСЪЖДА „Ел Еф Бус“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС
държавна такса в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3