Р Е Ш Е Н И Е
№2841/6.7.2020г.
гр.Варна,06.07.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16 517 по
описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцата по делото М.Т.Р., ЕГН **********, с адрес *** А,
чрез адв. Ц.Б.,***, с адрес за връчване на книжа *е
сезирала РС Варна с предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове против ответника О. Д.
Н. М. В. *.
Исковата молба се основава на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства: През периода от 01.08.2017 г. до 30.09.2019
г. ищцата полагала труд като „младши инспектор“ при Трето РУ-ОД МВР Варна,
което РУ се намирало на структурно подчинение към О. Д. Н. М. В.. Съгласно
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът /т.е. М.Р./ бил със
статут на държавен служител. Орган по назначаването се явявал директорът на
ОДМВР - Варна по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121 з-140/24.01.2017
г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017
г. За процесния период ищецът полагал труд на 12-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.По силата на чл. 178, ал. 1, т. З
от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното
кореспондирало и на Закон за държавния служител. Съгласно чл. 67, ал. 1 от него
брутната заплата се състояла от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Извънредният труд при работещите на смени не се компенсирал с допълнителен
платен отпуск, а се заплащал с допълнително възнаграждение, според размера на
положения труд. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана
в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е била продължителност
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.От 14.10.2016г.
съгласно чл. 187, ал. З от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като
съгласно ал. 5, т. 2, работата извън редовното работно време се компенсирала с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие
следвало ,според ищеца да бъдат изплатени на служителите до края на месец
април, за второто - до края на месец юли, и т.н.Преди 14.10.2016г. работното
време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно. И при действието на
двата варианта възнаграждението за положения труд се дължало в месеца следващ
месеца на полагането на труда, както гласял чл. 33, ал. 1 от Наредба
8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Предметът на иска, пояснява
ищецът, че произтича от размера на нощния труд полаган в системата на МВР,
както и от нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До
началото на април 2015 г. имало изрична разпоредба за преобразуването му при
изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова
Наредба, относно работното време тази методика,твърди ищецът, че останала
неуредена със специална норма и следователно трябвало да се прилага общата
такава. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.Понятието „нощен труд“ , подчертава ищецът в исковата си молба,че
намирало своето легално определение в чл. 140 от Кодекса на труда КТ/,
съгласно който: „ал. 1 - нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа.; ал. 2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
„Следователно ,прави извод ищецът, коефициентът се определял като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Заплащането на нощния труд като такъв и
заплащането след преобразуването му били уредени с две различни правни норми на
чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, което ги правело различни правни институти. Двете
плащания се дължали кумулативно и независимо едно от друго. Това било пряко
следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагали 8 часа
нощен труд, по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично разграничил
заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179 от същия.
Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период
и умножаването им с коефициент 1,143 се явявала своеобразен извънреден труд, за
който следва да се прилага съответната часова ставка. Изрично уточнява ищецът в
исковата си молба, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане
на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендира допълнително
възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо
отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.
Ясно е заявено в исковата молба, че ищецът претендира допълнително
възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете
положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на посочените
общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите
на МВР.Изчисленията направени от ищеца за всеки отчетен месец – ВСЯКО
ТРИМЕСЕЧИЕ от август 2017 г. от процесния период от 05.08.2017 г. до 30.09.2019
г., са направени в обстоятелствената част на исковата молба /стр. 3-та/, като
резултатите са посочени в колони: месец, нощен труд, разлика – коефициент
1,143,дължима сума:
|
Юли –септември 2017г. |
120 часа |
17,160 часа |
143,11 лв. |
|
Октомври -декември |
136 часа |
19,448 часа |
162,20 лв. |
|
Януари-март 2018г. |
144 часа |
20,592 часа |
171,74 лв. |
|
Април-юни 2018г. |
120 часа |
17,160 часа |
143,11 лв. |
|
Юли - септември 2018г. - |
144 часа |
20,252 часа |
171,74 лв. |
|
Октомври-декември 2018г. |
112 часа |
16,016 часа |
133,57лв. |
|
Януари-март 2019г. |
128 часа |
18,304 часа |
152,65 лв. |
|
Април-юни 2019г. |
144 часа |
20,592 часа |
171,74 лв. |
|
Юли-септември 2019г. |
152 часа |
21,736 часа |
181,28 лв. |
Основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се определяло с Наредба 8121 з-919/13.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник. Претенцията за
главницата се формирала като разликата между часовете положен нощен труд преди
и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143, умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана
при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187,
ал. 6 от ЗМВР, /като претенцията е изброена по тримесечия и суми даващи общия
сбор на претендираната главница/.
