Решение по дело №16268/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             08.07.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА   

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16268 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №16268/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №237110 от 08.10.2019 г постановено по гр.д.№75131/18 г на СРС , 77 състав ;  в частта ,  с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Е.К.С. ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над 239,37 лева до предявения размер от 1697,50 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2015 г – м.04.2016 г за ап.№51 в гр.София ж.к.******, ведно със законната лихва от 13.09.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 49,34 лева до предявения размер от 465,02 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 13.09.2016 г – 10.09.2018 г ; както и сумата от 4,85 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2015 г – 10.09.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.09.2018 г по ч.гр.д.№60217/18 г на СРС , 77 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

 Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г/ след отчитане на средствата за дялово разпределение се изготвят изравнителни сметки и се издава обща фактура за потребената топлинна енергия респ.кредитни известия за същата . Прогнозно начислените суми не са изискуеми , а стават изискуеми едва след издаване на общата фактура и процесните суми не са погасени по давност . За сумите за дялово разпределение е приложима 5-годишна погасителна давност .

Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба .  Давността за процесните месечни вноски и дялово разпределение е 3-годишна .

Третото лице помагач на ищеца „Н.“ ЕАД не взема становище по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 09.10.2019 г и е обжалвано в срок на 22.10.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично исковете за СРС е приел следното . Ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот , а задълженията са доказани частично от изслушаната пред СРС комплексна експертиза . С оглед подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.09.2018 г погасени по давност са претендираните задължения за топлинна енергия за периода 05.2014 г – 07.2015 г . Изцяло дължима е главницата за дялово разпределение от 17,60 лева . Дължат се част от претендираните лихви за забава върху главницата за топлинна енергия , а лихви върху главницата за дялово разпределение не се дължат , тъй като липсва покана за плащане .

Решението на СРС е правилно като краен резултат в обжалваната част .

Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. Главницата за доставена топлинна енергия е погасена дори за по-голям период – включително за м.08.2015 г. По ОУ /2014 г/ месечните дължими суми са изискуеми след покана – тридесет дни след публикуване на сметките от страна на  ищеца на сайта му. Няма данни за публикуване на сметките на ответниците на сайта на ищеца . Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало. В случая е видно от представените писмени доказателства и комплексна експертиза , че ежемесечните съобщения към фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Заявлението от 13.09.2018 г и последващата исковата молба по чл.422 ГПК са прекъснали давността за вземанията за периода 09.2015 г - м.04.2016 г.

Главницата за дялово разпределение е присъдена изцяло и в тази част липсва въззивна жалба .

По отношение на лихвите за забава върху главницата за топлинна енергия СРС неправилно е приел , че такива се дължат . По делото не са представени доказателства за публикуване на процесните фактури в интернет респ.не е установен точният им падеж и датата на забава по чл.86 ал.1 ЗЗД . Липсва покана и по отношение на лихвите за забава върху главницата за дялово разпределение . И в тази част решението на СРС е правилно .  

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част и в частта за разноските . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №237110 от 08.10.2019 г постановено по гр.д.№75131/18 г на СРС , 77 състав ;  в частта ,  с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Е.К.С. ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над 239,37 лева до предявения размер от 1697,50 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2015 г – м.04.2016 г за ап.№51 в гр.София ж.к.******, ведно със законната лихва от 13.09.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 49,34 лева до предявения размер от 465,02 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 13.09.2016 г – 10.09.2018 г ; както и сумата от 4,85 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2015 г – 10.09.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.09.2018 г по ч.гр.д.№60217/18 г на СРС , 77 състав ; както и в частта за разноските .

 

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на Е.К.С. ЕГН ********** от гр.София сумата от 150 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на „Н.“ ЕАД като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.