№ 182
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500342 по описа за 2025 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на подадени въззивна и частна
въззивна жалби срещу постановеното решение №174 от 20.02.2025 г. по гр.дело №749/2023
г. по описа на Окръжен съд Пловдив и съответно срещу постановеното определение №1055
от 10.04.2025 г. по реда на чл.248 от ГПК.
Видно от съдебно решение №174 от 20.02.2025 г., Гаранционен фонд, Булстат
*********, е осъден да заплати на Г. Г. Ш., ЕГН **********, и Я. Г. Ш., ЕГН **********, по
86 000 лева на всяка от тях, предявени частично от общо дължими суми в размер на 180 000
лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
психически болки и страдания от смъртта на Г. А. Ш. – баща на Я. Г. Ш. и съпруг на Г. Г. Ш.,
настъпила на 10.04.2020 г. в резултат на ПТП, причинено от неизвестен извършител на АМ
„Тракия“, км.70+400 в посока град Пловдив, ведно със законната лихва за забава върху
главниците, считано от 17.04.2020 г. до окончателното им изплащане, като е охвърлил
исковете в останалата им част за дължим пълен размер от по 200 000 лева за всяка от
ищците.
Също така, Гаранционен фонд, Булстат *********, е осъден да заплати на Я. Г. Ш.,
ЕГН **********, сумата 4 156,34 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди –
лишаване от издръжка от баща й Г. А. Ш., починал на 10.04.2020 г. в резултат на описаното
1
по-горе ПТП, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2020 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърли иска в останалата му част до пълния претендиран размер от
4 200 лв.
С решението е присъдено адвокатско възнагрлаждение в полза на адвокат П. К. –
14 035,50 лв., както и са определени дължимите ДТ и разноски от Гаранционния фонд.
Видно от определението по реда на чл.248 от ГПК, оставено е без уважение искането
на Гаранционен фонд за изменение на постановеното решение в частта му за разноските –
намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена от Гаранционен фонд, чрез пълномощника юрисконсулт
К. Я., който обжалва частично постановеното решение:
- за присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размер над по 25 800 лв. до
присъдените от по 86 000 лв.,
- за присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер над 2 909,44 лв. до
присъдения 4 156,34 лв., ведно със законата лихва върху сумите и разноските.
Жалбоподателят счита, че решението в обжалваните му части е постановено в
нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както и, че е
необосновано. На първо място, оплакванията му са свързани с въпросът за съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия, който според него е извършил система от нарушения,
които изцяло са обусловили настъпването на вредите, като посочва, че би следвало да бъдат
определени 70 %. В тази връзка, според него, съдът не е оценил събраните доказателства,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, както и е направил неправилна преценка
спрямо правоотблъскващите и правопрекратяващите възражения, въз основа на което се е
достигнало до погрешен извод. На следващо място, не е съгласен с определения базов
размер на по 180 000 лв., заведен като частичен от по 86 000 лв. за всяка една ищца, като
несъответстващ на критериите за справедливост, обществено икономическите условия и
съдебна практика за процесната 2020 г. Счита и , че неправилно е определена началната дата,
от която се начислява законна лихва от 17.04.2020 г., тъй като не е делинквент. Моли да се
отмени решението в обжалваните части и се отхвърлят претенциите. Претендират се
разноски.
Ответниците, чрез процесуалния им пълномощник адвокат П. К., са подали отговор
срещу въззивната жалба, като молят да не се уважава и се потвърди решението в
обжалваните му части, като подробно са отговорили на направените оплаквания.
Претендира се адвокатски хонорар при условието на чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Частната въззивна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК е подадена от
Гаранционен фонд, чрез пълномощника юрисконсулт К. Я., в която се счита, че същото е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като противоречи на актуалната практика на ВКС,
формирана при съобразяване на решение на СЕС по дело С-438/22 при определяне размера
на адвокатското възнаграждение. Моли да се измени, тъй като са налице описаните в
жалбата обстоятелства, които са основание за намаляване на определеното възнаграждение.
2
Ответниците, чрез процесуалния им пълномощник адвокат П. К., са подали отговор
срещу частната въззивната жалба, като я считат за неоснователна и молят да се потвърди
обжалваното определение.
Въззивната и частната въззивна жалби са депозирани в срока по чл.259, съответно по
чл.275 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни
съдебни актове, за което и страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към
разглеждането им по същество в съответствие с наведените оплаквания.
По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат, установява се, че ответникът
в отговора си срещу исковата молба е направил възражения, че починалият Г. А. Ш. носи
вина изцяло за процесното пътно произшествие или, че същото се явява случайно събитие.
При условие на евентуалност, ако не се приемат тези негови тези, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, тъй като
починалият е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното преводно средство, което е
управлявал – чл.20,ал.1 от ЗДвП, и е предприел неправилни маневри, довели до удар в
прилежащата метална еластична ограда, а последващото му изпадане от автомобила и
прегазване са в резултат на това, че е бил без поставен предпазен колан – чл.137а от ЗДвП.
Въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД
представлява защитно възражение от страна на ответното застрахователно дружество пред
първоинстанционния съд, поради което следва да бъде отправено в определения за това срок
в чл.131 от ГПК, а след това - да бъде доказано по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на конкретни
действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за настъпване
или улесняване на вредоносния резултат. В случая защитното възражение е отправено
надлежно в определения срок и следва да бъде разгледано, като при разглеждането му от
съществено значение са събраните по делото доказателства във връзка с механизма на
пътното произшествие и нанесените увреждания на починалия.
Относно механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие
по делото е приложено копие от воденото досъдебно производство, съдържащо констативен
протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, справка получени
сигнали на ЕЕН 112 на 10.04.2020 г. около 5 часа. Разпитани са свидетели, както и е
назначена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Установява се от доказателствата по делото, че на 10.04.2020 г., около 5,30 ч. на АМ
„Тракия“, км.70+400, в посока град Пловдив, е настъпило пътно-транспортно произшествие,
при което Г. А. Ш. е починал. По случая е било образувано ДП № 143/2020 г. на РУ
Септември, пр.пр. № 1006/2020 г. на ОП – град Пазарджик, което към настоящият момент е
спряно за издирване на неизвестен извършител. Също така, ищците Г. Г. Ш. и Я. Г. Ш. са
съответно съпруга и дъщеря на починалия, като те са предявили претенции за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. А. Ш. пред Гаранционен
фонд на 07.09.2022 г. и на 17.10.2022 г. По случая били заведени щети № 21210129 и №
22210161, по които застрахователят в законоустановения срок не е изплатил обезщетение.
3
По делото е разпитан като свидетел П. Т. П., който е сигнализирал за пътното
произшествие надлежните органи. От показанията му се установява, че карал хляб и по
пътя, докато си карал от София към Пловдив, след като подминал надлеза на Лесичово,
някъде на 10-на метра след това, на 10.04.2020 г. видял в банкета някаква светлина, която
мигала. Управлявал 8-тонен 40 – годишен камион . Помислил, че е станало нещо и
понамалил, карал с 40 км/ч. Погледнал и видял, че имало жълт бус в банкета. В момента, в
който се изправил напред, видял останки от човек на земята, имало дрехи, обувки.
Подминал, но решил да спре, защото можело да има и някой в буса. Това което видял, не
знаел диво прасе ли е прегазено, човек ли е, какво е, но при връщането си установил, че това
били човешки останки. Обадил се на тел. 112. Пояснява, че не е видял самото произшествие,
а последиците от него. Карал на дълги светлини, тъй като нямало движение, поради Ковид-
пандемията. Бусът бил от негово дясно в канавката, на банкета, тялото било между
аварийната и активната лента разпиляно. Било тъмно и нямало да го види, ако не би
намалил и ако светлината не му привлякла вниманието. Светел мигач на огледалото. Май
бусът бил малко на една страна. Имало разпилени щайги. Нямало други коли. Като стигнал
до буса се изплашил, защото можело да се катурне върху него и да го затисне. Няколко пъти
говорил с операторката от тел.112. Извикал няколко пъти, но не чул никой да се обажда.
Тогава операторката казала, че изпраща колегите.
Според свидетеля, доколкото си спомнял, от шофьорската страна отпред били по-
големите щети на буса. Мислил, че бусът е бил легнал на лявата си страна, защото задницата
му сочила към Пловдив. Мантинелата била смачкана, идея си нямал как е станало. Върху
буса не видял петна кръв. На другия ден, когато пътувал по курса си, било по - светло,
видял, че имало спирачки в крайна лява лента, горе-долу на същото място, имало спирачки
до лявата мантинела и след това надясно, нещо такова. Дали е било спирачен път, дали е
било спукване на гуми, нямал идея. Видял, че имало спирачен път към лявата мантинела и
дали е имало удар, не знаел. По-скоро не е било спирачен път, така си мислел, без да е
експерт, може би се е получило от спукване на гумите, ако се е завъртял нещо, нещо от този
род. Следите на пътя водели към лявата мантинела, а на самата мантинела не знаел дали
имало следи от удар. Самите следи водели близо до мантинелата, но около бялата ивица,
която е на крайна лява лента, може би там някъде имало тяло - месо и парцали.
Относно останките от тялото, посочва, че видял един пръст някъде из нещата.
Останки имало и в аварийната лента, и в активната лента в крайната дясна част. Всичко
било разпръснато.
Разпитан като свидетел е и полицейският инспектор към Магистрална полиция
Пазарджик - А. А. Т.. От показанията му се установява, че когато посетил
местопроизшествието, видял един бус, който се намирал в канавката край пътя, обърнат на
таван. На платното за движение имало огромна локва кръв - около 5-6 метра между аварийна
и активна лента. В локвата имало един парцал, все едно изстискан при пране, от който
стърчала една ръка. Страничното стъкло или е било спуснато, или е било счупено, тъй като
обсъждали с колегата дали при превъртането човекът не е изпаднал, понеже вратите на буса
4
били затворени. Предният прозорец, доколкото си спомнял, бил здрав. Имало аварийни
светлини. Нямало следи по мантинелата, тъй като там, където се е завъртял бусът, не е
имало мантинела.
Посочва, че от около 300 м. видяли буса, тъй като било през тъмната част на
денонощието. Видяли мигачите, които мигали в канавката. Според него, бусът бил с
включени аварийни светлини или най-малко мигач, но мигал. Прегледали го, за да видят
дали има човек в него, като установили, че нямало кръв в купето. На 5-6 метра били
останките на човека от буса. Мантинелата започвала след това. Изпаднали с колегата му в
шок, тъй като главата на човека я нямало. Била на парчета, мозъкът бил разпръснат. Имало
разпилени банкноти, които събрали и сложили под една обувка, докато дойде групата –
втора патрулка, жандармерия. Затворили магистралата.
Изготвена и приета по делото е комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза от вещите лица инж. С. и д-р Б.. От констатациите на експертизата се установява
най-вероятния механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие на
10.04.2020 г., около 05,30 часа: преди удара – водачът Г. А. Ш. е управлявал товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег.№ ********, по лявата пътна лента на южното платно
на автомагистрала „Тракия”, км 70+40°, в посока от запад на изток, по време на движение
автомобилът рязко се отклонил надясно и по направление на останалите следи е напуснал
южното платно за движение отдясно, след което е настъпил удар в южната предпазна
мантинела, след удара водачът на автомобила е бил прегазен от неизвестно моторно
превозно средство на южното платно за движение. Произшествието е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта, при намалена
видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. Платното за движение в мястото на
произшествието има настилка от асфалт, която е била суха.
Посочени са оставените следи от гуми от товарния автомобил: започват от лявата
пътна лента, следствие на странично плъзгане и търкаляне на колелата, насочени към
дясната част на платното за движение, като автомобилът е бил със загубена странична
устойчивост, при което е настъпил в предпазната южна мантинела с предната дясна част на
автомобила, породил се е въртящ момент с ротация по часовниковата стрелка, преминал е
през мантинелата, преиобърнал се е поне един път през таван, след което се е установил на
лявата си страна.
Определена е скоростта на товарния автомобил преди произшествието - около 114,16
km/h , при при удара в мантинелата - около 82,74 km/h. Няма обективни данни за причината,
довела до отклоняването му надясно.
Видно от констатациите, най - вероятно водачът на товарния автомобил е изпаднал
през предното обзорно стъкло от автомобила при неговата ротация след удара в мантинелата
и преди изпадането на обувките, тъй като долните крайници и обувките се намират в
долната част на отделението на водача и при излитането на водача са напуснали салона
последни, като обувките са изпаднали след частичното или цялото излизане на Г. А. Ш. от
салона на автомобила. В този момент или по-късно на дясната пътна лента се е намирал
5
неизвестен автомобил, разположен така, че при преминаването на товарния автомобил
„Мерцедес Спринтер“ по дясната пътна лента да не настъпи удар между тях, тъй като не са
открити каквито и да е следи за удар между два автомобила. В конкретния случай, в
материалите по делото няма данни, от които да се определи скоростта на този неизвестен
автомобил, преминал през Г. А. Ш., няма данни как се е движил автомобилът преди удара,
ускорително, закъснително или с равномерно движение. Това обстоятелство води до
невъзможност еднозначно и категорично да се определи възможността за предотвратимост
на произшествието чрез екстрено задействане на спирачната система. При вариант на
пътното произшествие при скорост на този неизвестен автомобил, равна на разрешената за
такъв път 90 км/ч, е посочено, че при по - висока скорост, възможността за предотвратимост
на произшествието намалява, а при по - ниска – се увеличава. В зависимост от това дали
неизвестният товарен автомобил, прегазил падналия водач, е с ремарке или без, изводите на
експерта са различни. При отчитане на особеностите на случая - преобърнатият товарен
автомобил е бил с включени аварийни светлини, т.е. видим, особено в тъмната част на
денонощието, когато е настъпило произшествието, следите от гуми по пътната настилка към
разрушената мантинела, които са били видими на движещите се моторни преводни средства
по платното и на което е бил пострадалият, е направен извод, че при правилна преценка на
пътната обстановка – комплексно струпване на следи по пътната настилка, деформирана
мантинела, аварийни светлини, пешеходец и своевременна реакция, водачът на неизвестния
автомобил би имал възможност да предотврати настъпването на произшествието.
В резултат на изчисления се посочва, че пострадалият е престоял на платното за
движение над 10 сек. преди прегазването, т.е. в конкретния случай се касае за технически
несъобразена скорост на неизвестно МПС с пешеходец с тъмни дрехи на платното за
движение. При всички варианти, ако водачът на неизвестното МПС - товарен автомобил или
товарен автомобил с прикачено ремарке, бе съобразил скоростта си с препятствие на пътя -
пешеходец с тъмни дрехи, той би спрял до мястото на прегазване.
От експертизата се установява какво е причинено на водача на товарния автомобил:
пълно разчленяване на трупа, тежка съчетана несъвместима с живота черепномозъчна,
лицево-челюстна, гръбначномозъчна, гръдна, коремна и опорнодвигателна травма,
разкъсване на главата с многофрагментно счупване на черепа и лицевите кости, разкъсване
на вътрегръдните и вътрекоремните органи, многофрагментно счупване на гръдния кош,
гръбнака, таза и крайниците, множество разкъсно-контузни рани по лицето, главата, тялото и
крайниците, охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците. По принцип така
получените травми не могат да се определят - дали са настъпили от изпадането от
автомобила на пътното платно или от прегазването от неизвестния автомобил, тъй като
последващите травми са заличили първоначалните, поради тяхната тежест, но пълното
разчленяване на трупа, множеството рани, липсата на тъкани и органи са получени от
прегазване с последващо влачене от тежкотоварен камион. Посочва се, че пострадалият Г. Ш.
е бил жив след изпадането от автомобила на пътното платно, тъй като има наличие на
мастна емболия в белия дроб, както и кръвонасядания покрай счупените големи кости.
6
Също така, категорично се установява, че е бил без поставен предпазен колан, както и че ако
е бил с поставен предпазен колан, е нямало да изпадне от товарния автомобил. Няма
обективни данни товарният автомобил „Мерцедес Спринтер“ да е бил в контакт или е
настъпил удар с друго моторно превозно средство.
Съдът намира, че следва да кредитира така изготвеното заключение, като неоспорено
от страните, основаващо се на обективни данни с отчитане на събраните по делото
доказателства, описани по-горе, а и вещите лица са изложили подробни и професионални
мотиви, с които обосновават направените от тях изводи. Въз основа заключението следва да
се приеме описаният механизъм на произшествието - настъпилият първи удар в
мантинелата, при който водачът на автомобила е изпаднал от него, и последващо прегазване
на водача от неизвестен тежкотоварен автомобил. Несъмнено, починалият водач е бил без
поставен предпазен колан, поради което при първия удар е изпаднал от автомобила. Бил е
жив, което обстоятелство се установява от наличието на мастна емболия в белия дроб и
кръвонасядания покрай счупените големи кости, а и от включените аварийни светлини на
катастрофиралия автомобил. Вторият удар е този, при който той е бил прегазен от
неизвестен тежкотоварен автомобил, в резултат на което е настъпила изключително тежката
му смърт.
При този механизъм и липсата на обективни данни за причината, довела до рязкото
отклоняване на товарния автомобил надясно не се установява по ясен и категоричен начин,
при пълно и главно доказване, че водачът не е спазил задължението си по чл.20,ал.1 от ЗДвП
да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, както и да е
предприел неправилни маневри, довели до удар в прилежащата метална еластична ограда.
Следва да се посочи, че така посочените действия/бездействия, както и фактът, че водачът е
бил без поставен предпазен колан, което е довело до последващото му изпадане от
автомобила, имат значение за първия удар, при който водачът е останал жив. Нямат пряко
отношение към последващото прегазване, в резултат на което е причинена неговата смърт.
Видно от разпоредбата на чл.51 от ЗЗД, настъпилите вреди следва да са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а увреденият да е допринесъл за настъпването
им. При положение, че водачът е бил жив, че е имало включени аварийни светлини на
автомобила, управляван от него, че са се виждали преобърнатия автомобил и повредената
мантинела, както и техническата причина за настъпването на смъртта му, не се установява
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Липсата на поставен предпазен
колан не се е отразила върху настъпването на втория удар – прегазването на пострадалия от
друг камион.
Относно размера на претърпените неимуществени вреди, чл.52 от ЗЗД урежда
възмездяването на неимуществените вреди. Обезщетението за тях се определя по
справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При определянето му се отчитат вида на увреждането, интензитета му, влиянието му върху
личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки, вкл. и към
настоящия момент, работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити
7
на застрахователните компании, социално икономическите и обществени условия в страната,
както и се обсъждат всички конкретни обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
Когато от увреждането е последвала смърт, от значение са обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта, възрастта на починалия и неговата връзка с претендиращите
обезщетението, как смъртта се е отразила върху съС.ието им, какви промени са настъпили
при тях наред с нормативно определените лимити на застрахователните компании и
социално икономическите условия на живот.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците са описали болките и
страданията, които са изпитали и продължават да изпитват в резултат на смъртта на техния
наследодател, какъв човек е бил той, връзката, която са изградили с него.
При преценяване на нанесените вреди на ищците, освен горепосочените
доказателства, от значение са и събраните по делото свидетелски показания за съС.ието им в
резултат от смъртта на наследодателя им, както и изготвените съдебно-психически
експертизи.
От показанията на свидетеля Р. С. Г., майка и съответно баба на ищците, се
установява, че дъщеря и и зет и били неразделни. Работили заедно – първоначално
продавали плодове и зеленчуци на пазара, но после се разрастнали, като Г. контролирал
работата и се оправял с финансите. Като се родило детето им, Г. бил като сокол над него.
Докато стане този инцидент, тя нямала нещо, което да иска и да не е задоволена, от първи
клас досега била самостоятелна, отличничка. След като станал инцидента с баща и, тя
научила същия ден и се затворила някак си. Загубата на баща й се отразила на успеха в
училище. Започнала по-малко да дружи със съучениците си. Гледала да изкара часовете и да
се прибере. Започнала да спи на мястото на баща й в спалнята - майката си лежи на нейното
място, а тя спи на неговото. Ходили на психолог, обаче някаква травма останала в нея. В
началото тя не знаела на кой свят е, само викала: „Тате, тате“. Сега, като се говори по
въпроса за баща й, ако е хубав спомен, ще те изслуша. Обаче, ако навлезеш малко по-навътре
в нещата, тя ще иде нещо да направи, само и само да не се говори на тази тема как е станало,
що е станало. Според нея Я. и Г. няма да превъзмогнат загубата на Г..
Свидетелката посочва, че е видяла Г. следобед на същия ден след инцидента. Тя била
в шок, не можела да осъзнае случилото се. Само викала: „Не може да е вярно, не може да е
вярно!“. Коренно се променила и до ден днешен си е променена. Двамата с Г. се взели с
голяма любов. Половината й сърце и повече го нямало вече. Имало голяма промяна в нея и
сега. Предпочитала да работи, за да не мисли за тази случка. Преди инцидента Г. и Я. били
весели. Нямало рожден ден, годишнина, която да не са празнували, да не са отишли някъде.
Лятото ходили по почивки. Били малко над средното статистическо семейство в България.
Сега Г. работила на две места, защото Я. е студентка и трудно се справяли. Ние отстрани
каквото можем помагаме. Посочва, че Г. не могла да се справи с магазина сама, защото
някой трябвало да зарежда и друг да работи. Хванала един работник, но разбрала, че я
ограбва. Помъчила се сама да зарежда с помощта на една работничка, но сама не можела да
извършва цялата работа. В момента работила в денонощен магазин и в останалото време
8
почасово в друга фирма.
От показанията на свидетеля Д. А. Ш., сестра на починалия, се установява, че от 2002
г. брат и и Г. били заедно, влюбени, много единни, задружно семейство. Работели много, но
във всяка една свободна минута били тримата заедно, когато се родила дъщеря им - говорели
си, играели на различни игри. Основно Г. се грижил да се закара Я. донякъде, когато била
малка. В отпуските и във ваканциите тримата обикаляли из цяла България, по различни
забележителности, ходили в Македония, в Гърция, на много места. Посочва как си взели
склад на зеленчуковата борса в Първенец, като брат и пътувал и зареждал със стока, а снаха
и продавала. Били като скачени съдове двамата, в смисъл бизнесът им бил заедно, но
основното го правил брат и. Живеели много добре финансово. Никой не можел да приеме
инцидента с брат и, който бил много добър шофьор, много внимателен, много стриктен,
много честен. Когато казали на Я. за случилото се, тя цял ден гледала в една точка,
вцепенена. Вечерта я завели на психоложка и след разговора с нея започнала да плаче и се
променило изражението и. Всичко много се променило след смъртта на Г.. Я. започнала да
спи в спалнята на неговото място, да се усамотява. Освен, че ходили заедно на гробищата, тя
обичала да ходи и сама, правила сладки неща и казвала, че отива да носи на баща й. След
случката явно не можела да се концентрира, понижил се успехът и. Г. също се променила.
Опитала се да продължи бизнеса, но не успяла, тъй като Г. бил водещата фигура. Преди
била сигурна във всичко, щастлива, удовлетворена семейство, дом, дете, а сега –
разтревожена, неспокойна. Не се справила сама и затворила склада. Започнала работа, като
магазинерка. Финансово се спрявали трудно и всички им помагали.
Така събраните свидетелски показания не са противоречиви, макар и дадени от
близки на ищците свидетели, а също така са непосредствени, поради което следва да бъдат
съобразени при определяне на размера на обезщетенията.
Въз връзка със съС.ието на ищците са изслушани и съдебно-психологични
експертизи, изготвени от Д. В., клиничен психолог. От констатациите на вещото лице се
установява, смъртта на бащата на Я. е внезапно и неочаквано събитие нарушаващо нейния
нормален жизнен цикъл. Преживяванията й към този момент по характеристиките си и
продължителността покриват критериите на острата стресова реакция, която следва
изключително, внезапно, неприятно или застрашаващо събитие. Била е в съзнание и е
възприемала случилото се. Смъртта на баща й е нарушила нейния обичаен жизнен цикъл,
провокирани са усещания за тъга и скръб със силен интензитет, с негативен облик -
страдание, обръканост, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина,
емоционална загуба. Настъпилото събитие, загуба на родител, при Я. Ш. е свързано преди
всичко с необратима емоционална загуба, носеща траен отпечатък върху личностовото и
емоционално й съзряване. Към онзи момент същата е била в непълнолетна възраст.
Психологичната роля на бащата в този възрастов преход е свързана с изграждането на
авторитети, чувство за цялост, сигурност, автономност. На практика неговата физическа и
емоционална липса създава предпоставка за трудност при изграждане на доверителни
връзки в зряла възраст, както и психологична невъзможност за интегриране на цялостен Аз -
9
образ. Понастоящем психологичното съС.ие на Я. Ш. е стабилизирано, налице са
епизодични ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които не изискват лечение.
Съгласно заключението относно Г. Ш., смъртта на съпруга й е внезапно и неочаквано
събитие нарушаващо нейния нормален жизнен цикъл. Провокирани са усещания за тъга и
скръб със силен интензитет, с негативен облик – страдание, обърканост, снижен
емоционален резонанс, усещане на самота и празнина, емоционална загуба. Към настоящия
момент е преминала през етапите на траур.
Така изготвените констатации са неоспорени от страните, поради което и тъй като са
дадени от специалист в съответната материя, следва да бъдат кредитирани.
При разглеждане на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира предявените частични искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди –по 86 000 лв. частични искове от по 200 000 лв., за основателни и
доказани по размер. За да достигне до този извод, съдът преценява изключително тежко
настъпилата смърт на наследодателя на ищците в резултат от прегазването му от неизвестен
извършител, управлявал товарен автомобил, който е избягал от пътното произшествие, както
и степента на понесените от това страдания на ищците, негативната промяна в начина им на
живот. Следва да се отчете, че дъщерята Я. към момента на произшествието е била
непълнолетна, в която възраст липсата на баща и създава предпоставка за трудност при
изграждане на доверителни връзки в зряла възраст, както и психологична невъзможност за
интегриране на цялостен Аз – образ. Съпругата Г. е имала спокоен съпружески живот, който
е прекъснал в резултат на произшествието и доколкото съпругът и е бил стожерът в
семейството, коренно се е променил начинът и на живот. И двете ищци са приели тежко
смъртта на наследодателя им, като в тази връзка свидетелските показания са категорични, а
и от значение са изводите на съдебно-психологическите експертизи. Към настоящия момент
са стабилизирани психически, не се налага лечение, съпругата е преминала през етапите на
траур. Всички тези обстоятелства, преценени с обществено икономическите условия и
лимитите на застрахователните обезщетения в страната към момента на пътното
произшествие, водят до извод за уважаване на частичните претенции за неимуществени
вреди.
По отношение на претенцията за имуществени вреди във въззивната жалба не са
изложени конкретни оплаквания. По принцип искът е основателен, тъй като ищцата е
лишена от заплащането на издръжка от баща и в резултат от смъртта му, причинена от
пътнотранспортно произшествие. За установяване на претендирания размер е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П. Т.. Видно от
заключението на вещото лице, за периода от датата на настъпване на смъртта на Г. Ш. –
10.04.2020 г., до датата на навършване на пълнолетие на Я. Ш. - 23.01.2022 г., размерът на
нейната издръжка е 8 312,67 лв. /на база паричен разход на домакинствата/ и 6 799,06 лв. /на
база потребителски паричен разход/. Разликата между двата варианта, респ.получените суми
за периода, според експерта се дължи на различните показатели, формирани от различен
набор групи разходи. Доколкото първият вариант отчита средния паричен разход на
10
домакинство за периода, съгласно данните на НСИ, този вариант следва да бъде взет
предвид при определяне размера на обезщетението. Тъй като от сумата за посочения
период – 8 312,67 лв., бащата е следвало да осигури половината или 4 156,34 лв., за тази
сума предявеният иск е основателен и доказан. В останалата си част до пълния предявен
размер от 4 200 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на посочената начална дата на законната лихва – 17.04.2020 г., която се
дължи върху присъдените обезщетения, относима разпоредба е чл.429,ал.3 от КЗ, според
която лихвите се заплащат, считано от датата на уведомяването за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на предявявяне на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото се съдържат данни за втората от
посочените дати. Видно от изпратените писма до ищците от Гаранционен фонд, щетата на
Я. Ш. е заведена под №22210161 от 17.10.2022 г., а щетата на Г. Ш. - №21210129 от
12.09.2022 г. При тези данни по отношение на Я. Ш. началната дата, от която се начислява
законната лихва върху присъдените обезщетения е 17.10.2022 г. и по отношение на Г. Ш. –
12.09.2022 г.
С оглед гореизложеното следва да бъде потвърдено обжалваното решение досежно
размерите на присъдените обезщетения, тъй като оплакванията в тази част не са налице.
Съдът не споделя съображенията за допусната система от нарушения от страна на
пострадалия, като счита, че окръжният съд се е съобразил с материалния закон, както и със
събраните по делото доказателства. Ето защо в тази част решението следва да бъде
потвърдено. По отношение на началната дата, от която следва да се начислява законна лихва
върху присъдените обезщетения, решението следва да се отмени в частта за законна лихва от
17.04.2020 г. до 17.10.2022 г., съответно от 17.04.2020 г. до 12.09.2022 г. и се отхвърли
претенцията в тази и част.
Предвид изхода от спора, както и размера на обжалваните претенции, на
процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 6 559,20 лв. с ДДС по исковете за
обезщетение за неимуществени вреди /по чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за един иск, като се съобразява основното оплакване за
съпричиняване на вредоносния резултат/, както и в размер на 511,58 лв. с ДДС по иска за
обезщетение за имуществени вреди, или общо 7 070,78 лв. за въззивното производство.
По частната жалба:
От данните по делото се установява, че е определено адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗАдв. за процесуално представителство за първата инстанция в размер на
14 035,50 лв. с ДДС в полза на адвокат П. К.. Постъпила е молба от Гаранционен фонд за
изменение на така определените разноски, като се намалят до 540 лв., в съответствие с
практиката на СЕС и като се отчете неприсъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът е
оставил без уважение искането с обжалваното определение, като се е мотивирал с
фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания,
продължителността и реално извършената дейност. В частната жалба се съдържат същите
11
доводи, както и в молбата по чл.248 от ГПК.
При съобразяване с чл.7,ал.2,т.2 и т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения се констатира, че по частичния иск в размер на 86 000 лв. се
дължи възнаграждение в размер на 9 036 лв. с ДДС, както и че по иска за имуществени
вреди – в размер на 858,75 лв. с ДДС. Или общо за трите съединени иска сумата се равнява
на 18 930,75 лв. При положение, че съдът е присъдил по-малка сума, не може да се говори за
прекомерност. В случая, имайки предвид сложността на делото, както от фактическа, така и
от правна страна, определеното възнаграждение не следва да се намалява до 540 лв. Не
могат да бъдат споделени оплакванията, че определеното възнаграждение не е съобразено с
практиката на СЕС и с актуалната съдебна практика на ВКС, доколкото Гаранционният
фонд се е представлявал от адвокат, който е представил списък по чл.80 от ГПК, без да
претендира в него адвокатско възнаграждение. Ето защо, съдът намира, че не следва да
уважава частната жалба, кото следва да потвърди обжалваното определение, постановено по
реда на чл.248 от ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №174 от 20.02.2025 г. по търг.дело
№749/2023 по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която Гаранционен фонд,
Булстат *********, е осъден да заплати на Г. Г. Ш., ЕГН **********, и Я. Г. Ш., ЕГН
**********, сумите над по 25 800 лв. до по 86 000 лева на всяка от тях, предявени частично
от общите суми в размер по на 200 000 лв. за всяка от тях, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди психически болки и страдания от смъртта на Г. А. Ш. –
баща на Я. Ш. и съпруг на Г. Ш., настъпила на 10.04.2020 г. в резултат на ПТП, причинено от
неизвестен извършител на АМ „Тракия“, км.70+400 в посока град Пловдив, ведно със
законната лихва, както следва: считано от 12.09.2022 г. до окончателното изплащане върху
главницата по отношение на Г. Г. Ш., както и, считано от 17.10.2022 г. до окончателното
изплащане върху главницата по отношение на Я. Г. Ш..
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №174 от 20.02.2025 г. по търг.дело
№749/2023 по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която Гаранционен фонд,
Булстат *********, е осъден да заплати на Я. Г. Ш., ЕГН **********, сумата над 2 909,44 лв.
до 4 156,34 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди – лишаване от издръжка от
баща й Г. А. Ш., починал на 10.04.2020 г. в резултат на описаното по-горе ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 17.10.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №174 от 20.02.2025 г. по търг.дело №749/2023 по
описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която е присъдена законна лихва върху
главницата по отношение на Г. Г. Ш. за периода 17.04.2020 – 12.09.2022 г., както и е
присъдена законна лихва върху главниците за неимуществени и имуществени вреди по
отношение на Я. Г. Ш. за периода 17.04.2020 г. – 17.10.2022 г.
12
Решението в останалата му част – за присъдени обезщетения за неимуществени вреди
до по 25 800 лв. , както и за присъдено обезщетение за имуществени вреди - 2 909,44 лв., е
влязло в сила , като необжалвано.
Осъжда Гаранционен фонд, Булстат *********, да заплати на адвокат П. К.
адвокатско възнаграждение в размер на 7 070,78 лв. на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. за
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното определение №1055 от 10.04.2025 г. по търг.дело
№74982023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх.
№10018 от 17.03.2025 г., подадена от Гаранционен фонд с искане да се измени
постановеното по делото решение №174 от 20.02.2025 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13