РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Благоевград, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210101482 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба от „Ч. Е. Б.” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пк , район М., бул. Ц. ш., бл. Б. М., Б. център, с ЕИК , представлявано от
Л. В., гражданин на Република Ч., личен номер и К. К., гражданин на Република Ч., личен
номер , чрез адв. Р.Д., личен номер в САК , преупълномощена от АДВОКАТСКО
СЪДРУЖИЕ „С., Д. И П.” , на основание чл. 52 от ЗА с Протокол от 09.06.2009г.,
БУЛСТАТ , на основание пълномощно с peг.№ 7197/23.10.2018г.. на Нотариус Е. З., вписан
в РНК под № 432, район на действие — района на PC С. и пълномощно за
преупълномощаване, със съдебен адрес за призоваване: ПК . град С., бул. Ц.Б. № , етаж М., с
която срещу ЕВ. М. К., с ЕГН **********, с ИТН , с адрес: Б., ж.к. Е. ап. е предявен
установителен иск - за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
следните суми - сумата от 222.33 (двеста двадесет и два лв. и тридесет и три ст.) лева -
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 03.12.2019 г.. до
02.07.2020г..; сумата от 12.16 (дванадесет лв. и шестнадесет ст.) лева — законна лихва за
забава, считано от 04.02.2020г. до 15.12.2020г., съгласно приложената, по, делото справка за
възникнали задължения; както и законна лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
2730/2020г. по описа на РС Б. - правно основание чл.422 ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на
посочения в исковата молба адрес. Съобщението за връчване на исковата молба е върнато в
цялост с отбелязване, че лицето не е открито на посочения адрес. Изискана е справка за
адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава
е, че настоящият и постоянен адрес на ответника е този, посочен в исковата молба. С
разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК -
чрез залепване на уведомление, както на настоящия, така и на постоянния адрес на
ответника. На 08.12.2021г. и на 15.12.2021г. връчителят е залепил на посочените, както
настоящ, така и постоянен адреси по адресната справка на ответника на входната врата на
1
двата адреса, уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на
разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок
ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. Ответната страна
не е открита и чрез работодател, поради липса на вписан валиден трудов договор към датата
на справката. С оглед на това съдът е приел, че е налице редовност на връчването на
съобщението по смисъла на фикцията на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което съобщението за
връчване на исковата молба и приложенията към нея са приложени към делото, а на
ответника е назначен особен представител.
В срока по чл.131 ГПК от особения представител на ответника е постъпил писмен
отговор.
Твърди се от ищеца, че се е намирало в облигационни правоотношения с ответника,
които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Ч.Е. Б.” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния
печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Съгласно тях се сочи, че ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа
енергия за периода 03.12.2019г. до 02.07.2020г. , като от своя страна ответникът, не е
изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищеца
фактури. Сочи се от ищеца, че е доставчик на електрическа енергия на обособената
територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия
от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. и като такова е доставяло на
ответника ЕВ. М. К., с ЕГН **********, с електроснабден имот, находящ се в Б., ж.к. Е. an.
с ИТН ел.енергия за периода от 03.12.2019г. до 02.07.2020г., за което е издало отделни
фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно: Фактура № от 09.01.2020г.
на стойност 17.10 (седемнадесет лв. и десет ст.) лева за периода 03.12.2019 - 02.01.2020г.; 2.
Фактура № от 10.02.2020г. на стойност 9.17 (девет лв. и седемнадесет ст.) лева за периода
03.01.2020-02.02.2020г.;3. Фактура № от 12.03.2020г. на стойност 10.61 (десет лв. и
шестдесет и една ст.) лева за периода 03.02.2020 - 04.03.2020г.; 4. Фактура № от 09.04.2020г.
на стойност 33.46 (тридесет и три лв. и четиридесет и шест ст.) лева за периода 05.03.2020 -
01.04.2020г.; 5. Фактура № от 11.05.2020г. на стойност 109.37 (сто и девет лв. и тридесет и
седем ст.) лева за периода 02.04.2020 - 02.05.2020г.; 6. Фактура № от 10.06.2020г. на
стойност 31.32 (тридесет и един лв. и тридесет и две ст.) лева за периода 03.05.2020 -
02.06.2020г.; 7. Фактура № от 10.07.2020г. на стойност 11.30 (единадесет лв. и
тридесет ст.) лева за периода 03.06.2020 - 02.07.2020г.
Изтъква се от ищеца, че на основание чл. 107 от ЗЕ е подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд Б., по което е образувано ч.гр.дело
2730/2020г. , като длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде
възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на
парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора, поради това с подаване на
настоящата искова молба се обосновава правен интерес от търсената защита - за
установяване дължимостта на оспореното от длъжника вземане.
Твърди се, че за дължимите главници е начислена лихва за забава, както следва:
1. 1.35 (един лв. и тридесет и пет ст.) лева за периода от 04.02.2020 - 15.12.2020г. за
фактура №.
2. 0.65 (шестдесет и пет ст.) лева за периода от 05.03.2020 - 15.12.2020г. за фактура №
3. 0.73 (седемдесет и три ст.) лева за периода от 07.04.2020 15.12.2020г. за фактура №
4. 2.07 (два лв. и седем ст.) лева за периода от 05.05.2020 - 15.12.2020г. за фактура № .
5. 5.55 (пет лв. и петдесет и пет ст.) лева за периода от 13.06.2020 - 15.12.2020г. за
фактура № .
6. 1.4 (един лв. и четиридесет ст.) лева за периода от 04.07.2020 - 15.12.2020г. за
фактура №
7. 0.41 (четиридесет и една ст.) лева за .периода ог 04.08.2020 - 15.12.2020г. за фактура
№ като общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника се сочи, че възлиза към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 222.33 (двеста
2
двадесет и два лв. и тридесет и три ст.) - главница по неплатените фактури и 12.16
(дванадесет лв. и шестнадесет ст.) лева законна лихва за забава, считано от 04.02.2020г. до
15.12.2020г.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за
допускане и назначаване на ССЕ с посочени задачи, както и за изискване и прилагане към
настоящото материалите по заповедното производство.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден
отговор по иска.
Оспорва се допустимостта на иска, като се твърди, че липсва пасивна процесуална и
материалноправна легитимация за ответника по иска, като твърденията на ищеца в исковата
претенция не се подкрепят от представените писмени доказателства. Твърди се липса на
валидно сключен договор за потребление между страните, както и не е доказано реално
доставено и усвоено от ответника потребление на енергия.
По същество искът също се оспорва и се определя като неоснователен. Поддържа се
оспорването, че не се представя договор, сключен между страните за продажба на
ел.енергия. Твърди се липса на доказателства за реално преведена и усвоена от ищеца
ел.енергия. При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска отхвърляне
на иска като неоснователен.
Възразява се по приемането като писмени доказателства на приложените такива към
исковата молба. Не се възразява по останалите искания.
Предявените от ищцовото дружество искове са с правно основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.410 ГПК, във връзка с чл.327 и сл ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД,
във връзка с чл.86 от ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2730/2020г. по описа на РС Б..
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи
на страните, сочи на установено следното:
На 29.12.2020г. ищецът, в качеството на заявител е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответната страна Е.К.,
по което е образувано ч.гр.д.№ 2730/2020г. по описа на РС Б.. Заявлението е уважено и в
полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 910088 от 29.12.2020г., с която е разпоредено на длъжника ЕВ. М. К., с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес: гр.Б., ж.к. Е. ап. да заплати на кредитора „Ч. Е. Б.” АД, с
ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. , район М., бул. „Ц. ш. бл. Б. М., Б.
център, представлявано от Л. В. и К. К., чрез пълномощника адв. Р.Д., представляваща „А.
С. „С., Д. И П.”, с ЕИК: , със съдебен адрес за призоваване: град С. бул. "Ц.Б." № , вх. , ет.,
ап. , следните суми и на следните основания:
- сумата от 222,33 /двеста двадесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лв.,
главница, представляваща неизпълнено задължение за доставена и потребена електрическа
енергия за периода от 03.12.2019 до 02.07.2020, с адрес на електроснабдения имот: Б.Д, ж.к.
Е. ап. за клиентски № , като задължението е индивидуализирано по размер, падеж и
периоди на отчитане в следните данъчни фактури: фактура № /09.01.2020г.; фактура
№/10.02.2902г.; фактура № /12.03.2020г.; фактура № /0.04.2020г.; фактура № /11.05.2020г.;
фактура № /10.06.2020г.; фактура № /10.07.2020г.;
- сумата от 12,16 /дванадесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 04.02.2020г. до 15.12.2020г.;
- ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 29.12.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимото;
- сумата от 25, 00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща внесена държавна такса;
- сумата от 67,00 лв. /шестдесет и седем лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
3
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което е разпоредено на заявителя да предяви иск за установяване дължимостта на
вземането.
В указания срок от ищеца е подаден иск за установяване дължимостта на вземането
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, както на заявеното основание,
такаи по размер.
В насроченото открито с.з. е прието като доказателство от ищеца вноска бележка №
********** от 21.01.2022г., с която признава, че ответната страна е изплатила към ищеца
дължимите суми, предмет на заповедта за изпълнение.
На това основание ищецът иска произнасяне с решение, съобразно признатото от
него извършено плащане от ответника, с изключение на сумата от 300 лв. , на основание
разноски за особен представител, които ищецът твърди, че са останали непогасени.
Твърди се от ищеца, че внасянето на сумата от 300 лв. на основание назначаване
особен представител на ищеца е извършено на 20.01.2022г., а плащането на спорната сума
от ответника на 25.01.2022г.
Така установеното сочи на следните правни изводи:
По процесуалната допустимост на иска: Предявеният иск е процесуално допустим. В
срока по чл.415 ГПК от заявителя е подаден иск за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и при
поддържане от ищеца на идентично материално основание, което е посочено и в
заявлението по заповедното производство.
С оглед признаване от ищеца, че в хода на процеса и след подаване на 14.06.2021г. на
исковата молба от ответника на 25.01.2022г. всички дължими суми по заповедта за
изпълнение, с изключение на разноските от 300 лв. за особен представител, са внесени,
искът следва да се отхвърли като неоснователен, поради настъпило плащане в хода на
процеса. За това плащане ищецът изрично признава в молбата си.
Предвид фактът, че плащането е станало след подаване на иска и извършване от
ищеца на разноските от 300 лв. за особен представител, ответната страна следва да се осъди
да ги заплати на ищеца, тъй като с поведението си е дала повод за образуване на делото и
направата на разноски.
След подаване на иска е настъпила промяна на търговското наименование на ищеца,
поради което това следва да се отрази в диспозитива на съдебния акт и се изпише и новото
търговско наименование на ищеца към датата на приключване на устните състезания – „Е.
П.“ АД.
Водим от горното и на основание чл.422, ал.1 и сл. ГПК и чл.78, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е. П. АД /старо търговско наименование „Ч. Е. Б. АД/,
със седалище и адрес на управление: гр. С.пк район М., бул. Ц. ш. , бл. Б. М., Б. център, с
ЕИК , представлявано от К. К. гражданин на Република Ч., личен номер , Д. С.С. и Х. Б. Б.,
чрез адв. Р.Д., личен номер в САК , преупълномощена от АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „С.,
Д. И П. , на основание чл. 52 от ЗА с Протокол от 09.06.2009г., БУЛСТАТ , на основание
пълномощно с peг.№ 7197/23.10.2018г. на Нотариус Е. З. вписан в РНК под № 432, район на
действие — района на PC С. и пълномощно за преупълномощаване, със съдебен адрес за
призоваване: ПК . град С. бул. Ц.Б. № , етаж М. срещу ЕВ. М. К., с ЕГН **********, с ИТН
, с адрес: Б., ж.к. Е. ап. установителен иск - за признаване за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца следните суми - сумата от 222.33 (двеста двадесет и два лв. и тридесет и
три ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
03.12.2019г. до 02.07.2020г..; сумата от 12.16 (дванадесет лв. и шестнадесет ст.) лева —
законна лихва за забава, считано от 04.02.2020г. до 15.12.2020г., съгласно приложената, по,
делото справка за възникнали задължения; както и законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата,за които вземания е издадена
4
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 910088 от 29.12.2020г. по
ч.гр.д.№ 2730/2020г. по описа на РС Б. като неоснователен, поради плащане, извършено в
хода на процеса.
Осъжда ЕВ. М. К., с ЕГН **********, с адрес: Б., ж.к. Е. ап. да заплати на „Е. П.“ АД
/старо търговско наименование „Ч. Е.Б.” АД/, със седалище и адрес на управление: гр. С., пк
, район М. бул. Ц. ш. бл. Б. М., Б. център, с ЕИК представлявано от К. К., гражданин на
Република Ч., личен номер , Д. С. С. и Х. Б. Б., чрез адв. Р.Д. сумата от 300,00 /триста/ лева
разноски, за заплатено възнаграждение за назначаване на особен представител.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в 2 – седмичен срок от
връчването на съобщението пред БОС.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис с отбелязване влизането му в сила, да се
приложи по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2730/2020г. по описа на РС Б..
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5