№ 783
гр. ***, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110208068 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„***” ООД, със седалище и адрес на управление:град ***, ул.”***”
№*** с ЕИК:***, представлявано от *** и У ***, с ЛНЧ: *** обжалва
наказателно постановление (НП) № 767411-F762341/29.04.2024г., издадено
от ***-Началник на Отдел”Оперативни дейности”-***,
Дирекция“Оперативни дейности“в ГД“Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с което е наложена имуществена санкция в размер на
1 000/хиляда/ лева, за това, че на 20.03.2024г., в град ***, ул.“***“ № 47, в
търговски обект –***“***Н“за извършена контролна покупка и след
поискване на сметка за плащане, е издаден и предоставен служебен бон от
нефискален принтер от 20.03.2024г. в 15:02 часа – нарушение на разпоредбата
на чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ, във вр.счл.118, ал.4 от
ЗДДС.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, не изпраща представител, в
писмено становище са развити съображения, с които се поддържа жалбата.
Въззиваемата страна - НАП, чрез процесуалния си представител
1
юрисконсулт Илиев, изразява становище за неоснователност на предявената
жалба.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията
на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество
–се явява основателна.
На 20.03.2024г., свидетелят Д. ***–инспектор по приходите към НАП,
заедно с колега –свидетелката М. С. Г., извършили проверка в търговски
обект- ***“***Н“, находящ се на адрес:град ***, ул.“***“№ 47, стопанисван и
експлоатиран от „***” ООД.За целта проверяващите провели „скрито
наблюдение“, по време на което заели една от масите на заведението и си
поръчали: телешко, с бамбук и гъби, на стойност 17,90лв., китайска салата, на
стойност 9,20 лв., салата от пресни зеленчуци, на стойност 7,20 лева,
минерална вода 1,5л., на стойност 3,50 лв. и течен шоколад, на стойност 7,50
лв., всичко на обща стойност 45,30 лв.След като проверяващите поискали
сметката, за да заплатят консумираното от тях, бил издаден и предоставен
служебен бон от нефискален принтер от 20.03.2024г. в 15:02ч., с описани
артикули по брой, единична цена, обща сума, наименование, ресторант, дата и
час.Общата сума от 45,30 лева била заплатена от свидетеля Литов, а
плащането било прието от У ***.За констатациите при проверката бил
съставен протокол К 184, сер.АА № 0127265 от 20.03.2024г.От показанията на
свидетеля Литов, дадени в хода на съдебното следствие се установява, че
освен проверяващите, в заведението бил още един клиент, който заплатил за
консумацията си с банкова карта, както и, че инспекторите на НАП открили в
заведението нефискален принтер, свързан с компютърна конфигурация, както
и установили несъответствия в размера на паричната сума, съставляваща
касова наличност, за която У *** обяснил, че там са оставени лични средства.
За констатираното нарушение от проверяващите бил съставен АУАН,
въз основа на който било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
2
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните
свидетели- Д. *** и М. С. Г..
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ“Не се допуска
издаване на служебен бон, при извършване на продажби за направени
клиентски поръчки“.Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС“ Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят:
1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност;
2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство
и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
техническите и функционалните изисквания към тях;
3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите;
4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им;
6. (нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо
обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД);
7. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите
и ползвателите на такъв софтуер;
8. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към лицата, извършващи
продажби чрез електронен магазин;
9. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) формата и
3
съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им,
както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с
кредитна или дебитна карта.“
В НП за първи път като нарушена се сочи и разпоредбата на чл.118, ал.4
от ЗДДС, като нейното обозначаване липсва в съставения АУАН.
Съгласно чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН както в акта,
така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са
нарушени, необходимо е правно единство между цифровата квалификация на
нарушението, посочена в акта и тази, отразена в НП.В конкретния случай в
акта, съставен на жалбоподателя, като нарушена е посочена разпоредбата на
чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ, докато в НП фигурира
разпоредбата на същия член, но и на чл.118, ал.4 от ЗДДС.Посочването на
разпоредби от нормативен акт, като нарушени за първи път в наказателното
постановление и непосочването на същите в акта за установяване на
административно нарушение, създава неяснота относно приетото от
административнонаказващия орган за нарушение.Несъответствието между
цифровата квалификация на нарушението в акта и НП накърнява правото на
защита на нарушителя, който има право да узнае точно какво нарушение и на
разпоредбите на кой закон е извършил.Нарушаването правото на защита води
до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение.
