Р Е Ш Е Н И Е  № 4156

 

гр. Варна, 24.09.2013г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, ХХVІ-ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

            Районен съдия: Иванка Дрингова

 

при секретаря Р.М. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11449 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.50 от СК и е образувано по молба на С.Н. м., ЕГН ********** *** и М.С.М., ЕГН ********** ***.

Молителите излагат, че са съпрузи от 18.06.2009г., като от брака си имат родено едно дете – М.М.М., роден на ***г. Поради това, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за развод, като в писмено споразумение са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си за след развода, молят съда да постанови съдебно решение, с което да прекрати брака, като утвърди постигнатото споразумение.

В съдебно заседание молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и споразумението си. 

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна е депозирала писмено становище, че постигнатото между съпрузите споразумение е съобразено с нуждите на роденото от брака дете. 

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт № 589 на Община Варна, молителите са съпрузи от 18.06.2009г. От удостоверение за раждане се установява, че по време на брака на молителите им се ражда детето М., роден на ***г.

Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и прецени, че споразумението им съответства на изискванията на разпоредбата на чл.51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и интересите на детето са защитени, намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл.50 от СК.

На основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавни такси, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва да се внесе от молителката, съобразно постигнатото споразумение, като първоначално внесената държавна такса в размер на 25 лв. се приспадне. На основание чл.7, т.2 и т.1 от Тарифата за държавни такси и споразумението, молителят следва да заплати държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 86,40 лв., а по споразумението за имуществените отношения - в размер на 373,09 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между С.Н. м., ЕГН ********** и М.С.М., ЕГН **********, сключен на 18.06.2009г. с акт № 589 пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК.

Утвърждава споразумението по чл.51 от СК, както следва:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М.М.М., роден на ***г. на майката С.Н. м., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето М.М.М., роден на ***г. при неговата майка С.Н. м., ЕГН ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.С.М., ЕГН ********** с детето М.М.М., роден на ***г., като и дава възможност да го вижда и взема всяка събота и неделя от 09.00ч. до 18,00ч. с приспиване, както и 20 дни в годината, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** *** да заплаща в полза на детето М.М.М., роден на ***г., чрез неговата майка и законен представител С.Н. м., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 120 лв. /сто и двадесет лева/, считано от датата на депозиране на молбата за развод – 12.07.2013г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, на основание чл.143, ал.2 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „**** на М.С.М., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име Г..

ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на М.С.М., ЕГН ********** придобитите по време на брака недвижими имоти, а именно:

1/ ****, с площ по документ за собственост 750 кв.м., а по скица 870 кв.м., ведно с построената в имота къща с РЗП от 75 кв.м. и мазе с РЗП от 55 кв.м., с данъчна оценка 4033,30 лв.;

2/ Гараж №1 с идентификатор № ****, находящ се в гр. Варна, ул. ****, с площ от 19,52 кв.м., с данъчна оценка 14621,10 лв.

ОСЪЖДА С.Н. м., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/, на основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавни такси.

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/, на основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавни такси; държавна такса в размер на 86,40 лв. /осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, на основание чл.7, т.2 от Тарифата за държавни такси и държавна такса в размер на 373,09 лв. /триста седемдесет и три лева и девет стотинки/, на основание чл.7, т.1 от Тарифата за държавни такси.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Районен съдия: