РЕШЕНИЕ № 183
гр. Бургас, 15.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7890/2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Елко” ЕООД,
ЕИК *, със седалище гр. Бургас, с която претендира приемане за установено, че
ответникът Д.И. ***, му дължи следните суми: 13 691 лева – главница по писмено
допълнително споразумение от 01.03.2019 год., с което е прекратен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.2017 год.; 1327,26 лева –
обезщетение за забава върху главницата от 13 691 лева за периода
17.07.2018-30.06.2019 год., и 3000 лева – договорна неустойка за забава по чл.
6 от допълнителното споразумение, както и обезщетение в размер на законната
лихва за забава върху главницата от 13 691 лева, начиная от 17.07.2019
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 2668/18.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5703/2019 год.
на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявените положителни
установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът оспорва исковете; не ангажира
доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че
страните са били обвързани със сключен на 15.09.2017 год. в писмена форма предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот. На 01.03.2019 год. страните са
сключили писмено допълнително споразумение, с което са прекратили действието на
предварителния договор – поради постигнато взаимно съгласие, и са уредили
имуществените си отношения. Ответникът е признал задължението си за връщане на
полученото капаро от 13 691 лева и за заплащане на обезщетение за забава
върху него за периода 17.07.2018 год. до датата на връщане на главницата.
Според чл. 5 от споразумението, главницата и обезщетението за забава са платими
на три вноски, с падежи 30.04, 30.05. и 30.06.2019 год., а в чл. 6 е уговорена
договорна неустойка при забава – 1000 лева за неплащане на всяка една от трите
погасителни вноски.
За заплащането на процесните парични
вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2668/18.07.2019 год. по ч. гр. д. №
5703/2019 год. на БсРС, срещу която е депозирано възражение по чл. 414, ГПК.
Ответникът оспорва исковете с
твърдения, че окончателният договор между страните не е бил сключен поради
неизправността на ищеца, а този факт квалифицира допълнителното споразумение
като недействително.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявените искове за основателни. Представеното
по делото писмено допълнително споразумение не е оспорено по автентичност от
ответника, с този диспозитивен документ страните са прекратили действието на
предварителния си договор, съгласно договорната свобода по чл. 20а, ал. 2 във
вр. с чл. 9, ЗЗД. Твърдението на ответника, че ищецът е неизправна страна по
предварителния договор, е недоказано, а и противоречи на съдържанието на
споразумението, според което договорът е прекратен по взаимно съгласие (а не
развален поради неизпълнението му от продавача-ищец).
Процесното писмено споразумение е
обективирало признанието на ответника, че дължи връщане на ищеца на главницата
от 13 691 лева, както и заплащане на обезщетение за забава върху нея и на
договорна неустойка за забава – чл. 92 във вр. с чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД. По
делото не се спори, че до настоящия момент ответникът не е върнал капарото от
13 691 лева, поради което главният иск е основателен, ведно с обусловената
акцесорна претенция по чл. 86, ЗЗД.
Предвид липсата на извършено
пълно или частично плащане на главницата, за ищеца е възникнало и правото на
парично обезщетение по чл. 3 от споразумението. Този документ сочи ясно датата,
от която ответникът дължи лихвата при забава – 17.07.2018 год. В изпълнение на
служебното задължение по чл. 162, ГПК съдът изчислява размера на вземането,
което възлиза на 1327,26 лева, т. е. акцесорният иск следва да бъде уважен.
Съдът намира за основателен и
иска за договорна неустойка от 3000 лева. Дължимостта на това вземане произтича
от общата воля на страните – чл. 6 от допълнителното им споразумение, за
определяне на неустойка при забава на ответника да плати трите погасителни
вноски по т. т. 5. 1.-5. 3. Предвид бездействието на длъжника, в негова тежест
е възникнало задължението за обезщетяване вредите на ищеца от неизпълнението на
разсроченото парично задължение, без да е необходимо установяване на размера им
– чл. 92, ал. 1, изр. първо ЗЗД.
Основателността на установителните
искове налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски,
направени в настоящия процес в общ размер от 2916,40 лева – сбор от платените държавна
такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
В изпълнение указанията на ВКС в
т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и деловодните разноски от 360,37 лева, направени в заповедното
производство, за заплащане на държавна такса.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът Д.И. з, ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „Елко” ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 418,
вх. Б, ет. 5, ап. 123, следните суми: 13 691 лева – главница по писмено допълнително
споразумение от 01.03.2019 год., с което е прекратен предварителният договор между
страните за покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.2017 год.; 1327,26 лева
– обезщетение за забава върху главницата от 13 691 лева за периода
17.07.2018-30.06.2019 год., и 3000 лева – договорна неустойка за забава по чл.
6 от допълнителното споразумение от 01.03.2019 год., както и обезщетение в
размер на законната лихва за забава върху главницата от 13 691 лева,
начиная от 17.07.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2668/18.07.2019 год. по
ч. гр. д. № 5703/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
Д.И. з, ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Елко” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 418, вх. Б,
ет. 5, ап. 123, деловодни разноски в размер от 360,37 лева, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 5703/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
Д.И. з, ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на „Елко” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ж. к. Меден рудник, бл. 418, вх. Б, ет. 5, ап. 123, деловодни разноски в размер
от 2916,40 лева, направени по гр. д. № 7890/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П.
Атанасов