Мотиви на Присъда № 22 от 21.10.2019
г. по н.о.х.д. № 436/2019 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Срещу подсъдимият Н.А.А. ***
било предявено обвинение за престъпление по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 13.02.2019 г., около 17:33 часа, на път 401, при км.30+500, в землището на
гр.Ловеч, управлявал моторно превозно средство - собствен лек автомобил марка „***с
рег.№ ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство по
чл.171, т.1, б.»б» от Закона за движението по пътищата, наложена със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0341-000352 от 24.12.2018
г., влязла в сила на 11.01.2019 година.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста
посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Подробно анализира събраните по делото доказателства, като
развива доводи в подкрепа на обвинителната теза и че подсъдимият А. е автор на
престъплението, в което е обвинен. Предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, като му се наложи наказание в размер на
шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което бъде отложено за срок от
три години, а кумулативно предвиденото наказание „глоба” да не се налага.
Подсъдимият Н.А., редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Съдът е разгледал делото в негово
отсъствие, тъй като повдигнатото му обвинение не е тежко по смисъла на чл.93,
т.7 от НК, а характера му е такъв, че отсъствието му не би попречило за разкриване
обективната истина по делото. На досъдебното производство подсъдимият А. се е
възползвал от правото си да не дава обяснения.
Служебно назначеният защитник на
подсъдимия А. – адвокат Г.П. *** не оспорва приетата от прокурора фактическа
обстановка, като изтъква, че изцяло подкрепя доводите на представителя на
обвинението в пледоарията му. Счита, че наказание от шест месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на което бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от три години, без да се налага наказанието „глоба” ще е справедливо.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства и от
свидетелските показания, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият Н.А.А. *** и бил
безработен. Притежавал свидетелство за управление на МПС, категория „В" и
„АМ". Като водач се водел на отчет в ОД на МВР Габрово. Многократно бил
наказван за нарушения на ЗДвП /л.20 и л.25-26/.
На 13.02.2019 г., подсъдимият А.
управлявал собствения се лек автомобил марка „***с рег.№ ***, по път 401, в
посока гр.С..
Около 17:33 часа, при км 30+500,
в землището на гр.Ловеч бил спрян за проверка от свидетелите С. Н. Д. и Г.П.Д. ***
и ОД на МВР Ловеч. При проверката свидетелите установили, че водачът на
автомобила - Н.А.А. *** не носел свидетелството за управление на моторно
превозно средство и че същото му е било иззето. За така констатираното на А. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия AA № 013556, затова че управлявал собствения си лек
автомобил марка „***с рег.№ ***, като не притежавал СУМПС валидно за
категорията на управляваното от него МПС /л.4/.
Видно от справката изпратена от
ОДМВР Габрово, сектор „Пътна полиция", със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0341-000352 от 24.12.2018 г., влязла в
сила на 11.01.2019 г., на Н.А.А. *** била наложена принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство по чл.171, т.1, б.»б» от Закона за движението по пътищата, за
нарушение извършено от него на 24.12.2018 г. /л.20-21/.
За нарушение от 24.12.2018 г. било
издадено на 09.01.2019 г. наказателно постановление срещу А., връчено му на
19.02.2019 г., като същото е влязло в сила на 28.02.2019 година.
Настоящето деяние е било
извършено от подсъдимия в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство /л.23/, която както се посочи по-горе е влязла в сила на 11.01.2019
година.
Лекият автомобил марка „***с
рег.№ *** е собственост на Н.А.А. *** /л.10/.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Н.А.А.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъпление по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, като на 13.02.2019 г., около 17:33
часа, на път 401, при км.30+500, в землището на гр.Ловеч, управлявал моторно
превозно средство - собствен лек автомобил марка „***с рег.№ ***, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство по чл.171, т.1, б.»б»
от Закона за движението по пътищата, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0341-000352 от 24.12.2018 г., влязла в
сила на 11.01.2019 година.
Съдът намира, че подсъдимият А. е
извършител на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез
действие, като управлявал лек автомобил в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство по чл.171, т.1, б.Б от Закона за движението по
пътищата.
От субективна страна подсъдимият
А. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Същият ясно е съзнавал, че свидетелството му за
управление на МПС е отнето и поради това е нямал правото да управлява лекия
автомобил, още повече, че заповедта за налагането на ПАМ му е била връчена
лично на 27.12.2018 г. /л.21 на гърба/.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.
Причините за извършване на
престъплението се явяват категоричното и трайно нежелание на подсъдимия А. да
се съобразява със законно приетите норми и изисквания за управление на МПС, за
която упоритост в действията му съдът съди и по многобройните нарушения по
Закона за движение по пътищата – справка на л.25-27 от досъдебното
производство.
Приетата за установена
фактическа обстановка се доказва от анализа и съпоставката на писмените
доказателства по делото и свидетелските показания.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Н.А.А. съдът съобрази от една страна чистото му
съдебно минало, а от друга - многобройните му нарушения и наказания по ЗДвП и
упоритостта, с които ги извършва. Видно от справката за съдимост /л.28 от
съд.следствие/, още същия ден, когато е било извършено деянието предмет на
настоящето производство, но в по-късен час, подсъдимият отново е бил установен
да управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителната административна мярка
по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на територията на община С., за което решение №
30/12.03.2019 г. по АНД № 67/2019 г. по описа на РС С. е бил освободен от
наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба”
по реда на чл.78а от НК. Освен посоченото по-горе, съдът не констатира други смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което остави без уважение искането на
прокурора и защитника на подсъдимия да не му бъде налагано кумулативно
предвиденото в нормата на чл.343в, ал.1 от НК наказание „глоба”, ведно с
лишаването от свобода. С оглед на това, на основание чл.343в, ал.3, във връзка
с ал.1 и чл.54 от НК, настоящият съдебен състав наложи на подсъдимия Н.А. наказание
от шест месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 500 лева, която
следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, като за
това наказание съдът съобрази и имотното му състояние – безработен и липсата на
постоянни доходи.
Тъй като
подсъдимият А. е бил с чисто съдебно минало към момента на извършване на
деянието и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане целите на
наказанието и поправянето му не е наложително да го търпи ефективно, поради
което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определените му
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия Н.А.А. за справедливо и, че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Тъй като в
хода на производството пред съда, както и на досъдебното не са направени
разноски, такива не бяха присъдени.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :