О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова
изслуша докладваното от съдията административно
дело № 798/2016г.
Производството
е по реда на чл.4 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/ във връзка с чл.107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е въз основа на
жалба от А.Л.Д.-М. срещу акт за
установяване на задължения по декларация с №МД-АУ-449/12.09.2014г., издаден от
главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
В жалбата се твърди, че актът за установяване на задължения по
декларация /АУЗД/ не е бил надлежно съобщен на А.Л.Д.-М. от органите за
приходите и за неговото съществуване жалбоподателката е разбрала на 07.03.2016г.
от покана за доброволно изпълнение, изпратена от частния съдебен изпълнител И С
по повод на образувано изпълнително дело №20157120401655 с взискател община
Варна.
Иска се отмяна на обжалвания АУЗД, с който са определени
задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци
/ТБО/ за периода 2009г.-2013г. ведно със законната лихва за периода до
12.09.2014г. в частта, в която са начислени задължения по декларация
вх.№*********/15.07.2008г. относно магазин №3, офис №2 и апартамент №9 в
гр.Варна, ул.“Халил Ефенди“ №4, поради заплащането им с нареждане на частен
съдебен изпълнител Н. Д. по изпълнително дело №20138070400030, както и в частта
на определяне на задължения за ап.19 в гр.Варна, ул.“Халил Ефенди“ №4, за която
жалбоподателката твърди, че не е нейна собственост.
От писмо вх.№5466/31.03.2016г. на дирекция „Местни данъци“ при
община Варна става ясно, че оспорения АУЗД е бил съобщен на адресата му с
известие за доставяне от 19.09.2014г. с № ИДРS 9000 01 VOMPX, приложено в оригинал по делото. Във връзка с оспорването на
подписа на получател в него, че същия не е на А.Л.Д.-М., нито на останалите
членове на домакинството ѝ, които живеят на същия адрес, съдът изиска
справка от Столична община, район „Овча купел“ за лицата живеещи на адрес:
гр.София, ж.к.“Овча купел“ бл.516 вх.В етт.5 ап.36. Такава беше предоставена с
писмо вх.№8689/31.05.2016г. и стана ясно, че живущите на този адрес са М Г М , А.Л.Д.-М.
и Д. М.М..
Изводът от назначената почеркова експертиза с
вх.№13234/01.09.2016г., изготвена от вещото лице Е.А.А. е, че подписът, положен
срещу „подпис на получател“, графа „получател“
в известие за доставяне № ИДРS 9000 01 VOMPX не е
изпълнен от М Г М , А.Л.Д.-М. и Д. М.М.. Следователно, АУЗД не е бил надлежно
съобщен на задълженото лице и срокът за неговото обжалване е започнал да тече
от получаването на поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело
№20157120401655, образувано пред частен съдебен изпълнител И С с рег.№712.
Ответникът в лицето на директора на дирекция „Местни данъци и
такси“ при община Варна чрез юрисконсулт Е. Д. оспорва жалбата като
неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В писмената защита с вх.№6712/10.04.2018г. се
подчертава, че законосъобразността на обжалвания акт се установява от
заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. Сочи се, че в дадения от съда
срок, А.Д.-М. *** задълженията по АУЗД№МД-АУ-449/12.09.2014г. в едно с главници
и лихви, като са останали неплатени разноските към частния съдебен изпълнител с
рег.№712 по изпълнително дело №1655/2015г. Отбелязано е, че община Варна,
дирекция „Местни данъци“ е издала нов АУЗД №МД-АУ-3580/26.04.2016г., връчен на А.Д.-М.
на 11.07.2016г., който не е оспорен от
лицето и не са заплатени определените с него задължения към община Варна за ДНИ
И ТБО. Този вид публични задължения към община Варна не са погасени от страна
на А.Д.-М. за 2017г. и за 2018г.
С обжалваният акт са установени задължения на А.Л.Д.-М. *** за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. въз
основа на декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№*********/15.07.2008г.,
с вх.№*********/11.09.2009г., с вх.№*********/11.09.2009г. и с вх.№*********/11.09.2009г., както следва:
ДНИ в общ размер от 3740.95 лева и лихви
за забава към 12.09.2014г. в общ размер от 1182.89 лева, ТБО в общ размер от 3824.12
лева и лихви за забава към 12.09.2014г. в общ размер от 1238.21 лева.
Жалбоподателката чрез своя пълномощник адв.В. изрично подчертава,
че не оспорва, че в процесния период община Варна е извършвала дейности по сметосъбиране, сметоизвозване,
депониране и поддържане на обществени площи в района, където се намират
декларираните от нея недвижими имоти.
Вещото лице Г.Г. в съдебно-счетоводната експертиза с вх.№17919/29.11.2016г.
е изчислило публични задължения на жалбоподателката към община Варна за ДНИ и
ТБО в същите размери като тези, посочени в АУЗД. Установено е, че плащанията от 28.09.2009г. и от 01.03.2010г.
в общ размер от 597.59 лева се отнасят за процесните имоти, декларирани с
посочените декларации по реда на чл.14 от ЗМДТ. Не са установени данни за
извършени плащания от ЧСИ Д. във връзка с осъществени от нея публични продажби
на три имота, декларирани от жалбоподателката, а именно: офис 2 по
постановление №807 на ЧСИ, магазин 3 по постановление №807 на ЧСИ и апартамент
9 по постановление №807 на ЧСИ. Заключението на вещото лице е прието без
оспорване от страните по делото.
Въз основа на заключение вх.№2206/10.02.2017г. по допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от Г.Г. се установява, че за имоти:
ап.13, паркомясто 11 и паркомясто 12 дарени от А.М. на Л. М., задълженията са
били начислявани и събирани по партидите на собственика – Л. М., без да са били
обвързани с ползвателя на тези имоти – А.М., което е видно и от
справката-хронология, представено по делото от община Варна. От нея вещото лице
установява, че са били извършени плащания за ДНИ в размер на 3 776.21 лева
и за ТБО в размер на 3 163.76 лева, както и лихви в размер на 612.45 лева.
Вещото лице е направило заключението, че с така извършените плащания изцяло са
платени задълженията за главници за ДНИ и ТБО, начислени в периода март 2009г.
– декември 2015г. включително. По отношение на имотите, дарени от А.М. на Д. М.,
вещото лице е установило, че собственичката Д. М. е подала декларация по чл.14
от ЗМДТ, в която А.М. е посочена като ползвател на паркомясто 1 по нейна
декларация вх.№*********/11.09.2009г., паркомясто 7 по нейна декларация
вх.№*********/11.09.2009г. и ап.18 по нейна декларация
вх.№*********/11.09.2009г. Въз основа на тези декларации в община Врана са
заведени отделни партиди по ЕГН на собственичката /ПМ1 – 9006026797004, ПМ 7 –
9006026797003 и ап.18 – 9006026797002, като задълженията по тези партиди са
обвързани с ползвателя на имотите – А.М. и се начисляват по партидите на
имотите, но по ЕГН на ползвателя. От анализа на движението по партидите на Д. М.
е установено, че към 26.01.2017г. се водят надвнесени суми за ДНИ и ТБО за
трите имота /ап.18, ПМ 1 и ПМ 7/ в размер на 503 лева, внесени на 12.05.2016г. С обжалвания АУЗД не са начислени задължения
на А.М. за периода март-декември 2009г. за ап.18, ПМ 1 и ПМ7, а само за януари и февруари 2009г. По
партидата на имотите, дарени от А.М. на Д. М., вещото лице е установило, че са направени
плащания, с които изцяло са погасени задълженията за ДНИ и ТБО за 2009г. От
анализа на представените хронологични извлечения от община Варна, експертът е
направил заключението, че задълженията от 3 163.76 лева, начислени в
периода март 2009г. – декември 2015г. за ДНИ и ТБО относно имоти: ПМ 1, ПМ 7 и
ап.18 са изцяло заплатени. В експертизата е посочено, че от справката по
имотните партиди за офис 2, магазин 3 и ап.9 към 16.07.2013г. по ЕГН на А.М. са
начислени и непогасени задължения за главници за ДНИ и ТБО в общ размер от
5 515.53 лева.
От отчета, представен от ЧСИ №807 Н. Д. е видно, че по
изпълнително дело №30/2013г. е била преведена сумата от 12 627.95 лева,
представляваща дължими местни данъци и такси към община Варна, за имотите,
декларирани от жалбоподателката и продадени на публична продан. От преводно
нареждане от 10.04.2017г. става ясно, че ЧСИ Н. Д. е превела в полза на община
Варна сумата от 5 515.53 лева, представляваща ДНИ и ТБО за офис 2, магазин
3 и апартамент 9, дължима по оспорения АУЗД.
Плащането се потвърждава и от удостоверение изх.№5388/19.04.2018г. на
ЧСИ с рег.№807 Н. Д.. От удостоверение изх.№5388 от ЧСИ Д. е видно, че
изпълнително дело №30/2013г. и присъединено към него изп.дело №436/2013г. е
извършена публична продан на недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, ул.“Халил
Ефенди“ №4: офис 2 на ет.2, магазин 3 на ет.1 и ап.9, за които няма посочени
задължения за ДНИ и ТБО в справката на община Варна. Тези обстоятелство и изводи
са отразени и в повторно допълнителното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза с вх.№8378/23.05.2017г. на Г.Г..
Според заключение вх.№10936/03.07.2017г., изготвено от вещото лице
Г.Г., общия размер на лихвите за закъснение по отношение на публичните
задължения за ДНИ и ТБО в три варианта:
към 16.07.2013г. – датата на постановленията за възлагане на въпросните имоти,
към 10.04.2017г. – датата на извършено плащане от страна на ЧСИ на главницата
по процесните задължения към община Варна и към 12.09.2014г. – датата на
съставяне на обжалвания АУЗД. Според тази допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, лихвите за забава във връзка със задълженията за ДНИ и ТБО към
16.07.2013г. са в общ размер на 1114.42 лева, тези към 12.09.2014г. са в общ
размер на 1741.97 лева и лихвите към 10.04.2017г. са в общ размер от
3 166.93 лева. Жалбоподателката
представи преводно нареждане от 15.11.2017г., с което сумата от 3 166.93
лева е платена към община Варна.
Следователно, двете платени суми, тази от ЧСИ в размер на 5 515.53 лева и другата,
платена от А.М. в размер на 3 166.93 лева правят общо 8 682.46 лева. Задълженията
по обжалвания АУЗД са в общ размер от 9 986.17 лева, от които главница за
ДНИ и ТБО в общ размер от 7 565.07 лева и лихви за забава към 12.09.2014г.
в общ размер от 2 421.10 лева. Налице е разлика от 1 303.71 лева, но
предвид установената от счетоводните експертизи надвнесена сума от 503 лева,
действителната неизплатена към този момент сума по АУЗД МД-АУ-449/12.09.2014
г. е в размер на 800.71 лева.
С оглед на непогасената част от публичните задължения на А.М.,
АУЗД следва да бъде разгледан от директора на дирекция „Местни данъци“ при
община Варна, поради следните съображения:
Актът
е издаден на основание чл.
107 ал.3 ДОПК и съгласно чл.107 ал.4 ДОПК може да се обжалва в
14-дневен срок от получаването му пред директора на ТД, чийто правомощия в
случая се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната
община, съгласно чл. 4
ал.5 ЗМДТ.
Съгласно
чл. 107 ал.4 ДОПК издаденият АУЗД може да
се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция. Съгласно чл. 4
ал.5 ЗМДТ правомощията на решаващ орган се упражняват от ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община, т.е. в случая компетентният да
разгледа жалбата против АУЗД е директорът на дирекция "Местни данъци"
при община Варна. На обжалване пред административния съд подлежи актът за
установяване на задължения по чл. 107 ДОПК в частта, която не е отменена с решението на решаващия орган -
съгласно чл.
156 вр. чл.
144 ДОПК.
Жалбата
против акт за установяване на задължения по чл.
107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-449/12.09.2014 г. е подадена чрез директора на
дирекция „МДТ“ при община Варна и е постъпила в Административен съд-Варна с
вх.№ 4877/23.03.2016г.
Предвид
факта, че жалбата, предмет на адм.д.№ 798/16 г. по описа на Адм.съд-Варна е
подадена чрез община Варна, дирекция "МД" в срока за обжалване на
издадения акт за установяване на задължения, съдът намира, че производството по
делото следва да се прекрати, а жалбата да се изпрати по компетентност на
директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна.
С
оглед гореизложеното и като взе предвид, че не е спазена процедурата по
обжалване на акта по административен ред, съдът намира, че съдебното
производство следва да се прекрати и същото да се изпрати по компетентност на
директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна за изпълнение
разпоредбите на ДОПК относно обжалване на акта като компетентен да се произнася
по жалбите срещу АУЗД по чл. 107
от ДОПК.
Съгласно
чл.
130, ал. 4 от АПК вр. §2 от ДР
на ДОПК съдът, ако намери, че делото му е неподведомствено, го изпраща на
надлежния орган, който в случая е директора на дирекция "Местни
данъци" при община Варна. Във връзка с това, съдът трябва да отмени
определението си, с което е даден ход на устните състезания.
Този
изход на делото не дава основание на нито една от двете страни за присъждане на
съдебни разноски.
Водим
от изложените мотиви и на основание 130 ал. 4 от
АПК вр. §2
от ДР на ДОПК, Варненският административен съд, ХІХ състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ свое
протоколно определение от съдебното заседание на 29 март 2018г., с което е
даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 798 по описа за 2016г. на Варненски административен
съд.
ИЗПРАЩА ПО КОМПЕТЕНТНОСТ
на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна жалбата на А.Л.Д.-М. срещу акт
за установяване на задължения по декларация с №МД-АУ-449/12.09.2014г., издаден
от главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред
Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: