Решение по дело №755/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 348 от 11.07.2024г., постановено по НАХД № 20244430200974 по описа за 2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 23-3391-000520/10.01.2024 г. на Началника на РУ при ОД на МВР-Плевен, Второ РУ-Плевен, с което на М. Р. П. от гр.Плевен, на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400лева, за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от М. П. от гр.Плевен, чрез адв.М. С., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Относно компетентността на издалото НП длъжностно лице се сочи, че в постановлението неправилно не са отразени трите имена на длъжностното лице, а само местоработата му и длъжността му. В подкрепа на последното твърди, че в АУАН на оправомощеното лице са отразени трите имена и длъжността му. Твърди се още нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно описание на мястото на нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Счита се, че от обективна и субективна страна не е осъществено нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ. Твърди се, че управляваното МПС е чужда собственост, което след покупко-продажбата на 22.11.2023г., в законовия едномесечен срок купувачът е регистрирал в КАТ-Плевен, а именно на 19.12.2023г., за което са представени доказателства. Твърди се, че Гаранционният фонд е бил длъжен да уведоми собственика, а именно Д. П., която веднага след узнаване на случая е сключила застраховка ГО от 19.12.2023г. Счита се също, че липсва субективната страна на нарушението. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.С., която поддържа касационната жалба по наведените в нея съображения. Навежда допълнителен довод, че деянието не е съставомерно по чл.638 ал.3 вр. чл.483 ал.1 от КЗ, тъй като автомобилът е бил дерегистриран, а задължителното сключване на ГО се изисква за МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В заключение моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на М. П. за това, че на 18.12.2023г. в 20:10часа в гр.Плевен, [жк] до бл.№67, с посока на движение към бл.№31, като водач на л.а.Дачия Логан с рег.№[рег. номер], собственост на Д. Н. Ц. и Д. М. П., извършва следното нарушение: На път за обществено ползване няма сключен и действащ към момента на проверката договор за „Задължителна застраховка гражданска отговорност“; извършена справка РСОД; Пътува с двама пътника; Към момента на съставяне на АУАН автомобилът има сключена „Задължителна застраховка гражданска отговорност“ с №BG/03/123003778411 от 19.12.2023г. в 09:19часа. Нарушението е квалифицирано по чл.638 ал.3 от КЗ.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е установил фактическата обстановка, която съответства на описаната такава в акта и НП. Въз основа на последната, съдът е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, като се е позовал изрично и на приложени по делото заповеди за оправомощаване. Съдът е приел още, че при съставяне на АУАН са спазени разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Счел е, че както в акта, така и в НП нарушението е описано с неговите индивидуализиращи белези, ясно и точно, по начин, който не накърнява правото на защита на наказаното лице. Относно правната квалификация на деянието е посочил, че правилото за поведение, изведено от нормата на чл.638 ал.3 от КЗ, съставлява забрана за ползвателя /несобственик/ на МПС да го управлява, ако за това превозно средство не е сключена задължителна застраховка ГО, като е без значение кое лице е задължено да сключи договора за застраховка. Счел е още, че нормативната уредба на ЗДвП и КЗ изисква от всяко лице, което предприема управление на МПС, независимо дали е негов собственик или ползвател, да се увери, че автомобилът е регистриран, отговаря на техническите и другите предвидени в закони изисквания, включително за него да е заплатена винетна такса, да е сключен договор за задължителна застраховка, да е преминал технически преглед и др. Приел е, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че водачът на МПС е управлявал същото без за него да е налице сключена валидна задължителна застраховка ГО. Предвид последното е счел, че правилно водачът е бил привлечен към административно-наказателна отговорност за осъществено нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ. Посочил е, че размерът на глобата е регламентиран в закона, поради което дейността на наказващия орган по индивидуализация на наказанието е ограничена до предвиденото в закона наказание, без да има възможност да определя вида, размера и срока му въз основа на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ от водача на МПС. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. На първо място следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП, са изрично отразени трите имена и длъжността на длъжностните лица, техни съставители. Ето защо е неоснователно възражението, че в НП не са изписани лично, бащино и фамилно име на неговия издател, както и длъжността му. На следващо място правилно районният съд е приел, че в НП нарушението е описано с всичките му индивидуализиращи белези, изискващи се от ЗАНН, включително място на нарушението, като мотивите напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно е определена и правната квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. По делото не са представени доказателства за наличие на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на проверката за процесното МПС – 18.12.2023г. Не е и спорно, че като ползвател М. П. е управлявал това МПС към момента на проверката по път, отворен за обществено ползване, съобразно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗДвП. Т.е. се налага извода, че водачът на л.а. е осъществил от обективна страна нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ. В тази връзка е неоснователно възражението, че нарушението не е съставомерно по чл.638 ал.3 от КЗ, предвид факта, че управлението на дерегистрирано МПС представлява друго нарушение, за което от свидетелските показания се установява, че е съставен отделен АУАН. Следва да се посочи още, че като водач на МПС Питовски е бил длъжен да провери дали управляваният от него лек автомобил има сключена и действаща застраховка. Това задължение следва от разпоредбите на КЗ, като всяко лице, вкл. и касаторът, е длъжно преди да започне да управлява МПС, негова или чужда собственост, какъвто е процесния казус, да се увери, че за автомобила има валидно сключена застраховка "ГО", като вината в случая се презюмира. За пълнота следва да се посочи, че предвидената в чл. 574, ал. 10 от КЗ процедура има отношение към прекратяване регистрацията на МПС /чл.574 ал.11 от КЗ/ и евентуалното и неизпълнение не дава право на собственика или ползвателя да управлява МПС без наличието на сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ето защо е неоснователно възражението на Питовски, че собственикът на автомобила – Д. П. не е била уведомена за липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което той не следва да носи отговорност, поради липса на субективния елемент – вина. Именно защото носи самостоятелна отговорност и за да не зависи от чуждата воля на собственика на съответното МПС, закона в чл. 483, ал. 1, т. 1, изр. 2 от КЗ дава възможност на управляващия МПС като друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Касае се именно за възможност, а не за задължение, защото само по себе си неизползването й не води самостоятелно до налагане на санкция на това основание, но управлението на МПС без валиден и действащ застрахователен договор води до самостоятелна отговорност по чл.638 ал.3 от КЗ. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 348 от 11.07.2024г., постановено по НАХД № 20244430200974 по описа за 2024 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.