За периода от 01.08.2017г. до 30.9.2019 г. М.Р. обобщава, че
положила общо 1200 /хиляда и двеста/
часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1371,60
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до своеобразен извънреден
труд от 171,60часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от
ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение,
увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, задължението на ответника към
ищеца за целия период възлизало на 1431,14 лв. главница.
При тези твърдения е отправеното и искане по см. на чл.
127, ал. 1, т. 5 ГПК
а именно да бъде постановено Решение по
силата на което да бъде осъден ответника О. Д. Н. М. В.да заплати на ищеца М.Т.Р., ЕГН **********, СУМАТА от 1 431,14 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 171,60 часа за целия процесен период от 01.08.2017
г. до 30.09.2019г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законовата лихва
върху главницата,считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.Обективирано
е искане за присъждане на всички направени по делото разноски, включително
разходи за адвокатска защита.На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е
посочил следната адвокатска банкова
сметка, ***: IB AN: * ; BIC: ***. На последно място в исковата си молба М.Р.
е обосновала избора си на РС Варна като местно компетентен да разгледа спора по
същество и е направила и доказателствени искания.
Предявените искове са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване като главният иск е с
правна квалификация чл. 178, ал. 1, т.
3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР а акцесорния с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В СРОКА по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор. На първо място ответникът намира предявените искове за допустими,
предявени пред надлежен първоинстационен съд, като не
прави възражения за неподсъдност на иска. По същество в отговора на искова молба
ответникът оспорва изцяло предявените искове – както за сбора от главни
задължения, така и акцесорния иск за законна лихва.Ответникът оспорва, че ищцата за периода 1.8.2017
г. – 20.8.2017 г.е заемала сочената в исковата молба длъжност при ответника,
като твърди и представя доказателства – Кадрова справка, че ищцата встъпила в
посочената длъжност на 21.08.2017 г.По отношение на претенцията с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за исковата сума, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен труд към дневен
такъв за процесния период, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането, според ответника следва да се
вземе предвид следното: Ответникът твърди, че приложимият закон, уреждащ служебно правоотношение е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл и КТ по арг. на чл. 142,ал. 2 ЗМВР. Предвид характера на заеманата от ищеца
длъжност през процесния период твърди ответника, че ищецът полагал труд и през
нощта /от 22.00 ч. до 6.00 ч./ като работното време на държавните служители се
изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите
на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал.3 ЗМВР. От алинея 5 на същата разпоредба, според ответника, било видно, че
работата извън редовното работно време до 280 ч. годишно се компенсирала по
следния начин: 1.Допълнителен платен годишен отпуск за работна в работни дни и
с възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; 2. Възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите, работещи на смети.
Ищецът предвид заеманата от него длъжност, сочи ответника, в процесния период
работил на 12 часови смети, определени със Заповед № 365 з – 3139/31.8.2016 г. относно
разпределение на работното време на държавните служители в ОД МВР Варна по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и §
86 ПЗР на ЗИД на ЗМВР /обн. ДВ, бр. 14/2015 г./ В
обобщение от изложеното в отговора на искова молба ответникът твърди, че ищецът е държавен служител а служебното
правоотношение на ищеца било уредено в специалния закон ЗМВР. Спирайки се на
правен анализ на приложимото към исковия период законодателно разрешаване на
въпроса относно заплащането на труда на служителите в правоотношение като на
ищеца, ответникът обобщава, че съгл. чл. 142 ал.2 ЗМВР правоотношението в което
се е намирал за исковия период ищеца е регламентирано със МВР. Твърди се, че
към момента за който е заявена претенцията е действала издадена от Министъра на
вътрешните работи, Наредба № 8121 з – 791/28.10.2016 г., респективно основание
за заплащане на исковата сума – главница ведно с лихви не било налице. С оглед
неоснователността на главния иск е изразено становище и за неоснователност на акцесорното искане за присъждане на законна лихва.По
същество ответникът желае ВРС да отхвърли исковете и да присъди в полза на
ответника съдебно - деловодни разноски.Изразено е становище по искането на
ищеца за допускане на ССчЕ като не е направено искане
за допълване на въпросите към ССчЕ, предвид
твърдението,че е налице чисто правен спор .От своя страна ответникът е направил
искане за приобщаване към материалите по делото на приложените с отговора на
искова молба заверени за вярност с оригинала копия на документи като писмени
доказателства .
В открито съдебно
заседание от 12.06.2020 г.,след изслушване на
заключението на в.л.Д.П. по допуснатата ССчЕ и
приобщаване на експертното заключение, ВРС е уважил исканията на ищцата М.Р. с
правни основание чл. 214 ГПК и чл.233 ГПК.Видно от протокола от
проведеното о.с.з. настоящият съдебен
състав е допуснал ИЗМЕНЕНИЕ на предявения предявения от М.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: *** *,
против О. Д. Н. М. В., с адрес: *, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр.
с чл. 187 ал. 5, т. 2 от Закона за МВР, чрез
намаляване на неговия размер, като същият от сумата от 1431,14 лв., да се счита предявен за сумата от 1272,98
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 175 часа, за периода от 01.08.2017 г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат от преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1.143 (като е посочен и начина на образуване на цялата искова сума по
отделните подпериоди по тримесечия ) ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда - 07.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.В частта в която е
направен отказ от иска за разликата над сумата от 1272,98 лв. до първоначално предявения размер от 1431,14 лв., на основание чл. 233 от ГПК производството по делото е прекратено.
В същото съдебно заседание ищцата,
представлявана от адв.Б. от ВАК желае ВРС да
постанови Решение, с което да уважи исковата
претенция съобразно направено изменение по чл. 214 от ГПК в съдебно заседание.
Моли за присъждане на разноските за водене на делото.Изрично е заявено и
възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.
В о.с.з. от 12.06.2020 г. представител на
ответната страна не се явява, но в писмено становище от 10.6.2020 г./ л. 451-
455/ е изразено становище за неоснователност и недоказаност на иска, като се
желае постановяване на Решение в този смисъл ведно с присъждане на разноски за
процесуално представителство –юрисконсултско възнаграждение съгласно списъка по
чл. 80 ГПК .
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в
съвкупност и поотделно, по вътрешно убеждение, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен, съдът
е отделил безспорните от спорните факти и обстоятелства по делото.Обявено е
било на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно по делото, че за процесния
период, но с начало 21.08.2017 г.
страните са били в служебно правоотношение, по което ищцата е заемала длъжност
„полицай“ в група ООР към Сектор „Охранителна полиция“ при ТРЕТО РУ ОД МВР
Варна, поради което е била със статут на държавен служител.Т.е. липсва спор относно наличието на служебно правоотношение между
ищцата и ответника.
Спорът, както може да
бъде установено дори и само от прочита на исковата молба и на отговора на
искова молба, има правен характер и се свежда до въпроса: Полагала ли е в исковия
период от време ищцата М.Р. труд, който следва да й бъде заплатен от ответника
?
Отговорът на този
въпрос следва да бъде даден на база събраните писмени доказателства по
делото,анализ на заключението по допуснатата / необходима според съда / ССчЕ и в съответствие с приложимите за исковия период
материални правни норми.
С отговора на искова
молба, от ответната страна са представени и по делото са приобщени по надлежния
ред относимите писмени
доказателства: кадрова справка рег. № 365р-56664/04.11.2019г., изготвена от
Началник сектор „Човешки ресурси” при ОД на МВР - Варна; заявления за ползване на платен годишен отпуск в периода 01.08.2017
г. - 20.08.2019 г. - 10 броя; справка от
АИС „ТРЗ” - МВР за въведени заявления за ползване на платен отпуск в периода
01.08.2016 г. - 30.11.2019 г. - 2 листа;
справка от АИС „ТРЗ” - МВР за
въведени болнични листи в периода 01.10.2016 г. - 25.10.2019 г.; платежни бележки от АИС „ТРЗ” - МВР за
периода 01.09.2017 г. - 30.09.2019 г. - 17 броя; протоколи за отчитане на труда на работещите на смени - извънреден труд и нощен труд в Трето РУ, с приложени месечни
графици за работещите на сменен режим в Трето РУ за периода 01.08.2017 г. -
30.09.2019 г. (от л. 52 до л. 435 по делото).
Писмените
доказателства следва да бъдат анализирани в съвкупност допуснатото и приобщено
по делото заключение на вещото лице Д.П.
от дата 22.05.2020 год. по съдебно - счетоводната експертиза.Заключението на вещото лице Д.П. е
приобщено по делото на листи от 456-ти до 461 –ви, като съдът възприема същото
като компетентно и обективно дадено. От констативно–съобразителната част на ССчЕ на в.л.П. се изяснява,че на база писмения доказателствен материал по делото /изброен по-горе / и
вписаното в СПРАВКИ 1, 2 и 3 вещото лице е достигнало и извело следните
заключения :
Вещото лице – експерт
счетоводител Д.П. заключава, че отработените смени 12/24 часови, съобразно
действително отработените дни в месеца са вписани по дати в справка 1, колона 2 – 155 броя . За периода от 01.08.2017 г. до 30.08.2019 г., общо
отработени часове нощен труд 1240 часа – заплатени 310,00 лева.Преизчислени положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 1415
часа общо, като разликата която се получава след преизчислението
с коефициент 1,143 – става 227 часа дневен
извънреден труд.На ищеца, заключава в.л. П., че е изплатен извънреден труд като
разлика между нормочасовете за месеца и часовете
положени при дежурства по график, както и полаган по Заповед в извън работно време.
Извънреден труд, получен при преизчисляване
на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, заключава вещото лице, че не е изплащан в периода
от 1.8.2017 г. – 30.09.2019 г., като общия размер на сумата за така вписания,
изчислен размер на извънреден труд 175 часа е равен на 1272,98 лева .
В.л. е посочило на последно място и размера на основно
месечно възнаграждение на ищеца – М.Р., съобразно периодите на промяна а
именно :01.08.2017 – 31.12.2017 г. ОМЗ 662,00 лв. ; 01.01.2018
г. – 28.02.2018 г.- ОМЗ 717,00 лв., 01.03.2018 г. – 31.12.2018 г. – ОМЗ 798,00
лева и от 01.01.2019 г. 890,00 лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Безспорно
е между страните, а и от събраните доказателства се потвърждава, че ищцата М.Р.
е бил назначена на работа в ОД МВР и като такава е имал статута на държавен
служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.В този смисъл от приложената на
лист 21 –ви кадрова справка, издадена от отвеника, се установява, че младши
инспектор М.Т.Р. е назначена в МВР със
Заповед № 365з-95/12.01.2017 год. на длъжност „стажант„ в
ОДП Варна, считано от 16.01.2017 г. Последователно от 01.08.2017 г. до 30.09.2019 г. е заемала длъжносттите както следва :
полицай в група „Охрана на обществения ред „ на сектор „Охранителна полиция „
към Трето РУ Варна при ОД МВР Варна,считано от 21.08.2017 г. ; старши полицай в
група „ Охрана на обществения ред „ на сектор „Орханителна полиция“ към Трето РУ Варна при ОД МВР Варна,считано
от 14.11.2018 г.
При
тези обективни факти по делото, съдът счита ,че приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период ищцата М.Р. е полагала
труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.Горният
извод се налага и от приложените по делото писмени доказателства, заключението
по ССчЕ, което съдът намира за обективно и пълно и
безпристрастно .
Съгласно разпоредбата
на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Спор между страните
няма, че за исковия период от време е имало промяна в нормативната база относно
заплащането на възнаграждението на държавните служители, които не са имали
статута на ЛРТП а тази промяна именно е довела до образуването на воденето на
множество искови производства в цялата страна. На съда е и служебно известно, че
за процесния вид правоотношения от 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от 2.08.2016 г). Текста на чл. 3, ал. 3 от Наредбата гласи, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, приложима към процесния период липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната
Наредба а в и предходните / е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане
на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В
противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата
М.Т.Р. за периода 01.08.2017 – 30.09.2019 г.е положила нощен труд от общо 262 часа (
сбора от
24+36+33+36+20+36+53+24 – СПРАВКА 2 от ССчЕ, л. 459
от делото ) който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо
на 1272,98 лева представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 175 часа.Видно от колона 6-та на Справка № 2
на ССчЕ (л.458 –ми и л. 459-ти
от делото) тази сума се получава от сбора на сумите за отделните подпериоди, включени в исковия период както следва: 48,04
лв.+102,09 лв.+155,58 лв.+158,62 лв.+173,04 лв.+ 136,99 лв.+ 152,80 лв. +193,01
лв. + 152,80 лв.
Т.е. дължимото се възнаграждение
на ищцата съобразно ССчЕ възлиза в размер на точно
1 272,98 лева. Тази сума се явява дължима от ответника, поради което
съдът намира, че предявената искова претенция за заплащането й е основателна и
доказана, поради което подлежи на уважаване по начина по който е заявена и
изменена в откритото съдебно заседание. При така установеното по делото и с
оглед акцесорния характер на искането намиращо
правното си основание в разпоредбата на чл.86, ал. 1 ЗЗД съдът присъжда и
законната лихва върху сумата от 1 272,98
лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.10.2019г. и до окончателното
изплащане на вземането .
С оглед изхода на
спора съдът следва да определи дължимите се разноски и такси .
Видно от л.463 – ти,
ищцата М.Р., чрез адв.Цв.Б.,
е представила Списък по чл. 80 ГПК, в който претендира един разход – сумата от 220,00
лева за адвокатско възнаграждение. На л.446 –ти по делото е приложен Договор за
правна защита и съдействие № ********** /08.06.2020 г. , който договор има
характера на разписка и отразява плащане в брой на адвокатско възнаграждение в
размер на 220 лева без ДДС. Този единствен разход като доказан и по основание и
по размер, следва да се присъди на ищцата. В тази връзка възражението на
ответника с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК заявено в условията на
евентуалност не следва да бъде разглеждано,т.к. и след измененията в Наредба 1
от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от 15.05.2020 г. заплатения
в брой адвокатски хонорар е съобразен с минимума .
На последно място с
оглед характер на спора, приложимостта на нормата на чл. 83 ГПК и на чл. 78 ,
ал. 6 ГПК съдът следва да възложи в тежест на ответната страна дължимата се
държавна такса.
При материален
интерес от 1 272,98 лева държавната
такса е равна на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50,00 лева. Таксата
която следва да бъде възложена в тежест на ответника възлиза на точно 50,92 лева. ВРС счита,че макар и по
делото да е извършено изменение на иска ведно със частен отказ на иска и частично
прекратяване,не следва да присъжда на основание чл. 78, ал.4 и ал. 8 ГПК
разноски за юрисконсултско възнаграждение,т.к. прекратяването е обусловено от
изменението на размера на иска и то посредством намаляване -процесуални
действия които са изцяло в интерес на ответника.
В обобщение, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 50,92 лева представляваща дължимата държавна такса за производството
и 180,00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Д.
Н. М. В.,
с адрес: * ДА
ЗАПЛАТИ на М.Т.Р., ЕГН **********,
с адрес *** *,
СУМАТА от ОБЩО 1272,98 лева (хиляда двеста седемдесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 175
часа, за периода от 01.08.2017 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат от
преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1.143 ведно със ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху главницата от 1272,98
лева,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -14.10.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал.1, т. 3 ,вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.
Д. Н. М. В., с адрес: * ДА
ЗАПЛАТИ на М.Т.Р., ЕГН **********,
с адрес *** *,СУМАТА от 220,00 лева (двеста
и двадесет лева )- представляваща направените
в производството от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, пред
настоящата инстанция , на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О. Д. Н. М. В., с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна СУМАТА от 50,92 лева (петдесет
лева и деветдесет и две стотинки)- дължима държавна такса и СУМАТА от 180,00 лева (сто
и осемдесет лева)- депозит за ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа
на Решението .
ПРЕПИСЪТ от Решението да
се връчи на страните чрез процесуалните йм представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: