№ 450
гр. Пазарджик, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Д.
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
в присъствието на прокурора С. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500568 по описа за 2025 година
С Решение № 145/12.05.2025 г. постановено по гр.д. № 20245210101339
по описа на Районен съд – В. е отхвърлен предявения от И. Д. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „С.Р.“ № 6 срещу Окръжна прокуратура
Пазарджик, БУЛСТАТ 1218173090305, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Хан Крум“
№ 3, представлявана от А.К. – Окръжен прокурор, иск за заплащане на сумата
от 1168, представляваща незаплатена сума за изготвена от ищеца
лесотехническа експертиза по Досъдебно производство № 33/2018 г. по описа
на ОСлО при ОП Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба 28.10.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата като неоснователен.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди, че по делото е
безспорно, че той е извършил възложената му експертиза, тя е приета по ДП и
съответно сумата, която той е декларирал, не му е заплатена. Обстоятелството,
че е изготвил експертизата се потвърждавало и от постановлението на
прокурора, с което му е определено възнаграждение в размер на 400 лв.
Твърди, че след запознаване с доказателствата, съдът е установил, че е
подадена жалба срещу това постановление, което в случая се явявало
нововъзникнало обстоятелство. Позовава се на нормата на чл. 27, ал.1 от
1
Наредба № 2 от 29.06.2015 г., която е отменена към настоящия момент.
Твърди, че му е била отнета възможността да обжалва постановлението на
прокуратурата, тъй като то не му е било връчено по съответния ред. В
постановлението липсвали мотиви обосноваващи обжалването на
възнаграждението. Представя и нарочно създадена фактура като
доказателство по настоящото дело. Моли да бъде отменено като
незаконосъобразно решението на РС – В., вместо което да бъде постановено
ново с което исковата претенция да бъде уважена в пълен размер. Прави се
изявление за приемане на писмени доказателства, приложени към въззивната
жалба. Към нея са приложени молба от 27.05.2025 г. до ОП, с която се
представя фактура № 1/27.05.2025 г. за заплащане на възнаграждение в размер
на 1168 лв. за изготвената експертиза по досъдебното производство № 33/2018
г. Приложено е копие от самата фактура, заедно със сметка по чл. 9, ал.2 от
ЗДДФЛ. Приложено е заключение за изготвена лесотехническа експертиза, на
последната страница от което е записано „За нуждите на гражданско дело №
1339 по описа за 2024 г. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от Окръжна прокуратура с искане решението на РС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорват се представените с
въззивната жалба писмени доказателства с искане да не бъдат приемани,
защото не представляват нито новооткрити, нито новонастъпили факти, а
представляват документи съставени от самия ищец. Прокуратурата се
позовава на чл. 266, ал. 1 от ГПК и твърди, че ищецът не може да твърди нови
обстоятелства и да представя доказателства, които е могъл да представи пред
РС. Поддържа, че пред РС е направено възражение за настъпила давност,
което се поддържа пред въззивната инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседания и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Окръжна прокуратура Пазарджик,
БУЛСТАТ 1218173090305, ищецът И. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „С.Р.“ № 6 е твърдял, че през 2019 г. му било възложено с Постановление
на следовател изготвяне на лесотехническа експертиза по Досъдебно
производство № 33/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура Пазарджик, която била изготвена и приета, заради което е
следвало да му се изплати хонорар за извършената работа, съгласно съставени
и приложени два броя комплекти документи, съдържащи справка декларация
по образец за извършените дейности при изготвяне на експертизата по чл.23
ал.2 и чл.24 ал.2 от Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването,
2
квалификацията и възнагражденията на вещите лица, фактура образец по чл. 9
ал. 2 от ЗДДФЛ и всички други документи съгласно изискванията на
Наредбата.
Сочи, че определената сума за заплащане по това досъдебно
производство възлизала на 1 168 лева. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредбата
Възнаграждението и разходите на вещото лице се изплащат въз основа на
писмено разпореждане на органа, който го е назначил като дължимите се суми
следва да се изплащат по банков път в срок до 60 дни от приемането на
експертизата.
Твърди, че е изпратил покана за заплащането на сумата до Окръжна
прокуратура Пазарджик с № 3002 от 08.11.2022г., но отново не получил
плащане. Заявява, че поради изминалия период от време не пази
представените пред ответника документи, поради което не ги представя.
Поискал ги през 2019 г. му било възложено с Постановление на следовател
изготвяне на лесотехническа експертиза по Досъдебно производство №
33/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура
Пазарджик, която била изготвена и приета, заради което е следвало да му се
изплати хонорар за извършената работа, съгласно съставени и приложени два
броя комплекти документи, съдържащи справка декларация по образец за
извършените дейности при изготвяне на експертизата по чл.23 ал.2 и чл.24
ал.2 от Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица, фактура образец по чл. 9 ал. 2 от ЗДДФЛ и
всички други документи съгласно изискванията на Наредбата.
Сочи, че определената сума за заплащане по това досъдебно
производство възлизала на 1 168 лева. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредбата
Възнаграждението и разходите на вещото лице се изплащат въз основа на
писмено разпореждане на органа, който го е назначил като дължимите се суми
следва да се изплащат по банков път в срок до 60 дни от приемането на
експертизата.
Твърди, че е изпратил покана за заплащането на сумата до Окръжна
прокуратура Пазарджик с № 3002 от 08.11.2022г., но отново не получил
плащане.
Заявява, че поради изминалия период от време не пази представените
пред ответника документи, поради което не ги представя. Поискал ги от
прокуратурата, но не ги получил.
Моли съда да осъди Окръжна прокуратура Пазарджик, представлявана
от А.К., да му плати сумата от 1 168 лева, представляваща незаплатена сума за
изготвена от него лесотехническа експертиза по Досъдебно производство №
33/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура
3
Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Отговор на исковата молба не е постъпил в срока по чл.131 от ГПК.
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът И. Д. Г. е
инженер – лесовъд, вписан в списъка към ОС Пазарджик като вещо лице в
тази област. С Постановление на ОП Пазарджик, Окръжен следствен отдел с
№ СлО 777/17.05.2019 г. на следовател Тодор Д., Г. е назначен като вещо лице
за изготвяне на експертиза с поставена задача да отговори на следните
въпроси: В кои имоти е извършена сечта от дружество „Доминант БГ“ ООД,
кой е собственик на имотите и на какво основание е извършвана сечта? Каква
е законовата процедура по изсичането и превозването на добитата дървесина и
спазена ли е същата в случая, ако не – по какви причини? Може ли да се
установи добитата дървесина от дружеството, която се намира на съхранение
и отговорно пазене в Горско стопанство с. Ц., дали е добита от незаконна
дейност и ако е така, от къде е станало това/ от кои имоти? /л. 258 от ДП, том
1/.
Със същото постановление е определен срок за изготвяне и представяне
на заключението до 17.06.2019 г., за което е съобщено на вещото лице на
16.05.2018 г. Ищецът е изготвил своето заключение, без налични данни за
датата на представянето му в ОСлО, видно от намиращата се в ДП първа
страница от заключение по изготвена съдебно-лесотехническа експертиза, а
листовете 260-273 липсват.
На 30.10.2019 г. И. Г. е изготвил и представил Декларация от
самоосигуряващо се лице по чл. 43, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДФЛ, както и декларация
за липса на конфликт на интереси във връзка с изготвената експертиза.
Изготвена и представена по следственото дело е и Справка – декларация по
чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица, съгласно която Г. е
работил по възложената му задача в рамките на 68 часа, за което претендира
заплащане в размер на 1168 лв. /с включени 50 лв. пътни и дневни, както и
административни разноски от 42,80 лв./.
С Постановление от 05.12.2019 г. на следовател Тодор Д., водещ
разследването по ДП № 33/2018 г. по описа на ОСлО пр. пр. № 777/2018 г. по
описа на РП Пазарджик е прието, че експертизата е изготвена, отговорено е
подробно на всички поставени въпроси, заради което е определено
възнаграждение в размер на 400 лв., което де се плати на вещото лице.
Постановлението е подписано и от наблюдаващия производството прокурор Р.
Б., и е утвърдено от окръжния прокурор В. М..
С писмо на Окръжна прокуратура Пазарджик, с рег. № 20/06.04.2020 г. е
4
съобщено на ищеца, че с оглед на извършената от него експертиза е издадено
постановление от 09.12.2019 г. за изплащане на възнаграждение, както и
размера му. Сочи се също, че от 30.10.2019 г. до момента на изпращането
счетоводният отдел на ОП Пазарджик е положил усИ., за да се свърже с ищеца
по телефона, за да изготви фактура, но безрезултатно. Замолен е да изготви
фактура за сумата от 400 лв., с всички необходими реквизити по Закона за
счетоводството, за да може да се извърши плащане.
Писмото е изпратено чрез Български пощи, препоръчано с обратна
разписка, като видно от последната писмото е върнато на прокуратурата, тъй
като е непотърсено от получателя. Адресът на доставка съвпада с адреса,
посочен от вещото лице.
Видно от приемо – предавателен протокол от 06.10.2022 г. в РУ В. е
получено ДП № 33/2018 г., върнато от вещото лице Г..
На 08.11.2022 г. е постъпила покана за доброволно изпълнение на
дължимо парично задължение от И. Г. до административния ръководител на
Окръжна прокуратура Пазарджик, с която ищецът претендира да му се
заплати определеното от него възнаграждение по ДП 33/2018 г. в размер на
1168 лв., както и дължимо по друго производство, което не е предмет на
настоящия иск. Сочи банкова сметка за плащането им.
По повод на направено запитване от прокурор в РП Пазарджик, ТО В., е
изготвен отговор от административния ръководител – окръжен прокурор А.К.
от 01.02.2023 г., съгласно който се уведомява РП, че определеното
възнаграждение на вещото лице не е платено поради липса на представена
фактура, с оглед на качеството му на самоосигуряващо се лице.
На 14.09.2023 г. в ОП Пазарджик е постъпило искане от ищеца за
издаване на заверени преписи на изготвени от него платежни документи по
ДП № 33/2018 г. и друго такова, а именно справка декларация по чл. 23, ал. 2 и
чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица и фактура образец по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ.
От приложената и прието по делото справка от Величка Спасова –
главен счетоводител на ОП Пазарджик от 14.02.2015 г. се установява, че след
извършена справка в архивните документи на Окръжна прокуратура –
Пазарджик не е постъпила фактура за възнаграждението на вещото лице И. Г.,
опредено с постановление на следовател по ДП № 33/2018 г.
По повод на липсващото заключение, за чието възнаграждение е
образувано настоящото дело, е образувано наказателно производство - ДП вх.
№ 5562/2022 г. по описа на РП Пазарджик, ТО В., ЗМ № 526/2022 г.
Районният съд е приел, че причината за липсата на заключението не е
5
факт от значение за конкретния граждански иск, заради което не е разгледал и
анализирал приложените по делото писмени доказателства – протокол за
оглед и протокол за призовка на свидетел. Въззивният съд се присъединява
към извода на районния съд по този въпрос.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е
разпитан свидетелят следовател Тодор Д., от чиито показания се установява,
че ищецът му е представил комплект с документи, включващ справка,
справка-декларация за самоосигуряващо се лице, които документи са
придвижени към счетоводството на окръжна прокуратура. Свидетелят е
разяснил пред районния съд принципа на заплащане на труда на вещите лица,
а именно, че няма практика вещото лице да представя фактура пред органа,
който го е назначил. Това се извършва вече пред счетоводителя. Д. е уточнил
също, че знае от Величка Спасова, която отговаряла за плащане на
възнагражденията на вещите лица, че тя лично се е обадила на ищеца и го е
помолила да донесе фактура за определеното възнаграждение, при което е
получила отговор от Г., че претендира по-голяма сума и няма да представи
такава фактура за сума в размер, определен от прокуратурата.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като той не е
заинтересован от изхода на спора по настоящото дело.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
09.10.2025 г., въззивният съд е приел като доказателство по делото фактура №
1/27.05.2025 г. по чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ за сумата 1168 лв., издадена от ищеца. В
това определение въззивният съд е посочил, че приемането на въпросното
доказателство не е преклудирано, защото нормата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата
за възнагражденията на вещите лица и чл. 7 от Закона за счетоводството
възлагат на лицето, което претендира възнаграждение, да издаде такава
фактура. Към момента на постановяване на настоящото решение обаче
въззивният съд ревизира становището си относно момента на настъпване на
преклузията по чл.266, ал.1 от ГПК по следните съображения:
Щом законът предоставя на волята на лицето, ползващо се от фактурата,
да я издаде, то ищецът е можел да я издаде във всеки един момент от времевия
период, заключен между 09.12.2019 г., когато е издадено постановлението на
прокуратурата за заплащане на възнаграждение в размер на 400 лв. и
18.02.2025 г., когато е проведено първото открито съдебно заседание пред РС-
В.. Въпреки, че не е имало пречки от обективен характер, ищецът не е издал
процесната фактура в посочения период от време, а е направил това едва след
приключване на устните състезания пред ВРС, очевидно специално за целите
на производството пред въззивния съд.
Изключението по чл. 266, ал.1 от ГПК е въведено при презюмирана от
6
закона добросъвестност на страната – участник в гражданския процес, т. е.
недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното
отклонение от генералната дефиниция за преклузия в гражданския процес.
Наличието на добросъвестност е предпоставка за приложното поле на която и
да е от хипотезите на чл.266 от ГПК, което следва от целта на закона.
С оглед на приетото за установено по-горе, въззивният съд приема, че
ищецът-жалбоподател е упражнил процесуалните си правомощия
недобросъвестно, поради което процесната фактура не следва да бъде
обсъждана като несвоевременно представена и поради това – преклудирана.
Както правилно е приел районният съд, правната рамка на конкретното
правоотношение се извежда от приложимите нормативни правила, действащи
към 05.12.2019 г. – датата на преценката на решаващия орган дали
заключението е компетентно и пълно изготвено, когато се взема решение дали
да се плати възнаграждение за извършената работа и неговия размер. Към
този момент действа правилото на чл. 27 от Наредба № 2 за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица, отменена с ДВ. бр.18 от
24 Февруари 2023 г. Съгласно цитираната разпоредба възнаграждението и
разходите на вещото лице по чл. 19 се изплащат въз основа на писмено
разпореждане на органа, който го е назначил. Сумите се изплащат по банков
път в срок до 60 дни от приемането на експертизата. Ал. 2 на цитираната
разпоредба гласи: плащането на сумите се извършва след представяне от
вещото лице на документ, съдържащ реквизитите по чл. 7 от Закона за
счетоводството.
В настоящият случай налице е писмено разрешение на органа, но не за
цялата претендирана сума, а за част от нея – 400 лв. Неоснователността за
горницата над 400 лв. до пълния размерна претенцията произтича преди
всичко от липсата на акт, който да определя нейната дължимост, а за сумата
до 400 лв. ищецът не е изпълнил задължението си да представи фактура, което
прави въззивната жалба неоснователна.
По изложените съображения съдът намира първоинстанционното
решение за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. На
основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
обжалваното решение и се присъединява към тях.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/12.05.2025 г., постановено по гр.д. №
20245210101339 по описа на Районен съд – В..
7
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8