Решение по дело №11240/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4251
Дата: 17 ноември 2016 г. (в сила от 10 декември 2016 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20163110111240
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…….…...

гр. ***, 17.11.2016г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав, в открито съдебно заседание, проведено на 10.11.2016 година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***

 

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия *** гр.д. № 11240/2016 год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен от Д.Й.С. срещу Х.Ф.С., иск с правно основание чл. 49 от СК за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен.

В исковата молба се твърди, че бракът е сключен на 13.03.2013г., като страните имат родено от брака непълнолетно дете. Излага се, че страните са във фактическа раздяла от м.август 2014г. поради съществуващите помежду им различия в манталитета и характера и не поддържат никакви отношения, отчуждени са и всеки живее свой собствен живот. Желае прекратяване на брака без произнасяне по въпроса за вината и запазване на брачното си фамилно име С.. Претендира предоставяне упражняването на родителските права и осъждане на ответника да заплаша месечна издръжка в размер на 180 лева, ведно със законната лихва.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който признава иска за развод и кумулативно съединените с него небрачни искове.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение  за  сключен  граждански  брак се установява, че Д.Й. *** и Х.Ф.С. са сключили граждански брак на 13.03.2013г., за което е съставен акт за граждански брак №145 от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.***, като съпругата е приела да носи фамилно име С..

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане страните са родители на детето *** С. с ЕГН **********.

От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че страните са във фактическа раздяла от 2014г., не поддържат никакви контакти и не са правили опити за възстановяване на брачната връзка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

От  доказателствата  по  делото  се  доказа  и  съдът  приема  за  установено, че  брачните  отношения  между  съпрузите  са  дълбоко  и  непоправимо  разстроени. Между тях не съществува  взаимно  доверие  и  уважение, както и чувство  за  близост и  желание  за  полагане  на  общи  грижи  за  семейството  и  дома. Съдът  основава  изводите  си  в  тази  насока  на  събраните  в  хода  на  делото  гласни  доказателства, от които се установява, че страните са във фактическа раздяла, не поддържат никакви брачни отношения, като по делото не са събрани доказателства в този период да са осъществявали контакти, насочени към възстановяване на духовната близост и взаимност помежду им. Съдът намира за ирелевантни причините за фактическата раздяла, при положение, че за този период страните не са успели да възстановят семейните си отношения.

Изложените обстоятелства налагат извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. В резултат на фактическата раздяла на страните, бракът им е изпразнен от дължимото съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод.

По изложените съображения бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК, без произнасяне по въпроса за вината, с оглед липсата на направено изрично искане в тази насока.

Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете следва да бъде предоставено на ищцата, с оглед събраните по делото гласни доказателства, че непосредствени грижи за детето полага ищцата, а ответникът се е дезинтересирал от отглеждането и възпитанието му. Местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката на адрес гр.***, ***.

Предвид предоставяне упражняването на родителските права                                                                                                                                                              спрямо роденото от брака дете на майката, на бащата следва да се определи режим на лични контакти. Отчитайки  необходимостта от поддържане на емоционалната връзка дете - баща и занапред и потребността на детето от бащини грижи, съдът намира, че режимът на лични контакти следва да е в рамките на обичайния такъв, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 19.00ч., както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и по два дни с преспиване през коледните празници от 09.00 ч. на първия ден до 19.00ч. на следващия ден.

Ответникът  следва  да  бъде  осъден  да  заплаща  ежемесечна  издръжка  в  полза  на  детето, чрез неговата майка  и  законен  представител. При определяне размера на същата съдът съобрази изразеното в отговора на исковата молба съгласие на ответника с размера на претендираната издръжка в размер на 180 лева месечно, която кореспондира на потребностите на детето с оглед неговата възраст и социално-икономическите условия в страната.

На основание чл.56, ал.1 от СК съдът при наличие на ненавършили пълнолетие деца дължи служебно произнасяне по отношение ползването на семейното жилище. В случая семейното жилище е напуснато и от двете страни и никоя от тях не предявява претенции за ползването му, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Направеното от ищцата искане за запазване на брачното фамилно име С. е основателно с оглед разпоредбата на чл.53 от СК, която предвижда, че евентуалното противопоставянето на ответника е без правно значение, още повече, че в случая в отговора на исковата молба е изразено изрично съгласие на ответника в тази насока.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се внесе от страните по равно, на основание чл.329, ал. 1 от ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по решението в частта му за издръжката в размер на 259.20 лева, на основание чл.7 от Тарифа  към ЗДТ  и чл. 69 ал.1 т.7 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.Й.С. с ЕГН ********** и Х.Ф.С. с ЕГН **********, за което е съставен Акт №145/13.03.2013г. от длъжностното лице по гражданското състояние в гр.***, поради  настъпило  дълбоко  и  непоправимо  разстройство  на  брака, на основание чл. 49, ал.1 СК.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете *** С. с ЕГН **********, на майката Д.Й.С. с ЕГН **********. Местоживеенето на детето ще е на адрес гр.***, ***.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Х.Ф.С. с ЕГН ********** с детето *** С. с ЕГН **********, като му се дава възможност да взема детето при себе си: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 19.00ч., както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и по два дни с преспиване през коледните празници от 09.00 ч. на първия ден до 19.00ч. на следващия ден.

 

ОСЪЖДА Х.Ф.С. с ЕГН **********, да заплаща в полза на детето *** С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Й.С. с ЕГН ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 180 лева (сто и осемдесет лева), считано от момента на влизане на решението в сила, с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.143  ал.2 от СК.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ С..

 

ОСЪЖДА Х.Ф.С. с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на  25 /двадесет и пет/ лева на основание чл.6 т.3 от Тарифа към ЗДТ, както и държавна такса по решението в частта за издръжка в размер на 259.20 /двеста петдесет и девет лева и двадесет ст./ лева, на основание чл.7, т.2 от Тарифа към ЗДТ и чл. 69, ал.І т.7 ГПК.

 

ОСЪЖДА Д.Й.С. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл.6 т.3 от Тарифа към ЗДТ.

          

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред  Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: