О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/19.01.2023 г., гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 33 по описа на съда за 2023
г., намира следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на „СБР-Тузлата“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Балчик, п.к. 9600, местност „Тузлата“, представлявано от управителя д-р К.К.С.,
срещу мълчалив отказ на кмета на община Балчик по сигнал-искане с вх. №
29-00-307/30.11.2022 г. за издаване на заповед по чл. 57а от ЗУТ за премахване
на незаконни преместваеми обекти в ПИ с идентификатор 02508.62.667 по КК на
град Балчик, собственост на дружеството. В жалбата се излагат съображения, че на
30.11.2022 г. жалбоподателят е отправил сигнал до кмета на община Балчик с
искане за издаване на заповед по реда на чл. 57а от ЗУТ за премахване на
незаконни преместваеми обекти – бараки, каравани и контейнери, разположени в
неговия поземлен имот. На 07.12.2022 г. е изтекъл 7-дневният срок, в който е
следвало да бъде съставен и връчен констативен акт по чл. 57а, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, а на 14.12.2022 г. е изтекъл срокът, в който кметът на община Балчик е
следвало да издаде заповед по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ. Такава до настоящия момент
не е издадена, поради което е налице формиран мълчалив отказ, подлежащ на
обжалване в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Иска се отмяна на мълчаливия отказ
и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по
сигнала с указания за издаване на заповед по чл. 57а от ЗУТ в определен от съда
срок на основание чл. 172, ал. 2 – 3 и чл. 174 от АПК. Претендира се присъждане
на сторените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – кметът на община
Балчик, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост
на жалбата поради липса на акт, подлежащ на съдебен контрол. Твърди, че правомощията
по чл. 57а от ЗУТ кметът упражнява служебно в условията на оперативна
самостоятелност и не е обвързан дори от основателните сигнали на гражданите и
юридическите лица. Затова непроизнасянето му по искането за издаване на заповед
по чл. 57а от ЗУТ не формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно оспорване.
Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а производството по нея да бъде прекратено. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
Съдът, като постави на разглеждане
жалбата, намира, че тя е процесуално недопустима по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е мълчалив отказ на кмета на община Балчик да издаде заповед за премахване
на преместваеми обекти по искане на дружеството – жалбоподател, подадено на
30.11.2022 г.
Мълчалив отказ по чл. 58,
ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в законоустановените срокове на нормативно скрепено
задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него
искане. Следователно не всяко непроизнасяне от сезирания с искане
административен орган попада в хипотезата на чл. 58 от АПК, а само това, за
което органът е оправомощен и задължен да се произнесе по силата на специална
норма и в конкретно определен срок.
В случая липсва формиран мълчалив отказ на
кмета на община Балчик, тъй като не е налице нормативно уредено задължение за
издаване на заповед по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ по искане за премахване на
незаконно поставени преместваеми обекти. От това следва, че последиците от
липсата на отговор по подаденото искане не са с административноправен характер,
поради което непроизнасянето на органа не може да се квалифицира като мълчалив
отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Преценката на органа да издаде заповед по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е самостоятелна и не е обвързана с произнасяне по постъпилото искане, тъй
като е нормативно определено, че органът действа служебно.
Наличието на годен за
обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на съдебното производство, а нейната липса препятства надлежното
упражняване на правото на жалба.
С оглед на това подадената жалба
се явява процесуално недопустима поради липса на предмет и следва да се остави
без разглеждане, а производството по нея – да бъде прекратено.
При този изход от спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.
24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „СБР-Тузлата“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град Балчик, п.к. 9600, местност „Тузлата“,
представлявано от управителя д-р К.К.С., срещу мълчалив отказ на кмета на
община Балчик по сигнал-искане с вх. № 29-00-307/30.11.2022 г. за издаване на
заповед по чл. 57а от ЗУТ за премахване на незаконни преместваеми обекти в ПИ с
идентификатор 02508.62.667 по КК на град Балчик, собственост на дружеството.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 33/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОСЪЖДА „СБР-Тузлата“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Балчик, п.к. 9600, местност
„Тузлата“, представлявано от управителя д-р К.К.С.,*** сумата от 100 лева,
съставляващи разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия :