О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2021 Дупница
Номер Година Град
ГО, IV-ти
Районен съд
– Дупница състав
04.03. 2021
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2156 2019
дело №
по описа за
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано по искова молба,
предявена от „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец
считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под №
20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева -
Изпълнителен директор и Е. Димитров Кръстев - Прокурист, чрез пълномощника си
юрисконсулт Р.М., съдебен адрес:*** срещу Е.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***.
С решение, постановено по делото на
10.12.2020г., съдът на основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е признал за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите както следва: 5 387, 78 лева - главница по договор за
заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 21.04.2017г. до изплащане на вземането; 962, 27 лева - договорна лихва за
периода от 25.12.2015г. до 19.04.2017г.; 39,
65 лева - санкционна лихва за периода от 02.01.2016г. до 19.04.2017г. и 120,00 лева - дължими такси и разноски,
за които суми в полза на „Банка ДСК” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. дело №
717/2017г. по описа на РС – Дупница и които вземания са прехвърлени на ищеца в настоящото
производство с договор за цесия от 22.06.2017г., сключен между него и заявителя
по ч.гр.дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница „Банка ДСК” ЕАД и осъдил ответника да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски в общ размер на 1 356, 81 лева.
В молба, в която се съдържа искане с правно основание
чл. 248 ГПК и която молба е предмет на настоящото производство ищецът сочи, че
постановявайки решението по делото частта за разноските, съдът не е присъдил
поисканите такива от ищеца в размер на 15, 00 лева за държавна такса, платена
от него за въззивно обжалване на определение, с което производството по делото
е било прекратено първоначално, както и сумата от 180, 19 лева, представляваща държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.дело № 717/2017г. по описа на РС –Дупница.
Ответникът по молбата за изменение
на решението в частта за разноските чрез назначения му от съда особен
представител, не е изразил становище.
След обсъждане на молбата, и
постановеното по делото решение, съдът намира същата за допустима и основателна, по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен
акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата
хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай
допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при
формиране волята на съда, което не е така в настоящият случай
- съдът е формирал воля по направеното искане за разноски и изрично я е отразил
в акта си. Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при
налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай,
искането не е за допълнително
произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По реда на
изменението, съдът може да промени
и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски,
въпреки първоначалния си отказ да стори това - така определение №
234/14.09.2016 год. на по ч. гр. д. № 2904/2016 год. на ВКС, I г. о. В случая
съдът се е произнесъл по искането за разноски, като намира, че молбата за
изменение е основателна предвид предмета на спора – установителен иск по чл.
422 ГПК, в което производство съдът се произнася и по разноските в заповедното
производство – такива са
направени от ищеца по ч.гр. дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница в
сочения в исковата молба и молбата за изменение
на решението в частта за разноските размер на 180, 19 лева, от които 50,
00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 130, 19 лева за държавна такса,
както и 15, 00 лева за въззивно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 260155/10.12.2020г. постановено по делото в частта за разноските,
като допълва същото, а именно:
ОСЪЖДА Е.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец
считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под №
20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен
директор и Е. Димитров Кръстев – Прокурист сумата в размер на 15, 00 лева, представляваща държавна
такса, платена за въззивно обжалване на определение, с което производството по
делото е било прекратено първоначално, както и сумата от 180, 19 лева, представляваща държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница.
Определението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Кюстендил.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: