Р Е Ш Е Н И Е
№ 396
гр.Горна Оряховица, 24.09.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ОСМИ състав, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
при
участието на секретаря Силвия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Славков
гр.д. № 1581 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Молба за прекратяване на граждански брак с развод по
взаимно съгласие, с правно основание чл.50 от Семейния кодекс.
Молителите С.Г.Ф. с ЕГН **********,*** и
Ф.С.Ф. с ЕГН **********,***, молят съда да прекрати брака им с развод при
условията на чл.50 от СК, като заявяват, че са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие за това. Представили са в писмен вид постигнатото между
тях споразумение по чл.51 СК за последиците от прекратяването на брака.
В съдебно заседание молителите лично и чрез
пълномощникът им адв. Д.П. от ВТАК, изразяват становище, че поддържат молбата и
депозираното писмено споразумение по чл.51 СК, като заявяват, че няма да правят
промени в него.
Съдът, след като изслуша становищата на молителите,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по
делото удостоверение за сключен граждански брак серия АК, № 000492/26.03.2001
г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 01/26.03.2001 г. от
Кметство с.С., общ.Г.О., страните са законни съпрузи, сключили граждански брак
на 26.03.2001 г.. Двамата нямат родени по време на брака деца, не притежават и
не обитават семейно жилище. Съпругата е заявила, че желае да възстанови предбрачното
си фамилно име – А.. Окончателната държавна такса ще се понесе по равно.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Молбата за прекратяване на граждански
брак с развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата се явява
основателна.
Налице са предпоставките на чл.50 и
чл.51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, без да се издирват
мотивите на страните за прекратяване на брака. Съдът се убеди в сериозното и
непоколебимо съгласие на молителите за прекратяване на брака им с развод, чрез
двукратно изразената им воля, а именно - при предявяване на молбата и на
проведеното открито съдебно заседание.Постигнатото между молителите
споразумение за последиците от прекратяването на брака, удовлетворява
изискванията по чл.51 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да
бъде утвърдено.
Предвид горното, молбата по чл.50 от СК се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена, като съдът прекрати брака на
молителите с развод по взаимно съгласие при уговорените в споразумението по
чл.51 от СК условия.
Съдът на основание чл.6 т.3 от „Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, определя ДТ по допускане на
развода в размер на 40,00 лв., вносима от молителите по равно. Доколкото при
завеждане на молбата е внесена ДТ в размер на 25,00 лв., останалата дължима ДТ
в размер на 15 лв. следва да се заплати от молителите по равно, а именно по
7,50 лева по сметка на ГОРС, ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.50 вр. чл.51 от
Семейния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
гражданския брак между С.Г.Ф. с ЕГН **********,*** и Ф.С.Ф. с ЕГН **********,***, за което е съставен Акт за сключен граждански
брак № 01/26.03.2001 г. на Кметство с.С., общ.Г.О., без да издирва мотивите за
прекратяване на брака.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК, уреждащо последиците от прекратяване на брака, както следва:
С.Г.Ф. и Ф.С.Ф. са поделили доброволно всички движими
вещи, придобити по време на брака, не притежават недвижимо имущество, не
притежават и не обитават семейно жилище, нямат общи влогове, фирми и дялове от
фирми и няма да си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
На основание чл.53 от СК, след прекратяване на брака с
развод, жената ще възстанови предбрачното си фамилно име „А.” и в бъдеще ще се
именува С.Г. А..
ОСЪЖДА Ф.С.Ф. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС окончателна
държавна такса за развод по взаимно съгласие в размер на 7,50 лева (седем
лева и петдесет стотинки), ведно с 5,00 лева /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.Г.Ф. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС
окончателна държавна такса за развод по взаимно съгласие в размер на 7,50 лева (седем
лева и петдесет стотинки), ведно с 5,00 лева /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………..