На следващо място, от страна на АНО, носещ доказателствената тежест в
административнонаказателното производство, не са ангажирани
доказателства, от които да се установи по категоричен начин, че чуждият
гражданин У ***, с ЛНЧ: ***, в присъствие на когото е съставен и предявен
АУАН е владеел писмено и говоримо български език до степен, необходима за
възприемане ясно и еднозначно текста на съставения акт.Въпреки
съдържащите се в административнонаказателната преписка обяснения от
същия и декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, в тях, макар
и ръкописни, не е посочено, че са написани собственоръчно, липсва изрично
изявление, че се владее български език писмено и говоримо, че не е нужен
преводач(в текста от обясненията някои думи са написани неразбираемо).В
случай, че е налице съмнение относно степента на владеене на български език
е следвало да се назначи преводач, съгласно чл.21, ал.2 и чл.142, ал.1 от НПК,
4
приложими субсидиарно, съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН.По
този начин от страна на АНО е следвало да се гарантира правото на защита на
жалбоподателя.Предявяването на АУАН, без присъствието на преводач, без
наличието на категорично доказателство, че У *** владее български език в
степен, гарантираща ясното и точно възприемане съдържанието на акта,
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, засягащо правото на защита на нарушителя и е още една
предпоставка за незаконосъобразност на обжалваното НП.
В конкретния случай, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
допускане и издаване на служебен бон в нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г.на МФ, съгласно който не се допуска издаване на служебен
бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки.Въпреки
така описаното нарушение и посочена разпоредба на чл.7а, ал.2 от Наредбата,
в НП като санкционна, неправилно се сочи правната норма на чл.185, ал.1 от
ЗДДС, съгласно която на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се
налага глоба-за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до
1 000 лева, или имуществена санкция за –за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 1 000 до 4 000 лева.Разпоредбата на чл.118,
ал.1 от ЗДДС съдържа задължение всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице да регистрира и отчита извършените то него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство/фискален бон/или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.Следва извод, че от една страна в НП се твърди извършване на
нарушение по чл.7а, ал.2 от Наредбата, а именно – допускане на издаване и
издаване на служебен бон, но от друга страна, се налага наказание не за това, а
за друго нарушение – че не е издаден фискален бон.Ето защо е видно, че е
налице противоречие между описанието на нарушението и санкционната
норма, която е посочена в НП т.е. ангажирана е административнонаказателна
отговорност за нарушение, за което не следва да се налага санкция на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, а на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.Съгласно
чл.185, ал.2 от ЗДДС“Извън случаите по ал.1, на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба за физическите лица, които не са
5
търговци, в размер от 600 до 2 000 лева, или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци – в размер от 6 000 до 20 000
лева.Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1“.В случая правилната санкционна норма, се явява нормата
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която не е посочена от АНО в издаденото НП.
Предвид гореизложеното, обжалваното НП се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя, следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева/в съответствие с
договор за правна защита и съдействие-л.33 от делото/.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
767411-F762341/29.04.2024г., издадено от ***-Началник на
Отдел”Оперативни дейности”-***, Дирекция“Оперативни дейности“в
ГД“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с което на „***”
ООД, със седалище и адрес на управление:град ***, ул.”*** ” № *** с
ЕИК:***, представлявано от *** и У ***, с ЛНЧ: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000/хиляда/ лева, за това, че на
20.03.2024г., в град ***, ул.“***“ № 47, в търговски обект – ***“***Н“за
извършена контролна покупка и след поискване на сметка за плащане, е
издаден и предоставен служебен бон от нефискален принтер от 20.03.2024г. в
15:02 часа – нарушение на разпоредбата на чл.7а, ал.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006г.на МФ, във вр.счл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „***” ООД, със седалище и адрес на
управление:град ***, ул.”*** ” №*** с ЕИК:***, представлявано от *** и У
***, с ЛНЧ: *** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450/четиристотин и петдесет /лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд –*** град, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7